Те се намесиха
преди: 9 години, 7 месеца, прочетена 1471 пъти
Преди години изживях първата си истинска любов. Не можех да обясня защо го харесвам, но това, че беше много красив, висок, тренираше и имаше приятен смях ме бе сразило до земята. Толкова ниско, че не усещах как деградирам с него, тъй като откакто се помня освен външността си се старая да поддържам и духа и съзнанието си, а той – точно обратното. Работеше от време на време, припечелваше по някакви пари и му беше достатъчно, въпреки че имаше всичкото време на света. Остана със средно образование и не искаше и да чуе за висше или по – нормална работа. Преглеждаше единствено офертите за вакантни длъжности в сферата на нощните заведения или магазините. От друга страна аз още от 9 клас /мноого преди да го познавам/ вечно ходех с речниците и учех думи, ходих на уроци, записах висше образование, след това магистратура, след това докторантура. Започнах да работя на интелигентни места и някак с този човек бяхме на два съвсем различни полюса. Бяхме заедно във време, в което още не се бяхме оформили като хора и личности, тепърва захващахме работни места и не знаехме какво е живота. Аз бях студентка, а той стоеше предимно у дома и по цял ден си играеше на компютъра. Но пък нравът му БЕШЕ някак неангажиращ и аз бях силно влюбена в прекрасните му устни, красиви очи, страхотно тяло и галещ ухото ми глас. Тогава, макар и малка в сравнение със сега, аз знаех, че това е моята първа истинска любов и исках да остана до него завинаги. Знаех, че никога няма да допусна друг до себе си и не можех да си представя друг да ме докосва или целува. НО... след около година той се промени, аз започнах да изпитвам притеснения във връзка с отношението му към мен, които неведнъж му споделях, а реакцията му беше такава, че той се ядосваше, обвиняваше ме и често ми затваряше телефона под носа без дори да ми звънне повече. Аз съответно още по – протеснена дали не го губя му звънях, а той ми затваряше и така изпадах в кофти състояния, бях нещастна. Виждахме се веднъж седмично и не мога да го нарека особено сериозна връзка, но през останалото време си пишехме по Skype. Той редовно отсъстваше по няколко дни и не се виждахме и чувахме известно време, много често не искаше да излезем, защото нямал време /вероятно пари, въпреки че не винаги го признаваше/. Заради тези неща често се карахме, той ме обиждаше, ревнуваше, обиждаше родителите ми. Явно в пристъпи на някаква гневност. Не усещах да му пука особено за мен, защото ако някой от приятелите му си позволеше да ми каже нещо грозно и нетактично в очите, той по никакъв начин не вземаше страна, така че винаги съм знаела, че това е едно от нещата, на които държа – да има силен мъж до мен, който да се застъпи. Бях му ги казала тези неща, но реакцията му беше „ох, стигаа, паак ли ще се караме за глупости“ и ми затваряше телефона. На другия ден все едно нищо не е било. Аз ясно осъзнавам, че той не беше най – интелигентното момче в живота ми, дори ако не беше толкова красив едва ли щях да се сетя за него, което ме кара да се притеснявам. Родителите ми го познаваха и бяха против връзката ни, и правилно или не често казваха, че има значение на какво интелектуално ниво са двама души в една връзка. Майка често сядаше до мен и казваше „повярвай, дъще, ще дойде момент, в който ти с това образование и той без образование, ще седнете и ще те боли, че няма какво да си кажете и ще сте на съвсем различно ниво“. Обаче тия неща хич не ме вълнуваха, аз обичах да бъда с него, да ме гледа когато съм красива и да усещам устните му. Скандалите зачестяваха. Той ме оставяше редовно на улицата сама, просто решаваше и си тръгваше и никога не ми подари нито цвете, нито дребен подарък за какъвто и да е повод, дори отношение. Била съм първото момиче в живота му, донякъде си мисля заради неопитност ли е било всичко това, но и как толкова хубаво момче е стояло без приятелка до такава възраст!? И ето че един ден се появи едно друго момче, доста по – голямо и улегнало. Самостоятелно, с работа, с кола, готов за женене мъж направо. Той вече си личеше, че има опит с жените, а и беше като мен с висше образование, много начетен и говореше много възпитано, отнасяше се с уважение към по – възрастните. Усетих, че общи познати ни запознават, но до там. Аз не се поддавах, защото си имах приятел и не исках друг. Новото момче ми предложи само да ме откара до вкъщи и аз се съгласих, защото бях поставена в една позиция, в която нямаше как да се прибера. На вратата докато ме оставяше се появи майка ми и го видя, а като се прибрах започна да ме разпитва кое е това хубаво момче, толкова симпатично и с добри обноски. Казах само „ох, стига бе мамоо“ и избягах в стаята си да се оправя и изкъпя. След време това момче стана настоятелно и започна да идва у нас, защото се беше промъкнал в живота ми и беше станал приятел с роднините ми и искаше да ме види. Аз се дърпах, но майка ми и всички останали все ми казваха „обърни внимание на нормалното момче, стига си се хващала като удавник за сламка за онзи идиот, това момче е съвсем различно“ и дори ме заплашваха и караха да оставя приятеля си. Започнаха да ми взимат телефона за да не мога да му се обаждам, а и той не ми се беше обаждал от много време и така в един момент прекъснаха връзката ни. След седмица или две без да се чуваме той ме потърси, но аз му казах, че май приключваме до тук. Момчето явно се е притеснило и започна да идва до вратата ми, но нашите ме затвориха и му казаха да спре да ме търси. Когато се видях с него за малко само си спомням как плачеше и казваше, че съжалява, че се е държал така с мен и сега иска да му дам втори шанс за да се поправи, но аз му отказах и всичко приключи до там. Последва агресия, наричаше ме к*рва и боклук и ме заплашваше. Това ми даде сили да опитам нещо ново. Започнах да излизам с новото момче, но така и не можех да се отпусна. Трудно го целунах за първи път, помня че все ме гонеше, а аз се дърпах, а след първия секс плаках и бях със смесени чувства. Майка ми ми каза „дъще, сърцето се научава да обича“ и това ме окуражи. След време започнах да се влюбвам в него, дори заживяхме заедно. Дълго време не се сещах за бившия, който така и не ме потърси повече, което ми даде знак, че явно нещата не са били много сериозни. Аз все бях ангажирана с учене и работа и нямах нито секунда да мисля за странични неща, но когато започнах да се освобождавам от товарите той започна да навестява сънищата ми. Постоянно сънувах случки от миналото си, как ме изоставя, а аз плача. После как ме целува под дъжда, как ме търси, как ме прегръща. Една сутрин се събудих и от тогава не мога да го избия от съзнанието си. Започнах да се чувствам объркана и да мисля за смеха и красивото му лице. Толкова красиви и силни чувства имах, които нямах възможността да изживея до край, а бяха прекъснати в зародиш. Споделих с майка ми и я попитах защо трябваше да се месят и дали според нея е правилно, а тя ми каза, че не може да си представи живота ми да ми мине с простак без образование, чиито родители също нямат образование и по цял ден нехаят, че си ни представяла как аз блъскам, а той лежи на дивана и не хваща нищо освен гребенчето за коса и огледалото, защото беше голяма пудра. Попита ме дали обичам мъжа до себе си, на което отговорих положително. Тогава ми каза, че това е добре и всичко ще се нареди и чувствата ми са временни и да забравя онзи „простак“, защото много добре си спомняла как ме карал да плача и да си посягам на живота. Докато новото момче е всичко, което предишното не ми даваше – интелигентен, грижовен, мил, винаги слага мен преди себе си и никога не сме се карали.
Понякога се връщам назад и си мисля. Какво ли щеше да е, ако... Какво ли щеше да стане ако не бях направила така, а по друг начин...
Аз ли прекалено много мисля, аз ли правя грешка. Вътре в себе си знам, кое е правилното, усещам, че родителите ми са мислили само най – доборото за мен и донякъде имат право, но все пак бих искала да споделя и да получа подкрепа, да чуя други мнения, за да успея да излезна от това състояние по – бързо.
Благодаря.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 7 месеца hash: a631d73060

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Признавам си, че не прочетох до край - просто много банална история и не разбирам какъв ти е проблемът? Била си малка, имала си връзка с някой заради външността му, но с времето всеки един от вас се е развил в различна посока и чао, включително той едва ли е бил щастлив с теб - една интелектуалка. Приеми просто, че външността на човека е преходна или в най-добрият случай временна радост. Търси си мъж като теб - интелектуалец, образован, информиран, с интереси, хобита, подобен начин на живот и така нататък, а това момче иска съвсем други неща от живота. Странно но няма правилен и неправилен път, включително съвсем е възможно той-простият да е по-щастлив от теб. Не можеш да промениш хората по свой образ и подобие и от човек, който няма интерес към науката, а към тялото си да направиш нещо различно. Примири се с това и продължи напред

 

...

преди: 9 години, 7 месеца hash: 9478f18960

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Само не разбирам, защо на тази възраст оставяш родителите да ти се бъркат, не си написала на колко си, но в предвид образованието се разбира приблизително. Майките винаги търсят "принц" за дъщерите си, явно защото те не са успели да си намерят. При мен беше подобна ситуацията, само че с приятелят ми винаги сме работили и двамата сами сме се справяли с всичко и вече имаме 11 годишна връзка, преди 6 години я узаконихме, имаме 1 дете, собствен дом и всичко от каквото се нуждаем. Родителите ми винаги са били против, защото беше от бедно семейство, до последно ми натякваха, но не се поддадох и в момента съм прекъснала всякакви отношения с тях. Запознаха сестра ми с някакво момче, което дълги години работи в Португалия и има уж големи спестявания и перспективи, държеше се прекалено добре с нея, постоянно подаръци, мили думи, прекрасно държание и като цяло всичко, което може да иска една жена. Майка ми от зор да не го изпусне, наби в главата на сестра ми, идеята, че трябва да му роди деца, за да се подсигури. И как се подсигури, роди 2 деца, а той след раждането на първото им дете не се спря да обикаля нощните заведения и да и изневерява и майка ми я караше да търпи, защото я издържал и без него щяла да си остане на улицата, след това роди още едно и всичко продължи, нищо не се промени, той се държаше повече от ужасно с нея, но тя пак търпеше и един ден той просто си тръгна, изчезна по държавите и до ден днешен не се е върнал, дори не се обажда и тя пак трябва сама да се оправя. С това искам да покажа до къде стигнаха болните амбиции на семейството ми, както и алчността им, не мога да повярвам, че при такива обстоятелства родителите ми и най-вече майка ми я окуражаваше до последно да е с него, само защото ги храни и има къде да живеят. Пак ти казвам, прави каквото ти се иска да направиш, но без да се влияеш от родителите си или от приятели и тем подобни.

 

...

преди: 9 години, 7 месеца hash: 1bea918639

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Правилно си постъпила с второто момче. Много хора се подлъгват по външния вид на партньора си и после съжаляват горчиво. Такъв е и моят случай, макар че моят е и висшист, но пак си е простак с хубав външен вид. Но това го разбрах твърде късно. Дано новият ти приятел не те разочарова на по-късен етап, направо ви завидях. Засега изглежда идеално така както го описваш, а виждам, че и ти си много начетена и мила, не ти трябват излишни драми и само външна красота, колкото и съблазнителна да изглежда в началото.

 

...

горе^

преди: 9 години, 7 месеца hash: 4700de7f72

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Родителите ти са прави, момчето не е било стока, те са мислили само доброто ти, а понякога заслепени от чувствата си, ние не виждаме истината... Добре, че си се оттървала от него. Живей си живота с новото момче и не се връщай назад. Успех!

 

...

преди: 9 години, 7 месеца hash: 9acf181110

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Много правилно и разумно си постъпила да си с второто момче. Ясно е, че първия е искал само да те употреби, нищо повече. Вторият е очеизвадно по - добър, не мисли за първия. Има по - полезни неща отколкото да си губиш времето с глупаци. Продължи напред със сегашния и ще си далееч по - щастлива и няма да съжаляваш. Просто не го мисли повече и го остави в миналото си. Майка ти е права, не си проваляй отношенията и не се занимавай.

 

...