 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Доколко животът ни зависи от нас
преди: 9 години, 1 месец, прочетена 1807 пъти
Напоследък се замислям все по-често дали успехът ни зависи от нас самите или това е илюзия. В момента например имам една мечта, която преследвам от много години, но каквото и да правя, не се получава и не се получава. Имам хиляди примери, пък когато дори не полагам усилия и нещата стават от самосебе си. Това ме навежда на мисълта, че има неща, които са предопределени.
Но от друга страна ако само си лежим и не гоним целите си как ще ги постигнем? Но самият факт, че имаме желание за нещо, че искаме да гоним някаква цел дали пак не е предопределен и ние само да си мислим, че имаме някаква свободна воля?
А може би нещо подобно на сценарий с цел житейски уроци има, но в зависимост от това дали ние ги научаваме или не, сценарият търпи някакви промени в процеса на изпълнение. Т. е. ние по някакъв несъзнателен начин влияем на този сценарий.
Ще съм благодарен да дадете реални примери от живота, които доказват някоя от тезите.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 4a52f53c98 |
|
1. Не казваш какво точно искаш, защото не всеки може да има всичко, но определено щом искаме нещо трябва да опитаме.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 7af1c90dee |
|
2. Животът си зависи на 90% от нас поне стига да сме родени сравнително здрави и със средна интелигентност или близо до нея като е доказано, че свръхинтелигентните хора нямат голям успех в бизнеса поне... да си роден в България също си е късмет - огледайте се навън, 50% от населението на Земята няма достъп до чиста питейна вода, други половин милиард пък бягат от природни бедствия и войни и така нататък -направо си е късмет да се родиш в Европа, а в ЕС си е като шестца от тотото.
Аз винаги съм знаела, че животът си зависи от нас. Може би баба ми ми го е възпитала. Тя самата идва от много бедно и малко село и се омъжва в още по-бедно и малко селце. Раждa 2 деца, живеейки като млада снаха под много деспотична свекърва. В края на 50те убеждава мъжа си да отидат в града. Местен чорбаджия, надушил идващата национализация им подарява на практика парцел за къща, за да не отиде той при комунистите, а при едни млади и симпатични хора. Скоро след това съпругът на баба ми почива, оставяйки я с основите за къща, две малки деца и несигурна квартира, а семейството на мъжът ѝ се отричат от нея, защото я обвиняват за смъртта му от рак на белия дроб, а той е бил страстен пушач, но тогава не се е знаело какво е рак изобщо и обвинили баба ми, че го била „уморила“ в града. Баба ми обаче не се отказва и построява сама къщата с работа на 3 места и без вдовишка пенсия, защото семейството на мъжът ѝ намира разни познати и не ѝ дават. Отглежда си жената децата, изучава ги дори и ги задомява, а днес нейната къща е една от най-големите и добре поддържаните на улицата и стана наскоро за втори път прабаба. Животът ѝ е бил много тежък, включително мизерии и глад по време на войната, близо до глада като млада вдовица с малки деца и така нататък, но не се е отказала.
Мисля, че в това е тайната. Човек трябва да вярва в себе си и да има цел, от която да не се отказва. Нейната цел е било да си отгледа децата и да си построи голяма къща, но е знаела също, че се иска постоянство и много-много-много работа, падане и ставане.
С помощта на възпитаното от нея може би аз успях до толкова да осъществя мечтите си, че в началото на 30-те успях да постигна що-годе всичко и в момента ми е доста трудно да си поставя нови цели, защото ми остават още 20 г. трудов живот, а аз на практика имам вече всичко, което някога съм желала, включително като образование, пътувания, семейство, материално - ами сега накъде? И това е проблем.
Важно е за теб в момента да си поставиш постижими все пак цели, но над простото оцеляване и дребните неща от живота. НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ и не слушай негативните хора. Важно е да си намериш среда от успяли и доволни от живота си хора и се дистанцирай от вечно намръщените, вечно недоволните.
Обобщавам -
1. Важно е да имаш цели над дребното оцеляване, за да ти е гарантирано поне то - който се стреми към оцеляване, цял живот само ще се бори за оцеляване. THINK BIG
2. Постоянство, постоянство, постоянство
3. Заобиколи се с успели и позитивни хора и дори да не си такъв с течение на времето ще станеш - ако по цял ден си с хора, който са песимисти, те ще те спират за всичко и ще тъпчиш или на едно място, или ще потъваш
Най-полезно четиво за мен беше книгата „Излекувай живота си“ на Хей, но и чета автобиографиите на успели в областта си хора- на математика Неш, на политици, на бизнесмена Ричард Бронстън чета в момента втората книга.
You don't learn to walk by following rules. You learn by doing, and by falling over.
Richard Branson
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 7c5ee5adb4 |
|
3. Тезата че съдбата ни е предопределена свише ми звучи доста куха, някак не си представям ангели да стоят на бюра и да пишат съдбата на 8 милиарда народ. На ден се раждат над 300 000 бебета на планетата, как си представяш някой да измисля и записва на всяко съдбата?
Така остава само тезата че човек сам си кове съдбата. Това може да се докаже с няколко факта, например вземи един човек, той сам решава дали въобще днес ще стане от леглото си, ако не стане как през деня ще му се случат неща написани в неговата съдба? Или друг решил да направи престъпление, мислиш ли че в съдбата му е записано да бъде затворник и при голямо престъпление да лежи 50 години в затвор? Може ли да съществува написана съдба в която да пише това младо девойче да бъде изнасилено и убито в борисовата градинка на София? Лесно е да обвиним съдбата, тя и затова е измислена, за да има виновен и пострадалият да е напълно невинен, ако се разровим обаче излиза че за всяка крачка по пътя решението е било наше. Момичето напирмер само се е накиприло, само е положило червило на устните си, само е решило точно в онази вечер да посети бар в градинката, само се е отделило от приятелки и доколкото се разбра само е тръгнало с непознат мъж в пуст нощен парк. Всички тези факти не оневиняват убиеца, той разбира се е виновен, но ако самото момиче не беше излязло точно нея вечер или не беше се отделяло от приятелките то нямаше да бъде жертвата, може би друго момиче щеше да е жертва, но стига за този случай, Идеята е че всеки сам си кове съдбата и сам решава каква е вероятността в даден момент да му се случи нещо добро или нещо лошо.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 4f3093369d |
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: b38ab9dfee |
|
5. Няма как да изчислим доколко животът зависи от нас, има прекалено много фактори, които влияят, и в нас и около нас.
|
...
| преди: 9 години, 1 месец hash: 889e241b31 |
|
6. Постъпих на сегашната ми работа без никакъв опит. Просто пратих сухо св на обява на седмица. Взеха ме. От година си търся нова работа, вече с опит, с по-хубаво св, с мотивационни писма. Ако имам късмета да стигна до интервю, то условията или парите не са обещаните. Приятел на майтап кандидатства за кол център без език и опит. Още работи там.
Другия ми пресен случай е опита с познат да стартираме бизнес. Стартирахме с документите и в следващите няколко дни в личните ни живота се случиха неща довели до загуба на целия капитал и влизане в дългове.
Вярвам, че началото си зависи от нас, но дали ще успеем... не съвсем.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: e4232e1393 |
|
7. Според мен основните неща в живота са предначертани. Вярвам в съдбата, вярвам, че има хора с ясновидски способности, но са много малко. Бях при една жена преди време... нещата, които ми каза, се случват, въпреки, че не съм си помислял как е възможно да се случат. И сега продължавам да се чудя дали това, което все още не е станало, ще стане, така както и другите неща дотук се сбъднаха.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: ed7b9e3310 |
|
8. От автора до 7
Аз точно това пропуснах да напиша. Ако няма нищо предначертано как има хора, които понякога предсказват неща с детайли
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 7af1c90dee |
|
9. Авторе, няма предсказания с детайли!
Аз не вярвам в такива неща, но съм ходила на врачка по случайност/любопитство - това са хора-психолози, преценяват дори по външен вид, дрехи и говор доста неща за теб, а останалите знаят как да ги разберат от теб. Много ги уважавам такива хитри хора и дадох добри пари така на една млада и приятна циганка-гледачка, но през ум не ми е идвало да ѝ вярвам и да си въобразявам, че ми знае бъдещето, след като то е в моите ръце и всеки ден взимам 100 решения, които могат да го променят.
На пръв поглед зад успеха на много хора стои случайността, съдбата - да, понякога човек просто има късмет, но това са отделни проблясъци, които са чиста проба случайност - истинският успех е в резултат на много труд, дисциплина, заложби, компетенции
От нас зависи много, освен дали ще се родим здрави или болни и какви умствени и други заложби ще имаме - да, това е предупределено, но пак зависи до някъде от нас. Не малко здрави хора с начина си на живот се разболяват и много болни успяват с труд, упражнения, диета да се подобрят,
Единствено губещ е човекът, който се отказва лесно.
Затова и успял песимист просто няма да намериш - самата нагласа на песимиста му пречи да даде 110% от себе си
Моят мъж има една много вярна своя мисъл „Лесно е да свършиш нещата на 98%, но на 100% - това е изкуството“. Песимистът върши нещата на 50%, защото се отказва при първото препъни камъче и вижда цяла планина от проблеми..
И от собствен опит мога да кажа, че късметът е изиграл най-много 10% роля в живота ми. Например нямала съм големи предпоставки по рождение за успех в живота - родена съм в семейство на алкохолик и нервно болна жена в малко градче с над 35% безработица и хронична бедност. Родителите ми никога не са оценявали и виждали талантите ми например, защото винаги бяха заети със себе си, алкохола, караниците, оцеляването. Трудно оцелявахме като семейство - нямала съм дори собствни учебници, пари за закуска, собствени дрехи, а събота и неделя и ваканциите работихме на село, за да се изхранваме със зеленчукови градини и гледахме животни. Тоест така погледнато не съм имала кой-знае какъв късмет, но никога не съм се отпускала - внимавах в час, защото знаех, че няма частни уроци за мен, използвах всяка възможност за образование, стоях в библиотеката по цели зими на топло и учих, учих, учих до посиняване, докато моите съученици от добри семейства киснеха по дискотеки и барове, за да ми кажат след 10 г. на срещата на класа....имала си късмет - СМЯХ на бучки!
Съпругът ми е израстнал и по-зле - в панелен работнически квартал в Столицата, семейство с три деца, а той е последният като майка му им е предлагала за вечеря 2 кренвирша за 5 човека, защото е нямало за повече. Има снимки от това време и прилича на скелет.
Ако бяхме песимисти, днес щяхме да спим под някой мост или нещо такова, но не - ние цял живот сме работили, борили сме се с обстоятелствата, взимали сме дори рискови решения, лишавали сме се, били сме дисциплинирани до последна капчица кръв, дори той има един фалит зад гърба си заради лоша покупка на имот и така нататък - с две думи сме падали и ставали многократно.... но интересното е, че все още има хора, които ни казват, че сме имали.... късмет в живота. Дори собствените ни братя и сестри, родени при същите обстоятелства ни казват „Имахте късмет... “
Е, кои сме ние да спорим с тях, но просто на чужд гръб и 100 тояги са малко - същите тези хора са ни казвали, че няма да успеем с поредното си начинание и после като успеем казват „късмет“.
Пробвах се да дам работа за моя роднина в нов бизнес, който си беше моя, нещо съвсем ново на пазара- цял ден ми обясняваше тази женица как няма да се случат нещата и се наложи да я уволня. Днес само от този малък бизнес ми падат без голямо усилие 3000-4000 лв. чисти месечно след данъци, плащам големи заплати (над 1500 лв. в провинцията на среднистки-жени), защото не ми се занимава и съм оставила всичко на хората си, а моята роднина, която щеше да е управител дори работи за 450 лв. - да, нейното предсказание се изпълни....за нея -тя вярваше, че града ни има работа само за 450 лв. и за толкова работи - моите момичета работят за 1500 лв. и пак съм доволна, защото всичко ми вършат самостоятелно, а тя все още вярва, че ѝ била такава съдбата. Всъщност имаше късмет 1 път да ми е роднина и да ѝ предложа да е смен в бизнеса ми, а тя го захвърли в коша заради негативизма си НЕвярата в моята идея.
Имам си хора за всичко -не ми се налага дори да работя много и вече действително ми падат парите от дървото, но нали се сещате, че това дърво съм го посъдила, поливала, гледала и глезила с години, за да бера сега плодовете му и не е случайност, съдба и така нататък - по съдба и случайност съм родена в семейството си да кажем, но другото си беше резултат от труд и много постоянство, рискови решения, креативност и способности.
То късмет можеш да имаш 1 път да кажем - ами после, а един път късмет не ти оправя живота.
Колкото до съдбата - изобщо не вярвам в нея. За мен това е измислица, която задоволява желанието на някои пасивни хора просто нещата да не зависят от тях. Събудете се и вземете живота си в ръце, защото иначе той ще ви бута в стената. Средно положение няма - или човек е стегнат, има цели, дисциплиниран, НЕ СЕ ОТКАЗВА, или животът те блъска и очуква, смачква те като безгръбначно.
н. 1
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: ed7b9e3310 |
|
10. 9, не си права. И веднага ти давам личен пример. Преди години не вярвах на гледачки, но ми предстоеше кандидатстване и реших да отида. Тя беше в едно село на 50 км от града ми. Каза, че ще кандидатствам на 3 места, а бях записал изпити в 4 университета. В деня преди единия изпит се случи, че не можах да отида. Позна точно в кой град ще отида, без да казвам къде ще кандидатствам. Каза, че бъдещата ми жена ще е от съседното село. Аз отидох на 200 км от града ми и срещнах момиче от това село, за което после разбрах. Е, оженихме се. Позна колко деца ще имам и от какъв пол ще са. Е, това ако не са детайли. Да, има много шарлатани, но има и такива, които познават, така че има предопределеност. Да, зависи и от нас, но твърде малко.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
