Споделена история от Други |
Няколко думи
преди: 14 години, 3 месеца, прочетена 2653 пъти
Здравейте. Изпаднал съм в доста мътна, за мен самия разбира се ситуация. Сутрин ставам, отивам на лекции и късно следобед се пребирам.
През почивните дни уж отдъхвам с приятели и се забавлявам ама не го усещам така. След лекциите уж се занимавам с интересни за мен неща, но някак си не изпитвам удовлетворение от нищо. Да..от нищо. Каквото и да правя, с каквото и да се захвана, почти веднага в съзнанието ми изниква въпроса "защо"..а отговора ми се губи, просто не знам какво, защо, как...
Нямам стимул, но въпреки това се опитвам да не изгубя надеждата, че ще открия нещо което да задържи вниманието ми за повече от няколко дена. Защо съм такъв? Дали защото в миналите години се отказах от всички ценни за мен тогава неща.. отказах се от леката атлетика в полза на футбола.. от футбола се отказах заради образованието ми, а от образованието ми замалко да пропадне заради момиче.
И ето ме сега..на 20години незнам какво искам. Приятели имам, познати бол, жени тук таме, пари не е като да нямам, ся единствено споделената любов липсва, ама то и даже не съм влюбен в момента, че да ми липсва.. Мисля си what the hell is wrong with me? Опитвам се да анализирам нещата ама нещо ми се струва че не успявам. Годините, в които бях на 13-16годишен се чувствах истински щастлив, водех пълноценен живот за едно хлапе, а сега..сега се лутам из пространството. Хрумна ми една идея, дали ако не намаля нещата, за които се тревожа, отговарям един вид да стана неотговорен, като едно дете, дали пък няма да достигна тази желана от мен хармония. Как смятате?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 94c3d31c60 |
|
1. Може би някоя източна философия като будизма. Тя дава поглед навътре в човек и също отговорите на доста екзистенциални въпроси...
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: d9d2ece2b8 |
|
2. Няма начин нещо от живота да не те заинтригува. "1" е прав. Зациклиш ли - значи си готов за нова крачка напред!
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 36828b4b89 |
|
3. Оффф и аз съм така и имам същия начин на живот и съм на 20. И всичко ми омръзва и не виждам смисъл да продължавам да се занимавам. Отделно,че мързела в много случай си казва думата.Според мен решението не е в това да станеш безотговорен като дете.
|
|
