Споделена история от Любов и изневяра |
Не мога да спра да обвинявам себе си
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 2337 пъти
Привет на всички! Може би историята ми ще ви се стори малко странна, но единствено тук намирам смелост да я разкажа. Момиче на 17 години съм, от София, имам връзка вече година с момче, което наистина много обичам и бих направила всичко за него... И може би точно тази любов ме погубва. Започвам от самото начало, за да стигна до края на проблема. Когато все още не познавах приятеля си, от моето училище имаше едно момче, което доста беше хлътнало по мен. Пишеше ми, питаше дали си имам приятел и разни такива. Не беше лош, но между нас така и не се получиха нещата. Измина време и се запознах със сегашния ми приятел и нещата се развиха перфектно между нас, паснахме си идеално. Като започнахме новата учебна година отново виждах това момче и един път той пак ми писа, попита ме дали си имам приятел вече и аз изпитах някакво странно чувство, (това момче за кой път ме пита такова нещо? ) Някак инстинктивно си изключих интернета на телефона, без да му отговарям. После влезнах пак и му написах, че си имам и че даже се познават, той ми каза добре и от там нататък всичко приключи... Наречете го както искате, подхранване на женското его, или каквото и да било, но исках това момче да продължава да ме харесва, но пък иначе ми беше все тая за нещо. Обичам ли някога, аз го ревнувам, а той всяка междучасие беше с различна и макар че го виждах всеки ден, аз изобщо не ревнувах ( за разлика от приятеля ми, когото ревнувам постоянно). Та, рядко със си мислела за това момче, но съм си представяла какво можеше да е, ако бях с него. Само прредставяла! Ии сега, приятелят ми ми подари огромен мечок и букет с цветя, благодарих му и му казах, че нямаше нужда а той ми отвърна "ти заслужаваш повече" И аз се замислих за всичко, което съм направила. И започнаха някакви съмнения дали наистина съм искала просто това момче да ме харесва, или тайно съм го харесвала, не мога да си го обясня, объркана съм тотално... Наистина мислела съм си за него и съм си представяла разни неща + това един път казах на едно момиче, че имам чувства към въпросното момче, което не беше така, дори не знам защо го казах. Правя неща без да мисля и изобщо не мисля какво казвам, а после се обвинявам за това. Съсипах се, плача постоянно, ама постоянно, чувствам се виновна, сякаш съм изневерила.... направо е някакъв ад! Моля историята ми да се публикува, тъй като имам нужда да чуя други мнения.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 0cfe23f714 |
|
1. Типично срещана грешка, аз ще го отбягвам, но искам той да ме харесва. И това как да стане? - Щом го отбягваш, той трябва да прояви разбиране и да те остави. Ако искаш някого - трябва да му дадеш аванси инак в 90% от случаите няма да стане.
И после - а те мъжете, такива и такива - уж имаше чувства, а интереса му спря изведнъж.
Не си го ревнувала, пък си забелязвала, че той е с различни в междучасията.
А да ти е хрумвало, че може да е контактувал с тях само приятелски, и да не е имал някакви други намерения.
Ако продължиш да мислиш за предишният, ще загубиш и сегашният - това ли искаш.
Плачеш след 1г. си се сетила, че си обичала предишният. Не мислиш ли, че малко си закъсняла със сещането?
Хайде продължавай си живота, тази криза ще отмине, но понеже не си си извадила поука - ти ги казвам по - просто нещата.
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 0cfe23f714 |
|
2. Срещнах една статия и там момичето не знаеше какво иска.
Имаше само 1 коментар и той гласеше:
Порасни.
|
|
