Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Хубави детски фантазии си имаш. Радвай им се докато можеш.

7.   Не съм съгласна съвсем с горните 6 коментара, макар че във всеки има лична истина.
Моята връзка е вече 13 г., а родителите ми са заедно от близо 40 г.
Действително няма безусловна любов - все пак си избираме партньора по външност, по някакви характерни негови качества, привличане. Безлусловно може човек да обича само децата си да кажем, но не и партньор. Ако не си пасваш с някого няма как изобщо да има любов на първо време, камо ли да просъществува. Условия има и винаги ще има - осъзнато или не.
Проблемът обаче е другъде - не, че няма любов, а по-скоро очакванията на хората са много високи.
Особено жените цял живот сме били взъпитавани в пасивност, чели са ни приказки, в които винаги идва Принца и спасява горката девица, от беден ставаш богат с подходящия принц, той убива земьове за теб и така нататък
Реалността е обаче съвсем различна. Всеки днес се бори за личното си щастие и ако ти самата не умееш да даряваш щастие, не само да взимаш, просто никой мъж не ще остане с теб колкото и да е влюбен.
Отделно жените сме много по-склонни от мъжете да захвърляме буквално една връзка и отново заради надеждата за нещо по-добро навън. Мъжете рядко постъпват така - те са по-скоро хора на отговорностите, дълга и навика - рядко зарязват една жена, но жените сме тези, които някак си непрекъснато търсим Принца и накрая точно такива жени са винаги с Жабоци, които знаят да се обличат като принцове и говорят с меден език.

Повечето връзки се разпадат заради битовизми като „кой да измие чиниите“, заради пари, заради твърдоглавост и заблуда, че навън те чака Принца. 70% от разводите в Англия са по инициатива на жената (източник Космополитън)! У нас не вярвам да е по-различно.
И не че няма любов - има, но понякога не е достатачно просто. Колкото и да обичаш някого, днес не си готов да търпиш цял живот скандали, обиди, битови проблеми, тормоз - психически и физически.
Това, че някои хора са 40 г. заедно не значи, че тяхната любов е по-истинска. Или са зависими до огромна степен финансово и материално един от друг, или просто не знаят какво да правят сами, или действително става дума за истинска, жива любов, но последното е продукт и на много работа, компромиси, търпение.
Най-страстните двойки обаче се разделят, защото при тях чувствата надделяват в моменти, в който човек трябва да прояви здрав разум.
Така че, тайната на дългите връзки не е толкова любовта, колкото здравият разум и при двамата.
От любовта се започва и без любов не може да минаваш заедно предизвикателствата на живота, НО с любовта не се свършва, а това е само началото.
Най-трудни са иначе действително първите 3-7 години. (говоря и за постоянно съжителство). Изкараш ли с някого 7 години става все по-лесно да се концентрираш върху истинските неща в живота. Който обаче непрекъснато сменя партньора в търсене на по-добро и по-добро все по-често ще остава измамен в очакванията си.

8.   Номер 7, прости ми, но аз имам друго наблюдение върху мъжете - рядко зарязват една жена, но не защото са хора на отговорностите, дълга и навика - по-скоро не смеят да направят първата крачка, вместо това започват да се държат безобразно - спират секса, намират си любовница, не се прибират с дни, стават груби и арогантни към жена си и в крайна сметка я принуждават тя да вземе окончателното решение за раздяла. Не че и между жените няма велики мрънкалници с големи претенции, които докарват мъжете си до горното.

Това според мен е резултат от мита 'оженили се и заживели щастливо'. И когато това не се случи, а то никога не се случва - защото не са умрели, а са още живи и имат деца, родители, приятели, работа, жилище, сметки и други проблеми (и как изобщо някой решава, че като свободен ежедневно се е сблъсквал с всякакви проблеми, а след брака - край на мъките, никога не ми е било ясно)...

... та точно в този момент - всеки от двамата, вместо да подходи отговорно към себе си и партньора си и да работи за общото благо - си казва: Чакай малко! Как така? Нали трябваше да живеем дълго и щастливо? Явно прибързано го/я избрах! Няма какво друго да се е объркало, защото всики знаят, че след брака хората заживяват дълго и щастливо! Край!

Но животът не е приказка, а това че сватбата и/или децата гарантират дълъг и щастлив съвместен живот е опашата лъжа. Лъжа, която кара много млади хора да направят тази стъпка със завишени и нереалистични очаквания и да си мислят, че щастието им се полага по право и те повече нищо не трябва да правят.

Изненадаааа - иска се усилие, за да изградиш една връзка. Май за това умират повечето - в началото инвестираш време и усилия във връзката - после спираш и почваш да чакаш от само себе си да тръгнат нещата. И най-тъпото - мислиш си - този път ми умря връзката, но следващата ще живее вечно и ще бъде перфектна. Вярно ли?

Моето мнение - Не се примирявайте със скапани връзки. Не бързайте да сменяте партньора си. Борете се за връзките си, инвестирайте време, усилия и разбиране в тях. Имайте по-добри връзки. Бъдете щастливи.

9.   от 7 до 8
Едва ли има прав и крив в „спора“. Всеки има своето мнение, а за такива „софт“ неща като социалните отношения, любовта, брака има повече от 1 ситуация, всичко е индивидуално.

Съгласна съм с теб, че не бива да се примирява човек със „скапана“ връзка, но не е ли по-добре изобщо да не започваме такава?

Баба ми много често ми е казвала „Внимателно гледай кого взимаш“ тоест човек тряба да мисли ПРЕДИ брака и създаването на деца, не след това.

За мен една жена има право на един избор що се отнася за бащата на децата си и да - вярвам и в брака до живот, което означава, че има и „скапани“ моменти, има и проблеми, но ако винаги прескачаме от цвят на цвят с надеждата, че някой друг ще ни реши проблемите и ще ни направи щастливи сме просто на грешния път.
Има жени с два-три брака, с деца от двама-трима мъже и все ходят влюбени в новия, в поредния, в следващия, който щял да ги направи щастливи и правят всички около себе си нещастни! Замислете се малко над това преди да сложите поредния край и особено край с бащата на децата си - действително ли с друг навън ще сте по-щастливи?

Мога да дам още един съвет на хората, които вярват в любовта и връзката... защо не до живот?

Научете се да бъдете щастливи сами за себе си. Имайте изпълнен живот и без партньора. Имайте приятели и хобита извън връзката, имайте ваш живот извън връзката и ДАЙТЕ ПРОСТРАНСТВО на партньора си за същото
Ако иска мъжът ви да отиде на риба с приятели другата събота и неделя не се оставяйте ревността и егоизмът да надделеят, а му оставете това малко удоволствие и вие самите имайте какво да предприемате в това време.
Поддържайте социалните си контакти!
Помагайте, ангажрайте се за ближния, за организации, дори за подобряване на качеството на живот в блока ви, квартала, град, за уличните котки и кучета ако щете, но не живейте празен живот без него или прочетете една хубава книга, пуснете си хубава музика във ваната и така нататък, но нека животът ви не е празен и черна дупка в отсъствието на партньора - ТОВА ЗАДУШАВА.

Бъдете себе си и оставете мъжът или жената до вас да бъдат себе си!
Не се налагайте на всяка цена.
Споделете радостите си с него, но се опитайте да си решите проблемите преди всичко самостоятелно, особено ако не е в силата му да ви помогне - замислете се малко ВИЕ какво давате, дали правите щастлив човека до себе си
Всъщност полът тук няма значение - и мъже, и жени нараняват партньора си не от липса на любов, а от липса на самоуважение, сигурност в себе си, САМОлюбов!
Такива хора си мислят, че партньорът може да запълни дупките в живота им, да ги направи щастливи, обичани, желани, богати и така нататък, но те самите никога не са откривали щастие, не са се обичали (и не са обичали), не са се чувствали желани и не са карали никого да се чувства желан....
Който е бил нещастен преди връзката, той ще направи и връзката нещастна.
Намерете себе си преди да търсите своята половинка, но намерите ли я (ли го), дръжте и се борете за своята връзка с перце, мед и добро, не с люти думи, побои, крясъци, обвинения, критики, омраза!

10.   аз имам доста познати, които зарязаха жените си, дълг и навик, друг път. А тези глупости с "докато смъртта ни раздели" е за хора, които не могат да се справят сами в живота и са зависими от другия /става въпрос за жените, зависими всякак. Майка ти и баща ти могат да имат 40 години брак, но те са от старото поколение, когато да си разведен не е било много престижно, даже напротив. Днес времето е друго и едва ли такива стоят 40 години с 1 човек от любов, а по съвсем други практични причини - не могат да се справят сами например, или едва се търпят, ама стоят заедно от навик. Много мои познати се разведоха след 20, 30 години

11.   Н 10 - всеки има всякакви познати... аз пък нямам познати, които да „зарязват“ безотговорно семействата си. Това е винаги последната, отчаяната крачка и всъщност е тъжна история, не някакъв триумф на „силния“ над слабия и зависимия...Всъщност и двамата губят...

За брака на родителите си не исках да говоря, защото си е техен брак, но колкото и да не ви се вярва - те се обичат... по свой си начин, характерен за тяхната си двойка. Дори имат някакви съвсем пубертетски проблеми. Майка ми ревеше по телефона примерно, защото баща ми отиде на село да погледа старата си майка 1 месец - мъчно ѝ беше без него, ревнуват се един друг и тем подобни глупости, включително романтики и така нататък - не ми се мисли все пак за такива неща като тяхно дете. След като се изнесохме и останаха сами се преоткриха като двойка и дори прекаляват - всичко правят заедно и интересното е, че въпреки, че се карат често никога не са се сърдили един на друг в смисъл да си правят подлости или да не си говорят. Избухва особено майка ми за 1 час, баща ми изтърпява ситуацията и после ще ги намериш гушнати на дивана и заспали пред телевизора :)
За мен като човек, израстнал в нормално семейство с майка и баща е по-лесно може би сама да създам такова семейство. За мен е нормално да съжителства една жена с мъж и да си гледат заедно децата, нормални са малките човешки и любовни жестове между родителите и различното място на членовете на семейството в него.

Трудно ви е да си представите особено ако самите вие никога не сте живяли в истински дълга и сериозна връзка и нямате семейство с някого, но е съвсем възможно човек да бъде с някого 40 г. от любов, но и от приятелство и силна привързаност.
Скептични са особено хората, израстнали сами в разтурени семейства или претърпяли много разочарования в любовта, но не спирайте да търсите точния за теб човек. По-трудно ще ви е да създадете здраво семейство, но ако го желаете и силно обичате човека до себе си, ако сте знаели ПРЕДИ да се обвържете какво точно ви е важно във връзката, ще успеете.

Няма какво да се лъжем - всеки се жени, за да бъде цял живот заедно. Най-добре е и за нас, и за децата да израстнат в здраво, любящо семейство с майка и баща, сигурност, любов и разбирателство.

12.   От номер 8 до номер 7 и 9 - аз нищо различно не казвам. Считам, че човек трябва да се бори за настоящата си връзка, а не да сменя партньора при всяка трудност или по - добра оферта, нито пък да счита, че щом ще остане със сегашния си партньор, трябва да се примири, че връзката им ще си остане скапана, ако до там са я докарали. Напротив - можете да имате пълноценна връзка с настоящия си партньор, дори да сте позволили ежедневието да ви отчужди - има връщане назад. Просто трябва да се инвестира отношение в партньора. Не да му се залепиш, че да не може да диша, а да се отнасяш с разбиране, каквото искаш и за себе си.

13.   11, отчаяна крачка, друг път, особено, че мъжете се ожениха за 20 години по - млади жени. Според мен отчаяни тук са само зарязаните, зависими или както искаш им кажи. Скептична не съм, нито съм имала разочароващи или много връзки, майка ми и баща ми също имат 45 години и затова достатъчно добре обяснявам, че става въпрос за по - старото поколение. Днес живота е динамичен и никой не стои с някого 45 години, приятели около мен се разведоха след 15, 23 и тн години брак, а мой близък се ожени и разведе след 2 години.
Смешни са ми хора, които се вкопчват в някого само заради страх от самота и правят другия нещастен, а след това следват изневери и тн. А децата - родителите са им родители, без значение заедно или разведени.

14.   7, ти Господ ли си или жена му? :)
Благодаря Ти, че слезе на Земята да ни осветлиш по въпроса! :)
След 10-20 години обаче и ти друга песен ще запееш... когато станеш достатъчно човек :)