 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Нищо не чувствам
преди: 14 години, 3 месеца, прочетена 11163 пъти
На 18 съм и вече не изпитвам никакви чувства. Просто съм уморена и се изтощих от живота си. В смисъл няма да се самоубивам обаче ми омръзна. Бях щастливо дете, но за кратко. Сякаш живота ме е набелязал за жертва и от както се помня съм с маска. Веднага щом се събудя залепям на лицето си тъпата фалшива усмивка и така е от години. Може би това притъпи чувствата ми. Винаги се старая да правя хората щастливи. Аз гледам да се държа на заден план.
От доста време усещам, че не изпитвам нищо. Нито радост, нито тъга. Като огромен леден блок съм: без чувства и емоции. Прибирам се от училище смазана от умора. Гледам лицата на съучениците си - те много се радват за екскурзията ни, а аз имитирам усмивка и радост, но в действителност не чувствам нищо. Празна съм, една черупка без съдържание. Най - лошото е, че не знам какво да правя. Не мога на никого да кажа. Години градих перфектната маска а и родителите ми не са от тези, които утешават децата си и ги уверяват, че всичко ще е наред. На тях не им пука. Те самите са повече деца от мен. Вече не знам какво да правя. Празна съм. Уморих се. Предавам се.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: f52ce86476 |
|
1. Не се предавай , на 18 съм от Хасково и съм същият маскиран тип , но все повече и повече се отварям към хората[вярвам ,че до 40 г ще съм себе си :D:D:D] ...
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 46dd692631 |
|
2. Може би е от сезона-зимните месеци предполагат наличие на депресии заради по-малкото слънчева светлина.Намери си някакво хоби,изучавай някакъв език,запиши се в школа по танци,вземи си куче,което да разхождаш,запознай се с някои просто така-случайно...Липсват ти социални контакти,натиснало те е еднообразието...Усмихни деня си с нещо положително,ще ти стане по-добре.
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 391eab992e |
|
3. Проблема ти идва от това , че угаждаш на всички около теб , а себе си си забравила.За да се оправиш започни да мислиш за себе си - прави нещата които на теб ти се правят и нещата,към които имаш интерес.Това състояние се получава точно от това , че си пренебрегнала собствените си желания и интереси в името на другите.Те са доволни , защото има кой да им помага , като имат нужда , но ти се съсипваш.Не говоря да станеш егоист , но да правиш нещата 1во за себе си и след това ако можеш и ако искаш да помагаш на другите.Казвам ти го всичко това, защото и аз бях като теб и много добре знам как се чувстваш или по-скоро как нищо не чувстваш и знам колко е мъчително, но трябва да се вземеш в ръце.
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 9163ed5e45 |
|
4. Благадаря Ви за предложенията , но вероятно знаете , че никак не е лесно . Обещавам да опитам , но не гарантирам нищо .
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 48a204de72 |
|
9. напълно съм съгласна с номер 2.и не се крий зад това че не е лесно,ако в началото ти е неприятно,че правиш тези неща на сила,то и това си е чувство,после пък ще се чустваш прекрасно,когато свикнеш,и ето чуствата ти ще са налице.а вече друг е въпроса че и това да чустваш си има своите недостатъци.симба
|
...
| преди: 14 години, 2 месеца hash: ac52f1fa40 |
|
10. Просто върни децкото в себе си!
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 5dc4829ddd |
|
11. Просто запомни от един не умен човек с философско мислене ...................... -------- Тук сме ( не знаем защо) но сме живи и един ден умираме ..... много хора мислят за второто и забравят първото погледни напред и си се замисли че всички те знаят че един ден ще умрат :) но ще живеят ако на теб ти се умира си тегли важето ... но пак знаеш ли кфо аз ще живея ще излизам и ще се напивам ....... това е тебе като ти е тъпо и не чувстваш нищо си стой така и не прави нищо по вапроса :)
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: 2adbf0b79d |
|
12. Аз съм така от години ... нищо и никой не може да помогне,повярвай ми. Единственият ти шанс е ...да намериш някой, който да унищожи маската и да види какво има под нея. ... и да се надяваш да му хареса, това което вижда, защото ако не - всичко става още по-тъмно и далечно.
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: fb09054137 |
|
13. Щом не намираш щастие в живота си значи не живееш както искаш и очевидно се подценяваш. Никой не е толкова слаб колкото си мисли, живееш в илюзии момиче. Намери дълбоко в себе си силата да продължиш напред с гордо вдигната глава и не се оставяй на тези фалшиви емоции. Не живей зад маски и не бъди песимист. Открий това което те прави щастлива, бъде естествена, недей да се самосъжеляваш и да се оплакваш, до никъде няма да стигнеш така. Животът не харесва слабите. И 10000 реда да изпиша нищо няма да те мотивира докъто не осъзнаеш че сама си причиняваш всичко това.
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: 99e0f83e63 |
|
14. всичко ще се оправи-просто бъди себе си!! Занимавай се с нещо което ти доставя удоволствие, опознавай хората, общувай с тях повече и все някой ден ще си откриеш едно свестно момче, което ще върне истинската усмивка на лицето ти. :)
От-Едно Момче
|
...
| преди: 13 години, 10 месеца hash: c4dfb39c97 |
|
15. Здравей миличка,
искам да ти кажа че трябва да започнеш да правиш нещо и не мисли за другите(не мисля че на тях им пука за теб). Започни да правиш това което на теб ти харесва и ти е приятно. Ходи на фризиор, обикаляй по магазините, гримирай се (каквото искаш) само бъди себе си и да не ти пука. Късмет.
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 619dfb8b65 |
|
16. Сащия сам аз от 1мсц от както свърши лятото. бях натъпкан в къщи не излизах никъде все телевизия, излизаше ми се ама няма с кои приятелят ми си отиде в града края на лятото щот тои учи аз останах сам нито даскало нито работа депресирах и ми хвана едно главозамаиване не ми се прави нищо не ми се говори с никого искам все да спа сънувам кошмари от горе на всичко луда работа нито не мога да се радвам празен сам без концентрация и. н. ама аз не се отказах щот се знам къв сам и имам да науча много от тоя живот. сега са чувствам по добре и ще сам още по добре и научих нещо от ново от това изживяване... не се отказвай никога, сигурно някакъв психолог щети помогне
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 1dff447127 |
|
17. Ще се справиш момиче нямам идея как, но ще се справиш. Позволи на някого да те открие и да ти помогне. Много късмет ти пожелавам.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: a006099aa8 |
|
18. ЗНаеш ли, минал съм през това и много добре го познавам. Казваш "Бях щастливо дете, но за кратко" но това не е станало за една нощ. Не си се събудила един ден с празен поглед и без чувства! Спомни си и ми кажи какво стана ПРЕДИ да се затвориш? То не е станало изведнъж, нали?
Аз знам - душата ти е купняла по нещо загубено, нещо приказно, много по-реално от сивия свят на големите. Прав ли съм? Когато ние страдаме, всъщност страда душата ни. Защото и тя има нужда от храна. Физическото тяло се храни с въздух, вода, храна, светлина, а душата - с любов, мечти, даване, споделяне. И когато не може да се храни и да споделя, тя страда, а с нея и ние страдаме.
Душата страда по загубената чистота и съвъшеност на детския свят. Всъщност, ние го наричаме детски свят, защото в нашия свят само децата са нормални. Но всъщност това е НОРМАЛНОТО ЧОВЕШКО СЪСТОЯНИЕ - лекота, радост, безметежност... Просто сме го забравили. Забравили сме радостта да споделяш и да раздаваш себе си (ето прочети това есе http://otkrovenia. com/main. php? action=show&id=306294)
Тя, душата, търси, иска да се нахрани, да дава, ала в нашия свят не може. Тогава тя страда, и за да убиеш страданието ти убиваш и чувствата в себе си - ставаш като камък с изсечена усмивка на лицето. Познато ми е...
Добрата новина е, че детето, т. е. НОРМАЛНОСТТА винаги е тук, ние просто сме я подменили с фалшиви ценности, фалшива радост само за да сме като другите. Но ако осъзнаем това и захвърлим всичко фалшиво и натрапено от обществото, детската сияйност и лекота ще се върне.
Как става ли? С пречистване - духовно и физическо, за да измием отровите, които сбърканото общество е наслоило в тялото и душата ни. И с непреклонното желание да се променим.
Лошата новина е, че станеш ли веднъж НОРМАЛНА (т. е. с душевност на дете) ти ставаш аутсайдер. Обществото никога не е гледало с добро око на хора, които са деца по душевност и характер. В нашето общество се ценят тънките еснафи, пресметливите бизнесмени, волевите егоисти... И станеш ли отново нормална, тези неща повече няма да те интересуват. Приятелите ми, които възвърнаха НОРМАЛНОСТТА си, достойно напуснаха градовете и заживяха всред прегръдките на природата, защото в лоното на майката Земя, те се чувстват по-добре.
Време е и ти да направиш избора си!
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 8d16c3bf2c |
|
19. От авторката : много ви благодаря за коментарите и наистина ще се замисля. И така : пораснах още и много научих за света, на 21 съм и проумях много неща. За жалост с годините отнесох още удари от живота. Тръгнах по път отново неизбран от мен (аз съм бъдеща медицинска сестра), но съм добре, поне вече не смея да се оплаквам. Честно да ви кажа усмихнатата маска скрива сълзите ми, изградих "прекрасна" бариера от бодливи тръни около себе си, та никой да не се опита да вникне в душата ми. Но не си мислете, че това е жалка картинка. Наистина жалка картинка е когато се опитвам да почувствам нещо и се ужасявам, защото не мога да разбера какво изпитвам тъй като никога не си позволих чувства. Разбира се отвън е съвсем различно "душата на компанията" както казват. А сега наистина ме е страх да почувствам каквото и да е. Смешно нали? ! Накратко това е историята на малкото момиче което порасна сега. Странното е, че вече не се съжалявам. Сега имам цел, която трябва да изпълня и това е. Колко тривиално нали?
Как мислите... дали ще се справя? !
|
...
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 4f28438e80 |
|
21. Толкова добре те разбирам! От години живея така! В свят на фалшиви усмивки. На всичкото оторе и работата ми е такава, че трябва да се усмихвам, че вече така съм свикнала да слагам сутрин фалшивата усмивка, че направо се е сраснала с лицето ми. Обаче само аз си знам от вътре какво ми е... безкраем студ и мрак. Явно това е живота! Фалш и театър. Пък дано някой ден можем да бъдем себе си.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: f84cb0e09b |
|
22. Авторке може би е добре да се замислиш за психологична помощ. Добре ще е за теб. Също така ти трябва някое страшно упорито момче за да разбие защитите ти. Късмет!
|
| преди: 11 години, 23 дни hash: 10ccc79ae0 |
|
23. аз съм същата,дори понякога немога да се понасям.Не усещам радост,но винаги усещам болката като куршум в сърцето .. Дано някога се оправим,но знам единствено и съм сигурна,че това се дължи на друг човек,който ни е променил или по-точно ние сме се променили от болката ...
|
| преди: 11 години, 22 дни hash: 68c883ed80 |
|
24. Аз лично мога да ти препоръчам много добър психолог, но не знам от къде си. Трябва да се довериш на някого според мен.
|
| преди: 11 години, 22 дни hash: 68c883ed80 |
|
25. Такава ли е историята? ! Наистина ли? Толкова е трагично. Горкото дете. Какво да направим по въпроса? Нека помисля. Можеш да си измислиш някакъв ритуал например. Напиши писмо и го изгори например. Знам ли? Съдбата наистина е била жестока с теб мило дете.
|
...
| преди: 10 години, 10 месеца hash: d8916873ec |
|
26. Аз съм по-малка, но също не изпитвам нищо.. Докато приятелките ми си имат гаджета, аз правя това, което обичам-чета, рисувам, слушам музика, свиря на китара и изработвам разни неща или ходя в гората на разходка.. Знам, че трябва да разширя социалните си кръгове.. Просто съм от малък град, в който няма танци, няма школи или нещо което не съм опитвала, за да разнообразя дните си.. Градът е известен с клюкарстването и повърхностните хора и когато се държа, като дете, т. е. нормално всъщност получавам подигравки и хората около мен извъртат очи... Не мога да стана аутсайдер, прекалено много хора ги е грижа за мен или поне така казват.. Дори приятелите ми от детството ме гледат странно и не ме разбират..
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
