Как да преодолея трудностите в живота
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 2223 пъти
Няма значение коя съм и как се казвам, има значение че не мога да преодолея всичко натрупано в мен. И сега стоя толкова рано пред компютъра и осъзнавам, че съм изпаднала в депресия и трябва да потърся помощ, за да не изгубя себе си. Мислех си, че много малко хора изпадат в такова състояние да изгубиш всякаква вяра и да искаш да напуснеш този свят. Оказа се, че има в днешно време много хора изпаднали в подобно състояние. Всеки от нас натрупва много разочарования и ако не може да им обърне гръб се стига до там да се разболее. Моята история започва още от училище. След осми клас трябваше да сменя училището. В новият клас попаднах в истински кошмар. Три момчета от този клас постоянно ми се подиграваха за какво ли не. А аз бях срамежлива, без самочувствие и накрая се стигна до там, че не ходих на училище и се криех в къщи след като баща ми отидеше на работа. Отраснах само с баща ми, той изгради, , Златна клетка" около мен, но нямах самочувствие че съм умна, красива и че и аз съм човек. Няма да забравя думите на едно от онези момчета:, , Ти си един боклук и от теб няма да излезе нищо. Въпреки това успях да завърша висше образование, имах приятели и добри колеги. Това беше най-щастливия период от моя живот. Но след това се сблъсках с хиляди проблеми, липса на работа в малкия град в който живея, невъзможността да го напусна защото татко се разболя. Моето здравословно състояние също много се влоши и си извадих ТЕЛК. Сега съжалявам, че го направих защото освен по програма за хора с увреждания от никъде не ме одобряват за работа. Имам епилепсия, но припадъците са овладени с нужното лечение, това не беше пречка да работя четири години в Общината, оправях документите посрещах хората и се чувствах пълноценна. И така до миналата година, когато останах без работа, без баща ми, който почина през 2014г. И сега живея само с 200 лева помощ за безработна, с наследени от преди задължения към банки и пред заплахата да изгубя всичко. И ако в миналото все е имало нещо, което ме е изкарвало от, , калта", то днес не виждам смисъл в нищо. Останаха ми две лели, като най-близки роднини, но не ги е грижа въобще за мен. За какво и защо да живея започвам да се питам?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 5 месеца hash: 3a8dbafad4

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Не се притяснявай, ще мине и това, мисли позитивно, а не негативно. Неможеш ли да се преместиш на друго място, а какво точно си учила. Човек не трябва да слуша мнението на другите, че от него не става нищо.

 

...

преди: 9 години, 5 месеца hash: 8732d8db39

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Здравей, не се отчайвай, за всеки човек има смисъл да живее, просто той трябва да го намери. Препоръчвам ти една много интересна книга по тази тема, казва се "Човекът в търсене на смисъл" от Виктор Франкъл и резюмето и е следното: Поколения читатели откриват вдъхновение и смелост в малката книжка на Виктор Франкъл, който описва живота си в нацистките концентрационни лагери и научените там уроци за духовно оцеляване. Въпреки годините на страдание в лагерите на смъртта, където загиват всичките му близки – майка му, баща му, брат му и бременната му съпруга, – Виктор Франкъл не престава да вярва, че животът има смисъл. Дори и в най-ужасните обстоятелства, когато сме изгубили всичко, когато страдаме от глад и студ и сме подложени на нечовешко отношение, дори тогава вътрешната сила на човека може да го издигне над външната му участ, твърди Франкъл. Защото на човека може да се отнеме всичко, освен едно: последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства, да избере свой собствен път. Лагерниците са обикновени хора, но поне някои от тях, избирайки да бъдат достойни за своите страдания, доказват, че човек може да намери смисъл дори в безнадеждна ситуация. Да превърне личната трагедия в триумф, а страданието си – в достижение с общочовешки характер. Успех!

 

...

преди: 9 години, 5 месеца hash: 156bef8141

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Имало едно време, един баща. Той бил много близък със сина си. Двамата си говорели за всичко, бащата му давал мъдри съвети и го учел как да се справя с трудностите в живота. Един ден обаче бащата се разболял тежко. Усещайки, че краят му е близо, повикал сина си и му казал: - Сине, аз си отивам от този свят и вече няма да можем да си говорим и да се съветваш с мен, както досега. Но в онзи голям дървен сандък съм оставил две кутии за теб – едната синя, а другата червена. Ако се случи така, че в живота ти нещата тръгнат много на зле, отвори синята кутия. А когато положението се оправи и всичко стане много добре - отвори червената кутия... Скоро след това бащата починал, погребали го. Не се минало много време и работите на сина наистина тръгнали много зле. Тогава той си спомнил за думите на баща си и отишъл до сандъка, взел синята кутия и я отворил. А там имало... навито парче пергамент, на което пишело: "Сине, и това ще мине... " И действително, не след дълго работите постепенно потръгнали. Всичко се оправило и синът бил истински щастлив. Един ден той отново си спомнил за баща си и за последните му думи. Отишъл пак до големия дървен сандък и взел от там червената кутия. С любопитство надигнал капака и видял, че вътре в нея има подобно парче навит на руло пергамент. Разгърнал го и прочел написаното: "Сине, и това ще мине... " И в действителност е така: Всичко минава! И доброто, и лошото са нещо временно... Затова, нека в трудни дни да не се отчайваме, а в моментите на радост и щастие да не се самозабравяме! Защото... "и това ще мине! "

 

...

горе^

преди: 9 години, 5 месеца hash: cd777cd0f0

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

5.   Тъкно щях да казвам една приказка за овчаря и ето, че Но3 ме е изпреварил с тази за кутиите. Когато бях на 17г. в Бг беше супер отвратително време ('97-'98). Имахме 70% безработица. Хората по градовете мизерстваха, а тези по селата оцеляваха криво ляво с доматите от градината. Учех в техникум в друг град и баща ми не можеше да ми плаща общежитието. Спях по скамейките защото нямахме 30лв за месечния наем(тогава). Имал съм моменти и по 3 дни да не ям нищо. С негово съгласие станах частен ученик и за мой късмет си намерих работа в София, в една фурна, там поне от глад не се умира. Бачках по 16 часа нощем и до средата на следващия ден, само със следобеда на неделята почивен. После фурната фалира и пак за мой късмет влязох в казармата. После като излязох 2000г. пак същото. Трябваха ми 2 години за да си намеря постоянна работа, за да мога да спя спокойно. Родителите си, брат ми, ги бях забравил. Баща ми беше потънал в дългове. В къщи от немотия всички се изпокараха. На няколко пъти сериозно се замислях за самоубийство. Два пъти се сещам много ясно със сигурност. От терасата на 13 ия етаж, 97 година и отново през 2000г. исках да се хвърля под влака, когато след като бачках за един "шеф" накрая не само не ми плати ами едва не ме наби, без да съм направил нищо грешно. Просто си намираше нови работници "за без пари" от хората които кандидатсваха за работа. Ами... не се самоубих. О Боже, как съм доволен сега, че не съм го направил! Имах един приятел обаче... той го направи... Сега като се сещам от тогава досега колко време се е минало и какви келеши сме били. Колко малко сме разбирали от живота. И колко много още приятеля ми е можело да преживее... Имах една много добра учителка по Практика. Тя се държеше много приятелски с всички. В последните дни когато имахме часове с нея, преди да стана частен ученик ме видя, че има нещо, дойде при мен поговорихме си и ми каза " Не се притеснявай толкова, сега ти е много много трудно, но повярвай един ден ще береш плодовете от това и ще си години пред връстниците си" Беше права. Повечето от връстниците ми сега не са постигнали и на половината в интелектуален и финансов аспект от мен. Трудностите изграждат хората. Колкото повече сълзи, толкова по-полезен живот след това. Сега времената са лесни. Виждам как на подрастващите им е лесно. Водят един "псевдо-американски" начин на живот. Не минават през трудности, не се сблъскват с препяствия. Цъкането на телефона по цял ден, без да си гладен не изгражда ценностна система. Има хора като теб обаче, които все още живеят! ЖИВЕЯТ! Ти живееш сега, т. е. страдаш! Другите са изпаднали в летаргия. Пашкули. Просто ти РАЗБИРАШ сега, че живота е страдание, нищо друго и в началото е малко шокиращо. При всички. Понякога шокът продъжава с години. 10ина години в моя случай(аз съм късметлия май). За да те успокоя повече ще ти кажа, че понеже няма нищо ново под слънцето китайците са описали твоето(нашето) състояние мнооооого мнооогооо отдавна в следните 4 йероглифа: 否否极极泰泰来来 (Pi Ji Tai Lai вербално се чете: Пйи Тйи Цай Лай). За да не публикувам линкове тук - копирай йероглифите и ги гугълни - долу горе ще схванеш идеята, за която Но3 е прав. Може даже да си ги татуираш, така че да си ги гледаш всеки ден ;) Сега нали е модерно с разни йероглифи да се мацат хората. В тези поне има МНОГО мърдост! ------------------------------ Ако не ти помагам така, кажи, може би практически съвети ще помогнат. Че то едно е да ти приказват хората, ама никой не ти има емоциите. Даже и аз. Практически съвети помагат винаги обаче, може малко, но помагат. Само кажи и ще включим и упражнения в съветите. Чакаме да ни зарадваш с по-хубави новини скоро! Успех! М. В.

 

...