Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Пожелавам ти да попаднеш на човек, който ще е малко по-упорит и ще успее да види добрите ти черти, а ти също ще си достатъчно упорит и спокоен, за да позволиш на този човек да ти посочи добрите ти качества. И оттам да започнеш да работиш! Не бъди толкова негативен, по дяволите!

7.   Колко жалко, момче. Според мене трябва да се лекуваш. Преди години и аз се чувствах така, но постепенно се взех в ръце и даже го докарах дотам, че другите да търсят вниманието ми. Понякога се случваше да ги пренебрегвам и на някои доста тежко им се отразяваше, но такъв е животът- хора всякакви. Викаш, че си като, , гниещ труп". Ха, колко странно. Но те разбирам донякъде. Наистина е напълно възможно човек да е жив, а всъщност да е "умрял". Така брутално преди много години, , зарових, , една, даже вече и името не й помня, и повече никога не се обърнах назад. Та и в моето съзнание го има този феномен- човекът си е жив и здрав, но за мен просто спира да съществува. Още по- бруталното беше, че вместо и тя да беше ме погребала тотално, много дълго време след това продължаваше да се занимава и непрекъснато да се опитва да ме провокира да реагирам по някакъв начин, за да разбере какво се случва. Донякъде съм й благодарен де, защото успях от първо лице да се убедя, че безразличието е много по- безпощадно наказание от каквато и да е реакция- положителна или отрицателна. Явно не можеше да повярва, че има и хора, които, като веднъж са взели решение, повече не се отмятат. Но го видя нагледно. Съветвам те да не мислиш за смърт, а само да зачеркваш паразитите от живота си и повече никога да не поглеждаш към тях. Така ще се оправиш. Късмет.

8.   Авторе, прочети това внимателно - по-голяма част от проблемите ти са на психическа основа, тоест ти ако искаш можеш да ги пребориш. Първото нещо, което трябва да направиш е да СПРЕШ да се подценяваш, унижаваш, да си мислиш че си нещо по-малко от другите хора, защото НЕ СИ. Най-много ме ядоса това, че се нарече глупав. Не си глупав и до това заключение човек може да стигне докато чете темата ти. И друго нещо - глупавите хора по принцип не осъзнават, че са такива или поне не си признават. А това, че трудно се ориентираш и не можеш да запомниш някой маршрути няма нищо общо - като пример ти давам себе си, защото аз също се ориентирам изключително трудно в някой градове. Но не е болка за умиране нали? Ако схващаш трудно някой неща, просто не успяваш да се концентрираш.
Проблема на теб ти е, че си асоциален и ти трудно да завържеш контакт с хората. Виж, това го имат страшно много хора и каквито и съвети да ти давам единствено психолог би ти помогнал. Важното е да знаеш че винаги има изход и решение. Не трябва да се затваряш в себе си, трябва да поговориш с някого. А така като говориш как никое момиче не би те заговорило, още повече сриваш самочувствието си. Не трябва да се срамуваш от това как изглеждаш. Нали знаеш, че за всеки влак си има пътници? Огледай се около теб и ми кажи виждаш ли някъде напълно перфектни хора? Няма такова нещо, всеки си има недостатъци. Ако пък не харесваш как изглеждаш, направи нещо по въпроса - започни да тренираш. Промяната зависи изцяло от теб. Запомни, че ако ти не си помогнеш, никой друг няма да го направи вместо теб. Желая ти успех!

9.   Ей пич, как може един толкова прост, нахален и безочлив човек като колегата ми да не се дава, да има самочувствие и да не му пука, а такова интелигентно момче като теб, да няма самочувствие и да си мисли че е тъп и че за нищо не става??? Аз съм потресен! Как може най-големите глупаци и измекяри, дето не могат да напишат и един ред от това което си написал ти, защото нямат грам акъл, да обичат себе си, а ти да не обичаш себе си??? Най-важното в живота-УВАЖАВАЙ СЕБЕ СИ!!!
Не пропилявай повече младостта си. Ти можеш да направиш чудеса. Виж ти няма да можеш да се оправиш сам според мен. Трябва ти помощ! Имаш нужда от сериозен разговор с родителите си. Трябва да те заведат на специалист. Това трябва да е наистина човек, който си разбира от работата. Става въпрос за духовно израстване, а не за някакви терапии с хапчета. Мисля, че трябва да се обърнеш към книгите за духовно израстване и прочистване.
Още един път ти казвам много ме е яд че умни момчета като теб нямат самочувствие и не показват таланта в себе си. Помисли и за спорт! УСПЕХ

10.   Виждам, че имаш проблем.. наистина си в депресия, но по начина ти на изразяване и писане разбирам, че не си глупак. Пътят към щастието е да обикнеш първо себе си, така е по-лесно да приемаш и останалите хора. Сигурна съм, че ще се справиш ако положиш някакви усилия по външния вид и почнеш да контактуваш с хора. Не е нужно да си много социален (и аз не съм), важното е да имаш един.. 2ма близки приятели. За всеки влак си има пътници и хората наистина са отвратителни, не заслужават ниската ни самооценка. Не живей за хората, а за себе си. Започни да откриваш неща, които те правят щастлив и работи сам за пълноценно ежедневие. Просто смени очилата и се взирай в хубавото, от грозното се абстрахираш!

11.   Пич, изобщо не си толкова тъп колкото си мислиш. Просто прави това, което ти харесва и не се интересувай много от мнението на останалите. Аз също имах липса на самочувствие преди и приличах на теб, но си следвах целите и сега нямам подобни проблеми.

12.   (от автора)
Малко допълнения:
Понякога, както казах, ми се случва и нещата да вървят нормално - отпускам се, разговарям, забавлявам се(това по-рядко). Но това става предимно с хора, с които се познавам отдавна. В други случаи обаче, не мога да да измисля какво да кажа и се получават неловки ситуации.

Вече се записах да следвам, нашите платиха таксата, така че е късно да се отказвам.

Започвам след няколко дена и се чудя какво да правя. Изобщо, как да започна, какви да са първите неща, които да направя? Нямам представа как ще се ориентирам. Очакват ме унижения и провали. Мисля си, че това ми мнение се дължи на реална преценка, хората винаги са ме надценявали. А сега, когато се проваля, се страхувам от реакциите им.

Написаното от мен звучи много жалко, но просто годините на депресия и самота убиха всичко нормално в мен.

Никога не съм бил добър в нещо, некадърен съм и няма смисъл да се заблуждавам, че става нещо от мен. Да не би илюзиите и позитивното мислене да могат да променят реалността? Чел съм малко от Марк Аврелий, Сенека, Епикур и др., но по-скоро за удоволствие и отмора - философстването не помага. А тези книги за самопомощ...ами, пробвал съм 1-2, но честно казано съм скептик и не ми вдъхват доверие, все пак може и да опитам отново, за да почувствам поне някакво илюзорно успокоение. Пропилях живота си и продължавам да го пропилявам, неизбежно е. По цял ден ме боли главата и ми се спи. Моментите в ранното ми детство бяха щастливи, но сега те са само някакви далечни парченца спомени без никаква стойност.

Няма нищо, за което да се захвана - всичко в мен е гнило -здравословното състояние(e, не е чак толкова лошо засега), тялото, умствения багаж и т.н. И не мисля, че депресията е единственият фактор, просто така съм се родил и развил, природата ми е такава. Еми, трябва да има и такива като мен, все пак, трябва да има равновесие във Вселената, не може само с джедаи.

Нямате представа колко ми се иска поне за миг да се откъсна от тази реалност, ако продължавам така, дали няма да се стигне и до наркотици...едва ли - аз нито съм пушил, нито съм се напивал.

Извинявайте, сигурно е противно да четете как някой постоянно се оплаква от живота(дори на мен като го чета ми става досадно), но просто исках да излея всичко, което се натрупвало в съзнанието ми толкова много години, защото наистина тези окови тежат.

13.   Все едно аз съм го писала. Ти описваш мен и моя живот- с разликата, че аз съм на 20, и съм жена. Абсолютно същото, абсолютно! Авторе, изобщо не си глупав, дори си твърде интелигентен. Как е възможно? ! При мен е едно към едно! Вече не виждам надежда и смисъл... държи ме единствено мисълта за самоубийството, което съм си подготвила...

14.   Депресия и МЪРЗЕЛ, нищо ти няма. Лигавиш се и не искаш да поемеш никаква инициатива да промениш нещата. Така ти е по-лесно. Намери си интереси, заангажирай се с някаква дейност освен оплакванията и нещата ще се наредят.

15.   Не се предавай. Моля те.
И аз съм в някъв такъв ад. Не знам дали с времето става по-добре, няма да те лъжа. Просто знай, че не си сам.

16.   Като гледам годините - започнало е с пубертета... Аз страдам от същото, също от пубертета насам (но аз съм момиче). Преди пубертета бях щастлива и имах енергия. Много рядко, предимно при облачно/мрачно време, усещах някаква... меланхолия.
Това състояние се дължи на недостатъчно серотонин в мозъка. Болест като всяка друга.
Не можеш да помниш и да схващаш също заради ниския серотонин, не поради "тъпота".
Моят съвет е: Зарежи (засега) университета /без значение какво ще кажат родителите ти/. Намери си работа, която смяташ, че е по силите ти (например в производство, нещо еднотипно). Така ще можеш да излезеш и на квартира.

17.   Виж сега човек, ти не си тъп!
Обаче депресията те затъпява.
А депресията при теб (лично според мен) се е породила от липсата ти на самочувствие.
За това не можеш да се ориентираш като пътуваш, защото вместо да се наслаждаваш на пътуването ти постоянно мислиш как ще се справиш, как ще запомниш пътя и. т. н.
А трябва да се наслаждаваш на пътуването и на всичко останало каквото правиш така, както се наслаждаваш на хубава книга или филм например.

По - горе са те съветвали да започнеш някакъв спорт. Да, добре ще е и според мен да започнеш да тичаш всяка сутрин, но не си поставяй някакви нормативи, които да покриваш, а просто се наслаждавай на тичането.

Но мисля, че не си подходящ за чисто физическа работа - определено си по - скоро интелектуален тип.
Просто не те виждам всеки ден да общуваш с хора, които не са чели Марк Аврелий, Сенека, Епикур и др. ей така - просто за отмора.

Към каква работа да се ориентираш първоначално?
Така. Моето предложение е Копирайтър, защото виждам, че можеш да пишеш прилично.
И не знам защо, но мисля, че ще ти пасне тази работа и няма да ти е гадна.
А и с такава работа спокойно ще можеш да съчетаеш университета и други дейности.
Прочети сега сам в нета подробностите, но ето един линк все пак: http://svobodnapraktika. com/kakvo-e-copywriter

Идеята е да започнат да ти идват лични парички. Това ще ти вдигне поне малко самочувствието 100%.

Сега, за университета. Общуването с хората не го мисли толкова. Сякаш му придаваш прекалена важност и така сам го превръщаш в нещо супер страшно.
Като почнат лекции, упражнения - ами учи си в къщи за удоволсвие, както казах по - горе, не си поставяй сам критерии и нормативи. Подхождай с любопитството, с което си подходил към Аврелий, Сенека..

След като напреднеш малко в работата (почнеш да взимаш парички) хубаво се замисли дали това е специалността, която те влече наистина и ако не е тя смело я зарежи и запиши такава, която наисти те зарибява да се занимаваш с нея. Това със сигурност ще ти гарантира да срещнеш хора с твоите интереси, а може би и с твоите разбирания независимо, че външния ти вид не е на супер мпдел.

А за външния вид гледай да си чистоплътен, избръснат, да не ходиш с мръсни или скъсани дрехи и обувки (сори, ако те обиждам с това, което казах, ама като не те познавам лично.. а и депресията се разпростира и по такъв начин при някои хора).

Добре ще е като вземеш първите пари да отидеш на терапевт. За да те успокои и мотивира по - детайлно. Ти си го избери сам. Ти си знаеш с мъж или с жена повече ще се отпуснеш да поговориш. Вашите няма нужда да разбират за това, никой няма нужда да разбира за това.


И спокойно. Запомни от мен: не си поставяй нормативи когато правиш нещо, а търси лично удовлетворение!

18.   Ще припадна от смях. Хора, вие наистина ли се вързахте, че това е истина. Направо ме учудвате. Нали знаете- последният винаги се смее най- добре.

19.   (от автора)
До 18:
Не знам как реши, че си измислям. Това е единственото място, на което мога да споделя свободно и без притеснение. Старах се да опиша всичко, което ми тежи и то подробно, но все пак има и неща, които не искам да споменавам или не мога да опиша точно. Ако си измислях, щях да публикувам историята си в "Измислени истории". Да, наистина има хора, които понякога не виждат смисъл в живота си, аз не съм единствен! А и не смятам, че пиша много добре, а по-скоро повърхностно.

Да, съгласен съм, че депресията ме "затъпява", но тя едва ли е единствената причина. Може би трябва някак си да тренирам мозъка си. Но на мен и елементарни неща(които другите вършат с лекота) ми изглеждат трудни и това ме отчайва. Не става дума само за мисловни дейности, във всичко съм непохватен... пак започнах с оплакванията. E, понякога си мисля, че може и да се справя с ученето, но ще се комплексирам, когато видя талантливи, амбициозни и интелигентни студенти, които са учили в елитни училища или са много по-напред с материала от мен. Дали, ако не се справям и изоставам, няма да ми се подиграват, че съм глупав и неориентиран?

Първоначална ми идея не беше да искам съвети, но сега ще си поискам, ако някой желае да ми даде, разбира се. Вие какво бихте направили на първия си ден в университета? Как бихте се държали? Как бихте започнали разговор? Ааа, как да го обясня, не знам дали ще ме разберете... чисто техническите или по-скоро административните неща, как се случват?

20.   Авторе, номер 1 съм.
Само потвържаваш мнението ми, че трябва просто поне 1 година да избягаш от „Матрицата“ и да заживееш някакъв странен и интересен живот - пътешествия, живот на село, живот в друга страна- знам ли, смяна на тапета.
Само си въобразяваш иначе, че си тъп и така нататък, а да -съвсем естествено е за едни хора нещо да е по-лесно от за други, всеки си има своите таланти, но всеки (дори талантливият) полага усилия за нещата, за да може да ги върши добре. На чужд гръб обаче и 100 тояжки са малко - ти виждаш резултатите, но не и труда зад тях и отказваш да търсиш своието призвание и таланти.

За университета не се притеснявай. Аз например учих в Германия практически като Гаврош - чистих, гледах деца, дори косях градини и чистих обществени тоалетни и сгради, за да се издържам, но не се посрамих. Учих в елитен университет много престижна специалност в най-скъпият град там - например състудентките ми имаха чисто ново Мини Купър (беше модерно тогава) като подарък от родителите си за бала, а момчетата пък имаха и по-сериозни коли. Имаше хора с обувки за по 500 евро и така нататък, но честно казано не съм се срамувала нито от облекло, нито от работа и нямаше и за какво.
В края на следването вече аз разполагах с добре платено стажантско място, защото бях работила през цялото време и вече работих в голяма Компания, а те не си намериха работа (беше криза голяма) масово, записваха Магистратури, втори следвания, само за да не са безработни. Днес имам чудесна кариера в България и случайно срещнах на едно летище колежка - ами какво да ти кажа - меко казано дрипава, дебела и „успяла“. Моите колеги бяха посещавали елитни училища, включително българите, а аз идвам от малък селски тип град, но не ми попречи това с много учене, много усилия да си завърша, а 2/3 от тях не успяха, а от българите 90% прекъснаха или се прехвълиха другъде. Да, винаги ще има някой по-добър в нещо от теб - това е нормално, това е добре! Важно е не да си някакъв факир, а да имаш удоволствие от живота, да си щастлив и ведър.

Просто ако искаш хората да те уважават трябва ти сам да се уважаваш, не да ходиш смачкан като мушмула и да искаш да те уважават хората. Полагай усилия, бъди добър в това което правиш... или не го прави! Не учи заради другите. Не живей заради другите и си мисли какво ТИ искаш да правиш.
Мисля, че и това е част от проблема в теб - съпротивляваш се и реагираш с неврози, защото най-вероятно живееш, за да оправдаеш очакванията на своите родители и обществото.

Иначе трябва да осъзнаеш, че хората не сме равни нито като вродени способности, нито материално Винаги ще има по-умен, по-богат от теб дори да си олигарх и професор по химия. Това е част от „играта“. За мен беше много странно например, че една колежка в университета, която сама беше от заможно семейство си умря от яд като отидохме да работим при един колега по проект и видя къщата на тяхното семейство - ахна направо, а колегата беше скромен, идваше на университет с колело и имаше стар лаптоп...

Аз никога не съм се дразнила от такива неща и ти препоръчвам да се наслаждаваш на своя си живот, на това което имаш, вместо да гледаш само в чуждата паничка.
Например си здрав и млад - това не може да се купи с пари. Личи си, че си много умен, но сам пренизяваш своите способности (всеки бил влизал в университет в хубава специалност). Много комплексиран и неуверен човек си, което обикновено е в резултат от семейната среда.

Дори да решиш да учиш те съветвам да се махнеш от вас - работи като мен ако трябва, но нещо ти пречи, за да разгърнеш възможностите си. Да, най-много си пречиш ти самия, но без да искат често хората около нас (особено родителите) са първопричината за такива комплекси, неувереност и проблеми

21.   Здравей, авторе!
И аз имам подобни отношения със себе си в момента, знам че хич не е приятно. Знаеш, че като общуваш с други ще ти е по-хубаво, но ти е трудно да излезнеш от комфортната си зона. Ами наистина е трудно!
Като за начало трябва да приемеш себе си, ще ти дам пример с това, което правя аз - пиша си на един лист всичките ми положителни качества, колкото и малки да ми се струват те ( например: много обичам животни, състрадателна съм, имам хубав вкус за музика, харесвам носа си и т. н. ) първоначално ще ти е трудно, но като започнеш ще ти идват все повече неща наум и ще се почувстваш много по-добре! Напиши също така нещата, за които си благодарен, нещата, които искаш да промениш в себе си и как би ги променил.
Знам, че едва ли имаш мотивация да направиш каквото и да било, но можеш да започнеш с това да си оправиш стаята - изхвърли всичко ненужно ( или го дари на някого), може да я разместиш, сготви си нещо, като се изкъпеш обръсни се хубаво, направи си прическа (примерно), може да си купиш нов дезедорант, парфом, просто се поглези по някакъв начин. Излез в парка, сега времето все още е хубаво, разходи се или просто седни, прочети някоя книга, слушай музика... огледай се наоколо и ще видиш колко хора го правят също. Усмихни се на продавача в магазина, купи храна на някой бездомен... усмихни се на непознат човек... наблюдавай хората, опитай се да ги възприемеш като отделни личности, който сигурно са имали труден живот, също са самотни или депресирани, изгубили са любим човек или кучето им е умряло... разбери, че всеки човек си има проблеми, дори хората да са усмихнати и да ти изглеждат, сякаш всичко им е наред - не е! Или поне не винаги е било така! Борят се за щастието си! Не се предавай! Млад си още - живота е пред теб. Запознай се с колегите, хората не са страшни, никой нищо лошо няма да си помисли за теб, ще се изумиш на хората колко малко им пука, защото всеки е вгълбен в своите собствени проблеми... ами най-вероятно и тях ги е срам и се страхуват от новата обстановка.
Не се затваряй в себе си, говори с родителите си. Аз също смятах, че моите няма да ме разберат, но по едно време ми изби и си казах всичко... предложиха ми психолог и ме подкрепяха много :) Сподели им, ще се изненадаш. Все пак си им детенце и искат да си щастлив.
Щом нямате финансови затруднения - тръгни на някой спорт или на фитнес. Като почнеш да се грижиш за тялото си ще се чувстваш много по-пълноценен. Почни да се храниш по-здравословно, готви си някакви неща и така.
Също помага да си вземеш и домашен любимец, много са сладки :)

22.   Каквото и да ти говорят ако проблемът е на химическа почва нищо няма да ти помогне освен хапчета. Аз се влюбих в живота отново чак като започнах антидепресант за първи път. Нищо друго не помогна - нито психотерапия, нито спорт, нито здравословно хранене. При някои хора причината е химическа, а не от погрешно мислене. По-скоро кофти настроението ти идва от химически дисбаланс. Дават ти съвети да се разхождаш и усмихваш, но ние си знаем, че истинската депресия не се влияе от такива неща. Това са съвети на хора, които никога не са били истински депресирани.

23.   Абе хора чета ви коментарите и се чудя вие май никога не сте имали истинска депресия. Как може на депресиран човек да кажете разходи се, спортувай, усмихни се и ще ти мине? Истинската депресия е такава, че и всеки ден да си навън с часове и да забелязваш хубавото просто не можеш да го почувстваш така. Ходиш по купони и се чувстваш зле.

Това си е болест, а не просто лошо настроение което може да отмине с едно щракане на пръстите. Ям здравословно, спортувам и всеки ден съм навън, но проблемът е, че в главата има едни неща наречени серотонин, допамин и ендорфин и само едно то тях да не ти функционира правилно се чувстваш напълно празен. И да ти е идеален живота не може да се зарадваш, защото този проблем те тласка към невъзможност да чувстваш радост и позитивни емоции, а само негативни. Само билките помагат и хапчетата когато проблемът е на биохимична основа. Аз иначе съм си оптимист когато химията ми е наред, но когато не е колкото и да се опитам да мисля позитивно не се получава, защото го няма чувството на радост от живота.

24.   До №23,

поне един човек да изкаже истината по въпроса. Относно депресията има много невежество и хората тук и в другите теми пишат общи глупости.