2. Здрасти, аз много харесвам цитати от Кенеди, Русо, Чърчил и така нататък, но не бива да забравяме нашите си умни глави.
Понеже напоследък има много отрицателни и направо агресивни настроения към успелите хора в нашето общество, нека напомня за някои за Атанас Буров, който става жертва на подобни настроения в миналото (Който не познава историята си, е осъден да я преживее отново). Интересното е, че сякаш днес са писани неговите неща и неща...
"Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество — винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава”.
„Спечелената пара в България е сладка, в чужбина – горчива. Парата в България е около нас, но кой да я спечели, кой да я види. Тук, тука е печалбата, защото без помощ отнякъде богат не се става.
Бъди умен и пестелив, разигравай парата, не я дръж като баба във възела. Парата при пара ходи, пара пара прави, когато правиш нещо умно и предвидливо.
Разчитай винаги на себе си, на волята си, на ума си, на сръчността си, на приятелите си. И най-важното, на парите си. Да се научиш първо да ги уважаваш и да ги командуваш. “
„Българинът може да забогатее само с упорита работа. С нищо друго. Проклятие на съдбата ли е или нещо друго е, но е така. “
„Животът е една борба. Не само борба, не! Животът на всеки човек е едно Ватерло, една страхотна битка. И то жестока, безпощадна битка... В природата нищо не се дава даром. Само едно нещо се дава даром – зестрата на момата, при нас, при християните“
„Народът има вярно чувство за властта - той обича тая власт, която му гарантира земята, демокрацията и справедливостта. Такава власт обаче в България никога не е имало - защото ако има едното - няма другото. “
„Стопанската криза е болест на икономиката, душевната криза е последствие от нея. “
„Българският народ е направил подвиг, какъвто в историята на народите не познавам друг народ да е направил. От една турска провинция, съвършено изоставена от хората и от Бога и преди всичко изоставена от самите управници, където безправието, плячкосването и т. н. са били нещо обикновено, в 50 години да се създаде съвременна българска държава при едно население 95% неграмотно, при 3 или 4 хиляди села, в които има по едно училище, което прави чест на добродетелите на народа ни, да уредиш самостоятелна държава с 3 държавни железници няколко хиляди километра, държавни пристанища 10–12, държавно социално законодателство за регулиране отношенията между труда и капитала, учебно дело, за което ни завиждат — е, добре, г-да, аз ви уверявам, че в историята на народите подобен скок, подобен подвиг няма. “
...
И така нататък
Проблемът е, че като избием и изземем имуществото на хората, които мразим днес (със скъпите коли, къщи и тем подобни), то бедните няма да станат по-богати, а ще се изконсумира ограбеното и просто всички ще са бедни, но без перспектива.
Правили сме го този експеримент и не ни се получи.
Нещо повече - убихме си и унищожихме двигателите на обществото, тези които построиха университетите, железопътните линии, пристанищата, улиците, училищата, църквите, родолюбците си убихме - над 10 000 души непосредствено след ВСВ ожънахме.
И аз като Буров се чудя на този народ - как така успяваме винаги да възхръсвеме от пепелта - не ни ли колиха 500 45 години, няколко пъти са били убивани само интелектуалците и каймака на нацията и ето днес пак от нищото, от една порутена, задлъжняла, опоскана посткомунистическа държавица успяваме да направим нещичко.
Мисля, че ако Буров беше жив, той щеше да се гордее с нас, но и щеше да ни нахока да внимаваме и да не повтаряме грешките си.
Имаме и ние чудесни мислители и то не само възрожденци. Дано не ги забравим
Успешен ден
|
