Любов, болка, обърканост и приятелство
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 1499 пъти
Така да почнем не знам дали търся точно съвет или ми тежи целият ми живот или искам просто да споделя нещо което мисля от сутрин до вечер...
Семейна съм с от 10 години с две прекрасни деца, мъж с които много се караме просто защото е по голям от мен и никога не обича да пада по гръб и за всичко аз съм виновно но като цяло отърване няма поне в интимностите всичко ни е ок но дотам той си има работа аз също много пътуваме и за пред хората сме идеалното семейството. Аз го хванах в изневяра с моя приятелка и тяхната връзка свърши както и моите контакти с нея. Повече не съм се интересувала дали има връзки, просто защото спря да ми пука за него като за мъж, от тогава аз също имам връзка с друг мъж не защото ми липсва интимност а просто имам нужда и аз от малко откъсване от реалността и да попадна в друг мои свят но и там не е пълно щастие въпреки че момчето е много добро не ми е достатъчно. Като цяло имам много приятели и приятелки много от приятелствата ми са доста изпитани в годините. Една от тях е ми е най- близка. Преживяваме страшно много с нея. От известно време имам доста силни чувства към нея, срам ме е да го кажа но просто си представям че мога да бъда с нея и това ме кара да се чувствам добре. Тя също е семейна с дете и съвсем скоро ми призна че от дълги години има връзка с мъж но ми казва сега защото е пазила в пълна тайна от всички за да може да се запази повече години но сега бил момента в които всичко свършило и не съм заслужавала да не знам. Бях много зле 1-2 месеца ми отне да разбера всичко и да мога да го проумея как човек с които съм почти всеки ден води двойнствен живот и аз не съм знаела за това (изглежда съм много наивен и доверчив човек). Въпроса е че сега тя плаче постоянно че няма да го вижда повече че и липсва че че че... , а аз съм до нея и се измъчвам но се и опитвам да и помогна защото тя има нужда от мен, защото просто никой друг не знае за тази връзка. Искам да и разкрия как се чувствам имам възможност да я прегръщам да я докосвам, а се спирам... понякога се държда детински друг път по арогантно само и само да не покажа нищо. Може да е погрешно но си мисля че тя го усеща и за това ми разкри другия си живот за да се предпази от мен но пък всеки ден ме търси и аз нея разбира се. Много ми е трудно....