Трябва да взема съдбоносно решение.
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 2288 пъти
Вероятно не е за тази рубрика, ама няма рубрика "просто живот".
Така, налага се да взема едно важно решение. Има една жена, с която сме много близки от години, но от нова година насам усещам, че нещо се променя. Преди тя ми беше приятел, най-близкия човек и не исках нищо освен да си прекарваме весело и да си споделяме. Обаче сега имам чувството, че ми липсва понякога, мисля някак подсъзнателно за нея в съвсем обичайни ситуации - примерно ако някой каже нещо се сещам нещо друго, ако видя нещо и т. н.
Дистанцирах се нарочно, за да притъпя това, но тя и понятие си няма. Да, допада ми много, но след като се запознахме нямахме дори време да се опитам за нещо друго - станахме много близки приятели почти веднага, защото се разбираме добре. Явно съм търсил просто подкрепа и разбиране, което никога не съм получавал, винаги съм бил особняк. Бих оприличил нея като много интересен и противоречив характер, но добър, весел, отворен, а аз съм точно обратното - лош, мнителен, подозрителен и много, много затворен. Не знам какво става, но може би е неизбежно да се влюбя в нея, колкото и да не искам, не защото не ми харесва или, че тя не ме харесва, дори напротив, мисля, че има някакво странно, неизказано привличане или си въобразявам. Обаче никога не съм имал близък човек, никога след училищните години не съм имал истински приятел, а тя май е такъв.
Не е било проблем да започна на чисто, просто защото никога не съм имал какво да губя отново - нито приятели, нито големи любови, нито семейство. Бих казал, че имах лошо детство и труден живот и той ме направи такъв темерут. Просто нямах и нямам алтернатива, никой не ми е помагал, никой не ми е дал нищо, всичко, което имам съм го направил не благодарение на някого, а въпреки всички. За това винаги съм бил много дистанциран, нарочно, защото съм губил и не съм искал никога да се повтаря. И така години, винаги съм бил абсолютно сам, дори и да съм имал гаджета, колеги, познати, съдружници. Вълк единак с една дума, обаче усещам някаква промяна, станал съм по-добър и по-отворен към хората.
Това ми харесва, не съм предполагал, че може да е така, и че има на кого да споделя, да се разкрия кой съм, а не да нося постоянно някаква маска, да получа съвет, да се доверя. От поне 15 години не е имало никой, оценявам го много и от няколко години пазя това приятелство, а сега това ме притеснява, защото съм убеден, че ще го разваля. Усещам, че ставам слаб.
Усещането никога не лъже.
Не знам какво да направя, за добро и на двама ни мисля, че трябва просто да спрем да бъдем толкова близки докато не е твърде късно. Няма абсолютно никакъв начин за нищо друго, всеки просто ще си продължи по пътя. Аз отново без някой близък, но ще запомня момента, просто един хубав и неопетнен спомен за нещо истинско в този не особено шедър към мен живот. Но дори не знам как точно да го кажа или какво да направя, за да не бъда за първи път неразбран, защото се разбираме без думи. Ситуацията е такава, че тя ще има свой живот, сериозно обвързана, аз имам мечта, свързана с друга държава и няма как да не приключи това приятелство, за което ще ми е много жал. Ето за това не допускам никого до себе си, защото сега съм в положение, че не знам какво става и какво искам и какво да направя. Страх да загубиш нещо, когато цял живот не си имал нищо..
Някакъв коментар?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 5 месеца hash: 463db50c0e

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Моят съвет е да дадеш шанс на любовта. Тя е единственото нещо в този живот, което наистина си струва. И ако я имаш, значи имаш всичко. В случай, че любовта е споделена, приятелството вече не е приятелство в чист вид. То е етап от отношенията, който ви е дал нова посока, най-красивата - тази на чувствата. Мисля, че един откровен разговор ще ти помогне да вземеш решение. И ако има взаимност, избери я пред изкушенията, обещаващи самотен просперитет.

 

...

преди: 9 години, 5 месеца hash: 141fc64f13

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Здрасти. Разбирам те донякъде. Аз също съм дистанцирана към почти всички. Както казваш - искам във всеки момент да мога да си тръгна без някой да ми липсва и на някого да липсвам. Но имам и няколко приятели, с които съм абсолютно истинска, много държа на тях и никога не бих си тръгнала. По-малко от десет са, но сме приятели от години (включвам и мъжа ми в бройката). Пишеш по начин, който ме кара да те чувствам като познат. Имам опит и с дистанцирането и с привързването към хората, а ти май само с първото. Ще ти кажа аз какво мисля за случая, но помни, че решението трябва да вземеш спрямо това, което ти чувстваш, а не което ти пишат непознатите в сайта. Разбирам страхът ти, абсолютно нормален е и вероятно няма да изчезне бързо. Изправяш се пред нещо ново и много важно за теб. Именно важността поражда страхът и объркването ти. Ако тази жена беше просто поредното гадже, нямаше изобщо да ти пука. Жената обаче е уникална. Кара те да се чувстваш и мислиш по нов начин, който ти харесва, прави те щастлив, но не ти се е случвало преди, обърква те, не смяташ че дори си достоен за нещо толкова прекрасно. Сърцето ти иска да се рее като хвърчило из небето, но ти от страх го спираш и казваш - "Няма абсолютно никакъв начин за нищо друго, всеки просто ще си продължи по пътя". Правила съм го това, познавам страха. На мен също са го правили. Три години бяхме само приятели с мъжа ми, защото според него аз заслужавах някой по-добър. През цялото това време не разбирах защо той е взел решение, което всъщност аз трябва да взема. Не е ли така? Ако ти обичаш някой, а той ти каже "заслужаваш някой по-добър". "Е, аз пък смятам, че ти си най-добър за мене, не го решаваш ти това". Струва ми се, че ти също мислиш, че не я заслужаваш. Тя има право на собствено мнение по този въпрос. Ако просто си тръгнеш без обяснения, ще й отнемеш това право. Още нещо - казваш, че не искаш повече да губиш. Съжалявам. Ще губиш. Всички ние цял живот губим някакви неща и хора, намираме други. Нормално е. Нормално е и да боли. Колкото повече се стараеш да не губиш, толкова повече сам се заблуждаваш. Пример - намерил си близък приятел, уникална жена, влюбваш се в нея, но за да не си развалиш приятелството с нея... смяташ да го прекратиш!? Ами ако приятелството ви прерастне в любов? Мечтата ти за чужбина едва ли е пречка, ако има взаимно желание. Няма ли да съжаляваш ако си изгубил възможността за връзка с нея само защото не си искал да изгубите приятелството си? Крачката е малка. Ти вече си й се доверил като приятел. Разкрил си се до някаква степен пред нея. За мен да си приятел на някой означава да го обичаш такъв, какъвто е, да не изискваш нещо повече от това, което сам пожелае да ти даде и да присъстваш, когато има нужда от теб. Ако тя наистина ти е приятел, необходимото усилие от твоя страна ще е съвсем малко. Само още мъничко доверие в нея. Дори и тя да не изпитва същото, ще намери начин да те накара да се чувстваш по-добре. Това не те прави слаб. Силен си и ще станеш дори още по-силен като знаеш, че не би избягал пред нещо толкова важно за теб. Направи това, което ти вътрешно чувстваш за най-правилно за теб. Така поне няма да изпадаш в чуденки от типа на "дали не сгреших", не - направил си най-доброто, което си могъл в момента. Пожелавам ти много здраве, щастие и късмет!

 

...