Как за 20минути се променя животът...
преди: 14 години, 7 месеца, прочетена 2767 пъти
2008 година. Март месец. 11 клас. Всичко ми беше ясно. Бях сигурен, че познавам идеално законите на любовта, приятелството и със сигурност ще разреша всеки казус. Но уви. Явно отново бях открил неоткрити светове... Също както в 5 клас... Уж всичко ми беше ясно и си казвах „ Е вече ми е ясно, как може да съм мислил така преди!?? Къде ми е била главата?” . Главата още ми я няма. За толкова малък период от време и няколко сменени училища се срещнах с какви ли не хора, имаше какви ли не емоции. И сега с колеги от работа и колеги от университета продължавам да си блъскам галвата с въпроси „за смисъла на живота” (обобщено).

Перз 2008 година, март месец, валеше такъв дъжд, че щом започна всичко живо се изпокри-направо потоп . Аз нямах късмет. Завари ме в голямата градска градина (Морската градина) и едвам намерих място да се скрия. Бягах здраво, защото падаха клони,а в непосредствена близост трещяха гръмотевици. Мястото, което намерих за подслон беше толкова скрито и неизвестно , че ако не случайно, в такава буря например, едва ли някой ще го намери. Под една „стряха” скрита между дървета гледаше към морето порутена пейка.Седнах и започнах да проверявам документи , GSМ-а и пр. Дали няма нещо зле намокрено.Защото дрехи, обувки всичко беше вир вода! Треперех от студ, но няма как трябваше да почакам да спре. И тогава погледнах надясно... Стоеше едно момиче, също в моето състояние- премръзнала и мокра до костите. В суматохата не бях я видял, но след това нямаше как да не я видя, беше точно до мен. Стоеше тихо и гледаше към морето. След малко като се разбра, че няма да спре скоро, седна на пейакта.

Беше красива, вярно, но имаше нещо друго в нея, което не след дълго адски харесах. Притежаваше едно особено излъчване, което нямаше как човек да не усети.

Трябваше да направя нещо, беше конфузно, седяхме на половин метър разстояние и мълчахме...и тогава реших да кажа нещо, каквото и да е. И така...
-Какъв късмет, повече от месец не бях минавал от Морската градина и баш сега- дъжд, че направо буря ! (АЗ) – Казах го с ирония естествено :P, а тя се усмихна, след което продължи с хубав и леко разтреперн от студа глас :
-А мен питаш ли ме, бях се запътила на рожден ден! –Усмихна се широко и с едният си крак започна леко да тупа в една малка локва и каза отново ,но с престорена тъжна физиономия „ Рожден ден „ , ;D След, което отново се засмя. Засмях се и аз след, което казах : „ :D ако това ще те успокои ‘’ – стиснах си ръкава и започна да капe вода от него :D. Спогледахме се, след което отново настъпи смях от двама. През останалото време думи почти нямаше- преобладаваха погледите... И така след малко време тя каза ‘’ А сега какво ще правим, не спира да вали...” Отговорих й: ‘’ Да тръгнем заедно, пък ще се посмеем още малко и няма да ни е толкова студено.’'

Сега съм 2-ри курс студент. Лека-полека постигам плановете си. Имам приятели. Но чувствам нещо тъжно в мен, нещо, за което не мога да намеря лек. Дали е факта, че повече от 2 години не мога да намеря онова момиче? А същевремнно не мога да ‘’срещна” друга такава. През онзи дъждовен ден се оказа, че сме били в различни посоки. Не тръгнахме заедно. А аз, глупакът, оставих единственото момиче, което изключително ми повлия да си тръгне. Никога не бях се влюбвал истински до онзи момент. Нито едно момиче не ме е карало да се чувствам така.. Както казах изпълнявам си плановете, уча, но какъв е смисъла?Това не е ли празен жовт? Какъв е смисъла като това удоволствие, което ми беше подарено за 20мин. повече няма да го имам!

Сега си задавам въпроси... Сега уж разбрах много неща, за лицемерието, за приятелите за отношенията между хората, но и да е така има ли полза? Щом се чувствам като дух между хората. Една празна сянка. Но това си го знам само аз, другите около мен не го знаят. Това е нещо, което нямам на кого да споделя.И за това ето че го постявям тук, анонимно...

Благодатя Ви, че си направихте труда да ми прочетете историята. Нищо особено е може би, но за мен това е значим факт от целия ( макар и кратък) ми съзнателен живот. Ще съм Ви благодарен ако ми напишете съвет, критика , абе каквото и да е било! :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 7 месеца hash: eabe9e2ad9

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Това е, приятел! Винаги съжаляваме за изпуснатите си шансове! Все пак, много красива история... Всеки е имал поне по един такъв момент в живота си..аз лично съм имала много. Е, не точно от този тип..но за доста неща съм съжалявала. Тъй като няма как да върнеш времето назад, ти остава само споменът за нея и хубавите 20 мин, които така дълбоко са ти повлияли. А може би така е трябвало да стане-да запазиш просто един хубав спомен за нея, да си изградиш сам образа й. Може пък да ви е писано пак да се видите, знаеш ли...може след години, но ако трябва, ще стане! Ако ти кажа да спреш да мислиш за нея и да продължиш, сигурно няма да ти се получи, така че няма смисъл. Помни я все такава и я запази завинаги! Именно спомените изграждат хората и животите йм. А за останалите, това може да послужи за поука...не пропускайте шансовете си! Използвайте всичко максимално и не сестрахувайте да направите крачка, дори и да е назад! Може да звучи клиширано, но животът е един и нищо не губите ако опитате! Мег*

 

...

преди: 14 години, 7 месеца hash: 90ab08e902

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Предполагам,че всеки ще ти напише:"защо не и взе телефонния номер?"А аз ще ти напиша-ако чакаш всеки път случайността да те среща с жени,или да разчиташ на Бог да те снабдява с телефонни номера,така самотно и незначително ще си живейкаш!Малък си още и глупав,ще пораснеш,пък дано поумнееш и не разчиташ на съдбата,а ти си я градиш!

 

...

преди: 14 години, 7 месеца hash: 6e8568eb75

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   абе пич би ли споделил кфо следваш ? а отностно историята >> найстина не мога да разбера поне номера да си и гепил ве брато леле малее .... истинската любов идва тогава, когато най-малко я очакваме, но това, което трябва да нправим, е да я хванем здраво и да не я пускаме >> желая ти да я срещнеш, и всичко да се развие така, както на теб ти се иска, макар, че ако найстина пак я срещнеш и не дадеш всичко от себе си, за да я задържиш :) това е от мен и успех ЦЕКО

 

...

горе^

преди: 14 години, 7 месеца hash: 1e02ef8a03

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   А защо не отидеш отново някой път на закътаното място при пейката ? Ами ако случайно я завариш там, или пък тя намине ?Знаеш ли колко чудеса има на този свят ? Опитай!

 

...

преди: 14 години, 7 месеца hash: be8a618f11

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Според мен просто трябва да се оттърсиш от този спомен и до продължиш живота си напред. Явно не било писано.. А и си помисли.. ти дори не познаваш това момиче, то си остава един мит. Може да не е толкова идеален образа й колкото ти си го видял или ти се иска да бъде. Живей в реалността. И се научи да не съжаляваш за вече минали неща и за такива които си безсилен да промениш. Убедена съм, че ако сам на себе си си разрешиш ще срещнеш един ден твоето момиче. Успех ти желая!

 

...