Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

7.   М35
Аз бях същия като него, но преди 10-12 години. Продължавам да играя, разбира се. Но ако има човек около мен обръщам внимание на човека. Т. е. вече съм си изградил приоритети в живота. А той още не е порастнал, явно.

Я кажи следното:

1. Ако го питаш нещо - отговаря ти и продължава да си гледа в монитора, без да си вдига очите към теб?

2. Когато го накараш да свърши нещо - казва "после ще го свърша", но "после" не го върши.

3. Когато подхванеш някаква тема, дори и ако става въпрос за него"как мина деня ти? ", например- не затваря ли лаптопа, започвайки да си говори с теб (отдавайки приоритет на разговора ви, пред играта)?

4. Докато играе ако му кажеш нещо, се дразни и изнервя че трябва да ти обърне внимание?

Ако отговорите на ВСИЧКИ тези въпроси е "да" - направо ти казвам зарязвай го. Безнадежден е. Ще се минат поне 10години преди да поумнее, а ти ще си загубиш времето.
Ако един от тези върпоси е "не" има някакъв шанс да се пооправи в близките 3-4 години. Трябва обаче да издебнеш моментите, когато му писне да играе въпросната игра, преди да е хванал следващата. В тези моменти ти имаш приоритет за него. Използвай ги тези моменти.
Ако играе ММО, като WoW, например, забрави. Тези игри се играят с годинии и са като наркотик. Аз отдавна съм спрял да играя такива. Сринват живота тотално, даже и да нямам приятелка.

Има и друг вариант - почваш да играеш с него. В този случай ти гарантирам, че повече ще те заобича. На братовчед ми жена му беше в такава позиция. В момента детето им е на 6 и то играе с тях. Ако игрите не са твоето нещо, тогава си в шах.
Ако избереш да го зарежеш, дано не случиш след него на алкохолик или женкар или нещо подобно. Мъжете сме ВИНАГИ с пороци.

Нещо важно. НЕ ГО НАТИСКАЙ! НИКОГА! Колкото повече му говориш за играта, дори само да споменеш че играта застава между вас, той ще избяга при играта. Факта, че в момента е антисоциален и се е затворил в играта идва от това че родителите му са го натискали или някой друг. Ще го обърнеш срещу себе си така.
Или с него, или пас, или си тръгваш.

Успех!

М. В.

8.   " А го обичам, обичам го, но и не съвсем както трябва. " - това колебание, да не е още от времето преди игрите. Заглавието на темата е добре подбрано, вероятно и отговора ще намериш, но не във форуми, а в семейното ви гнезденце. Логичният отговор е, ти ще надделееш, ако станеш по привлекателна от лаптопа му. Ако ти приложиш "лап-топа му" в действителна игра, той ще забрави за виртуалната. Но с разправии, нищо няма да постигнеш, най много да се разделите. Ако това ти е целта, продължи така.

9.   Не е хубаво, че така те игнорира, но явно сама си даваш сметка, че това му е хобито. Просто трябва да намери баланса.

10.   Не си му нужна, повярвай ми... омръзвате момичетата, не всичко се върти около вас... не, че нещо, ама момчето му се играе, ти си нещо като придобивка, със или без теб е все тая, щом не му пука... аз съм нещо като него, всички момичета до сега просто омръзват, явно всички не стават, или аз не ставам не знам... Ако те обичаше чак толкоова щеше да спре, все пак за една игра да губи любовта на живота си.. дрън дрън... все тая :) Успех :)

11.   " Факта, че в момента е антисоциален и се е затворил в играта идва от това че родителите му са го натискали или някой друг. " - това е абсолютната истина, но кога ли ще го разберат хората, които са родители. Аз съм момиче и съм малко нещо като приятеля ти. Но също така винаги ми е правило впечатление, че хората от мъжки пол винаги получава някак повече съпричастие, разбиране и емоционална подкрепа, от което ми тежи още повече.

По темета нищо конкретно няма да кажа, просто ми направи впечатление края на к. н7 и почувтвах нужда да кажа това.

12.   ИГРИТЕ FOR EVER, МАЙНА.

Радвай се, че прави това, а не да се заглежда по други, да си пише с други и т. н.

13.   Аз пък си играя в работата по цял ден. Вечер, като се прибера - салатка, ракийка, хапване, винце. Утопия.

14.   Здравейте! Благодаря за коментарите / съветите. Идея нямам как да отговоря на всеки по отделно, за това ще го направя като използвам реда, в който сте писали.
1 ) Разбирам, опитвам се да разбера какво значат игрите за него. Пробвала съм да играя, но така и не ми допадна, за мен е губене на време, в което можеш да правиш всичко друго. За това ''разсейване'' малко трудно ще ти дам отговор, но.. Той не обича да излиза, ако му предложа да отидем на кафе, той казва, че можем и вкъщи да си пием кафето, а и се прибира късно и изморен от работа, не мога да го карам. Въпреки, че искам когато се прибере да отидем я на дискотека с приятели, я нещо друго - млади сме все пак, но той си е такъв. А това за ''когато е с мен дали прекарва повече време в игри'' пак е сложно. Какво значи ''с мен'' - ние живеем заедно.. Разбира и ясно осъзнава, не трябва да стои на лаптопа толкова много, но го прави.
2 ) така си е явно..
3 ) А така не искам заместител... не искам друг. Въпреки, че съм го обмисляла, но не! Искам да живея, да ни е хубаво, да се забавляваме, но той е пълната ми противоположност. Дано нещата се оправят :)
5) Не съм искала и грам промяна от негова страна. Просто по- малко да играе. Женски клюки ако имам, си ги споделям с момичетата, не го товаря с такива, освен ако не прояви желание. В началото ми помагаше, сега е да отбие номера, но проблема не е в това. Угодия винаги има, клишетата да ги оставим настрана. А ''какво да прави освен да играе''... как да ти отговоря - всичко освен да играе.
7) 1 -да ; 2 - да ; 3 - говори ми, но определено не е затварял лаптопа. 4 - стига му само да го погледа, и знае, че той е в грешка. Казва ми да отида до него и да ме прегърне, и продължава с играта. Играе Лига. И, НЕ! Аз няма и не искам да играя! Има по - хубави неща!
8 ) Не, определено не е от преди игрите! И не казвам, че не го обичам, просто ненавиждам играта. И колкото нескромно да звучи съм си доста привлекателна, поддържам си тялото перфектно, духът ми е привлекателен, разбирам за какво говориш.. Спряла съм с разправиите
9 ) По наивна съм, представям си по друг начин нещата.
10 ) Оу, не! Не съм му омръзнала и знае, че не съм придобивка! Сам осъзнава грешката си, но не я спира. Каза, че не иска играта да ни раздели, но не спира с нея - дразнещо е. Мога да си тръгна от него, но не искам, не искам, не искам... А знам, че и той не иска. Супер забило е с тази игра, на него може би не, той е по- затворен, но на мен, на мен ми е ужасно.
12 ) На истина си прав, не е по - добре да е женкар, но.. и това е кофти. Цена това, че не заглежда никоя, не си пише с момичета.
Благодаря Ви за това, че откликнахте на ''проблема ми''.

15.   Авторке, аз съм 7.

Ако се чувства виновен, че играе нямате бъдеще. Обръщаш го срещу себе си. ПОВЯРВАЙ МИ един ден ще избере играта пред теб.
Не е играта с което се бориш и от което ревнуваш, а негово подсъзнание. Подсъзнанието му иска свобода. А ти му я отнемаш така. А то е по силно от теб.
Представи си, че е лъв в клетка, който иска да излезе, а ти продължаваш да го биеш с камшика, докато е вътре за да го укротиш. Това е подсъзнанието. Опитоми го, направи го приятел, отвори му клетката. Той ще се разходи, разходи и пак ще дойде при теб, защото си му приятел...

Ето това е любовта, да го оставиш да има свобода. Направиш ли го след години ще береш плодове.
Пак ти казвам или пас, или с него, или си тръгваш. Щом не искаш да си тръгваш и щом неискаш да играеш се въоръжи не с търпение, а с разбиране!

Успех!

М. В.

16.   Допускаш класическа грешка в общуването между половете. Очакваш, че той ще се промени. На базата на какво са тези очаквания? Има един виц:

Бракът е двойно разочарование.
Жените се надяват, че с времето мъжете ще се променят. Това не се случва.
Мъжете се надяват, че жените ще си останат същите, като в началото на връзката. Това не се случва.

Нормите и законите в съвременното общество са фокусирани в подтискане на основни инстинкти и то предимно при мъжете. Компютърните игри дават възможността да се венитлират тези емоции.
Не очаквай, че човекът ще се промени. Не опитвай да го променяш. Ако все пак успееш да го принудиш да се откаже от нещо, което обича, в него ще се загнезди чувство за реванш, което ще го трови все повече с времето.

Не мога да те съветвам дали да го зарежеш или не. Прецени, ако игрите са му единствения кусур, хвърляй шапка и целувай ръка. Ако обаче са само част от нещата, които те дразнят може би трябва да се ориентираш към друг партньор.

Дядо Торбалан

17.   Евала че не си го зарязала още, малко момичета има, които толкова държат на партньорите си. Иначе съветът ми е следният - да си движиш с твоите хора и да го оставиш да си играе. Като ти се излиза - излизай с твоите приятели, запиши нещо - спорт, курс, каквото те влече (ако има такова нещо), води някакъв самостоятелен живот. Според мен като види че нямаш нужда от неговото присъствие за да се забавляваш и да се кефиш от живота, той сам ще пожелае да излизате както преди. Хората си имат странности, пороци, както някой се изрази, не можеш да ги излекуваш от пороците, те сами трябва да го поискат, но ако наистина го обичаш ще намериш начин да живееш с неговия порок, който далеч не е толкова страшен, че да се налага да го изоставяш, според мен.

18.   Тази горчилка съм я пила и аз, но за мое щастие не живеехме заедно и не беше толкова трудно да се разделим. В продължение на три години беше едно и също - тъкмо съм си освободила следобеда, отивам у тях и... в продължение на часове го гледам как играе. На мен игрите също ми са интересни и го толерирах дълго време, но аз лично исках и друго да постигна в живота, а той беше запецнал в неговия си свят, без грам развитие. Сега, 10 години по-късно е женен, без деца, и с жена му по цял ден това правят - той играе неговата игра, тя - нейната. Не е мръднал от едно време, в общи линии.

Истината е, че при всеки е различно. Ти си познаваш най-добре човека и сама можеш да прецениш. Това, че нямате нищо общо не е проблем, ако споделяте еднакви ценности. Никой не може наистина да ти помогне. Още по-малко геймърчетата тук, дето си мечтаят за приелки, които ще ги търпи "такива, каквито са". Ти си тази, която трябва да направи огромен компромис и само ти можеш да решиш дали си заслужава.

19.   Мила, защо просто не го зарежеш?
Младо момиче си, явно не се занимаваш с правилния човек!

И още нещо: най-вероятно, когато тръгнете да се разделяте, той ще ти обещае, че ще се промени!
Не вярвай!

20.   В краен случай му покажи тази статия, да я прочете да види какво мислят хората. И след като види, че доста от съветите са да си намериш друг или ще се вземе в ръце или не.

21.   Ппхаха аз съм същия като него.
Почти нямам приятели, тъй като никой не ме харесваше - не, че сега ме харесват но аз съм също маняк на игрите.
Събудя ли се и не си мръдвам задника от компа сякаш се влюбвам в него. Понякога самотата ме кара да се чувствам добре.

В това няма нищо нередно.
Момче на 22

22.   Имам такъв приятел или е по-правилно да кажа имах, понеже вече няколко години той спря безпричинно да контактува с мен. Та, той започна да играе може би на 14-15 години. Първо по зали и после и у тях. В началото нещата си бяха добре, в смисъл игрите не му пречеха за нищо. По-късно обаче, вместо да има други приоритети, той започна да играе все повече и повече. Виждал съм го как плаче от нерви, защото играта нещо не му тръгвала и т. н. Постепенно спря да излиза почти напълно. Единствената възможност да го видиш, беше да излезеш с него някъде вечер, но пък тогава нямаше прибиране до сутринта. Да излезе през деня освен, когато ходи на работа, просто забрави. Сега е на 32 и май си продължава тоя начин на живот. Лошото е, че май не останаха приятели около него.

23.   Здравей! Аз бях попаднала в подобна ситуация. В един ден след сесия много ми беше писнало от всичко и аз реших да поиграя. Хареса ми, някак разтоварващо ми подейства за момент да изляза от реалния свят. Доста време играехме заедно, но с времето имаше много по-важни неща и играехме все по-малко. Днес това се случва много рядко. Та, идеята ми е- хубаво е да се разтоварва, но и трябва да се отктива тънката линия, след която прекаляваш. Всеки зрял човек трябва да може да си нареди приоритетите. При всеки случай семейството, образованието, приятелите, любимия човек, активния начин на живот са по-важни от игрите. Колкото и да навлезеш в измисленият свят, трябвя да намериш начин да излезеш. Да цениш начина, по който те гледа любимия, докато ти говори, а не да гледаш монитора. Моето мнение е, че приятеляти, ако скоро не намали времето пред лаптопа, то той не те заслужава или не е додтатъчно осъзнат за това какво е една истинска връзка. Много хора, които играят много време, няма да са съгласни с мен, но както казах това е само едно мнение на момиче на 22години, минало през подобна ситуация.

24.   "Да излезе през деня освен, когато ходи на работа, просто забрави. "

Абе н22, ми ти кво искаш нормално си излиза този твой приятел, точно както са повечето пораснали хора. Даже е много по - активен щом по цяла нощ остава навън.
Хора не неговата възраст са вече семейни с деца и нямат време да пръднат дори с извинение, а какво остава да излизат с приятелки като тебе, ахахахааа..

27.   24, не съм "приятелка", а приятел. Вярно, че хората на неговата възраст са семейни, но не виждам той какво общо има с това? Излизането нощем е хубаво, но на мен не ми се струва нормално изобщо да не излизаш през деня.