Живота ми е адски труден
преди: 9 години, 7 месеца, прочетена 2653 пъти
Преди да споделя историята си, искам да благодаря на редакторите на този чудесен сайт и на хората отделили време за да я прочетат.. Аз съм момиче на 24 години, от малък град съм но в момента живея в друг по голям. На тази крехка възраст опознах живота такъв, какъвто може би моите връсници дори и не предполагат че може да бъде. Детството ми беше твърдо казано нормално. На 6 годинки се преместих в друг град заради работата на баща ми. Наложи се да се сбогувам с всичките си приятелчета и тепърва да откривам нови в другия град. Лошото беше че така и не успях.. Бях скромно дете, затворено в себе си и живеещо в свой собствен свят.. Наблягах над уроците и помежду другото се опитвах да завържа и някое друго приятелство нооо уви не успях. Иииииииии така цели 8 години моето единствено приятелче беше по малката ми сестричка. Благодаря на Бог че я има!! Всичко беше едно и също, всеки изминал ден не се различаваше с нищо от следващия.. Един ден решихме да отидем на гости на роднините и старите приятели от предишното градче. Никога няма да забравя колко щастлива бях когато мама ми каза. Тогава бях на 14, вече тийнейджърка ставах все по буйна, нервна и депресирана от всичко. На следващата сутрин станах много рано и адски щастлива започнах да оправям багажа си, бегло си спомням как мама и татко си говореха че той няма да може да дойде защото не го пускат от работа.. но тогава това ми беше най малкия проблем.. аз щях да видя приятелите си, щях да им разкажа как съм, какво съм видяла и преживяла, нима имашe нещо по важно от това? ! .. Иииииииии така заминахме, прекарвах си толкова добре, чувствах се толкова силна, заредена с енергия за нови преживявания.. Докато една сутрин.. не се събудих от крясъци, викове и плач. Бяха мама и баба.. Вечерта докато баща ми се прибирл от работа, бил нападнат от вандали и наркомани, паднал, ударил се лошо и така си останал..
Ето че още 14 годишна изгубих и единия си родител.. Преживях го много трудно кактo се и предполага. Bсяка вечер се заглеждах към входната врата и чаках да се прибере от работа за да усетя бащиното му рамо.. Бях толкова отчаяна и разочарована от съдбата си че незнаех какво да правя. След смъртта на татко всичко стана много трудно, мама едва се справяше и с двете ни, да сме винаги сити, добре облечени, чисти и спретнати готови за училище. Горката жена.. как ли е успявала да се справя с всичко? ! След няколко месеца срещнах едно момче. В началото всичко беше добре, дори идеално. Имах нужда от любов, внимание и нежност, имах нужда някой да се грижи за мен.. Тъкмо започнах да се съвземам, да се изправям срещу бурите на живота и отново попаднах в беда.. Бях жертва на насилие.. физическо и психическо, от страна на момчето в което повярвах и което мислех че ще заеме мястото на бащиното рамо. В продължение на 2 години бях лъгана, удряна, засрамвана, заплашвана и т. н. Незнаех как да постъпя, не знаех как да реагирам, бях малка.. толкова плаха и уязвима.. След известно време събрах сили и се преборих срещу него.. успях да го отблъсна и да започна още веднъж още едно "ново начало". Ииии ето че се случи моето щастие, запознах се с момчето което промени живота ми.. което вече 4 години успява да ми покаже хубавата страна на живота. С него преминахме през много.. през адски много трудности но ето че нищо не успя да ни раздели.
И въпреки това нещо в мен продължава да ме тревожи, под усмивката и обвивката на вече щастливата жена се крие едно тъжно и наранено дете. Наскоро мама се разболя и вече не може да работи и да се справя с всичко както преди. Доходите им стигат едва да платят сметките си, а понякога дори затова не стигат. Сега аз се грижа за майка си и по малката си сестричка.. работя колкото мога за да успявам да покривам моите и техните разходи, за да има винаги сестра ми джобни за училище и майка ми лекарства за месеца. Признавам трудно ми е.. адски трудно!! Ииии ето отново поредната спънка.. от скоро съм безработна, с приятеля ми се преместихме в по голям град за да работим повече и за по добри пари.. Но вече месец без работа.. Кандидатствам навсякъде и нямам претенции за работа, аз съм мъжко момиче ще се справя с всичко но уви, пак не ми върви. Един ден седнах и се замислих.. вече и приятелите ги няма, може би аз ги прогоних с непрекъснатия си негативизъм и проблемите си.
Дори не усетих как ги изгубих, един ден просто се обърнах и зад мен нямаше никой. Чувствам се самотна, чувствам се пренебрегната, повтарям си "защо аз Господи? .. защо точно аз? " Толкова ми е трудно, ако сегa едва на 24 живота ми показа колко суров може да бъде, какво ли ще ми поднесе на 40..? ! Нямам приятели, нямам време за забавления, нямам с кого да седна и да споделя цялата тази история. Приятеля ми ме разбира ноoo той си има своите ежедневни проблеми с работата и т. н. Искам да започна на чисто, искам едно наистина ново начало този път надявам се по успешно. Как да постъпя? Kак да отделям време за всичко? Kак да се справя с проблемите? Kак да успея да намеря сериозна работа с която дa успявам да помагам на мама? ! Мислех да запиша да уча но немога да си го позволя.. трябва да работя, длъжна съм.. имам нужда от това.. Всеки един съвет от вас.. е жалтица злато за мен! Благодаря предварително!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 7 месеца hash: 2cfc627573

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Благодаря, че сподели историята си. Чудесен човек си. Според мен обаче няма кой да ти даде съвет - ти и без това отлично се справяш, а и работа ще намериш. Съветвам те обаче да търсиш и на морето, и да ходиш лично направо да питаш по хотели, ресторанти, магазини дали имат нужда от персонал. Каква квалификация имаш? Каква професия? Не е фатално, че не си учила висше, но ако нямаш професия е време да се погрижиш за това. Занаят се краде, не се учи. Например готвачите са много търсени и добре платени. Просто си намери работа в някоя кухня като помощник или миячка дори на чинии - така е почнал Джейми Оливър например. Жал ми е за майка ти, баба ти и сестра ти, но ти докато не си помогнеш, не можеш да помогнеш и на тях. Време е да им кажеш как стоят нещата при теб - сестра ти например може да си взима храна от вкъщи и не ѝ трябват кой знае какви джобни (аз така съм израстнала), а майка ти е млада жена и ще трябва просто да работи - няма начин, поне докато ти си стъпиш на краката. Животът е много жесток за слабите, но какво казва Христос „Обичай другите, така както обичаш себе си“ ТИ ПЪРВО ТРЯБВА ДА ОБИЧАШ СЕБЕ СИ. Тоест да поставяш себе си на първо място, защото само така можеш и другите да обичаш За мен ти си смазана от чувството за задълженост към майка си, която си е изпълнила само своя дълг като майка и в момента си мисли, че ти имаш дълг към нея, но за съжаление не е такава природата. Родителите имат дълг към децата, а децата имат дълг към децата си! Само така функционира обществото - майката храни дъщерята, за да храни дъщерята своята дъщеря.... Ти с тези души на плещите ти например как ще създадеш семейство и свои деца? Ако не го сториш, какъв е смисълът изобщо??? И още - вярвам, че много се обичате с това момче и всичко, но не и виждам да те подкрепя в търсенето на работа, а и може би му е все едно - парите и без това ще отидат при чужди за него хора, а не за вашето семейство. Колко време ще живеете така? Ами докато се запознае и ВЛЮБИ в момиче, което няма други отговорности! Не случайно се сбогуват родителите и ПЛАЧАТ на сватбата на момичето - ти като създадеш семейство с един мъж ставате СЕМЕЙСТВО. Той и ти сте СЕМЕЙСТВО, а не ти, майка ти, сестра ти и т. н. Да, ако можеш - помагай. Определено си добър човек, ако помагаш, но ако не можеш? Христос казва - ако имаш ДВЕ ризи, дай едната на ближния си. Ти нямаш нито една риза, ходиш гола и искаш да дадеш кожата си на ближния и правиш дори мечешка услуга на хората, защото вместо майка ти да се стегне, сестра ти да се научи да живее пестеливо - те разчитат на теб, а ти този товар не си дорасла да го носиш. Успех

 

...

преди: 9 години, 7 месеца hash: 2cfc627573

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   от 1 отново - забравих да допълня за темата с приятелите ти. Не случайно има поговорка „Сподели щастието с приятелите, а тревогата запази за себе си“ Просто колкото и да си мислиш, че твоят живот е труден, всеки има някакви проблеми и тревоги. Възприятието е субективно. За теб може проблемите на другите да са малки, а твоите големи, но в интерес на истината хората с приятели спазват горното правило и просто не знаеш с какво се борят в момента. Срещаме се с приятели да споделяме, но преди всичко, за да преживеем нещо позитивно и да се разтоварим от проблеми и ежедневие. Ти без да се усетиш си станала проблем и тегоба за приятелите си и те от чувство за самосъхранение са се разграничили от теб. Огледай се - кои хора имат много приятели? Ведрите, интересните хора. ТИ изживяваш отгоре на всичко себе си като жертва и на моменти си нещо като наблюдател на живота си

 

...

преди: 9 години, 7 месеца hash: 525d2c5b34

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Мила, ти си една ужасно силна млада жена, така че не се тревожи за бъдещето си. Каквото и да е то, ти си готова да се изправиш срещу всеки проблем и срещу всяко препятствие. Така, че не се страхувай! А и съм сигурна, че бъдещето ти ще е много по-добро от настоящето! Освен това, пишеш, че си сама, но не си! Имаш поне 3-ма много специални хора, приятелят ти, майка ти и сестра ти. Да, майка ти не е силна и здрава като преди, сестра ти е още малка (пишеш, че ходи на училище), но те и тримата те обичат и биха направили всичко по силите си да ти помогнат в труден момент. Така, че мила, бъди силна и заради тях! Колкото до работата, сигурна съм, че ще намериш нещо, не е лесно, но не е и невъзможно, особено ако не се страхуваш от много работа и нямаш големи претенции за заплатата. Така, че горе главата, момиче! И вярвай, че утре ще е един много по-красив ден! Успех!

 

...

горе^

преди: 9 години, 7 месеца hash: f6e5177f89

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

4.   Приятели. Само, който се е сблъскал с истински трудности, и се е огледал, и до него, ако е останал някой, тогава може да твърди, че има приятел-истински. Другите, които изчезват веднага щом се яви проблем, те не са никакви и по-добре да забравим за тях. Както казваше свекърва ми, лека и пръст:Приятел-на приятел, зелен венец не вие. Защото само трудностите в нашия живот разкриват, дали имаме приятели. Истинския приятел е точно за това, нали -да подаде приятелска ръка в такъв момент. И в добро и зло да е с теб. Но ти не тъжи. Всеки, който те познава и знае твоята история, може да се гордее, че те познава, ти си чудесна, добра и отговорна. Щом си вече в по-голям град-ще си намериш работа, вярвай в това. Както има една мисъл:И това ще мине. А ти си силна, няма пречки пред теб. Не те успокоявам, сега духът ти е малко сломен, но вдигни глава, усмихни се, дай си кураж. Всичко ще дойде на мястото си. Няма да е все така. При всеки има и добри и лоши дни. Всичко е борба.

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: c61db322be

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Миличка, съчувствам ти за това, което си преживяла. И аз така като теб загубих родител.. майка си и то на много по-крехка възраст. Много е тежко и загубата никога не се преодолява. Радвай се, че имаш прекрасно семейство и приятел, които те обичат и подкрепят, това е най-важното. А колкото до приятелите... хората идват и си отиват от живота ни, няма какво да се направи, но пък никога не знаеш с какви хора ще се срещнеш за в бъдеще и как ще се завърти животът ти. Пожелавам ти от все сърце да си намериш хубава и доходоносна работа, да успяваш да помагаш на семейството си и най-вече да се чувстваш удовлетворена от живота си. Личи си, че си стойностен човек, продължавай да бъдеш такава и да се бориш с трудностите, както си правила и до сега и ще бъдеш оценена, където и да отидеш. Надявам се всички проблеми и несполуки да останат в миналото, да бъдеш щастлива, да създадеш едно прекрасно семейство с човека до себе си, да отгледаш и възпиташ децата си да бъдат борбени и човечни точно като теб! Само напред с усмивка и вдигната глава, дано ти се случват само хубави неща.. Ти го заслужаваш! :)

 

...