 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Нямам сили да се боря повече
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 2317 пъти
Здравейте!
Често давам съвети тук, но рядко пиша истории. Днес обаче чувствам, че имам нужда да излея цялата болка на душата си някъде и понеже няма пред кого - обръщам се към вас. Моля за публикуване на историята ми, макар и да не я пиша с цел съвет. Целта й е едноименна със сайта - просто да споделя, та дано ми олекне малко.
Напоследък все повече се питам защо въобще съм се родила и се чудя ако просто изчезна ще липсвам ли на някого. А как стигнах дотам ще ви разкажа сега.
Родителите ми са разведени, било е още като съм била бебе, така че никога не съм ги виждала заедно. До 5 години живях с майка си, която се оказа, че е психично болна и заради това ме взе баща ми. Само дето той никога не е бил до мен - гледаше ме баба, на която дължа всичко в живота си и е сигурно единствения човек с малки изключения, която ме разбира. Като цяло баба много се грижеше за мен и се стараеше нищо да не ми липсва, но й беше много трудно, защото никой не й помагаше. Работеше и още работи на сумати места, за да успяваме и все пак винаги сме били в лишения. Последните ми щастливи години бяха някъде в 5-6 клас може би. Оттогава насам ни става все по - трудно. Аз започнах да работя някъде на 16 - почасова работа. От детските си години се научих да си правя сметката и да карам с много малко пари. Няма да забравя когато баба ме прати на морски лагер в 6 клас с парите, които беше събирала месеци наред. Беше ми дала и 100 лв за джобни, а когато се върнах с 86 лв в мен ми се скара защо не съм си купувала нищо. Винаги съм била отличничката на випуска, така че не ми беше проблем да вляза след 12 клас където исках. За ученическите си години мога да кажа, че преминаха скучно, с една единствена приятелка и безброй предателства от уж близки хора. Имах и 2 годишна връзка, от която излязох с огромно облекчение, защото той беше ужасно ревнив. Дори не го и харесвах, но тъй като никога не съм била от харесваните момичета просто ме спечели с вниманието си. Когато дойдох в големия град бях пълна с надежди, които обаче много бързо се стопиха. Първо бях притисната финансово - буквално плащах сметките и разходите си, ядях всичко най - евтино и забавлението ми се изразяваше в ходене на кафе 1 път седмично. Въпреки всичко обаче аз бях най - веселото и усмихнато момиче в компаниите и който не знае тези неща за мен никога не би повярвал, че имам дори един проблем. Парадоксът беше, че колкото и приятелски да се държах с всички и колкото и да им помагах всички ме търсеха само ако имаха нужда от нещо. И досега имам 1-2 истински приятелки. За съжаление те не са тук и често прекарвам свободното си време на компютъра. В любовно отношение след около 2-3 разочарования в рамките на последните години просто приех, че макар и хубава (да, не се хваля) просто никога няма да съм интересна за мъжете, явно защото съм твърде самостоятелна, а вмомента друго се харесва. Така че от години съм и напълно сама - естествено и секс не правя. Понякога се питам защо спортувам, защо спазвам разни режими, защо изобщо държа на вида си като така или иначе никой не се доближава до мен. От всички тези нерви накрая получих и здравословни проблеми и още пия лекарства, които излишно утежняват и без това скромния ми бюджет. Към момента ходя на ужасна работа, за малко пари - принудена от времето, с което разполагам покрай университета. Всяка сутрин отивам без грам желание. После се замислям, че ако не е работата просто няма какво да правя. Нито мога да си позволя да ида някъде, нито има с кого. Единствения човек, който ми звъни е баба. Много ми е жал за нея - животът й доста прилича на моя. И основният парадокс е, че аз съм хубаво, общително и весело момиче, винаги съм била най - добрата и в училище, и в курсовете, и на университета, и в работата. Всеки ден слагам маската на веселото момиче и пускам хиляди шеги, с които разсмивам всички. Когато се прибера обаче не ми се говори с никого и вече се усещам дотолкова изморена от всичко това, че не мога дори да заплача. Не искам да товаря баба с тези мисли - знам, че ще се притесни, затова споделям тук, с вас. Омръзна ми да гледам винаги най - евтиното, за всяка покупка извън най - необходимото да умувам защо съм го купила, омръзна ми да съм винаги сама, да се справям с всичко сама в този град и телефона ми да не звъни с дни, омръзна ми да спортувам, гладувам и какво ли не и пак да търся проблема в себе си заради това, че нито един мъж не ме поглежда. Не виждам наистина никаква перспектива и отдавна съм приела, че няма да ми се случи нищо хубаво. Храня се с чуждите истории за щастие и си пускам тъжни филми, та да мога да се разплача и поне малко да излея всичко навън... Благодаря, на онези, които стигнаха дотук и дано не съм отегчила някого.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: d603cb79e0 |
|
1. Ако си от Сф или друг град намери Хора за хората. Което е всяка неделя от 19. Голям шанс да се запознаеш с нови хора. Аз бих искал да се запознаем но просто сайта е пълно анонимен и няма как : ) Успех
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: b5322dd088 |
|
2. Зaщо се стрaхувaш дa покaжеш истинскaтa ТИ?
Aз сaмо ще предположa, ти рефлексирaй върху товa.
Дaли не те е стрaх от отхвърляне, .. зaрязвaне? Зaрaди мaйкa ти, зaрaди бaщa ти. Сaмa кaзвaш, че търсиш винaтa в себе си, дaли не се стрaхувaш, че никой нямa дa те приеме тaкaвa кaквaто си?
Aко съм нa прaв път, товa милa е голямa грешкa. Дори и подсъзнaтелно хорaтa обикновено нaдушвaме фaлшa нa мигa. Човек дори дa виждa в теб хубaво, усмихнaто и весело момиче, някaк инстинктивно може дa почувствa, че товa е сaмо мaскa. И рядко в тозо вече зaбързaн живот, някой спирa и се опитвa дa открие кaкво имa отзaд.
Знaеш ли кaкво емоционaлно изпрaзвaне е дa си бъдеш ти? ! Не се стрaхувaй от отхвърляне или нaрaнявaне, товa е сaмо чaст от животa. Обaче предпaзвaйки се от едно, губиш и всичко остaнaло, и хубaвото губиш. Смъкни тоя "СТОП" от себе си, позволи дa те доближaт и опознaят без мaски.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 50b95a2bea |
|
3. Хей, и аз съм като теб, но с разликата, че съм на 17 и хората ще си кажат: тази пък какво е видяла от живота? От една страна е така, но се чувствам също като теб. Виж, не е нужно да си приятел с много хора, за да не се чувстваш сама. Може да общуваш с един човек, но той да е истински и да знаеш, че можеш да му споделиш. Аз пък лично не държа да имам изобщо приятели като знам, че повечето са използвачи. Не слагам всички под общ знаменател, но това ми е мнението. Ти си имала някаква връзка и това може да те успокои донякъде. Ще си намериш и друг. Щом веднъж някой е проявил интерес към теб, защо да няма други? В днешно време се харесва магистралското, мое мнение, но не трябва и да се подвеждаш под това и да се променяш. А това със спортуването... трябва да го правиш за себе си, ти да се харесваш на първо място, да си водиш здравословен живот и да се чувстваш добре. Какъв е смисъла да се мъчиш заради някой- да гладуваш пък още повече. Това и аз го правя, но просто съм си втълпила, че ще водя здравословен начин на живот и ще живея за себе си, не за мнението на другите. Спортувай, това е добре, не се отказвай и всичко прави за себе си. Преживяла си доста, това не означава, че ще се повтори пак. Живота е пред теб, не се предавай. Все някога някой ще оцени истинското и красивото. Не се отказвай и ще видиш как един ден живота ще се промени.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 69b11ceb87 |
|
4. Гледай да завършиш университета! Работи, все пак ти трябва някакъв стаж. И чети сайта http://www.powerofpositivity.com
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 5c2202b3e5 |
|
5. Милата ти! Аз няма да разказвам моя живот, защото ще стане по-дълго и от темата ти.
|
...
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 3fafb1678f |
|
6. Съдбата праща изпитания на тези, които са силни. Не винаги ще е така положението. След като завършиш, ще намериш по-добра работа за повече пари и ще живееш по-добре. Въпрос на време е това. Още си и твърде млада според мен да търсиш сериозни връзки. Не се тормози за мъже на този етап. Това се случва неочаквано. Само не разбирам защо се стараеш да бъдеш най- пред хората??? Какво ще ти донесе това? Измамното усещане за нещо ли? Няма смисъл от това.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 2d429a6cb3 |
|
7. Всичко се свежда до това какво ти е в главата. Мислите ни определят съдбата ни, доказано е. Например ако си болна и се фокусираш върху болестта и колко "лоша" е тя, вместо да вярваш, че ще оздравееш, то тя наистина ще те победи. Така, че дори и да се опитваш да изглеждаш позитивна, ако само се преструваш и вътрешно си песимистично настроена, нищо хубаво не те чака. Позитивното мислене е ключа към всичко! Успех!
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 25512a4e9c |
|
8. От къде си за да се запознаем?? :)))
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 3bdc8503b9 |
|
11. Здравейте! Аз съм момче на 22г. Историята Ви наистина ме трогна - всъщност това до някъде е описание и на моя живот. Открих доста сходни неща. Да кажем, че преди време аз също се чувствах по този начин, но... мисля, че днес вече се чувствам по-добре - (или може би само така си мисля :D ) - това в кръга на шегата. Ще пиша относно въпроса за липсата на човек до Вас. Това ми е много, ама много позната история. Преди време и аз много страдах, че няма никого до мен - (имам предвид момиче) - аз, както и малкото хора около мен ме определят за забавен и позитивен човек, но понякога съм изпадал в доста тъжни състояния - или така наречените "Депресии". Имал съм няколко връзки, които се събират на пръстите на едната ми ръка, но... нищо сериозно - (или може би за времето си е било сериозно :D ) Така де... в момента също съм сам - нямам момиче до себе си, но започнах да правя неща, с които се разсейвам и не мисля толкова много за това. Нещата, които правя са забавни и полезни и... понякога - (да не кажа доста често) се чувствам доста щастлив :) Освен това аз лично не бих желал да имам момиче до себе си просто за да имам някой до мен. Не желая и момиче, като повечето в днешно време - или казано с една дума "кифла" За мен най-важното в една връзка е взаимната обич и разбирателство. Разбира се след това се нареждат и доверието, подкрепата и т. н. Може би за повечето от тук пишещите ( а може би и за Вас) аз ще бъда - глупак, но... това няма да ме засегне - всеки има право на мнение :) Забравих да спомена, че за пръв път пиша в този сайт и то във Вашата тема. Всъщност много бих искал да си общувам с Вас - просто комуникация :) Ще следя темата и при желание от Ваша страна ще Ви дам контакти за връзка с мен :)
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 28af4f87df |
|
12. Здравей, прочетох цялата ти история и я взех доста присърце. Искам да ти кажа, че и моя живот не винаги е бил розов, но не се предавай защото има за какво да се живее и те първа ти предстои да разбереш. Още си много млада за да се хвърлаш в такива сериозни размишления понеже все още има много неща които не си опитала и следователно не знаеш за евентуалното щастие /нещастие което могат да ти донесат. Не спирай да търсиш защото който търси намира, който чука ще му се отвори, който иска ще му се даде. Хубаво е че си самостоятелна, живота те е изградил като силна личност, не си хленчещо момиченце което не може да живее без да му дават пари които да пръска по молове скъпи заведения и дискотеки. Имаш пълната подготовка, просто ти трябв правилната настройка на духа да повярваш в себе си. Аз без да те познавам след като прочетох това което си написала повярвах в теб и даже ми се прииска да познавам такъв стойностен човек като теб. Горе главата докато Земята се върти около оста си и слънцето изгрява всяка сутрин, ще има нова надежда в лицето на всеки нов ден който ти се дава от Бог. Бъди благословена и очаквам да пишеш скоро добри новини, ще следя темата :).
|
...
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 1219ee4873 |
|
15. Въппреки че със сигурност си доста по-млада от мен, намирам нещо общо със себе си.. Доста съм различна от другите, музика, мислене, поведение.. Не съм по шегите обаче, нямам голямо чувство за хумор. В работатата ми явно ме имат за нестандартна и леко шантава. Не съм и красива. Работя мъжка професия и колегите ми мъже с радост си псуват пред мен. Приела съм за себе си, че това съм си аз и няма начин да се променя на еН-брой години. И аз имам 3-4 приятели/ки само, които са се пръснали по света и рядко си пишем и се виждаме. Разбирам се по-добре с мъже-приятели.
Досадни са ми приказките за молове, кой къде ходил, на море, в Била или не-знам къде-си, какво готвил, как го правел, пък и клюки в добавка-пълна скука... На туй отгоре и съм малко интроверт, не мога да се открия на всеки, домошарка съм, не ходя по заведения, мразя чалга...
И аз като теб трудно оцелявам с ниска заплата и тази на мъжа ми е ниска. Това е разликата-имам семейство. И то нестандартно... имаме 21 години разлика с мъжа ми.
И аз съм отгледана от възрастни хора и съм приела мисленето и манталитета им очевидно. Не ме научиха и да се боря с живота и бяха твърде строги и консервативни. И аз си останах такава-сериозна и неадаптирана достатъчно в живота за времето си..
Трудно е да се живее различен. Всичко в моя живот е нестандартно.
Не знам да ти дам ли надежда. Човек какъвто си е по характер, такъв си и остава най-често. Трудно се променя. Възпитанието и средата в която е отраснал, също.
Извини ме че нахълтах в темата ти, авторке. Може пък и нещо да ти е полезно дано.. Успех!!
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 3eb0136c77 |
|
16. Много сме! Просто повечето хора си намират нещо, което става оправдание за жалкото им съществуване.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
