Споделена история от Други |
Момичето от летището
преди: 14 години, 7 месеца, прочетена 2725 пъти
Беше началото на лятото, или по-скоро - краят на пролетта, когато я видях на летището. Докато чакаш сам самолета за вкъщи, и часа за излитане е след повече от десет часа, имаш достатъчно време да размишляваш, а гледайки разминаващите се хора около теб може да е доста предразполагащо.
През съзнанието ми минаваха различни уловени мисли – тривиални неща, но и такива от сорта на "...каква странна игра е животът..." - искрящи пламъчета, облечени в тела от кожа и разделени на полове, етноси, цветове... виждах ги как преминават край мен, чувах непознатите езици. Предния ден бях чел един вдъхновяващ текст за сродните души, и се замислих и за тях - как някъде там, всеки има такава, за това какво ли наистина представляват те, на колко ли живота се срещат, какъв е шанса от това море от хора да се намерят двама, дали аз ще позная моята - и точно тогава я видях.
Все едно бях виждал очите ? далече в детството, но ги бях забравил с времето, толкова познати ми се сториха. Очите са най-хубавото външно проявление у човека, а нейните бяха омагьосващо прекрасни. Стоях там и гледах най-красивото момиче на света, но всъщност какво е определението за най-красивото момиче? Хората по принцип са красиви – без степени на красота; много малко може да се каже че не са, а пък при тях по-скоро не е въпрос на физически данни, така че най-хубавото момиче е това, пред което всички останали избледняват... не знам, така си мисля. И всеки мъж и жена си има такова момиче и момче съответно. А пред нея тогава всичко наоколо загуби цвета, звука и усещането си, в този момент само тя беше там!
Тя също ме забеляза, но аз така и не я заговорих - просто не го направих. Когато дойде време за излитане, разбрах, че е от България. Изгубих я за момент по време на полета към София, но после я видях в фоайето на българското летище и за последно докато влачеше куфара си към паркинга. Не знам дали това, което съм почувствал е било истинско, или просто нещо, което съм искал да видя, но ако е писано – ще се видим пак, не – сигурен съм – дали под една или друга форма, след 7 месеца или 7000 години, това е без значение.
Не мога да опиша идеално това, което искам да изразя, но само това, че го пиша ми дава облекчението, че този магически момент е съществувал. На всички пожелавам най-искрено да намерят в себе си Божествената Любов :)
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: 14584c5e3f |
|
1. Красиви думи... И красив момент :) Най-искрено ти пожелавам да срещнеш това загадъчно момиче отново. Сигурна съм, че този път няма да се поколебаеш да се приближиш и да й кажеш нещо.
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: e4f0fe3bd5 |
|
2. На мене ми се случи почти същото, но тогава бях на 7 години. Разликата е аз имах възможността да прекарам няколко часа затворен в една метална кутия на 1 км над земята. След като се презмихме и излязохме във фоаето тя изчезна на някаде. Сега след 15 години все още си спомням тези невероятни часове прекарани с нея. Потърси я, виж дали отново ще изпиташ това което си изпитал на летището. При тебе е доста по-лесно само трябва да претърсиш цяла България но си заслужава.
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: 0d9bb434bb |
|
3. Според мен си имал възможността, но си я изтървал. Божа работа... както казват хората.
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: 5247b04a60 |
|
4. На последният ми полет се чудех дали Ралф няма да се появи от някъде. хихихи
|
|
