 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Чувствам се социален инвалид
преди: 14 години, 3 месеца, прочетена 5075 пъти
Ставам рано сутрин, а вече почти нямам никакъв стимул, като се събудя не чувствам тръпката да се срещна с някого (който и да било), отивам когато трябва на лекции, защото съм студент и това е. Няма с кого да отивам на кафета и дискотеки, не живея живота, които живеят повечето на моята възраст. Чувствам се подтиснат без самочуствие, без приятели, чувствам се отхвърлен от всички, прибирам се мисълта, че никой не ме чака и никой не ме мисли.
През последните няколко месеца дори с дни не съм утварял устата си няма с кого да си говоря. Всеки ден се прибирам разочарован. Още от сега зная, че през декемврийските празници ще кисна сам, както всяка година. От училище не остана никой с мен, тогава твърде рано се отказах да завържа нещо с някого от класа, защото бързо ме разочароваха, не съм лош, но не ме харесваше никого. Нямаше с кого да си поговоря нормално. Повечето се държаха някак си лошо с мен и това е причината и аз да съм по пасивен или по точно почти без никакъв избор. Сега гледам повечето си имат приятели, не им трябват други, всеки си има собствен кръг от хора и не им трябват други. Вървя по улицата и гледам колко са щастливи другите, а привоположността им аз. До преди известно време се надявах нещо да се промени, но сега и в мечтите си не вярвам в промяна, но е друго да споделиш.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 96a355c100 |
|
1. Здравей, приятелю.
В момента бродиш из мрака и си мислиш, че никога няма да съмне, но това не е така. А когато Слънцето изгрее пък ще се чудиш какво те е било прихваняло, че доброволно си се лутал сам из онзи мрачен период!? Всъщност, след всяка нощ съмва, независимо дали го желаеш или не, независимо дали го вярваш или не - просто природен закон. В случая, обаче, можеш и сам да си помогнеш, и да ускориш приключването на мрчния период. Най-вече като промениш начина си на мислене и светоусещането си.
Прост пример: "Сега гледам повечето си имат приятели, не им трябват други, всеки си има собствен кръг от хора и не им трябват други." - абсолютно невярно! Хората постоянно създават нови познанства, стари отшумяват и т.н. дори без да го усещат и да си дават сметка за това. Всеки ще иска да общува с тебе, зависи само от това ТИ какво ще предложиш в общуването... Дори да не си падаш по пръстени, ако някой предложи да ти даде златен пръстен с диамант за $10 000 за без пари, ще го вземеш, нали? Най-малкото за да го подариш на някого, който ще му се зарадва, или да го продадеш и парите да използваш за някакви твои си цели... Та мисълта ми е - ако ти предлагаш нещо в общуването, от което другите имат нужда, те ще общуват с тебе. Обаче само със стоене и чакане нищо няма да се промени... Ще се промени това, че в един момент болката ще стане толкова силна, та ще те принуди да излезеш "на светло" пред хората. Вместо да чакаш това, опитай се "доброволно" да промениш нещата към по-добро. Като начало можеш да си намериш някой себеподобен и да се опитвате да общувате с него, макар "и двамата да си знаете предварително, че нищо няма да излезе". Ще останете приятно изненадани от резултата!
Гледай на лошите периоди в живота като на изпитание, а не като на наказание или някаква незибежна, вечна предопределеност. Паднеш ли, окифлиш ли се, разхленчиш ли се - значи не си издържал изпитанието и то ще се повтори. Усмихнеш ли се обаче и кажеш ли си: "Какво пък толкова - и това ще мине." - то мигом започва да отшумява.
Успех и знай, че всеки от нас е преминавал през подобни периоди в живота си!
Ray
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: d37725eafc |
|
2. Помогни си сам, за да ти помогне и господ! Нищо няма да се промени, ако ти не искаш и не предприемеш нещо да разнообразиш живота си. Вероятно сам се навиваш и изолираш, ако сега в студентските компании нямаш място - то кога? Не следвай само курса от училище вкъщи, поразмърдай се, няма начин да не намериш сродна душа.
Мечо Пух
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 36494e5d07 |
|
3. Надявал си се нещата да се променят...ми кой ще ти ги промени бе, мен?! Действай по въпросаа. Никой няма да дойде да почука на вратата ти и да каже "искам да сме приятели"! Говори с колегите си, отвори я тая уста! Докато ги имаш тея мрачни мисли, нищо няма да се промени! Не се самосъжалявай, ами се задействай, никой няма да го направи вместо теб.
"тогава твърде рано се отказах да завържа нещо с някого от класа" - Еее ето там е проблема! Не се отказвай, ами продължавай! Отказал си тогава, поне сега не го прави! Щастието няма да дойде само, не го чакай!
Мег*
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 5b8756c550 |
|
4. Виждам, че вече си получил съвети. Много приказки, без насока за реално приложение и справяне с проблема ти. Клишета, метафори, мъдрости; полза 0. Аз съм била в твоето положение, но за разлика от теб, тогава не знаех за подобни сайтове и нямаше кой да ми даде дори глупав съвет, подкрепен с народни поговорки. Ще ти предложа моя опит, а оттам насетне ти преценяваш какво да направиш, за да подобриш социалния си живот. (Не се заяждам с никого, просто знам в трудни моменти колко е безполезно някой да ти налива мъдрост. И не, че имам нещо против мъдростите, но те са подходящи за друг етап от развитието.)
Когато бях 8 клас и се преместих в ново училище, не успях да се впиша в колектива. По това време старите ми дружки също бяха започнали нови начинания с нови хора, но те успяха да завържат приятелства и някак неусетно се отдалечихме. Така аз бях останала съвсем сама и нямаше дори един човек, с когото да изляза някъде. Това продължи с години, бях стигнала дъното и не виждах как може нещо да се промени. В един момент се оказа, че съм толкова изостанала от всички, че нямам какво да губя повече и точно това се оказа превратната точка в живота ми. Отхвърлянето и пренебрежението вече не ме плашиха. Така или иначе всеки ден се сблъсквах с тях. И пердето ми падна. Започнах да се бутам навсякъде, където има народ. Да заговарям стари познати, да ги каня на кафе. Да им разказвам дори измислени истории, само и само разговорът да е интересен и да продължава. Не се спирах нито за секунда. Не ми се получи от първия път. Доста разочарования понесох от по-надменни хора, но не се отказах. Продължих да се усмихвам и да поздравявам всеки, колкото и да ми беше трудно и вътрешно всичко да ми се обръщаше. Продължих да каня познатите и не до там познатите си на гости, по кафета, на кино, на зоологическа градина, концерти, дискотеки и каквото се сетя. Изслушвах ги, помагах, бях положително и приятелски настроена към всеки. Постепенно телефонът започна да звъни и мен да канят. Неусетно бях завързала толкова много познанства, че не ми оставаше време да се видя и да говоря с всеки. Започнах да ги събирам заедно по заведенията или където ходех. Оформиха се невероятно весели компании. Намерих си и половинка. Нищо не беше останало от онова плахо момиченце, затворено в себе си, но аз си знам колко неуспешни опити и дори унижения, срам, греди и каквото се сетиш, ми костваше всичко това. Не съжалявам и за миг.
Сега, когато минаха доста години от онези времена, аз вече съм пресяла хората около себе си. Запазих добри отношения с повечето ми тогавашни приятели, с някой вече въобще не поддържам контакти и не се виждаме. Обаче тези, с които си паснахме и запазихме близкото приятелство, са още до мен. Не мога да си представя живота си без тях.
Понякога си мисля за времето, в което бях самотна и виждам, че не е било напразно. Сега, когато видя някой човек, който ми напомня за мен по онова време, веднага му подавам ръка и искреното си, безкористно приятелство. И макар че имам доста ангажименти (даже в момента закъснявам за работа), никога не бих подминала човек в нужда.
След като ти споделих опита си, се надявам да си вземеш от него това, което ти е нужно. Бори се, момче. Никой няма да дойде да те търси, ако ти не покажеш, че съществуваш.
Това е от мен, дано да съм ти помогнала.
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 0061a3b1de |
|
5. И аз да дам идея. Ако имаш възможност, може да отидеш на психотерапевт, той ще ти е приятел, който ще ти помогне определено да си намериш приятели и да се почувстваш много добре :)
|
...
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 952b0be87a |
|
6. Нали знаеш, че ако имаш проблем с всички явно проблема си ти! Никой не е длъжен да мисли за твоето забавление. И всички имат нужда от още един приятел! Като ги гледаш някакви компании, ти да не мислиш, че някой от там е готов да сподели с всички от компанията. Аз споделям с 5-6 човека.
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 68cb92deec |
|
7. Ти не си социален инвалид, мой човек, ти си един от милионите социални слабаци. Просто нямаш “социални мускули”, а нямаш, щото бягаш. Всяка тренировка в началото боли, а теб те е страх от болката. Извини ме ако прекалено опростявам мелодрамата ти. Другите не са ти ама никакъв проблем. Номер 4 ти е дала добър съвет – да тръгнеш срещу болката (грешка – срещу страха от болката, истинска болка може има, а може и да няма).
От кого си всъщност разочарован? От хората? Май от себе си? Няма как да не си, щом знаеш че прахосваш живота си, без да живееш както искаш. Вместо да се прибираш вечер и да се отдаваш на самосъжаление, можеш да направиш нещо различно, нали? Можеш да отидеш на клуб (да ама там не познаваш никого). Можеш да се обадиш на познат (да ама той може да ти откаже). Можеш да заговориш/поканиш момиче (ма тя пък може да те отреже). Или да излезеш с колегите си (те пък може да ти се присмеят). Не се опитвам да те чета, просто ми е позната логиката на самотника.
Само не чакай да стигаш дъното, за да “изгрее нов ден”. Първо, дъно няма, много ми е смешно, когато чуя този израз, особено за повърхностни проблеми. Винаги има и по-надолу, от мен да го знаеш. И второ, новият ден може да изгрее, но само за малко. После нощта ще е още по-черна. Така че всичко зависи от теб и от това доколко смелост ще придобиеш.
Самочувствието идва от оценката на собствените действия. Ако действаш против собствените си ценности, вътрешния глас ти става враг. Толкова е просто. Подобри качеството на живота и на действията си и самочувствието ще дойде само. Уверен ли си в себе си, ще ти е през кура дали имаш приятели, гадже и т.н. Точно тогава те ще се появят.
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 3275f13040 |
|
9. Аз съм ти брат по сътба. В почти същото положение съм (и аз съм студент). И мен никик ме няма в общуването. Вярвам че ти можеш да общуваш спокойно, но просто няма с кого! Когато ти не си стандартния "ПИЧ", просто биваш отхвърлен от останалите. Когато не си богат, красив, "плейбой", когато не се побираш в шибаните рамки наложени от обществото, просто биваш напулно игнориран.
Когато тръгнах студент не познавах никого, и понеже съм по стеснителен дълго време дори не бях обелил дума с колегите. А повечето бяха едни надменни богаташчета...! Имаше и по свестни... Осъзнах че няма да издържа сам и трябваше на предам себе си... Да когато извадих просташката си страна, насилих се и я умножих по 10 имаше ефект. Да хората обичат простотията, и е страшно когато си обграден само от простаци, защото да за оцелееш трябва да станеш като тях. Да аз станах боклук! Но имах ли избор?
п.п.: По добре да те мразят за това което си, отколкото да те обичат за това което не си
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: d722c9af9d |
|
10. Самочувствието идва от оценката на собствените действия. Ако действаш против собствените си ценности, вътрешния глас ти става враг. Толкова е просто. Подобри качеството на живота и на действията си и самочувствието ще дойде само. Уверен ли си в себе си, ще ти е през кура дали имаш приятели, гадже и т.н. Точно тогава те ще се появят.
------------------
Много точно написано от номер 7, тъкмо се канех нещо такова да пиша и аз :)
Авторе, повярвай, хората усещат когато някой няма самочувствие и не е уверен. Точно такъв не трябва да си, никой не трябва да е. Казваш, че си студент. Ккаво ти пречи когато другите тръгнат на кафе и ти да отидеш с тях, все едно кой знае какви разговори се провеждат на кафенетата. Просто се отпусни, ако трябва ръси и глупости и накарай другите да им е приятно в твоята компания, нещата ще се наредят. В крайна сметка и напиши от кой град си, може и тук да намериш приятел, знае ли човек. Успех.
Ale
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: fee3e4569f |
|
11. аз пък съм студентка и също като теб таз уста не я отварях но се трябва да има изход примерно набележи си един колега излез на кафе ако откаже ми с втори трети и така докато си намериш приятел на кафето не се сдухвай а ако трябва си измисляй история накарай човека да му е приятно с тебе защото ако ти си приятен събеседник той примерно ще те покани на купон след туй там пък може да си харесаш момиче .... ВИЖ опитай се да мислиш позитивно знам че имаш нужда от подкрепа но първо трябва да спреш да мислиш за глупости не се впрягай толкова всеки има проблеми ти просто бягаш от щастието си ..... живота е риск рискувай ..... ето идва 8 декември ами излез с колегите кажи им примерно а ние на 8 какво ще правим къде ще вървим или там както дойде но не се затваряй в вас се трябва да има някой с който да излезеш ...... каквото и да стане знай че безплатен обяд няма
|
...
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 942cbf3623 |
|
12. автора: Добри съвети, но до колко възможни. Да мой е проблема, че нямам приятели до някъде съм виновен, че живота сега е такъв, но от друга страна има причина да страня от повечето хора, от тези, които през годините се държава пренежбрежително към мен. Също така града е малък, а в него хората си говорят без да разсъждават всякакви глупости за мен- е това няма как да ме доближи към тях. Добре ще излазя някъде ето така и какво ще постигна нищо- това съм го правил. Във всичката тази раобта аз съм излишен. Какво да направя, че дори и малкото роднини не ми се обаждат. И да обобща всичко с няколко думи- за мен се е създало някакво лошо вътрешно мнение от хората, което от друга страна отблъсква и мене от тях и ми пречи да задържа някой човек към себе си, точно заради тези страхове. Нито съм някой наркоман, нито някой, който да се държи лошо, но ето, че тези две неща се харесват повече от хората и са по признати- съжалявам, че го казвам, но съм израстнал в такава среда. Колкото до 8 декември - то повечето от специалността си го честват с приятелите от училище- удобен за тях момент да се видят. Като цяло всички честват много разпокъсано- нямаме изявена групичка специално от самият курс.
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: fee3e4569f |
|
13. аз съм номер 11 ти ако си мислиш че при мене е различно жестоко се лъжешшшш аз съм между 21 момичета това не са просто момичета а и интрегантки и аз примерно не излизам насам натам ама за разлика от тях си имам хубава работа и уча това екоето съм искала а не цял ден да се оплаквам оххх колко е тапа специалността а колкото до 8 декември аз също никъде няма да ходя ако това те успокоява ... всичко ще се оправи спокойно докато си намериш мястото в тоя животг е така трудно после ще го мислиш ...
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: b1854536d1 |
|
14. автора: знам, че последното изречение го каза както каза да ме успокоиш. Това което казваш, не знам как може да се случи не и тук, не и с тези хора. С всеки изминал ден се убеждвавам все повече в това. Вчера реших отново да се поразходя наоколо да видя к'во става и се почувствах още по излишен. С убеденност мога да кажа, че за разлика от всички нямам абсолютно никакво МИНАЛО, нямам основи от къде да започна.
|
| преди: 14 години, 2 месеца hash: 15d888302d |
|
15. от 11 споко всичко има своя край и на твойта улица ще изгрее слънце
|
| преди: 14 години, 2 месеца hash: 15d888302d |
|
16. от номер 11 ако искаш ми пиши skype hristina.hristova144 искам да ти кажа някой неща и да се обидиш че не си само ти така и колко по зле има а колко хора страдат включително и аз ..... пиши ако искаш
|
...
| преди: 12 години, 9 месеца hash: dd81a6ac2c |
|
17. Авторе и аз съм така и кфо, записах се на спорт и кфо и там ме гледат без интерес и всичко опира до едното "здрасти" с половин уста, дълги години вече е така, ама започва да не ми дреме вече, а колкото до т. нар оптимистчетата мога да ви кажа, че е много лесно да се каже "Помогни си сам " дрън -дрън дайте ако имаше магическа пръчица да ви пратех на моето и неговото място, да ви видех аз как ще излезнете от това състояние, съвети и баба знае да дава. ама първо го изпитайте пък тогава коментирайте ясно!!!!
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: dd81a6ac2c |
|
18. RAy
-- Много е лесно да се каже това, ти знаеш ли какво е това, май не знаеш, за това не изразявай мнение по-въпроса, такива приказки за пепеляшка съм ги чувал/а 100 пъти ама полза от тях няма, мое мнение, от един друг човек подобен на автора...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
