 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Винаги песимистичната страна на нещата
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 1604 пъти
Здравейте, момче съм на 19год. и имам проблем от известно време с общуването, който е стигнал до бих казал екстремен размер. В смисъл не само се притеснявам да говоря с някого, а дори понякога блокирам не мога да кажа нищо или ако говоря по някаква по дълга тема забравям какво съм казал в началото, дори понякога точно преди да си изкажа мисълта както ми е на езика и я забравям. От известно време развих и депресия. Чувствам се сякаш нямам бъдеще, гледам всичко в лоша перспектива. Просто винаги как да кажа мозъка ми е работил по този начин виждам на първо място черното, лошото. Например ето сега преди няколко месеца работих с едно наше приятелско семейство на едно скеле, боядисвахме и въпросното скеле имаше 4 етажа и аз се качвах само до 2-ри, нагоре ме беше страх. Споделих това с моя колега.. Пита ме защо ме е страх и аз му отговарям разбира се от височината да не падна и той ми отговаря, че работи от доста време по строежите и както виждам му няма нищо и аз му отвърнах, да но може 100 пъти да се качиш, но само един път се пада от тази височина и той така е, но просто не го мисли.. И ето разликата между нормалния и моя мозък, аз не мога просто да не го мисля, не мога да контролирам този не знам как да го кажа инстинкт.. може точно това се нарича слаба психика не знам.. Дори бих казал с времето го развих.. Ето пак пример:-Значи аз например не вярвам в религиите, в енергии, карма(въпреки че като по-малък вярвах в последното, че ако направя лошо ще ми се върне и т. н. )и следователно не вярвам в живота след смъртта.. И ето същото-смърт-следователно един живот-следователно няма втори шанс-следователно в моя случай съм прецакан с тази психика-не мога да говоря, следователно как ще си хвана гадже например, хората няма да ме уважават(което вече е факт), тоест този единствен шанс, който го имаме ще го пропилея.. и ето сега ще кажете може би като го осъзнаваш бори се, промени се, да но не мога, просто това''нещо'' ме контролира, поставя ми различни капани, собственият ми мозък ме прецаква и просто не знам.. Затова написах тази публикация от отчаяние, не знам дали искам съвет, съчувствие просто исках да споделя това което ме тревожи..
Благодаря на тези, които са отделили от времето си да го прочетат!!!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 24e3f0300b |
|
1. Ужaс, сегa ще пaднa от скелето.
Ето, вече съм подaлa почти комaндa нa мозъкa, че трябвa дa пaднa. Съответно- ще се препънa, ще имaм мускулнa спaзмa, ще стъпя нaкриво или просто ще ми се зaвие свят и вероятно ще пaднa.
Докaто говориш дълго нещо си и ти се блъскaт в глaвaтa десетки мисли НЕсвързaни с темaтa е нормaлно дa се объркaш/ зaбрaвиш зa кaкво в същност говориш, кое е рaзговорa и кое другa мисъл нямaщa нищо общо с темaтa.
Докaзaно е, че мъжете не можете дa се концентрирaте в две и повече нещa нaведнъж.
И зaщо дa говориш, след кaто се бъркaш/ зaбрaвяш и тaкa естествено никогa нямa дa си хвaнеш гaдже- комaндa към мозъкa "не говори, не опитвaй дори, беу товa нямa дa стaне". Дори дa опитaш, ще объркaш/зaбрaвиш и ще си биеш кaмшикa преди дa рaзбереш дaли ще "върже" гaджето или не.
Рaзбрa ли ме прaвилно ти сегa? Спри дa зaповядвaш нa мозъкa си дa те сaботирa!!! Зaпочни дa подaвaш други комaнди!
Aз нямa дa пaднa! Ще говоря и ще бъдa интересн и зaбaвен! Товa момиче ще го впечaтля, ще и допaднa! Aз съм изключителен, единствен и уникaлен!
Може би нямa дa ти се получи от първият път, тa ти тaкa си се прогрaмирaл дa си си сaм в контрa, но след двa- три пъти ще стaне.
И кaкво знaчи, че хорaтa нямaло дa те увaжaвaт, било вече фaкт? ! Виж ти! Aми aз пък видях няколко причини в постa ти, които сa достойни зa увaжение, изброявaм:
рaботиш кaквото излезе, не си мaминото слaдко, дето чaкa дa му стоплят млекцето още.
Имaш проблем, осъзнaвaш го и търсиш нaчин зa рaзрешaвaнето му, неудaниците не търсят рaзреление нa проблемите си, a виновници, които дa тормозят.
И "товa е единственият шaнс, който имaм"... е, евaлa! Без знaчение дaли имa или не друг живот, ти искaш дa си добре, щaстлив в ТОЗИ.
Знaчи сaмо, че aко спреш дa се сaботорaш сaм и ще успееш.
Aз съм много по- голямa от теб, продължaвaм дa прaвя грешки, много хорa ме увaжaвaт, но и много не ме трaят дори. И знaеш ли кaкво, не ми дреме. Грешa и се учa от грешките си, тaкa ще е докaто съм живa. Смятaм се зa успял човек, зaщото съм щaстливa. Но щaстието го открих след много грешки. Не говоря сaмо в интимен плaн, aко не съм пробвaлa нещa, които съм си мислелa, че ще ми хaресaт преди, нямaше по- късно дa знaм кaкво нaистинa искaм.
A я кaжи, тези които не те били увaжaвaли теб... имaт ли, спечелихa ли по някaкъв нaчин твоето увaжение?
Спри дa мислиш кaк изглеждaш в очите нa другите, много по- вaжно е кaк изглеждaш в собствените си, без товa хорaтa сa рaзлични, всеки ще хaресa едно у теб и две нямa дa хaресa.
Зaпочни дa рaботиш мозъкa си в положителнa зa теб посокa.
Успех!
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 3ea087135f |
|
2. Като цяло наистина трябва да разбереш, че тези неща съществуват в действителност.. после ще ти е по-лесно да промениш себе си. Може би имаш ОКР или паническо разстройство плюс депресия и ако взимаш някакви неща... Много бих искала да се свържа с теб и да ти помогна.. само кажи как
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 621dbd2069 |
|
3. Мислите ни подлежат на контрол и могат да бъдат насочвани. Ти си избрал да ги насочваш в посока негативизъм, фаталност и т. н. Понякога това може да се дължи и на проблеми с щитовидната жлеза. Но ако там всичко е наред, причината не е физиология. Потърси подходяща литература. Нещата няма да станат за един ден, но и ти не си се докарал за един за ден до това състояние.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: f3f2f95c25 |
|
4. Проблемът ти, мисля, е че си прекалено интелигентен. Показваш изненадващо зряло мислене за момче на 19 години. По принцип, мозъците на хора на твоята възраст все още се развиват - все още се оформят връзките, които определят доколко мислиш в преден план, и гледаш в "голямата картинка".
Защото си прав! На бедата наистина й трябва да се случи само веднъж. Само защото колегата ти се е качвал стотици пъти нищо не означава. Качваш ли се на по-опасни височини, ТРЯБВА да мислиш за сигурността си. Да се овържеш с въжета, да си сигурен, че самите те са вързани здраво.
Пък и няма нищо нередно в страха от височини, сам по себе си. Всъщност, точно така е устроен НОРМАЛНИЯТ мозък. Да надценяваш на какво разстояние е земята под теб, е присъщо за повечето хора - нарича се когнитивна склонност, един вид "пряк път" в мисловната ти дейност, която се е развила в човеците вследствие на еволюция. Логично - безстрашните се излагат на повече излишни рискове, а предпазливите - не, въпрос на статистика е, че вторите ще оцеляват по-често. И да ти дам пример - имаше едно момче руснак, на 17 години, известен с лудите си селфита от върха на сгради. Вече не е между живите.
По втория въпрос (страх от смъртта), тук вече всичко е въпрос на нагласа и мироглед. На твоята възраст бях същият, че даже по цели нощи не можех да спя, от сдухващи мисли как някой ден ще изпитам как умирам. Темата наистина е сдухваща, но в крайна сметка е нещо, през което е минал ВСЕКИ. Предшествали са те ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ поколения от хора, които са преминали през абсолютно същото. А днес, всеки ден, умират по 156 хиляди хора. И въпреки това, човечеството расте по бройка. Очевидно, достатъчно голяма бройка от тези хора са преодолели този страх, и са имали нормален, продуктивен живот. В крайна сметка, защо да се страхуваш от смъртта? Тя е извън контрола ти, нищо не можеш да направиш по въпроса. Тук вече бих послушал съвета на колегата ти - недей да го мислиш толкова. Дали ще мислиш всеки ден за смъртта или не, все тая - ще те застигне така или иначе, все някога... и тебе, и мене.
По последния въпрос (блокиране при разговор)... не разбрах по каква причина блокираш. Притеснение? Мислиш прекалено много дали няма да изтърсиш някоя голяма глупост? Какво да ти кажа... поставяш прекалено голямо значение върху приказките. Абе, повечето хора не помнят какво са яли оня ден, пък какво остава за някаква малка глупост. От големите глупости и простотии може да излезе и добро - нещо за бъзик, за малко смях. Особено ако се включиш и ти, дори да е смях за твоя сметка - смехът обединява. Ако бъзикът се превърне в подигравка пък, то тогава пак излиза добро от цялата тази работа - ще разбереш с какъв събеседник си имаш работа, и ще можеш по-лесно да прецениш дали искаш да имаш нещо общо с тях.
И най-важното - не се притеснявай, че може и да не се харесаш на всички. Това нещо НИКОГА няма да стане! Ако ще да си най-интелигентния, най-начетения, ако ще никога да не изтърсваш глупости, пък дори и ако беше свръхчовек, способен да чете мислите на хората, че да им говориш каквото искат да чуят - ДОРИ тогава, все ще се намери някой, на който си му неприятен. Все някой няма да те харесва, ако ще да е поради най-абсурдната причина.
Просто такава е човешката природа.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: ade7f5c70f |
|
5. От автора:-Благодаря за отговорите. Nо1 за повечето неща си права, наистина и аз мисля че заради притеснението трудно говоря, защото наистина се концентрираш върху това какво да не кажеш за да не се изложиш и губиш нишката на разговора. За това обаче че командвам мозъка си да ме саботира по скоро това е резултат от всичко, след като се е натрупало това напрежение и всичко се получава тази нагласа че ще сбъркам, няма какво да кажа и т. н. Може би трябва да разкажа малко повече за себе си, за да добиете по-добра представа.. Още като малък прекарах силен стрес.. Значи въпреки че аз не съм много възрастен, и ни причисляват към поколението което постоянно седи пред компютрите и т. н. Всъщност като бях малък беше голяма рядкост някой да има компютър у дома, и през повечето време играехме както се казва''на махалата'' и се събирахме към 10 момчета и играехме на гоненица, миженица и т. н да не се отклонявам от темата.. Въпросния ден бях на 6 години и бяхме се събрали пред един блок и се състезавахме кой ще скочи от по-високо и преди да скочи едно момче преди мен, като се засилваше си направих тъпа детска шега и му казах нещо като ''бау не можеш да скочиш'' и той се обърна и каза ти ме разконцентрираш и нещо се скарахме и започнахме да се бутаме, само че след едно блъскане бях на две-три крачки назад и се засилих, а той близо до ръба и като го блъснах падна назад от близо 1. 5м и като го изправиха видях как лакътя му беше излезнал от другата страна.. Аз естествено побягнах, прибрах се у нас и цяла вечер треперих, признах си на наще какво съм направил и т. н. После известно време всички ме отбягваха, това въпросното момче ми каза, че ще ми се върне и наистина тогава наистина ме беше много страх известно време, защото осъзнавах вината си и ме бяха учили че който прави зло му се връща и т. н. Малко след това имах периоди в които извършвах някакви ритуали, при мен най-вече мисловни и те всъщност като не осъзнаваш още какво става също са много притеснителни.. Kъм 5-6 клас пък се бях запалил по християнството, и говорих много неща заради които по-късно ми се подиграваха.. Сега се сещам как веднъж вървяхме с още 2 момчета мои съседи, така да се каже приятели по принуда и през нас мина една симпатична леличка която буташе количка с бебе и едно от момчетата с които бях каза нещо от тоя сорт ''мале да я фана тая кво ше и направя'' и аз естествено добрия християнин му казах-Не е хубаво не гледаш ли че има дете, я за твойта майка някой да говори така.. И той да но това не е майка ми нали.. и двамата започнаха да се смеят и почнаха, да ми казват ''абе ти верно си луд'' и разказаха на още няколко момчета и започнаха като ме виждат да се бъзикат с мен и да обръщат темата винаги в тази посока и от тогава започнах(не говоря само за тази случка, а въобще за този период)да се комплексирам, постепенно започнах след време да правя отстъпки в общуването да си премълчавам мнението, защото ми усетиха слабото място и винаги обръщаха на лични нападки.. Също въобще се комплексирах така да се каже и от само себе си, заради това че ги имам тези страхове, че съм луд и т. н. Просто имам много пробойни, и вече ми е трудно да говоря, не знам трудно ми е дори да го обясня на друг човек така, че да ме разбере.. Малко се получи като втора история моя отговор, а всъщност има още много за разказване.. До номер 2 чудя се всъщност от много време дали да посетя психиатър, но в моя малък град няма специалисти, а и ме е страх естествено някой да не разбере, въпреки че не ми е останал кой знае каква чест да защитавам.. Също да те попитам, ти имала ли си подобен проблем от личен опит ли говориш, и тези хапчета помагат ли, защото съм чел доста противоречиви мнения, че влошавали нещата, дори че може да полудееш от тях? Гледам че си ме попитала дали съм взимал нещо(предполагам питаш за наркотични вещества). Да за съжаление околко година пуших трева и не толкова тревата колкото компанията беше гадна и точно за такива като мен въобще не е мястото при такива хора. Още веднъж благодаря за отговорите, ще следя темата разбира се и ако има още нещо което съм пропуснал или не сте разбрали, ще се опитам да обясня, защото и на мен не ми е лесно, в последно време доста се обезличих почти нямам твърда позиция по никой въпрос.. при мен от всеки въпрос излизат още два, по често си задавам въпроси от колкото си отговарям..
|
...
| преди: 9 години, 3 месеца hash: f315af5b0c |
|
6. Aвторе, сaмо ме убеди в мнението ми, но сегa и могa дa добaвя още нещо. При теб е зaпочнaлa тaзи "кризa" дa речем, просто зaщото си рaзличен от нaборите си...тоест си добро момче.
Имaш съвест, чувствaш винa, яснa предстaвa зa прaвилно и непрaвилно, морaлнa етикa...и зa товa сa те подигрaвaли.
Виж, нямa зaщо дa бъдеш кaто тези, които не те рaзбирaт, още по- мaлко пък дa се бориш зa увaжението нa хорa, зa които тaзи думa нищо не знaчи.
Виждaм от теми тук, че вече е много трудно в Бългaрия дa бъдеш добър човек, не те рaзбирaт, изолирaт те, стрaнен си зa други.
Зa хорa кaто теб е трудно, зaщото сте кaто между собственaтa си съвест и обществото. Вътрешно си имaш прaвилнa оценкa, но след кaто социaлнaтa ти средa я отхвърля кaто "стрaннa", зaпочвaш дa се съмнявaш в себе си.
Е, aз пък ще ти кaжa, че ДA, ще ти пaти глaвaтa зa товa, че си добро момче, но много по- вaжно е дa си в мир със себе си. Социaлнa средa можеш дa смениш, можеш дa избирaш хорaтa, които дa учaствaт в твоят живот, дa се сближaвaш сaмо, с които се чувствaш в "свои води". След време също собствено семейство ще имaш по твой собствен избор, добро момиче кaто теб, с подобнa ценностнa системa, ще си възпитaте и подобни децa. Ще имaте подобни семейни приятели и т.н.
Но себе си скъпи ми aвторе, не можеш и не бивa дa променяш.
Имaш цял живот дa срещaш хорa, които ще зaслужaт ТВОЕТО увaжение, a и ти тяхното. Просто си сред...гъзетa, които имитирaт "бaтки", зaщото нямaт свой собствен обрaз още...a може и цял живот дa си остaнaт имитaтори.
Ти нямaш нуждa дa имитирaш, зaвършенa личност си, не се чувствaй по- низш сaмо зaщото си рaзличен, в твоят случaй си рaзличен в положителен смисъл.
A зa случот детството зaбрaви вече, били сте хлaпетa и достaтъчно си се нaкaзвaл много време след товa, собственaтa ти съвест те е измъчвaлa до тaм, че дa прaвиш зaклинaния рaзни, че дa се предпaзиш от кaрмa :))).
Хм...просто си едно диaмaнтче нешлифовaно, след някоя годинкa ще си дaдеш сметкa и сaм зa товa.
Успех!
Н 1
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: f89f7f17d6 |
|
7. От Автора:-Не мисля, че причината е само в това, че съм добър, по скоро реакцията ми на някои неща не е правилната и интерпретацията е по-особена.. Истината е че наистина от известно време се чувствам доста различен от другите, дори бих казал, че съм почнал леко да врътвам.. Трудно общувам, по някои конкретни въпроси мога да говоря, по някои дори от ежедневието се сдухвам.. Например като се срещам с някой познат и дори ме попита как си, или типичното ''кво стаа'' ми е трудно да отговоря.. Не знам по принцип винаги съм си бил комплексиран, заради тия страхове, мисли, ритуали и прочие, после се събрах известно време и с една групичка, в която бяха доста добри така да кажа в ''хейтването'', плетяха интриги все ме изкарваха винивен(не казвам, че не съм бил в някои случаи, но в повечето си го изкарваха така да се каже на мен)насочваха темата понякога в посока в която да ме изложат(между другото те го правиха и помежду си, говориха си всякакви неща зад гърба, но може би при мен като виждаха, че съм по-свит и по-особен го правиха по-често)и може би и пушенето на трева в продължение на 1год. усложни нещата.. От тогава имам всъщност и проблем понякога с задържането на мисълта, когато говоря по някоя тема по-дълго и ме отклоняват в някой детайл и после не мога да се върна на предишната си мисъл и забравям в някои случаи какво съм говорил в началото, или забравям някои детайл точно вече като сгреша се сещам.. Например качвам се до нас на втори етаж, виждам, че е заключено, слизам до долу(до баба ми), взимам ключа, качвам се до нас, докато се кача(знам че не отнема много време да се качиш до 2-ри етаж) и докато натискам дръжката на вратата се сещам, че е заключено и че точно преди минута съм слязъл и съм взел ключа.. Дори веднъж съм се усещал как съм пред коша с чиния в ръка, вместо да я сложа в мивката.. Тези проблеми са ми по-чести от може би година и половина, две, иначе и преди съм се ''разсейвал'', забравял съм си чантата в училище, телефони и т. н. Не знам, имам чувството наистина че полудявам, като вървя по улицата и видя някой познат ми се свива корема, изпитвам силно притеснение, ако ме спре и ме попита нещо от сорта, какво правиш, не съм те виждал от доста време(и аз естествено не мога да отговоря-Ми седим си у дома по цял ден, депресирам се и т. н. )се опитвам да лъжа и наистина съм много зле, казвам му например, че съм бил болен и ако започне да ме пита от какво, беше ли на лекар и като тръгвам да си съчинявам, понякога доста се оплитам и доста съм се излагал, особено пред познати... Наистина се чудя какво бъдеще ще имам, дали накрая дори няма да полудея, тревожа се за здравословното си състояние, от известно време съм доста блед, усещам едно стягане в главата, чудя се дали да посетя психиатър, затова и се надявах някой, който е преминал или изживява такова нещо да ми пише.. И ако някой е взимал хапчета дали помагат, дали като ги спреш не влизаш в по-дълбоки депресии, тоест дали се получава зависимост към тях и после не можеш без тях и т. н. Ще се радвам, някой по-запознат ако е прочел темата да ми даде съвет, като разбира се благодаря и на предишните отзовали се и отделили времето си да се занимаят с моя проблем и да ми пишат!!!
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: 42b2ccf7ab |
|
8. Пак от автора:Мисля,че пропуснах или недообясних някои неща,защото не мислех,че са пряко свързани с депресията,ниското самочувствие и т.н.,но мисля да ги споделя,защото не смятам,че са напълно нормални..Забелязал съм,че върша някои странни неща вкъщи..Много често,да не кажа постоянно,се потапям в някаква мисъл и докато си мисля без да се усещам ходя напред-назад,от стая в стая,тананикам си често,понякога дори боксирам якетата на закачалката вкъщи..Или някак си,си отклонявам вниманието,например пиша си с някой по Facebook,казвам му,че ще отида до тоалетна и се връщам,излизам от тоалетната и ми се припива вода,отивам в кухнята пия вода,и вместо да се върна на компютъра,отивам в другата стая и си пускам телевизора и се заглеждам в някое предаване и съвсем забравям,че някой ме чака..Или наскоро ми се случи,мой приятел ме чака,слизам пред нас и се сещам,че съм си забравил парите,качвам се и гледам,че имам малко петно на панталона,отивам в стаята си да го сменя,слизам и моя приятел ми казва-Взе ли парите-И аз чак тогава се усетих,че наистина съм се качил за това и се връщам отново..Не знам,доста често се излагам..Или пък се потапям в някакви объркани мисли,които ми е трудно да ги обясня с пример,така че да ме разберете..Понякога се концентрирам прекалено много в определен детайл,като губя връзката с целия смисъл на казаното,както се казва''от толкова много дървета не може да види гората'' и излизам смешен в очите на другите..Не знам в последно време имам чувството,че наистина съм мръднал сериозно.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
