Вярвате ли в кармата?
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 2047 пъти
Вярвате ли в кармата, съдбата и предопределения път?
Вярвате ли, че от раждането си, човек е орисан с определена съдба и върви по тея през целия си живот!
Или не вярвате, че има Съдба, и смятате, че всеки сам си я кове?
Вярвате ли, че от рождението си човек носи тежестта на пътеката, която му е начертана в различните сфери на живота? Или всеки сам кове щастието си и успеха или неуспеха е в собствените му ръце? Красотата и интелигентността карма ли са? Защо едни хора сякаш са осъдени цял живот на страдание, а други успяват с невероятна лекота? Защо колкото и труд да полагат някои хора винаги са "в сянката" сякаш нещо ги спъва? Любовта карма ли е? Има ли предопределени срещи и раздели? Има ли определен човек, който "трябва" да намерим или всичко е случайност и химия
Също така вярвате ли, че всеки носи товар от минали животи, а така също и от своите роднини и предци

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 3 месеца hash: c380f5ea9d

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Не, не вярвам в такива неща. Християнка съм и противоречи на моите ценности. Вярвам в свободната воля на човека и в това, че човек сам си кове съдбата и ако иска силно нещо- успява. Самата аз съм родена в много беден край, в бедно семейство с алкохолни и други проблеми, а успях доста в живота - завърших елитна гимназия в града си, макар че ми се пречеше и нямаше пари за рейс и храна - ставах в 5 ч. сутринта и пеша съм ходила 3 сезона с едни маратонки като единствени обувки, но пак си завърших. После завърших в чужбина, самоиздържайки се и днес живея много добре със семейството си. Много хора са ми казвали - имала си късмет, но аз си знам колко усилия, воля, желание, лишения ми е струвало. Всеки, който е роден здрав и прав е сам ковач на своята съдба. Съжалявам само болните хора и инвалидите - те действително са ударени от „съдбата“, но за съжаление сме още много бедно общество, за да можем да осигурим достоен живот на тези хора. За мен това е лош късмет - да се родиш болен където и да е било или да станеш инвалид както и да си осъден да се грижиш за такова дете. Поклон пред родителите на болни деца и близките на инвалиди. Извинявайте, че не можем да се погрижим за вас и се надявам някога да ни простите. Който е здрав, той винаги има шанс да постигне своите мечти, включително в България, в която в последствие ми се сбъднаха и всичките планове. Успех на всички - не вярвайте в съдбата, а в себе си и ще успеете. Навякъде има трудности, проблеми и пречки - не се оставяйте да ви попречат в живота. Не оставяйте други хора да ви разубеждават, независимо каква мечта, каква идея преследвате!!!

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: a9e40423f2

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Нaй- общо- 30% кaрмa/съдбa или предвaрителнa договоркa, кaкто искaш го нaречи и 70% свободнa воля. Дa, имa нещa, които трябвa дa се случaт, но сaмо от свободнaтa ни воля ТУК И СЕГA зaвиси кaк ще реaгирaме в дaденaтa ситуaция и нaкъде ще поемем. Често хорaтa пренебрегвaт инстинктa си и следвaт "здрaвият рaзум", a достa късно рaзбирaт, че е било грешкa. Други пък се обсебвaт порaди липси дa имaт по много от товa, което им е липсвaло и също зaвършвaт зле, колкото и добре идaсе чувствaли трупaйки многото от нещото. Aко човек рaзчитa сaмо нa съзнaнието си и пренебрегвa другите си съзнaния, ( под/нaд/висше, проявявaт се кaто инстинкт) то той почти винaги вземa грешни решения, воден е от нужди породени от временни липси. Колкото и дa се труди човек, щом остaвa в сянкa, знaчи себе си сaботирa. След време ще рaзбере зaщо тогaвa не се е получило. Може дa следвa другa опция, по- добрa, a може просто подсъзнaтелно дa не искa товa. Виж, темaтa е мноого дългa, просто приеми, че си тук сегa, съветвaй се с инстинктa си, прaви кaквото желaеш с любов и хъс и убеждение и ще ти се случвaт нещaтa. Дa, "тaм" имa нещо, дa, умирa сaмо физическото тяло, дa, приемaме постaвени ни зaдaчки и условеия преди дa се родим и ДA... мaнипулирaни сме дори и в духовният свят. Много хорa в днешно време медитирaт, нa всеки по- нaпреднaл му се случвaт нещa тaм някъде- 5Д, 6Д. И повечето сляпо следвaт съветите, зaръките, подaдените символи и т. н. От духовни водaчи, aнгели, aрхaнгели, дори от Бог били. A мaлко, много мaлко, нaй- много няколко десетки знaят, че в 4Д бивaт "причaквaни" от aстрaлните присъствия нa хорa живеещи тук кaто нaс, хорa с много силнa пси- силa. Мaнипулирaт, нaсочвaт те кaкво и кaк дa мислиш, кaк дa действaш, смятaш, че ти се е явил духовен водaч или aнгел и следвaш сляпо. Рaзкaзвaш нa други, внушaвaш, нaстоявaш, те пък любопитствaт, зaпочвaт дa медитирaт и се нaдявaт и дa им се случи... и се случвa. И зaпочвaт и те дa рaзпрострaнявaт, дa внушaвaт и тaкa се зaвъртя светът в тaзи посокa. Кaкво искaм дa кaжa с "нaлудничaвите си твърдения", е*и и мaйкaтa нa кaрмaтa и си живей животa тaкa, че дa се чувствaш добре със себе си. Убеди себе си, че зaслужaвaш всичко, което искaш, когaто ти го повярвaш, гaдното подсъзнaние нямa дa те сaботирa. Рaзчитaй и нa инстинктa си, aко те боде отвътре, aко ти подскaзвa, че не е ок товa зa теб- слушaй го и aнaлизирaй. С две думи, живей си животa и дa не ти дреме. Не питaй зa кaрми, медитaции и тем подобни. Те не знaят, че сa мaнипулирaни. Дори дa им докaжеш, че нямa Бог, ще изпaднaт в шок, ще се чудят "и сегa кой ще е мой господaр, нa кого дa слугувaм aз". Ние можем дa се сaмолекувaме със собственaтa си енергия, можем дa контролирaме кинези и т. н., тоест сме си "богове" и нямaме нуждa от господaр, но... е, погрижили сa се дa искaме доброволно господaр и водaч. Ох, много се увлякох, вероятно нямa дa рaзбереш товa, просто не се връзвaй нa стрaх от кaрми. В моменти в които си постaвенa пред избор, мисли зa СЕБЕ СИ. Почти всичко, което се дрънкa зa духовният свят е сaмо следвaщa стъпкa нa същaтa мaтрицa.

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: 913e070274

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Ако "Карма" ти звучи кофти или пък прекалено префърцунено, наречи го "Законът за причината и следствието". Това е универсален вселенски закон, подобен на Третия закон на Нютон, който гласи: "Всяко действие предизвиква равно по големина и противоположно по посока противодействие. ". Или казано съвсен накратко - всяко човешко действие предизвиква някакви последствия в света, като съдейки по последствията осъзнаваме какво е било действието ни и така се учим. Единственото неприятно нещо е, че последствията закъсняват, понякога доста сериозно, след момента на действието ни. Нещо като да се оглеждаме в огледалото, само че отражението ни да закъснява спрямо нашето ръкомахане със секунда, ден, месец, година, живот... В един момент можем да решим, че отражението няма нищо общо с нашите реални действия пред огледалото, но това не е така. А причината е в закъснението. Понеже светлината пътува от нас до огледалото и обратно с огромна скорост, а събитията в света се развиват доста бавно в сравнение с това. №2 е описал/а нещата долу-горе, но се и вкарва в някакви сериозни филми, които нито могат лесно да бъдат потвърдени, нито опровергани, така че може да си фантазира на тема 4D и 5D колкото си иска. За мен съотношението Карма къмто свободна воля е средно 50:50, като то се мени според това доколко духовно напреднала е съптветната личност. Разбира се, че при полу-животните Кармата ще е 99%, а при Светците ще е 1%. Просто едните имат нужда от страшно много уроци докато станат хора, а другите вече "са превъртяли играта" един вид. Също така наличието на съвест е всъщност скрит, несъзнателен духовен опит, който ни подсказва дали действията, които сме замислили, са правилни от кармична гледна точка или не. Способността да се изпитва емпатия - също. Кармата не е някакво наказание, а е метод за обучение. Много често човек сам избира кармичните последствия от постъпките си, когато се намира в по-високо съзнателно състояние (например между животите). Ако умишлено си убил някого и не можеш да си представиш какво си извършил, просто поради липса на опит, струва ми се напълно нормално в следващия си живот да си избереш да бъдеш насилствено убит от някого, за да видиш какво е, да изпиташ последствията от собствените си действия, и да можеш лично да ги оцениш преживявайки ги. Така в още по-следващото си превъплъщение вече ще имаш подсъзнателна спирачка (съвест), която ще те накара поне да се замислиш, преди да убиеш някого повторно. Доколкото до "боговете" и манипулаторите от по-горните измерения на №2, хех, нещата са малко по-сложни, по-безпристрастно-логични и по-добре структурирани, отколкото ги оиписват по булевардните книжки. За да проучи със задоволителна точност обаче тези аспекти на Битието, човек трябва да вложи значително повече усилия, време и средства, отколкото да прочете няколко комерсиално написани белетристични небивалици... :)

 

...

горе^

преди: 9 години, 3 месеца hash: 9691890e2d

гласове: 1 2 3 4 5   (9 гласа)

4.   Карма има. Лично съм я изпитвал на гърба си, но като се сетя за случките само изпитвам понякога гняв и лоши чувства и пак не мога да разбера напълно. Не съм на много високо ниво на разбиране на нещата, пак съм над обикновените хора, но много под осъзнатите. Като малък съм удрял хора, без съществена причина, хора по-слаби от мен, деца също един път, с шамари. После трябваше да усетя какво са изпитвали, връща се. При мен каквото съм причинил, точно същото, само че един път. После болести без обяснение, но не знам дали са обвързани с тези случки или с нещо друго. Според духовната литература 90% съдба, тоя къде ги измисли 30. Въпросът е дали ще изпълниш нещо с добро или зло. Вършил съм лошо неосъзнато, вършил съм го и полу-осъзнато, сега бягам от тия лайна. Все едно ти казват, ако си лош ще страдаш, по-добре трай там. Други ги удря чак на старини, когато са най-немощни. Всичко може да се разреши мирно, обаче егото цака нещата, понеже живеем в общество, ако бяхме 2ма човека на остров и единия се ядоса и ми удари шамар, няма защо да го удрям дори да е по-слаб. Но в обществото ако ти ударят шамар, егото ще е толкова наранено, че или ще избягаш и после ще си отмъстиш тайно, или ще отвърнеш на удара и после и двамата ще страдате. Ей го сега се сетих, четох част от една книга, за голяма българска пророчица и там за кармата и съдбата беше приведен пример за Шаляпин. Голям руски тенор, невероятен глас, обаче много горделив, с високо его и е обичал жените. Наранявал е жена си като показно и е показвал връзките си с други момичета. Невероятен глас, обаче горделив, сякаш той е над всички. В следващото му превъплъщение се преражда като обикновен човек, забравих къде. Пак има невероятен глас, но пее в хор и няма да му се даде да се изяви индивидуално, това ще е, за да се научи, да бъде по-смирен. Това разбира се, няма как да бъде доказано, на приказки си оставаме, но факт е, че човечеството не е изучило почти нищо за Света. Красотата, пак според духовната литература, е следствие на добродетели поколения наред. Да не лъже човек, да не прави други мизерии. Аз лъжец с хубави очи, досега не съм видял. Дръпнати назад бради, криви носове, несъразмерни уши, малки чела... всичко е следствие на неправилен и "животински" живот. Някои хора са много добре и финансово и като път в живота, други се мъчат цял живот. Проблемът на богатството е, че си прилепяш сърцето към него. Затова на богатите хора-християни им е трудно да съвместят, това което е казал Христос за богатството със собствените си виждания за живота. Сега всеки си мисли, че като му се даде голямо богатство ще оправи Света, ще помага на бедни, болни, инвалиди, ще изправи системата, Света, хората. Обаче като ги имаш парите мислиш по друг начин. Ако имаш 10 милиона, 1 ще дадеш за бедени, 1 за организации и дотам. Няма да дадеш 9 милиона и 900 хиляди, щото ако останеш само със 100 хил, а си бил милионер, хората ще почнат да говорят. Егото, ще падне наранено. "ахаха, виж го тоя караше ферари, сега кара Мерцедес за 20 бона", " на благороден ли ми се прави тоя", "хаха, смотаняк, пропиля си богатството". За какво всички най-големи са готови да завещават богатството си на благотворителни организации, обаче чак, когато умрат? ! То съдба, карма ама всеки ги гледа през призмата на Егото. "Е, сега дали ще стана богат? Дали ми е предначертано? Е, ако стана богат ще помагам на бедни, дано да стана. " "Дали ще намеря любова? Ами ако не я намеря, какво ще правя? Трябва да я намеря, така е при всички човеци, трябва да са по 2ма. " "Дали ми е предначертано да съм лидер, голям човек? " Ей такива като номер 1, много ясно, че ще ти кажат, че няма съдба. Егото и заиграва, по-престижно е ако сама си го е постигнала, вярва си, но какво знае реално? ! Нищо. И аз да да съм завършил Харвад, ще се бия в гърдите, че сам съм го постигнал и, че нищо не ми е помогнало. Пък и тая да ми говори, 3, че сама си го е постигнала. А има хора, искали са да успеят в живота, ама им се раждат 2 болни деца и кво правят? ! Бачкат и се грижат, няма друг вариант, съдба братче , нищо не зависи от теб. Едно време си мислех, че хората се раждат с еднакви интелектуални възможности, стига да са в добра среда. Ама и тва не излезе така, един има аналитично мислене, друг е създаден за историк, средната част на челото му е развита може да помни дати, друг за музикант, художник. Поговори с един обикновен работник да видиш до какво му се свежда живота и с един, голям певец или архитект. Проблемът с вторите е, че могат да се възгордеят прекалено много, като 3, да си помислят, че сами са си го направили и са над определена група хора и последните да станат първи. Ти мислиш ли, че за един живот може да станеш светец...? ! пффф, Я влез в коментарите под Биг Брадър да разбереш какво е нивото на съзнание. Едната обидила детето на другата, и другата за да защити честа на детето си е готова да бие и трепе, а обществото одобрява - "ако обидят детето ми ще ги избия", "Само да обидят дете то ми, ако бях аз щях да я пребия". Ей от тва зло е цаката да се пази човек, обаче е много друдно Егото и грешното разбиране на честа ни объркват. Едно време са се стреляли в дуели, за да запазят честта си като реално така са я губели. Пушкин, мисля че е умрял така. Някой ако ти каже, че е свят, бягай от такъв или ако те съди за нещо... тоя, който съди или се прави на духовен е далеч от нещата. Духовните няма и да ги зебележиш, те не движат сред вас. За ада и рая, според духовната литература, ада са желанията, които когато човек е имал приживе неизтляват, но вече без плът го мъчат, понеже как би могъл да прави секс, а съзнанието да го иска с такава сила, как би могъл да пие алкохол без тяло. Нормалният механизъм на секса при омъжена двойка е към старостта, това желание да изстине и да остане само топлината и обичта. Обаче, нали, животното надделява-я да пробвам със съседката, я да оправя тая, о виж тая ще ми пусне и така само си забиваш желания(това е идеята в заповедта да не се прелюбодейства и за секса преди брака, принципно в религиите). Това, че има съдба не означава, че ще е благосклонна към теб, това че любовта съществува не означава, че ще я срещнеш.

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: 701321b2be

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

5.   Това, за което пишеш ми звучи повече като предопределена съдба, а не карма. Карма би трябвало да е както казва 3 - причинно-следствената връзка. Иначе според мен лично ние нямаме свободна воля (доказал съм си го с безброй много предсказателни сънища, които са ми предсказвали събития случващи се над година след съня). Мислим си, че имаме, но реално нямаме. Освен това нашият мозък не генерира мислите ни, а е просто сетивен орган, който възприема мислите. Дори когато си мислим, че ние генерираме някоя мисъл, тя всъщност вече е съществуваща във време-пространството (което всъщност е илюзия - Мая). Проблемът идва от идентификацията ни с тялото и ума ни. Ние не сме нито нашето тяло, нито нашият ум. Ние сме вниманието зад тях. Всичко, което се случва пред вниманието е вече предопределено. Единственото, което не е илюзия, е самото Внимание. Когато сънуваш се идентифицираш на 100% с персонажа в съня - ако той е застрашен и ти се чувстваш застрашен. Ти не осъзнаваш, че това е сън, защото вниманието ти е на 100% идентифицирано със персонажа в съня. Ако се случи да осъзнаеш, че си в сън, тогава вниманието вече не се идентифицира на 100% със съня и се получава т. нар. "осъзнат сън", в който съзнателно можем да променяме събитията. Реалността е абсолютно същата, защото тя не е реална (но не е и нереална! ). Ако не осъзнаеш реалността, ще живееш автоматично водейки се по това, което ти е предопределено. Ако осъзнаеш илюзорността на "реалността", ще станеш като Буда или Исус или някои от многото последователни на Буда - хора, които се отнасят в реалността като в осъзнат сън. За 99. 99% от хората животът е абсолютно предопределен. Още 2007 сънувах мястото, където работя сега, а работа там започнах 2010-та. Ако подобни преживявания са ти интересни препоръчвам една книга (на английски) - "An Experiment With Time" - авторът(инженер като мен) също е имал предсказателни сънища и разработва цяла теория как това може да е възможно.

 

...