 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Какво става когато не знаеш по кой път да поемеш?
преди: 9 години, 1 месец, прочетена 1406 пъти
Стоя и се замислям за всеки ден от живота си и не виждам смисъл. Аз съм човек обграден от хора, които ме потискат. Защо? Да се освободя от тези хора, да намеря своята среда бла, бла... Винаги се чувствам не на място между които и да съм, сякаш съм на 200 км далеч от хората, с които излизам. Сам човек между поне 10 човека, така се чувствам винаги... Когато говорят все едно не ги чувам, не разбирам друго освен глупости и така сякаш ставам глух/а за всичко около мен. Защото всички те се интересуват от момчета, момичета, кой ме харесва, кой не, телефона, дрехи, кафета, дискотеки, фейсгадости... Пълни глупости, които не ме засягат и интересуват по никакъв начин. Приятели? Момичета дето не спират да си говорят зад гърба, лъжат, лицемерничат, надуват се като гъски и мислят само как да се харесат да първия, който зърнат... Никой не казва нещо за книга, филм, да е размишлявал за нещо, да желае да отиде някъде, място което не е свързано с близката дискотека или заведение... Всички са роби на телефоните и фейсбука, няма живец има само пиене и деградация. С времето вече започва да се заражда мисълта в главата ми, че всъщност всичко около мен е безсмислено, че живота ми е абсолютно празен Дори не знам защо се получава това би трябвало да се радвам, защото имам страхотно семейство, никога не съм лишаван/а от любов, а в живота не получих любов от приятел, от човек, който да бъде от, или просто от някое човешко същество, което да не е от семейството. Чувствам се празен/на, сякаш в мен има яма, която всмуква всяка хубава емоция, а дори не мисля, че мога да чувствам такава... Стигнах до момента, в който се изолирах напълно от всичко и всички и сега какво? Сякаш не съществувам, живея в предмет свят, в стаята. Пълна ирония ми се получава когато се замисля за човека, който бях преди няколко години...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 8203d0cf7b |
|
1. Това „всички“ важи само за твоето обкръжение! Не случайно има една поговорка „Кажи кои са твоите приятели, за да ти кажа кой си“
ТИ най-вероятно (без да го осъзнаваш!) си точно като хората, с които си се обградил. Ако искаш да промениш нещо първо ти сам се промени, после и хората около теб ще са други.
Като не харесваш заниманията на приятелите си ТИ какви занимания имаш - кога последно си бил на театър например (ако изобщо си бил...), дори на кино кога си бил последно, кога си влизал в библиотека или си ходил на какъвто и да е концерт?
С мрънкане не става. Който не е доволен от начина си на живот, той сам трябва да промени нещо. Другите явно са доволни - никой няма да се откаже от своите удоволствия, за да се хареса на теб - никой обаче не те задължава да киснеш във фейса, по телефона, на софри, по кафета и заведения, но ти сам за себе си какви други интереси и хобита имаш преди да критикуваш другите?
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 5d5203e6ae |
|
2. Осъзнaвaнето е стрaшно. Говорят зa него, искaт го, a когaто се случи...е, стрaшно е.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 5c94bbf458 |
|
3. Братле, имам чувството, че това аз съм го писал, но с тази разлика, че аз тренирам, там откривам смисъла и с тази разлика, че не обръщам внимание на нищо. Прави така и ти. Хора не останаха и скоро ще се затрием както майка ми каза, живей за себе си без да ти пука
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 825e641ed2 |
|
4. Към номер 1 - не, че не си прав, но не подхождай така остро към автора, защото съм 100 % сигурна, че още е в училищна възраст. А много добре знаем всички, че като сме ученици още и нямаме възможност чак толкова да си подбираме средата!
Така е авторе/ке - хората повечето са гадни консуматори и аз супер много се дразня на такива, за които ти говориш. А същите като пораснат и стават още по - досадни и по - скучни и по - елементарни. От работа и право пред телевизора на масата да плюскат и да се оригат.. но наистина - имат право на това.
Еми като приключиш с даскалото вече ще имаш възможност да избираш свободно сред какви хора да си.
До тогава търпение и се занимавай с някакви хобита и така.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 7113b61387 |
|
5. Ако аз бях на твое място бих насочил размислите си в друга насока:по-позитивна, по- здравословна, по- надграждаща....
Принципно може и да спреш да мислиш изобщо, яхвай уеб вълната, и бъди като другите.
-не си ти когато си гладен!
|
...
| преди: 9 години, 1 месец hash: 4dae0d515c |
|
6. Не те знам на колко години си, но имам чувството, че си ученик. Ако е така, не се тревожи. Като завършиш кандидатствай в сериозен университет и ще видиш, че там ще има хора с интереси като твоите. Да, пак ще има и разни глупаци, които ще ги интересуват само купоните, дискотеките, алкохола и флиртовете, но ще има и свестни хора, с които да си заслужава да се сприятелиш.
Успех и горе главата, колкото и да не ти се вярва на света има и готини хора, само е малко по-трудно да ги откриеш на фона на стадото.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: f9aa69f59f |
|
7. Дори да можеше, да получиш отговор за смисъла на твоя живот, не бъди сигурен, че той би ти харесал. След изолацията няма нищо, просто обикновено съществуване, монотонно. Ами, ако не ти харесат и хората, които говорят за кино, книги и театри? !
От повърхностните ще избягаш. Но другите, в своите виждания за живота също в един момент могат да изглеждат такива. Това са двете крайности - тези, които мислят за купони и тези, които мислят само за книги, пътувания, театри и т. н, но и двата типа хора разглеждат Света само от повърхностната му страна, без да се опитват да осъзнаят дълбокия смисъл. Те знаят, че са тук и сега, и трябва да направят нещо, което ги прави щастливи. За едните това са безкрайните гуляйджийски изпълнения, а за другите интелектуални разговори и прочие, но пряко обвързани със Света, който познават.
Променил си се, станал си какавида, а те са още в пашкули, затова сега не можеш да ги разбереш, както и те не биха те разбрали. Но пътят е дълъг, не стига само да осъзнаеш, че животът не е само ядене, подсигуряване на нуждите, образование, работа, семейство и смърт; не е и тълкувания от рода на:
Какво е искал да каже авторът с "небето е синьо", или коя е последната книга, която сте прочели, или последното представление, на което сте ходили.
И никой не може да отговори на въпроса за смисъла на живота. Всеки си го пречупва през неговата си призма - за един да трупа пари, за трети да създаде и отгледа семейство, за четвърти да гони бройки.
Но пак това са дребни животи.
И все пак, пробвай да комуникираш с хората, за които ти говориш, не мисля че са чак толкова малко, дано това те направи щастлив.
А "иронията" за човека, който си бил преди се обобщава с това, че преди смисълът на нещата е бил по-прост - просто да се забавляваш. В това изречение(просто да се забавляваш) е бил съсредоточен целият смисъл на твоя живот. Обаче с израстването изникват все повече въпроси, и още, и още, за които никой няма отговор, и ти ще се чувстваш сам, защото това, което вълнува другите ще е далеч от това, което реално вълнува теб. А обкръжението обикновено израства по-бавно, ако щеш един живот не стига...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
