Книгата Патиланци - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (127572)
 Любов и изневяра (31390)
 Секс и интимност (14930)
 Тинейджърски (22197)
 Семейство (6990)
 Здраве (9991)
 Спорт и красота (4840)
 На работното място (3591)
 Образование (7585)
 В чужбина (1763)
 Наркотици и алкохол (1147)
 Измислени истории (806)
 Проза, литература (1861)
 Други (20317)
 Избор на редактора (158)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

 

  

Споделена история от Други

Книгата Патиланци
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 1301 пъти
Като дете обожавах тази книга чела съм я стотици пъти и иваниге мие било забавно с приключенията на Патиланчо и дружина, винаги съм се възхищавала на изобретателността им и способността им да се забавляват във всяка ситуация, нещо което все по - малко деца в наши дни правят покрай смарфоните и таблетите, които родителите им купуват. Онзи ден без да искам отвоно я изрових и си я припомних. Сюжетът се върти около игрите на децата и най - вече в правенето на бели и последствията от това. Именно това е частта от книгата, която ме възмущава. Почти всяка случка завършва с това как баба Цоцолана после " налага едно хубаво " децата за наказание. Има някои глави, които са направо страховити например в "Какво чудо стана " баба Цоцолана праща Патилнчо да и донесе мазилото против бръчките и си свиди да запали свещ и праща за крема в тъмното, а той по погрешка и дава боя за обувки. Последствията за него после баба му го налага с чехъл по дупето и после по него не остава и здраво място, при положение, че вината е нейна, а не негова. " Тя ме сграбчи здраво с чехъла заудря " Или пък други случаи, в които децата стават червени като бабата само, защото са се засмяли или горкия Патиланчо пак е бит без да е виновен заради козела. Или пък случая където бабата не им дава да излазат и да играят и ги набива после, защото са нарушили правилата. Точно на тази част винаги съм се възмущавала и продължавам да се възмущавам не смятам, че децата трябва да се наказват и възпитават с бой и с такава системна жестокост каквато проявава бабата всеки ден към тях. Хубаво нека ги накаже за белите, но не е нужно това всеки път да става с бой. В "Емил от Льонеберия "например главният герой го наказват затворен за известно време, докато си помисли какво е направил, но никога не му посягат. Признавам книгата е забавна, но насилието към деца в нея поне според мен е в повече. И не само към деца, но и към животните споменава се кака бабата често бие котарака си например "Гърбеца му баба често попримазва, но той и натупан юнак се показва ".

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 9 месеца
hash: 0d58720a86
гласове:
1 2 3 4 5
  (313149 гласа)

1.   Западните приказки са много по-страшни. Направи си труда и потърси оригиналите на известни приказки, като спящата красавица, червената шапчица, хензел и гретел и други, ще останеш ужасена - не приказки а същински истории на ужасите. А за макс и мориц какво да кажем, толкова живо описано душене на кокошки, а накрая - опичат ги живи!
Просто преди време нравите са били съвсем различни, и тупането за възпитание е било в реда на нещата. На много места все още е - в япония например, и почти цяла азия. И пак Патиланци са много по-хуманни и човечни истории от много западни аналози. Прекалено много псевдо толерантност си попила последните години.

 
  ...
преди: 9 години, 9 месеца
hash: 612153137f
гласове:
1 2 3 4 5
  (258716 гласа)

2.   Такива са били времената, когато е била писана книгата. Тогава не се е правила връзката с малтретирането на децата и превръщането им в насилници, когато порастнат. Приемало се е за нормално да се бият децата, жената, тъщата, мъжа на тъщата, ако е можело и общо взето всеки, който ти е бил крив, поне в селата.
Все пак е било и много по-зле. Имало е времена, в които ако детето е било болнаво, е било изоставяно (разбирай захвърлено край пътя).

 
  ...
преди: 9 години, 9 месеца
hash: d9fd4e0712
гласове:
1 2 3 4 5
  (229372 гласа)

3.   Номер 1не ме учи знам после се е налагало да редактират приказките за да имат щастлив край. Просто ди изказах мнението по въпроса!

 
  ... горе^
преди: 9 години, 9 месеца
hash: 661718adcb
гласове:
1 2 3 4 5
  (205505 гласа)

4.   №3 по кой въпрос си даваш мнението, ти въпрос в темата не си задавала, аз не виждам някой да те съди. Като знаеш че почти всички приказки са били такива и поколения наред това отношение се е приемало за нормално, защо пусна такава тема?

 
  ...
преди: 9 години, 9 месеца
hash: 8c6c2979b6
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Ами така като се замисля май наистина Патиланчо и компания ядат повече бой отколкото е нормално, обаче виж кога е писана книгата. По онова време е нямало такива неща като права на детето и домашно насилие и това си е бил стандартен метод за възпитание. Питай някой от по-възрастното поколение за какво са се използвали коланите... страх да те хване само при мисълта, че може да те бият с колан, ама едно време това си е било нормално. И не само родителите, но и учителите са имали право да налагат физически наказания. Ужас! Обаче за тях си е било ок и за това никой от първите читатели на книжката не се е впечатлявал от това, защото и те са били възпитавани по същия начин. Само ние читателите от края на 20 и началото на 21 век се впечатляваме, но пък като се абстрахираш от завършека на историите като цяло си е много готина книжка и приключенията на героите в нея са доста забавни. Даже когато бях дете тайничко им завиждах за безгрижното детство, защото аз, в качеството ми на панелено дете от 80-те години на 20 век, нямах шанс за такава свобода. А сегашните деца са дори още по-ограничени и направо ми е мъчно за тях. Ама какво да правиш, такъв стана живота, че родителите ги е страх да оставят децата си сами за 5 мин, да не говорим да им разрешат да си вилнеят на вън сами по цял ден. А Патиланчо и компания точно това правят, живеят си свободно и имат време и възможности да извършват "геройства". Е, вярно после си плащат цената за подвизите си, но... както се разбра това тях изобщо не ги притеснява толкова и 5 мин. след това са отново толкова весели и безгрижни и готови за поредната беля.

 
  ...


...
преди: 9 години, 9 месеца
hash: 51edbb3f9f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Абе тая не съм я чел, обаче и аз съм ял много бой като малък и то съм 95 набор, така, че не е само "навремето е било така", няма начин, тва което на лапетата е кеф например да напукат гумите на съседите или да им наводнят мазето или да прецакат антените, да одерат боята на колите тва не кефи много родителите обаче и които са по-нервни като нашите и бият, навремето е било за едни пакости, сега за други, кво се възмущаваш толкова!

 
  ... горе^
преди: 9 години, 9 месеца
hash: 2cc42c94ee
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Номер 5 и аз казах горе същото историиките с пакостите на хлапепата наистина са забавни и е кофти, че повечето деца в днешно време си пропиляват действията пред компютрите. За щастие и в днешно време съм срещала макар и по - малко на брой например познати деца намериха стара скъсана плюшена играчка и си напълниха дупетата с пълнежа беше много смешно, един път пускаха камъчета в климатика на една сладкарница бяха се качили на покрива и, съседчетата ми и тяхната дружинка пък веднъж спасиха едно гълъбче, играеха напук на майка си една купчина пясък беднъж баткото даже скри двойка от майка си докато не я поправи и тя въпреки че я беше поправил го наказа. Наказанията им са от типа да не излизат известно време или да не седят на компютъра, но никога бой. Аз например при баба на село един път без искам от любопитство да видя какво има в хамбара го отворих леко и после уж го затворих, но почти целия ечемик се изписа и козите го изядоха. До ден днешен баба не знае, че аз бях виновната за това. Друг случай веднъж се посипах с ямра без да искам берейки кайсии опитах уж да прикрия следите, но се оказа, че по косата ми е имало доста. Баба ме понавика после и ме накара да се изкъпя. Гонех кокошките, подръпвах чат пат опашката на котарака (сега вече не правя такива неща ). Та да си дойда на думата какавто и беля да направи едно дете боят не е решение. То трябва само да помисли и озъднае какво е направило. За мен е прекалено жестоко да се посяга на дете и никога не бих посягала на своите когато имам. За съжаление и други в наши дни използват бабините Цоцоланини " методи на възпитание ", които са за мен за меко казано жестоки и ужасни!

 
  ...
преди: 9 години, 8 месеца
hash: 612153137f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Методите на бабата са крайно неуспешни. Те не спират децата да вършат пакости и прочие. Не вярвам, че повечето от тях са стигнали и далеч в живота...

 
  ...
преди: 9 години, 8 месеца
hash: 3670690bff
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

11.   ... и са налагали своите деца с мантрата "мен ме биеха и станах човек", само и само да си повярват, че е станало нещо от тях. А те са просто едни слаби бити деца и колкото и да бият своите, не могат да избият битото дете от себе си.

Някой трябва да прекъсне това.

Наистина, отношението към децата се променя, но има и нещо ново, което ме дразни: пренатоварването. От възрастниtе се очаква да са винаги на линия, няма болен няма умрял. Всички реклами на хапчета внушават, че нямаш право да те боли глав аи да ти е зле. Едно хапче и си готов да работиш още. Докато не припаднеш от химии, но и за това има прахче. Съответно и децата биват въвличани в тази надпревара да си по-по-най и се почват едни цигулки-френски-джудо-плуване-оригами и пак се връщаме във времето, в което на детето се е гледало като на малък възрастен. И то пак няма детство. Ами аз търся пъстри дрешки за двегодишния ми син (в Германия сме). Няма. Максимум на бельото да има картинка, иначе са същите пуловери като за баща му! Просто по-малки.

Така че с боя е ясно, но и нека сме нащрек за всичко, което отнема детството. Взимайте гумени ботуши на децата и ги оставете да скачат в локвите! Френския ще го научат с някоя парижка мадама ;)

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net