Застой в живота
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 1925 пъти
Здравейте, искам да споделя проблема си пък Вие, ако искате ми дайте някой съвет. На 19 години съм и имам чувството, че съм изпаднала в дупка. Не ме приеха в университет, нямам работа, приятелка, с която уж бяхме неразделни вече дори и не се обажда, а хората, с които бях близка изгубих контакт, защото завършихме училище и всеки пое на някъде. Знам, че съм виновна за нещата, които ми се случват трябваше повече да уча другата година ще се постарая да вляза още от първото класиране за работата може би е по-лесно ще си намеря няма как, но просто ми е тежко, защото исках нови запознанства с нови хора, а сега ще имам ли изобщо някой близък приятел, с който да се смея. Чувствам се сама всякаш съм провал.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 5 месеца hash: 4001f9dbb3

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Е то не може ти да си седиш нищо да не правиш, а работите в живота ти да вървят напред от самосебе си. Няма как просто! Нито родителите ти могат вечно да те бутат напред, нито пък можеш непрекъснато да разчиташ на квартала, училището или някакво друго подобно обществено мероприятие да ти осигурява приятели и познати. За ученето - някой друг да седне да учи вместо тебе, това се надявам и сама да осъзнаваш абсурдността на подобна идея. МЪРЗЕЛЪТ ти е проблема, моето момиче. И предполагам, че вината си я делите 50:50 с родителите ти, които до пълнолетието ти само са ти подгъзували и не са те научили да бъдеш самостоятелен човек и отговорна личност. Но след като вече си пълнолетна - не можеш вече и тях да виниш... Трябва да продължиш напред било то със старта, който са ти дали, било то въпреки това, което си наследила от отношенията си с тях.

 

...

преди: 9 години, 5 месеца hash: acc1aac0ed

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Намери си работа и си запълни времето с нещо полезно и разбиа се както сама си се сетила - учи за да влезеш следващата година в университет. Там се създават много приятели.

 

...

преди: 9 години, 5 месеца hash: 9df1982d4d

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Точно тази възраст е много критична - излизаш от една среда (гиманзията) и влизаш в друга - (висше училище, работа)... При това положение губиш множество стари приятелства и късаш с познатата среда което е много некомфортно. В същото време си подложена на голям натиск - от собствните и чужди очаквания. Всички ти повтарят че "влизаш в живота", "порастваш" и тн... Не се отчайвай при първия неуспех, всички се чувстват много несигурни точно в този период защото се чудят кой път да хванат.

 

...

горе^

преди: 9 години, 5 месеца hash: 6fc3df756b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Всяко зло за добро. Особено като мъж можеш да изучиш майсторска или друга професия и да печелиш много по-добре. Ако искаш, учи висше, но не е задължително, а веднага изобщо не е задължително. Мъжът ми например е записал на 21 г. висшето си, после се е прехвърлил в друга специалност и изобщо не му е пречило това в живота, но от 18 до 21 г. е изучавал техническа професия, имал е бизнес и се е занимавал с много интересни неща, които после му помагат като знание и способности в живота. Аз съм започнала висшето си образование също на 21-22 г., защото исках да уча в чужбина определена специалност, а нашите нямат пари - отидох и работих 2, 5 г. ниско квалифицирана работа докато си стъпя на краката и запиша да уча. Познавам много хора без висше, които имат по-добър доход от много висшисти и най-вече имат работа Моят извод е, че е важно човек на първо време да прави това, което му харесва. Не се чувствай изобщо задължен да учиш кухи висши особено ако си човек на практиката. Тези 4-5 годинки можеш да ги превърнеш в началото на съвсем друг вид кариера, включително в собствен бизнес. Много хора у нас правят грешката под натиск на родителите на всяка цена да записват висшО, каквото ги приемат. Събуждат се на 25 г. и се лутат като пилета без глави, защото нито са усвоили наученото, нито имат желание да го работят, нито имат друг план в живота. Може би Провидението се е смилило над теб, защото е по-добре да не те приемат изобщо от това да те приемат НЕщО висшО да учИ на мама...

 

...

преди: 9 години, 5 месеца hash: b0e4468f52

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Въобще не трябва да се притесняваш за такива проблеми. Най - важното е да си здрава, това е най-хубавото дали ще си общ работник, продавачка или адвокат няма значение, здравето е приоритетът!!!! Общо взето не всичко върви по план, никога не трябва да разчиташ, че нещо ще стане както го искаш. Очакваш лошото, ако има нещо добро се хващаш за него и се радваш докато е с теб. Малко по-голям съм от теб, но съм ги минал всички тези неща. На 19 исках да работя определена професия от дете, не успях да вляза, но се закачих за специалност, в която мислех, че ще се запозная с хора ще излизам и така. Ясно помня, че бях се писал редовно, а накрая стана така, че ме приели задочно и аз не мога да си обясня и до днес, и за да не увисна се записах. Там попаднах на не добри хора, за мен. Сега под не добри, подчертах за мен, за повечето хора ще са добри. От сегашно гледище да се тровя с алкохол, да излизам по дискотеки едно друго, да ядем и пием по квартирите, за тогава не беше зле, но сега ги виждам по друг начин нещата. Та, завърших първата година и опитах пак да стана такъв за какъвто мечтаех, не стана, всичко пропадна, трябваше да се отпиша. Изчаках още една година с надежда, че ще се насоча към друго поприще, ще се запозная с нови хора едно друго, но и това не стана както исках, влязох но въобще не е това, за което си мислех (самата специалност, а и начина на преподаване, изпитите ...), а и много се бях променил, интересите на окръжаващата среда рязко се бяха сменили с моите и нямаше допирни точки, с това си обяснявам, че не завързах така приятелски отношения с колеги, както когато бях на твоите години. Сега ако 10 човека се интересуват от ядене, пиене, коли и купони нали няма как да се впиша, логично. В момента съм сам като тебе, само че от доста години, мисля че 2,3 нови години не съм празнувал. Живея с нашите. Болнав съм почти от година, все излиза някакъв проблем със здравето, доста съм ходил по мъките, та затова ти казвам, че най-важно е здравето. Докато го мислят за даденост хората правят големи планове, а всичко може да се срине за миг. Важното е човек да не унива. Виж сега за университетите не е както го представят. Поне се надявам, че техническите университети в България произвеждат качествени специалисти, но за другите, в които съм бил или съм чувал неща не ми изглеждат добре. Днес всичко е пари и се прави за пари. Контрола на изпитите е занижен, тоест щом можеш да препишеш лесно защо ти е да учиш? А щом основата на къщата е слаба, тя няма как да устои. За приятелите, там е до интерес всичко, не винаги става въпрос за паричен интерес. Не, просто виж, че купонджии се събират с купонджии, зубари с зубари(образно казано), интелектуалци със себеподобни, високомерни с високомерни, въпрос на общи теми и интерес, докато има изгода да си в дадена група е добре, но се сещаш че едни хора могат да тъпчат с години на едно място и идва момент та си казваш- "какво въобще правя с тия?" Има и такива приятелства от детство, там е най-истинското приятелство, това е наистина хубаво приятелство. Но понякога живота разделя хората да живеят на различни места и става кофти, но всеки трябва да върви напред по пътя си. А това, за което мислиш, че си виновна, защото не си учила достатъчно и затова не си влязла, не е така. От малък в училище учих език, вероятно от 5ти клас, все един и същ език и все неможех да го науча и досега така. След като завърших училище и този език можеше да ми свърши някаква работа аз си казвах, "абе защо не го учих като хората, сега ако го знаех щях да съм факир" и досега така, през годините, дойде ми музата хвана се за малко сериозно някой и друг месец и после пак по-старому, преди няколко месеца пак така се бях хванал, сега пак не ми се занимава, нали знаеш когато художника няма муза, не се получават нещата. Преди няколко дена ми изплува това в ума "ами ако просто това не е било нещото, с което съм искал да се занимава тогава, защо да се кахъря с мисли от сорта - защо не учих повече"-гениална мисъл, точно на място и дойде като гръм от ясно небе. Тогава не съм искал да уча, не съм учил, сега ако ми се приучи ще уча по-малко и това е, защо да се тормозя и обвинявам?! Затова въобще не се притеснявай. Най-важното е да си здрава, пък всичко друго е второстепенно, като му дойде времето и работа ще си намериш, ако искаш и образование ще завършиш това са не толкова важни неща, най-важното е да не униваш, духа е по-силен от тялото, не се предавай! :)

 

...