Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Oт 1 до Авторката - не искам да ставам банална, но ти какво правиш 1, 5 г. без работа в чужбина? Има го и моментът с дискреминацията - просто се прибери, обади се на стари контакти, работодатели .В чужбина едно да знаеш от мен - първи го обират емигрантите, когато почва да се закучва икономиката. Аз преди години се прибрах в България и не съжалявам. Имаше криза, но веднага си намерих работа - имах 15 интервюта само след като изпратих документи, а тази година е много добра и дори ми стана интересно как не си намираш работа, но мислих, че гледаш само в джобса и живееш у нас. Липсват у нас кадри в момента.
Ако все пак не можеш да напуснеш страната и града си, съветвам те най-искрено да мислиш за самонаемане, самоосигуряване, за работа в Manpower (фирма за временно отдаване на работници) и други нетрадиционни форми на заетост, защото трайната безработица и дупка в биографията са най-лошото при търсенето на работа. Започни някакъв стаж дори да не е платен. Започни някъде, каквото и да е, но не стой с дупка в биографията. Много българи работят в Макдоналдс, където назначават всеки, а там имаш възможност да станеш шеф на филиала ако имаш и образование, и се докажеш, но задължително се почва отдолу- нагоре. Година и половина са много време. Запиши някаква преквалификация и се обърни в бюрото по труда на място, защото времето тече и изпускаш възможности - и в България включително. Не плувай с потока. Навремето много преди да влезнем в ЕС аз заминах и много хора се пробваха да ме разубедят - аз не им обърнах внимание - спах пред посолството за виза, но заминах - после учих, работих, пътувах, после като тръгна огромният поток, аз се прибрах и пак ме разубеждаваха ....и пак не ги слушах. От 2010 съм си обратно в България и не мога да се оплача. В рамките на този период успях не само да направя кариера, но и от няколко години имаме свои семеен бизнес. За този период успяхме със съпруга ми да сбъднем всичките си мечти и да измислим нови, както и да дадем работа на десетки хора, а и дори изпитваме затруднения с намиране на кадри. Миналата седмица получихме три отказа от хора, които просто са прекалено заети с други проекти, за да работим заедно. Очакваме 3% ръст тази година, а в нашия бранш ръстът е двуцифрен. Заповядай обратно. Имаме си вече и клуб в София и се събираме върналите се. Повечето сме високо квалифицирани - имаме хора във висшия мениджмънт на EVN, ABB на ниво EMEA, отделно в държавната администрация, в консултантски фирми доста BCG например, в строителния бранш и в индустрията, а доста работят по проекти у нас. Имаме вече и expat група - тоест за хора от Чужбина с високо квалифицирани работи по проекти у нас - японци имаме по проектите за метрото, които вече трайно се установиха у нас със семействата си и поемат проекти в Арабските емирства, имаме хора от Русия, Израел, Украйна, САЩ...интересно стана и в България и нищо няма да ти липсва, а консултанти има с постоянно жителство у нас заради данъците. Лично петима съм развеждала по институции и съм им намирала жилища. Е, няма да те лъжа - заплатите са по-ниски от на Запад. Аз навремето почнах на 2000 евро нето в София, но работата ми беше много интересна - пътувах из цялата страна, за да изградя на оперативно ниво Supply Chain на една oт най-големите индустриални компании в Европа. Буквално бях сред народа всеки ден :), защото ставаше дума за традиционен бизнес, шляпане по кални обекти, говорене с хора, големи преживявания с две думи, а шефът ми от тогава в момента пък работел във фирма, която прави тръби и ми се обади да се оплаче, че не могат да намерят хора. Сега е моментът за прибиране, след 5 г. ще е прекалено късно заради Потокът - и в момента се връщат повече хора от отиващите, а и вече говорим с правителството за внасяне на хора от Украйна, Беларус, Молдова, дори Виетнам дори на широка база - за хиляди говоря.

7.   номер 6 - по-спокойно, не увъртвайте толкова много.
Мила авторке. Остави тези книги на превличания. Реално позитивна вяра трябва да имаш, но се старай да се абстрахираш от всички човешки предрасъдъци. Какво като нямаш приятел, или работа? Да, бори се, но в същото време се състредоточи към хубавите насоки в живота. Защото не всичко е пари и приятели.
Та относно работата и късмета... Европа е в страшна криза. Както известния децент Иво Христов казва... Запада е навлязал в своя край, който ще продължи години наред, който е научно добре описан и в историята на други империи. България в момента като крайно погранична територия няма да бъде социологически готова да се справя със сериозните проблеми, ще продължи да върви към културна, икономическа и политическа деградация. Та какво нещо днес е най-важно ЗА финансов успех, поне в западните държави? Това е високото образование, най-вече в техническата сфера. Другото е да притежаваш бизнес нюх, да можеш да лъжеш, да крадеш и тнт. За това днес обикновенния гражданин е мачкан от всякъде. За това пенсионерите умират от глад. Системата обрича основната част от народа, капитализма съществува на база силния над слабия.
Навремето през прехода е било едно, днес е друго.
Та авторке, гледайте над парите и кариерите. Това са битови занимавки. Разбира се са така нужни за материалния ни живот, но не са всичко.

8.   До 1/6.

Живея в чужбина от вече 16 години заедно с родителите си.
Научила съм се сама да воювам, не падам по гръб както се казва. Да, може да се нарече и вид его.
Запозната съм много повече от колкото предполагаш. Може би не си вникнала в проблема ми. Аз не съм малоумна :)
Проблема ми е, че немога да си обесня в състоянието в което съм сега.
Борбена съм като натура, но не и нагла. Когато ми е казано " Не " приемам и се примирявам. Пробвам другаде.
Радвам се, за успехите ти, малко хора са като теб.
Благодаря за съветите. Предаде ми стимул :)


До 7.
Не всичко е пари. Не всичко опира до това да си с някого.
Не съм материалистка. Когато не искаш да живееш върху гърба на някого, както аз върху моите родители. Искам сама да успея. На 25 съм, до кога да се надявам на тях? Не е лесно да се живее в чужбина, разходите са много повече от нормалните битови сметки в България.
В живота има много по-лоши неща, далеч по страшни проблеми.
Не омаложавам нищо и никого.
Колкото до кризата и книгите съм съгласна с теб.
Благодаря за коментара и съветите :)

9.   До Авторката - нещо не си ме разбрала... Не казвам никога да си „нагла“, а да си упорита и ОТВОРЕНА за нови идеи, да мислиш свободно. Дадох ти пример с България, не за да дойдеш да живееш тук, а просто за да ти кажа - Ей, навън е пълно с възможности, дори там, където мислиш (ти казват), че ги няма и можеш да успееш точно след период на неуспех и точно когато правиш нещата различно... най-вече различно от другите.
Думата НЕ, изречена от някой друг за теб нищо не би следвало да значи. Налагай своите си идеи, своята си глава и своите си желания за СВОЯ си живот.
Това къде си живяла 16 години, къде живеят родителите ти не бива да те закрепостява на това място, град, жилище.
Българите често се закрепостяваме - от едното закрепостяване, та в другото. Често съм наблюдавала българи, които си стоят на едно място у нас, но и вече в чужбина, а не смеят да отидат там, където има възможности за ТЯХ лично, страх ги е много да не изпуснат вече постигнатото, дори то да се равнява... на покрив над главата и два сухара в хладилника.
Моето семейство живееше точно така. Задушавах се и в най-неочакван за всички период тръгнах... СИ тръгнах, макар че ме изпратиха с думите „Ще се откажем от теб“ и НЕ-то беше категорично. Обиколих половината свят, върнах се за някои в България, но интересното е, че за мен България, София са само места, в които в момента имам прекрасни възможности за развитие. Изобщо не ми е проблем да съм на друго място. Преди си мислих, че закрепостяването е в имоти и къщи, но днес имам сама имоти и виждам, че не е в това - нямам проблем да продам утре всичко и да започна другъде с нещо ново. Нямам проблем и да загубя всичко - случвало се е дори и след това изкарахме три пъти повече.

Закрепостяването е в главата.
Мисля, че това е твоят проблем - нещо като блокада в главата ти, която не ти дава не само да се чупиш (в добрия смисъл на думата), но и да мислиш креативно и различно как да промениш живота си.
Книгите не са решението на проблема ти, а само tool, който ще премахне тази първа блокада, но да - и 10 пъти да прочетеш „Излекувай живота си“, ако тази блоката не падне, няма да се получи, а блокадата ще падне ако ТИ и само ТИ ѝ позволиш да падне.
Например при следващото НЕ на родителите си, кажи НЕ.
Бъди свободна, защото на тази възраст можеш да си позволиш грешките, а не можеш да си позволиш да НЕ си свободна.
Всъщност на всяка възраст можеш да си позволиш грешкиете, защото само който греши, той върши изобщо нещо различно, извън установения ред и затова допуска и грешките, но само така се напредва и постига повече в живота - не говоря само за материалното, а говоря и за личен живот, за всеки аспект от живота.
Не съм по-различна от теб. Живяла съм 19 години изключително затворен живот в недостъпен заради релефа си район с малко хора, но това не ме е спряло.
Българите просто не сме моряци, но пък от много години бродим по работа и като търговци - имаме го и този ген на броденето, но винаги трябва да се прибираме, за да „заредим“
Има народи като холандците, чиито платна са винаги опънати за новото, за нови места, нови хора и култури., но ние просто не сме такива дори да отидем в чужбина.
Моите приятели от чужбините, в които съм живяла ако са българи съм на 90% сигурна, че още са си в града, държавата, дори в същото жилище... и са недоволни.
С още десетина човека изшавихме света буквално и се събрахме в София. Има го значи и другото в нас, и свободата. Радвам се, че във вените на децата ми не тече само българска кръв, а такава на свободен народ с неограничен дух, защото и при теб виждам блокадите, които просто са си наши - поели сме ги с кърмата, с кръвта си и е трудно да се откъснеш от тях, от застопоряването, закореняването... оцеляването ако ще да те брули най-големият вятър - стой си ти, наведена глава, сабя не я сече.
Помисли си малко какво ще стане ако просто си тръгнеш.. ако кажеш веднъж НЕ на НЕто на другите?
Помисли за свободата и дали ти си свободна като човек и дух?
Знам какво си мислиш, че проблемът е в парите, но от опит ти казвам, че не ти трябват дори пари за ново начало. Напуснах България с 40 евро в джоба си, които сама си бях изкарала, втората държава „покорих“ с към 1000 евро и не повече в джоба си и дори имах малък студентски кредит - тоест дори на минус.
Не се оставяй такива неща да те спрат, бори се с „блокадите“!

...а България, няма да те лъжа, не е просто едно място, в което се чувствам добре. България в момента е едно място на динамично развитие - това е развиваща се държава, която е много долу, но в това е предизвикателството - нещата се променят булвално за дни, местата се променят за месеци, изникват неща, порядки, които ги е нямало. България е страната, в която просто се зареждаме, но наред с това е и страна на много възможности и ...евтино ново начало, където владееш езика и си някой. В началото след толкова години се чувстваш просто като в поредната „Чужбина“, но след 1,5 години някъде си е твоето място, защото е и вид южняшка държава с южен манталитет - може хората да не пътуват много и да не обичат да пътуват, но са много любопитни към чуждото и бродник като теб има просто какво да разкаже, какво ново да покаже и с това лесно ще спечелиш хората. Трябва ти промяна - мястото решаваш ти, но времето...крайно време е!

10.   И какво ново възниква всеки ден България, сравнение с миналото? Слънчев бряг? Мол?
Иначе България е от малкото страни, където се запазила жилищната собственост. Мисля че за това се закрепостяваме, защото не искаме да оставаме на квартири.

11.   Това което казва номер1 изобщо не е вярно, всичко е карма, съдба и просто на някой ни е така написано, това с привличането са пълни глупости, всеки иска най доброто, всеки мисли позитивно, ако беше така както казва номер1, то всички щяхме да сме щастливи. И на теб както и на мен мила авторке ни е писано да ни бъде трудно в този живот, трябва да преминем през този урок, не го мисли, не се ядосвай, каквото такова, помни една фраза от библията "Последните ще бъдат първи", важното е да си добра и да правиш добро, което ще се възнагради, така че не го мисли, богатството, лукса и парите не са важни, един ден всички ние ще се изправим пред създателя и тогава по важното е какво сме извършили, ако сме помогнали дори и на един човек, ако сме дали коричка хляб на просяк, значи си е струвало да живеем. Помни добър ли си ти притежаваш най голямото богатство, а ти го притежаваш.