Самотен съм
преди: 9 години, 2 месеца, прочетена 1466 пъти
Здравейте! На 25 години съм, но мисля, че знам какво е да си пенсионер.. Не ми трябва съжаление или подкрепа, просто реших да споделя това, което чувствам, понеже няма на кого. От малък съм комуникативен, раздаващ се и любопитен към света, но винаги съм изпитвал самота и тъга в сърцето си. Трудно се харесвах на другите деца, но никога не съм бил нахален или отчаян в опитите си да се сприятеля. Често съм бил изолиран, но пък винаги готов да помогна ако някой има нужда от нещо или от компанията ми. Израснах в малко градче, по-големите ме биеха от време на време, понеже винаги съм казвал това, което мисля, а и нямах братя или сестри, които да ми помагат в беда. С течение на времето си изградих определено име и побоите спряха, започнах да се движа в компанията на поне 3-4 години по-големи от мен. От смотанячето в съседния вход се превърнах в дете, което познаваше всеки и всички него. Не станах побойник, бях смирен и гледах да помагам на нещастниците като мен. Компанията ми с времето стана огромна, може би към 35 човека, но може би аз винаги бях последен. Последен научавах клюките, последен ме канеха на партита и разни събития. Въпреки навалицата от хора, обаче винаги съм усещал празнота и знаех, че компанията е преходна. Когато завърших 7 ми клас, казах на родителите си, че искам да се махна от града, понеже не виждах перспективи за населеното място, а и за мен самия. Родителите ми ме подкрепиха и се преместихме в съседния голям град. В началото компанията ми липсваше, но след година си намерих нова и започнах наново. Проблемът приятели го бях елиминирал до 20 тата си годишнина, докато не си хванах първото сериозно гадже. Постепенно се отдалечих от всички и всичко и бях единствено с нея. Естествено след година и половина всичко приключи тотално зле. Изгубих гаджето, оказах се с ограничен брой хора, които искат да ме видят и така до днешна дата. Естествено през годините имах и други гаджета, но си ги хващах заради секса и естествено да притъпя самотата. От миналата година съм безработен като бонус към цялата "идилия" в момента съм тотална развалина. Пуша трева всеки божи ден, не спортувам почти никак и стоя главно пред компа. Единственото ми спасение и разнообразие е музиката. Слушам по много и от известно време я създавам. Никога не съм бил интригант, високомерен или прекалено сдухан, умея на приказвам с хората, но... не съм особено търсен. Истински верните ми приятели от ученическите години заминаха в още по-големи български градове, а някои от тях емигрираха. В момента съм сам и социалните ми контакти се свеждат до ходене в магазина, фейсбук и евентуално 1 излизане в седмицата. Много хора ми обърнаха гръб, заради сериозните гаджета, които съм имал, а тези които останаха след връзките ми почнаха да завиждат за таланта ми и ме оставиха да доизгния сам. Не съм сърдит, не съм бесен, нито ще отмъщавам. Пиша тук, защото съм един млад пенсионер с пъстри мечти и сиво бъдеще. Не съм и откачалник на хапчета, аз съм просто едно момче, което живее ден за ден, харчи всичко, което спести и съжалява за минали действия, които е могло да предотврати. Живейте си младините, забавлявайте се и си хващайте сериозни гаджета след като първо сте си изградили ясна визия за бъдещето, иначе ще се превърнете в несретници с талант, но без аудитория.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 2 месеца hash: f6f0d0cb90

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Историята ти не ми е чужда. Разбира се с някои изключения. Не съм ползвала трева, но другото горе е едно и също. Винаги съм готова да помогна на хората около себе си, а насреща нищо не съм видяла. Кофти ми е, но го примам и следвам мечтите и желанията си. Който иска да е до мен, ще е до мен, без да го карам. Приемаш го и продължаваш да се бориш и главата горе. Успех :)

 

...

преди: 9 години, 2 месеца hash: 59ddb0562e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Хареса ми историята ти, много приятно четиво, добре написано от красноречив човек, но освен писането (което, едва ли е дарбата, за която споменаваш по-горе) за какво по-точно си талантлив? Само това не видях да е написано, или просто го изпуснах. Сподели ако не е тайна, какъв е твоят талант, просто ми стана любопитно :)

 

...

преди: 9 години, 2 месеца hash: 9dd69bea45

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   здравей, защо не си намериш някакво социално хоби - такова което да те прави част от група. примерно започни някакъв спорт - там със сигурност ще срещнеш поне един човек с когото да си станете по-близки. Ако само си седиш у дома - няма да намериш приятели. Относно момиче - поне в интернет търсиш ли? Но не във Фейсбук, а в сериозните сайтове за запознанства където хората са се регистрирали с тази цел. Пожелавам ти успех!

 

...

горе^

преди: 9 години, 2 месеца hash: 522947dfbd

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   Авторе, напълно те разбирам. Колкото теб съм и се чувствам по сходен начин- млад пенсионер. Знаеш ли- колкото и нескромно да звучи- нито изглеждам зле- което естествено не значи, че съм някой красавец, нито бих казал, че съм глупав или скучен. През последните месеци се запознах с доста стойностни хора от областта, в която се развивам, но въпреки това продължавам да се чувствам някак празен. В момента също съм сам и то не защото към мен никога не е проявявано интерес, а по- скоро, защото знам, че все ощв не съм в състояние да предоставя на някого това, от което има нужда и заслужава. Дори сега се сетих за едно момиче, което дълго време не спираше да се интересува от мен. Вярно- не се разделихме по най- лицеприятния начин, но дойде ден- поне за мен, в който реших да сложа чертата и замлъкнах изцяло. Нито някога си позволих повече да обсъждам тези взаимоотношения пред трети човек. Тя обаче продължи да ме провокира по индиректен начин. Ако някой ден ми се отвори възможност-, бих й казал единствено, че аз също не съм я забравил, че с времето успях да осъзная и собствената си вина за случилото се и да и припомня, че всички хора грешим в даден етап от живота си и че жлъчното отношение е извинително само когато човек се опитва да се защити, а когато " бурята" отмине, би следвало да продължи напред. Но много се отклоних. Прав си, че самотата е много лошо състояние. Аз лично живея с надеждата, че невинаги ще бъде така и се стремя да се радвам на най- важното- здравето. Стягай се и гледай напред.

 

...

преди: 9 години, 1 месец hash: 5c2cb9aaff

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

9.   Прочетох това което си написал. Сигурен ли си, че не желаеш мнение?

 

...