Проблем с прекалената чувствителност
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1347 пъти
Не знам от къде да започна и как да обясня какво се случва в главата ми в последно време и не само...
Проблема е, че съм прекалено чувствителна, а това единствено ми носи минуси в живота. Не съм интроверт, обичам да общувам с хората, признавам, че понякога се стеснявам, но за един тийнейджър мисля, че е нормално. Прекалено много навътре взимам някоя обида, подмятане, лоша случка и след това се започва голямото анализиране на ситуацията, като го премислям отново и отново и така се мъча повече. Целият хаос в главата ми не е привиден за другите (струва ми се). Когато някой ми споделя проблеми също супер много му съчувствам (в пълния смисъл на думата съЧУВСТВАМ) като това рефлектира и на моите емоции, и следователно се опитвам да му помогна, а в същото време осъзнавам, че не трябва чак толкова да взимам нещата навътре. Когато хора се карат или около мен има негативна енергия на мен по някакъв начин се отразява. Винаги съм се опитвала да се държа добре с хората, да ги разбирам, да помагам, когато мога, но в повечето случаи не виждам това в другите хора, повечето от "приятелите'' ми и винаги оставам разочарована, и пак премислям всичко, а на тях не им пука (мноого съм наивна). Деликатен въпрос за мен са и бездомните животни, но няма да изпадам в подробности, достатъчно ви натоварих с моите терзания.
Имам един въпрос - как забога да се откажа да приемам чуждите мъки за свои, като не се оправям с моите собствени? Съвети?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: 92e5bae653

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Здравей, всъщност ти си съкровище, макар да не го осъзнаваш, и аз ти свалям шапка. Респект и почитания, към теб и към твоите "слабости". Повечето хора са неспособни на алтруизъм и емпатия, дори не могат да ги проумеят. Когато подходиш към тях с добро, получаваш само болка и разочарование - използват те, лицемерничат, правят те на глупак. Това би могло да те доведе до погрешното заключение, че си слаба или малодушна, струва ми се, че мислиш за себе си като за някакъв инвалид. Не изпадай в себеотрицание заради някакви оскотели индивиди, не унивай. Малцина имат сърце и всеки един от тях е достоен за уважение. Когато живееш в хармония с околните, рано или късно в живота ти идват правилни хора. Обичай и ще те обичат. Моят съвет към теб е да се научиш да казваш "не". Дори да ти е неприятно, дори да е грубо, дори да е нелепо, понякога просто трябва да бъде казвано, ясно и твърдо. Но как да станеш безразлична към околните - тук не мога да ти помогна. За 21 години така и не успях да постигна това. Но, знаеш ли, дори не искам. ;) Поздрави и почитания! ПС: Струва ми се, че коментара ми не е достатъчно пълен и изчерпателен, и че мисълта ми не е съвсем плавна. Прощавай за това.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 123c47751d

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Това да приемаш и усещаш (вероятно дори от разстояние) чуждите емоции се нарича емпатия. По принцип е положително качество, но ще ти кажа, че и аз като много чувствителен човек съм се дразнел, че го имам. Съдейки по мен, основните причини да зациклям над някакви негативни емоции са, че не мога да казвам "стоп". В смисъл, не мога дори на собствените си мисли да им кажа да спрат. Всъщност, вече мога. Та, какво направих, за да започна да контролирам мислите си? Най-важното беше да осъзная разликата между Его и Съзнание. Говоря по-скоро в метафизичен план, отколкото в психологически. Та, идеята е, че мислите, които съществуват в твоя ум не са ТИ. Ти не си мислите си. ТИ си този, който наблюдава мислите (Съзнанието). Определени духовни школи много наблягат на медитацията - а тя е най-доброто средство да усилиш времето, което прекарваш с неангажиран ум.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 936dd5035c

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Все едно четох за себе си. Ти си точно, като мен дано и двете да се оправим...

 

...

горе^