|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Притеснявам се за психическото си състояние
преди: 14 години, 4 месеца, прочетена 11848 пъти
Здравейте! Аз съм от Варна. Уча тук. Тази година ще съм 2-ри курс. Имам добри приятели и хубаво семейство. Мъчат ме няколко неща. Едно от тях е, че си говроя сам. Преди почти винаги осъзнавах, че ще изрека нещо на глас. А сега се усещам вече чак след като съм го казал. А дори някой път изобщо не разбирам, че вървя и си говоря сам, а хората ме гледат. Не става често, но ти стига веднъж... и да се злепоставиш. Веднъж така в университета бях си мислил нещо на глас и някакви студентки ме гледаха странно, след което беше видно, че ме коментираха.
Другото нещо, което ме притеснява даже повече е, че имам проблем с нервите. На 20 год. съм, а вече отива на зле. Ще Ви дам един пример. Преди няколко дена се спънах по стълбите в блока, така ме заболяха пръстите на десния крак, че започнах да викам и блъскам , да псувам и не знам си какво. Това става МНОГО,МНОГО,МНОГО често. Веднъж търсих една тениска като закаснявах за лекции , беше простряна на балкона, побягнах към него и в бързината си закачих дрехата на дръжката и тя се скъса- счупх стъклото на врата псувайки. Когато ме скъсаха на кормуването псувах сам по улиците, говорих си сам, и се разплаках от нерви няколко пъти. Това става много често. Неревен ли съм - говоря си сам, блъскам правя странни неща и други. Осъзнвам чак когато мине малко време. Искате ли да ви кажа едино друго нещо. МНОГО , ама МНОГО рядко съм избухвал пред човек. Винаги съм бил спокоен към другите и съм гледал нещата да са с мир. Държа на приятелите си и на семейството,много рядко съм стигал до караници, а камоли да викам и чупя- никога. Изкарвам си яда когато съм сам. Стискам зъби сам и говоря като луд човек. И това ме плаши, мисля да ида на психолог. Не знам.
Обичам смеха! Събираме се с приятели! Всичко е ОК!!!! Пак казвам, за всички тези странни неща никой не знае(приятели, познати..)Всичко става когато съм сам. Та...само тези неща от личността ми ме притесняват. Хора, казвайте! Какво Ви е мнението ? Всичко, ама всичко, което искате да ми кажете ще ми е от полза!
Хубав ден!
П.П.: Имал съм тежки моменти и натоварени дни, но в сравнение с други хора, моите проблеми не са били толкова лоши, че да ми оставят такива белези.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 14 години, 4 месеца hash: bf63f616b5 |
|
1. Най-добре иди на лекар. Не го приемай така сякаш ти има нещо или сякаш не си добре психически. Всеки човек има такива моменти но различно ги прееживява. Лошо става ако започне да се отразява и на физическото ти здраве(защото е напълно възможно).Проблемите на всички са различни по сериозност, но има хора, които и най- малките неща ги разтройват(понякога без дори да го осъзнават).Желая ти да се пребориш с проблема от все сърце.
П.П. Всеки понякога си говори сам и в това няма нищо лошо
:)
|
преди: 14 години, 4 месеца hash: 507bbc14db |
|
2. Виж сега какво ще ти кажа приятелю.........Имаш явно кофти период или нещо те е напрегнало доста. Дали е раздяла с момиче, дали е нещо свързано с образование или нещо друго само ти си знаеш. Явно си доста превъзбуден на моменти и това не е приятно, но това че си говориш сам ....ами хората в днешно време често им се случва да си говорят сами ...виж времето, в което живеем...бързай, бързай, бързай, работа, работа, работа, проблеми, проблеми, проблеми.... ти какво очакваш. И на мен ми се е случвало да вървя и да псувам вкъщи и да говоря и дори на улицата ми се е случвало. Намери нещо, което те успокоява и прекарай известно време с това нещо.
И съвет от мен, ако си имаш момиче....правете повечко секс, много помага за да поправиш такова състояние. Ако не можеш да се справиш със проблема, вече можеш да потърсиш професионална помощ. Не е страшно...ти не си луд (разбери го). Човек когато се осъзнава и разбира какво се случва значи все пак може да разсъждава нормално. Имай предвид, че това може да се случи на всеки един човек. В момента активното поколение между 20 и 40 години страда от подобни проблеми. Имам една позната, която е психиатър и ми казва, че при нея ходят предимно млади хора. Сега мислим за прекалено много неща, защото света се препълни със всякакви потребности.
Опитай да се успокоиш...разбери кога се случват тези неща...не живей само в собствения си свят и не бъди затворен в себе си повече, отколкото е нужно. А !! и щях да ти кажа...ако си нямаш приятелка, намери си такава...отдай се на връзката и с времето ще изчезнат тези проблеми, които имаш (разбира се това е нож с две остриета, но всичко зависи от двама души). Пред момиче не казвай, че си говориш сам или избухваш и псуваш защото може да я отблъснеш и да те разбере грешно. Много е важно да спреш всичко това на време. Аз съм 8 години по-голям от теб и от редица фактори започнах да имам проблеми с нервите и сега ми се случва да вдигам кръвно, а не съм хипертоник. Всичко ти идва от нервите. Успокой се, вземи си почивка, потърси и въпросната дама ако не си я намерил. Аз скоро се разделих с моята и сега съм под адски стрес и с моите глупости, но с времето съм осъзнал някои неща и вече не ми е толкова трудно да контролирам емоциите си. Опитай се да бъдеш щастлив и тогава тези неща ще изчезнат.
|
преди: 14 години, 4 месеца hash: 2ff0314df9 |
|
3. Моя съвет е да потърсиш все пак лекарска помощ. В това няма нищо лошо. Не си луд, но явно си доста емоционален и понякога ти е трудно да запазиш самообладание. Чела съм, че е добре човек понякога да изпуска парата по някакъв начин, та било то да се разкрещи, да си каже нещо сам.., но ако нещата са по крайни.., поне аз лично не мисля, че е много нормално. Консултирай се и се поуспокой. Всичко е в твоята глава и зависи от теб. Не случайно хората казват - брой до десет и тогава действай.
|
преди: 14 години, 4 месеца hash: 03a3000811 |
|
4. Не съм чела коментарите, ще ти кажа това, което знам от опит.
Натрупал си негативна енергия, която организма не може да отработи. Не си мисли, че е само с тебе - на всеки му се случва в една или друга форма, малко или повече. В т. ч. и на мен. И точно нещата, които описваш - вървя си по улицата и си говоря, и си пея. Без да се усетя, даже и без да мисля, че е нещо необичайно или нередно. И в един момент забелязвам как някакъв човек срещу мен седи в колата си и ме гледа...
Или да избухвам някъде по дребни поводи, също. Нормално е, но трябва да вземеш мерки. Погледни откъде насъбираш негативните влияния, наблюдавай мисленето, нагласата си. Трябва да си оправиш енергийния баланс в организма. Има много прости и достъпни начини за това. Преди всичко осъзнай, че ти си този, който избира за себе си какво да мисли, да чувства, и как да реагира. От тебе зависи, не от други.Пак казвам, обърни внимание на вътрешната си нагласа, мисленето. Ще ти препоръчам един сайт, където има много добри материали по въпроса - sebepoznanie.com
|
преди: 14 години, 4 месеца hash: 3cc70e918e |
|
5. Хехе, посмях се и аз, но беше от онзи смях... като на Жокера от Батман:)
приятелю (ако мога така да те нарека) не си сама риба под небето. аз съм така от години! говоря си сам; макар че, не псувам, побеснявам на моменти от никакви неща, като ми кипне съм способен да изкъртя всичко в полезрението си и след няколко минути/часа/дни - все едно нищо не се е случило. това наистина си е проблем дефиниран със сто значения в медицината. ама те психиатрите не спират да си търсят работа... раздвоение на личността, емоционални препресии/депресии, хронични емоционални изблици и тн... ако ги заслушаш им паднеш в ръчичките ще те изкарат най-пропадналия човечец и само те великите ще те излекуват с мотивационни приказки. по принцип, не съм луд човек, но наистина и аз като теб преживявам разни катаклизми които ме изкарват извън кожата, не е приятно, но със самоконтрол и търпение можеш да се контролираш. аз лично съм стигнал до (гениалното) прозрение че ми липсва душевно спокойствие и лично внимание и обич - такива каквито ти дава човек извън задължителните симпатии на семейството. страдам си така за момента, който се точи като сопол през годините, и в един момент ми идва много и - БУМ!
от теб си зависи да си намериш причината и да се постараеш, поне малко, да я отстраниш. нещо те притиска; някой те тормози; някой ти липсва; горят ти ушите за русата кака от другия курс, каквото и да е - върви в тази посока. лично според мен не ти трябва доктор/психиатър/човек-прочел-сто-прашасали-книги; поне за сега си си в рамките на описуемото. когато почнеш константно да си говориш на носа и да се криеш под дърветата от страх да не те гледат сателитите и лазерите - тогава ходи на доктор. самия факт че осъзнаваш че нещо ти има значи че нищо ти няма, а ти си внушаваш нещо за да си обясниш непознатото!
> . . . <
|
...
преди: 14 години, 4 месеца hash: 6151e7bc4f |
|
6. Спорт! Веднага ще се оправиш, ако не те мързи да спортуваш.
Таня, 21
|
преди: 14 години, 4 месеца hash: e199230d0e |
|
7. Еми не си зле спокойно. Защо ли? Защото го осъзнаваш, а щом е така значи може да ти се помогне лесно. Явно наистина си напрегнат. Отиди на психолог, той ще ти помогне най-добре. И аз понякога си говоря сама и го осъзнавам и после си мисля, че ми има нещо. Но истината е, че е нормално. Успех :)
|
преди: 14 години, 4 месеца hash: 51610e5036 |
|
8. На мене тва с яда ми прилича на нервни кризи. По добре потърсли помощ от психолог, обаче не си самовглъбявай, че ти има нещо на психиката. Може да е породено от стрес и напрегнатост. Споко! Успех! :)
|
преди: 14 години, 4 месеца hash: 44a86cc3a2 |
|
9. А В Т О Р А
Благодая на всеки за коментарите! Наистина бяха полезни!
Номер 2, прав си за момичето... може би това е от значение. Като се замисля не съм бил с момиче от ... доста време. Не мога. Просто предсатвете си да учиш редовно и да работиш - ВСЕКИ ДЕН. Дебели са книгите и нямам много сън. Но мисля да си взема малко почивка... А проблемите, за които предполагаш, че може да съм имал, и за които номер 4 и 5 спомена не са толкова от значение. Може би само това, че чувствам как баща ми се е отчаял от мен. И в очите му съм един некадърник, но това е друга тема.
Номер 4 , това с пеенето ми е много познато!! Става като навик, който обаче не може да се овладее толкова лесно..защото просто не се усещаш. Мерси за сайта ще го разгледам.
Номер 5 , именно за това се притеснявах. Подредих така симптомите, че те ме отведоха към един от видовете на шизофрения(или по-скоро начален стадий). Нещата, които правя и още няколко черти, които не описах в Сподели ме отведоха до тази болест. Чел съм доста литература за видовете психически заболявания (макар и да звучи странно-психиатрията ми бе нещо като хоби...) и започнах да си поставям някакви "диагнози" накрая много се уплаших и буквално психирах, а сега... сега предпочитам да си гледам кефа, компанията , ученето... Никой не знае за тази мои странични занимания- само Вие,и другите взели участие в темата, а ми помагате, за което съм ви много благодарен!
Номер 6, Спортувал съм, и си права-да се върнеш смазан от тренировка, да хапнеш и да легнеш след, кото веднага да заспиш наистина успокоява! Но сега нямам как. Както посах по-горе. Работа, лекци.. няма начин - наистина.
Благодаря отново на всички!
Всичко хубаво!!!
|
преди: 14 години, 4 месеца hash: aeef1b6bdd |
|
10. Към автора: от всичко, което прочетох оставам с впечатление, че си с позитивна нагласа. Не виждам отчаяние, недоволство, желание да се прехвърли отговорността или вината някъде другаде, върху някой друг - не, няма такива работи, напротив. Имаш желание да промениш ситуацията, което е добре. Тук искам дебело да наблегна: моля те, остави диагнозите, психолозите и тн. и не си слагай в никакъв случай мисълта за психическо разстройство и подобни неща. Ако възприемаш и подържаш подобна мисъл в себе си, тя ще работи срещу тебе. Важно е какво и как мислим, от това зависи вътрешното ни състояние, което впоследствие се проявява и навън.
Но тази агресия за която говориш, пак казвам, има нещо което те тревожи, дори и да не го осъзнаваш. Казваш, че учиш и работиш, значи имаш си достатъчно занимания, не е да нямаш. Има нещо, с което организма се затруднява да се справи, и затова реагира. Опира до мислене и психологическа нагласа. Обърни си внимание на това, и няма вреда само може да има полза.Звучиш позитивно и интелигентно. Затова си помислих, че в "себепознание." ще намериш полезни неща за твоята ситуация.В момента енергията ти /в случаите с агресия/ работи по някакъв стар мисловен модел, за който може и да не знаеш, но който се проявява като агресия. Промени го.
|
...
преди: 14 години, 4 месеца hash: d96db0c006 |
|
11. Искам да го променя , Номер 10, не искам това да остава така , защото има шанс да се развие и след време не знам какво ще става. Да ти кажа последните няколко дена сериозно мисля по върпоса. Преди три дена се скарах за глупост с едно момче от компанията и сега, тъй като не излизам с приятелите , съм повече сам. Те си мислят, че съм много обиден и за това не излизам напоследък, но проблема е съвсем друг и много по-важен от колко някакъв глупав спор. Седях озни ден сам и гледах морето вечерта. Мислех какво да променя. Стигнах до няколко отговора. Не става ... стигнах до какви ли не дилеми и пр. не мога сам. Нужен е най-малко 2-ри човек, който да ме излуша да разбере какви проблеми съм имал (макар и нищожни, явно са оказали влияние...)Но кой ? Някой от приятелите ли ? Те и хабер си нямат от тези мои вътрешни дерзания! За такива неща наистина трябва добър слушател. А ако не психолог... не знам кой.
|
преди: 14 години, 4 месеца hash: 393f02d3b4 |
|
12. Как кой, ти самият. Мислиш ли, че втория човек, както казваш, който не е заинтересован и не те познава...че той ще знае къде е проблема и как да го промениш, дори и да му плащаш за това?
Казваш, седял си при морето и си разсъждавал. Не разсъждавай, не анализирай. Просто си вкарай съзнателно идеята да мислиш положително. Може да потърсиш някой добър психолог, лошо няма. Това че аз не вярвам, не значи нищо: може на тебе да помогне.
|
преди: 14 години, 7 дни hash: 3ff8c82b0b |
|
13. Повече се притеснявай какво мислиш ти за хората,а не какво те мислят за теб!
|
преди: 9 години, 11 месеца hash: a52bdbba6b |
|
14. Когато бях малък и аз имах този навик да си говора сам, до ден днешен го имам и аз като теб си мислех, че нещо не е наред с мен но поговорих с някой хора който го прават също и ми казаха да прочета тази статия :
Навикът – да говориш сам със себе си – е присъщ на доста хора. Човекът, който го прави, обикновено плаши околните или ги забавлява.
chuvaneКойто говори сам със себе си е откачалка – такова е преобладаващото мнение според medikforum. ru. Ако правиш това – значи имаш психически проблем, може би дори шизофрения. Така са смятали и доста медици. Учени от университета Уисконсин-Медисън обаче са на друго мнение.
Американските учени имат различна позиция, основана на експерименти и нови проучвания. Според тях навикът да си говориш сам е полезен за мозъка. С какво по-точно?
Ето какво са установили изследователите. Те събрали две групи доброволци и им възложили да търсят предмети, скрити в стая. Едната група трябвало да работи в пълно мълчание. На участниците от втората било разрешено да си говорят на глас. Трябва да се признае, че “говорящата” група искрено се забавлявала, а на това отгоре успяла да се справи със задачата много по-бързо от мълчаливата.
Защо е така, какво е обяснението?
Ето какво обясняват учените: речта ускорява мисленето! Когато доброволците са си говорили, те са намерили по-бързо решение на задачата. Говоренето подпомага откриването на оптималното решение!
-Няма ти нищо, дори е полезно, но не го прави пред хората просто :)
|
преди: 8 години, 1 месец hash: 5a77e8b4f6 |
|
16. Искам да кажа на всички, които си говорят сами да не се безпокоят. Аз съм на 69 години и още от много млада - около 30 години и до днес много често си говоря сама, само ми е кофти, че не се усещам и често го правя и там, където има хора. Един познат един ден се срещаме и ми каза, че ме забелязал, и че това било първа фаза на шисофрения, аз му казах, че от много години си говоря и ако е така вече щях да съм в лудницата, смяхме се много и така аз си продължавам такаа и съм си напълно нормален човек, тук прочетох в една подточка, че даже е много добре. Продължавайте си така, може би сме родени за сцената, но не ни е писано. На добър път на всички!
|
...
преди: 8 години, 1 месец hash: 5a77e8b4f6 |
|
17. Искам да кажа на всички, които си говорят сами да не се безпокоят. Аз съм на 69 години и още от много млада - около 30 години и до днес много често си говоря сама, само ми е кофти, че не се усещам и често го правя и там, където има хора. Един познат един ден се срещаме и ми каза, че ме забелязал, и че това било първа фаза на шисофрения, аз му казах, че от много години си говоря и ако е така вече щях да съм в лудницата, смяхме се много и така аз си продължавам такаа и съм си напълно нормален човек, тук прочетох в една подточка, че даже е много добре. Продължавайте си така, може би сме родени за сцената, но не ни е писано. На добър път на всички!
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|