Споделена история от Други |
Една история
преди: 14 години, 5 месеца, прочетена 2482 пъти
Здравейте,реших да споделя своята история тук,защото може би не желая да я споделям лично пред приятели,семейство и познати.На 26 години съм от София,случайно влязох в един чат,защото скуката взе надмощие.Запознах се със една жена,която беше доста магнетична и ме привлече веднага,принципно ние(различните),хора привличащи се от същия пол принципно търсим запознанства по сайтове,чатове и така нататък.Все пак живеем в 21 век,вече дори е може би нормално да бъдеш би-сексуален,или може би не.Жената с която се запознах ме привлече в първият момен,знаех че тя ще бъде,просто знаех!Разменихме си скайповете,след това снимки,всичко беше чудесно.Писахме си половин година,защото ни деляха 800 км,и нямаше как да се видим веднага,аз работя тя също...и така решихме да се срещнем тук,в София.Тя дойде,когато я погледнах сърцето ми заби доста бързо и силно,стомахът ми се сви,ръцете се изпотиха...просто се влюбих в нея,обикнах я...Дойде вкъщи,остана една седмица,беше невероятно,просто едва ли бих могла в няколко реда думи да опиша онова,което преживях.Тръгна си,но аз обещах да заживеем заедно,така и стана.Слея наколко месеца заживяхме заедно,всичко беше прекрасно,любов,емоций-страхотни взаимнотношения,аз работех тя също си намери работа,нямахме проблеми от никакъв род.Така изкарахме 4 години,заедно,влюбването беше постоянно,всяка минута,секунда,всеки миг беше вълшебен.Вярвах,че съм открила истинската любов(ако все пак има такава)....Една вечер,тя закъсня,чаках я да се прибере от работа,аз бях отпуска,приготвих вечеря и всичко останало....но тя така и не дойде!Звънях,телефонът беше изключен,излязох търсих я..разпитвах,но не я открих....И така дойде новия ден,беше странно,неописуемо,сякаш една част от тялото ми се отдели от мен....позвънях да съобща в полицията,че я няма,и след няколко часа ме извикаха!Едва тогава започна целият ужас,двама пияници я изнасилили и пребили почти до смърт...беше в болница,едва оцеляла,беше загубила доста кръв,но нашите кръвни групи са еднакви,веднага дарих кръв за да я спасят.Така и стана,спасиха моето момиче,но само от смъртта...след като се възстанови се прибрахме вкъщи,тя не беше същата(което е съвсем нормално),нямаше я усмивката,топлината,спокойствието....депресията едва не я съсипа,аз опитвах всичко,взех отпуска не се отделях от нея,ходехме на психолог,ходихме и на почивка,но нищо не можа да помогне.Грижех се за нея постоянно,обичах я все така силно и погубващо бих казала,минаха часове,дни,седмици,месеци....тя си остана все така.... Всеки казваше,че няма да издържи,да я оставя,да я изпратя в специализирано заведение,но аз не исках да загубя смисълът на живота си,не исках да бъде далеч от мен,не исках да я загубя,точно това беше най-голямата ми грешка!Една сутрин се събудих,и когато се обърнах за да видя първо лицето и,след самото събуждане...нея я нямаше!Отидох в другите стаи за да проверя,накрая отворих банята....а тя беше там....бутилка белина беше паднала до нея...тогава пулса ми спря за секунди,изпотих се няколко пъти,очите ми кървясаха,сърцето ми се сви силно...оттогава не се е отпускало.След експертизата установиха че е изпила голямо количество белина,но същевременно е установено и голямо количество медикаменти(най-различни хапчета)...Това уважаеми читатели,е моята история...Моя,защото можеше да бъде "наша",но най-лошото нещо(смъртта) отне част от мен. Може би е било писано така,или пък не съм заслужила да получа истинското щастие...имах всичко,имах нея,обичах,бях обичана,давах и получавах ВСИЧКО,но може би света не е устроен така,може би това е недостатъка,че не може да бъдем истински щастливи!Няма нищо вечно..е казал някой,но аз знам че вечното,се крие точно във сърцата на всеки един от нас,вечните спомени за отминали дни,спомените,които са ЕДИНСТВЕНИЯ РАЙ ОТ КОЙТО НЕ МОГАТ ДА НИ ИЗГОНЯТ!
Е,това беше моята история,това което бих казала в заключение е "реалността е фалшива,мечтите са истински",защото попаднах в света на мечтите,където не можеш да различиш реалността от мечтите...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 5 месеца hash: f0e94c9e6a |
|
| преди: 14 години, 5 месеца hash: 237871c9e6 |
|
2. Ужас! Да не дава Господ! В какъв град живеем! Да си в непрекъснат страх...затова, че си момиче.
|
| преди: 14 години, 5 месеца hash: 3a1315e327 |
|
3. Не знам какво да ти кажа...безкрайно съжалявам за загубата ти. И още повече съжалявам, че в България няма ПРАВОСЪДИЕ и СМЪРТНА ПРИСЪДА за такива човекоподобни. ( визирам извергите, "убили" твоята приятелка)
|
| преди: 14 години, 5 месеца hash: a4f5f24a35 |
|
4. От авторката: Благодаря за съпричастността! Хора,винаги съм си мислила КАК може да хванеш някого ПРОТИВ волята му,да го дърпаш и целуваш...да го влачиш по земята....да крещи "нее...моля те" а ти да продължаваш насилването,да стигнеш докрая...какъв "човек"трябва да си....шизофрения ли е? Не знам и аз точно какво е,но знам че не е само моята приятелка,хиляди са момичетата като нея,и за съжаление няма оправия!Стойм си кротко,мачкат,тъпчат насилват ни, абсолютно подкрепяп номер 3 за правосъдието,и номер 2,че когато си момиче си в постоянен страх,дали някой побъркан пияница няма да те награби,а след това да останат само спомените!
|
| преди: 14 години, 5 месеца hash: f121aa9d33 |
|
5. Еба ти гадното, човек. Наистина много гадна работа. Така е, винаги когато си щастлив, нещо трябва да се случи... Съжалявам за това, което си преживяла. А с това за изнасилването.. Още повече нямам думи. Заради някви двама мангала й е отишъл целия живот.
|
...
| преди: 14 години, 5 месеца hash: e6cf0287aa |
|
6. Ей, приятелко .. Съжелявам ! Не я познавам, а се просълзих, стана ми толкова тежко и мъчно за нея .. Ако я обичах, щях да полудея .. ; (( Няма какво да се каже, няма какво да се направи, малкото хора, които са щастливи на тоя свят винаги биват прецаквани от съдбата .. Много съжелявам ..
|
|
