Какво да правя,за да не провалям връзката си?
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 2345 пъти
Здравейте!Аз съм момче на 23г. и имам приятелка на моята възраст от 14 месеца.От 6 месеца заживяхме заедно в нас,а преди това се виждахме по 2-3 пъти седмично с преспиване тя у нас.Проблема е с моите нерви,които не мога да контролирам и все по-често изпускам.Не мога да кажа,че съм имал супер живот до този момент.....8 години ме тормозиха в училище по всякакви начини и никой не можа да ми помогне и да ме извади от дупката и сякаш на никой не му пукаше.Колко обиди отнесох през онези дни,колко синки ми преминаха,колко кръв се проля от мен,колко сълзи и горчиви мигове,колко безмислени цигари изпушени в нервно състояние в най-ранни години,колко притеснения и страхове от всичко и всички,колко кошмари през ноща,колко гаври,колко унижения от момчета и момичета вкупом всички срещу мен,само защото ме мислеха за различен,а единственото по-различно в мен беше,че бях скромен,добродушен,срамежлив и мълчалив,но винаги добър приятел помагащ на всички.Не липсваха моменти да се отбранявам с бой,но срещу няколко човека нямаше как да надделея.Чувствах се,като в пандиза братче,много мрачни времена......Не бях селско тарикатче,като тях,нито толкова отракан по онова време,че да ме възприемат.Майка ми работи от няколко години в Чужбина,но за периоди от по няколко месеца и редува ту почивка в България,ту работа в Чужбина.С нея никога не съм се разбирал.Винаги сме били във вечни скандали,вечни проблеми.Винаги тя гледа да се наложи над мен.Тя определи в кое училище ще уча,тя определи каква специалност после да запиша,тя определя каква работа да започна,тя се бърка и в отношенията с приятелката ми.За много неща не смятам,че е права и живота с нея е труден,но на този етап толкова години няма накъде и търпя.Баща ми много свестен и интелигентен човек,отдавна развел се с майка ми,но си отиде от този свят преди няколко години млад.Не поддържахме почти връзка,но когато се видехме си личеше,че се обичаме и разбираме.Съжалявам,че не се отзовах по-рано в последните му мигове,че не му казах колко го обичам и как имам тепърва нужда в живота си от него....Много време мина,а болката остава.Никога няма да си го простя,винаги ще ми тежи и никога няма да го забравя,нито преодолея.Все пак в училищните години за период от 3 години и то последните до завършването ми имах най-добър приятел.Всяко междучасие бяхме заедно да си говорим,винаги след училище ходехме или у тях или на кафе някъде да си говорим и споделяме.Страхотен човек с когото се разбирах идеално.Знаеше всичко за мен,както и аз за него.Вярвах,че това е приятел до живот.Обаче дойде и мина абитуриентската вечер и от този приятел с,който бях,като брат през последните 3 години изчезна внезапно.Просто се изпари.Да....Спря да си вдига телефона,спря да ми звъни,спря да ми пише по Скайп,спря да ми отговаря на съобщенията,разпитвах за него чрез странични познати и други приятели,но ефект нямаше.Той просто ме заличи от живота си без да даде обяснение дори защо и за какво.....Голямо предателство се оказа това и аз не го приех леко.Още повече,когато се сетя,че в миговете прекарани с него тоест грешния човек аз съм пропуснал всички мигове да бъда с правилния човек-Баща ми....И казвам това,защото имаше няколко пъти в които бяхме с въпросния"приятел" в кафене точно под блока на баща ми.Прекарвах часове с него,докато ми се усмихваше с лъжливата си физиономия и казвах,че има време да се отбия и до баща ми,просто сега не ми е належащо....А той е смятал,че ме е срам от него,защото бил беден и нямало какво да ми подсигури.Беше се разболял,но твърдеше,че не е нищо особено,но в случая не е било така и дори веднъж бил тръгнал до аптеката за лекарства и нещеш ли му причерняло пред очите,завил му се свят и бил паднал в някаква канавка ли какво е незнам.Хората го отминавали с думите:Ааа виж го тоя пияница не може да стане.Целия се бил посинил и натъртил от удара и накрая две жени му помогнали и го извадили и им дал последните си 2 лева предвидени за лекарство да се почерпят за здраве.И това се е случвало,когато е бил на възраст не повече от 45 г. мъж все още в развета на силите си.Та това ми е болна тема,как сгреших и никога няма да си го простя.Също така от 9 години имам друг най-добър приятел,който вече си е наистина,като мой брат.Страхотно силно приятелство просто рядко срещано.Но и той не е добре със здравето и психиката,карали сме се много пъти,блокирвали сме се по Скайп,обиждали сме се,дори сме се сбивали заради,което ходихме вечерта до Военна Болница,защото се притеснявах за него.(Не съм го пипал с пръст освен няколко бутания,той всичко си докара сам на главата с неговия гняв и неговите ръце)....Съжалявам и за тези случки от които нямаше никаква полза,просто труден характер и страшно много нерви ми е докарвал през годините.Отделно от това имам голям здравословен проблем за щастие непроявяващ се до момента,но,който представлява бариера за започването на много видове работа и затова до този момент насам аз съм безработен.Не е да не търся работа,а по-скоро търся нещо,което да мога да го работя и малко поне да си заслужава.Та това няма значение в процес на търсене съм,кандидатствам всекидневно по обяви,звъня по телефони,разпитвам хора и т.н.Приятелката ми пък работи почасово и си докарва по някой и друг лев.Скромни хора сме,нямаме нужда от Молове,нови скъпи дрехи,дискотеки и каквото още се сетите от света на нашите набори.Домошари сме и си стоим предимно вкъщи и засега ни е добре.Никой от двамата за момента не учи,макар и двамата по-рано преди да се запознаем да сме били студенти.Но и при двамата нещата се объркват и приключват преждевременно.При мен недостиг на няколко хиляди лева и желание за развитие в изучаваната сфера,а при нея заминаване в Чужбина и липса на финанси и желание,като при мен.И двамата имаме проблеми от семейно естество с родители.Майка ми е властна жена,която според думите на приятелката ми изобщо не се разбира с нея,не се обичат,постоянно се оплюват,макар майка ми по-малко да говори за нея.Нейните родители нямат нищо против мене,а може би и защото са ме виждали 4-5 пъти до сега без да съм преспивал нито веднъж у тях.Та да дойда по същество.Не съм добре с нервите.Лятото имах жесток семеен скандал с родителите,страхотни обиди и крясъци.Аз просто не издържах и начупих с юмрук цялото предно стъкло на колата и съответно си раних и ръката.Когато съм ядосан имам навика да чупя,та хванах една секира и я забих право в гумата на колелото.Разрязах каплата на две направо.Започнах да мятам разни неща от колата тогава и съответно си прецаках Cd-to за 180 лв. но връщане назад няма.Отделно малко преди това бяхме в страхотна криза с приятелката ми,може би тя щеше да ме изостави,заради мои глупави чатове с някакви непознати тъпанарки,за които се разкайвам и се кълна,че нищо не са значели и,че винаги съм и бил верен.Много кофти период ми беше тогава,осъзнах колко държа на нея и,че изобщо не е за изпускане и не искам да я изгубя,защото е златен човек.Та после ходихме на почивка с нея,и след това заживяхме заедно.Всичко е наред,страхотно се забавляваме,секса е меко казано невероятен и за двама ни,а за нея е просто тотален релакс на душата.Помагаме си за всичко,имаме си пъло доверие за всичко и нямаме други приятели освен този мой приятел,който се разбира и той с нея и си говорим тримата.Тя не е някоя да ходи по компании,аз също.Искаме времето за нас и само за нас.Не искаме да го делим с други хора.Сутрин ставаме,мием си зъбите заедно (да,забавно е),къпем се заедно,понякога излизаме гушнати с един халат заедно,тя носи моите чорапи и моето бельо просто,защото е сладко.Докато си сресва косата,аз я целувам почти навсякъде.После приготвяме храната заедно (Е не винаги де,но се случва),ядем заедно,мием чиниите или аз или тя,който както му е кеф.Караме колела заедно,работихме почасова работа заедно в екип,возихме се на мотора ми,в колата ми сме ходели на разни места и сме имали хубави моменти.Гледаме разтоварващи анимации заедно вечер преди заспиване,за успокоение гушкайки се.Преди време и четях приказки докато заспи и често докато заспи я прегръщам в леглото,а после аз се дооправям с всичко останало.Като заспим вечер с прилепени тяло в тяло се и сънуваме по цяла нощ и на сутринта си разказваме кой какъв сън е сънувал.Случва се през ноща да се събуди стресната от някой кошмар,да събуди и мен и повярвайте ми за мен няма по-хубаво чувство от това да я прегърна отново и да я утеша с нежни целувки,да я завия хубаво с одеалото и да и кажа,че всичко е наред.Понякога се чувствам и,като баща и това много ми харесва.Казвал съм и многократно,че тя е,като мое детенце-патенце.На пазар ходим пак заедно,абе всичко правим заедно.Категорично няма живот без нея и не искам да има.Когато се караме се случва да се разплача от тъга,че мога да я изгубя и,че тогава за мен няма да има спасение.После,докато ме утеши и тя се разплаква,сълзите и капят по лицето ми и се сливат с моите и накрая след всичко това започваме да се целуваме страстно и свършваме с усмивка,чисто голи изморени и изпотени.Винаги,когато се налага да излиза някъде сама примерно на работа за 2 часа или до техните се чуваме дали всичко е наред с нея,как е пътувала и т.н.Просто се тревожа адски много за нея и нейното здраве.Познайте какво?И двамата отказахме няколко предложения за работа само,за да можем да прекарваме времето си заедно,а не разделени по цял ден.За нас това е страхотно мъчение и никакви пари не са в състояние да ни делят.Когато я няма до мен за 2 часа имам чувството,че са минали 2 дни.Хубавото е,че си бяхме намерили макар и за кратко работа за двама ни едновременно в екип и така отново бяхме заедно,докато изкарвахме пари.Сега не е така и нямаме почти никакви пари,но в случая на никой не му и трябват толкова,че да умираме от мъка.Колата ми се развали,но хич не се и ядосвам.Каквото е писано това ще е.Но ето,че има и проблем.Бързо се паля,импулсивен съм,действам изключително неблагоразумно и агресивно,когато се ядосам,още по-лошо,ако съм с колата на нея си го изкарвам,като натискам педала на газта докрай и едва ли не чакам да се забия някъде с бясна скорост.Обиждам,псувам,способен съм да изкъртя някой от враговете ми от миналото,ако ми паднат в такъв момент.Интересното,е че преди време не бях така,а бях много спокоен и уравновесен човек.Дори съня си разбих от нерви спя понякога по 3-4-5 часа.Тази нощ си легнах към 3 и нещо през ноща и станах в 7,защото любовта на живота ми трябваше да отиде до едно място за няколко часа,а аз просто не мога да заспя без нея.Страшно уморено ми е,спи ми се,но не мога да заспя,щом тя не е до мен.Проблемите ми са два,които ме измъчват и тормозят често.Първия е,че аз съм третия приятел на момичето ми и меко казано полудявам от мъка и от гняв,като знам какви са ги вършили в леглото преди мен и как са се целували и са си говорели и гушкали и т.н.Тя твърди,че аз съм и първата любов и,че не е обичала никой досега и,че е най-дълго време с мен,което е истина и съм склонен да го вярвам,но въпреки това,когато си ги представя чисто голи тя и онези двамата поотделно и побеснявам и ми става изключително гадно.Аз също не съм бил девствен,правил съм го с компаньонки,а тя ми е първата любов.Бях спрял цигарите от 2011 г. започнах да тренирам,но напоследък пак бавно се завръщам към тях,когато се ядосам за нещо.Другия ми проблем е страшно малоумен и незнам защо го правя.Откачам,когато трябва да ходи някъде без мен,откачам,че се чува по телефона с баща си,но по-скоро се дразня от това,че винаги и само тя го търси,а той никога нея не я е потърсил.Изнервя ме,че продължава да мисли за него,а той пръста не си мърда за нея.Аз съм този на,когото реално му пука за нея и затова побеснявам,че вероятно го слага на по-главна позиция от мен в живота си и винаги той ще бъде номер 1,макар да е страшен непукист и,когато говорят да не и задава нито един въпрос за нея от личен характер.Дразни ме,че постоянно търси близост с някой от роднините,а аз нямам нужда от никой освен нея и най-добрия ми приятел с,когото и тя се вижда и разговаря.Вчера ми каза,че ще ходи в някакъв магазин на майната си от нас за дрехи и ще стои половин час,преди това у тях щяла да си постои и аз побеснях,стана ми гадно,стана ми криво,че един вид предпочита това време да го прекара сама,да се откъсне от мен.Почувствах,че я натоварвам,ограничавам,откъсвам от нормалния живот.Стана скандал,избухна в сълзи,разкрещя се така,че да я чуят в близкия километър,че я държа в клетка и,че не и давам никаква свобода да се вижда с техните и да ходи по магазините.Стана ми още по-гадно и тогава осъзнах,че реално аз Не съм прав,просто адски много имам нужда от нея и само от нея и единствено от нея и от никой друг и съм се вкопчил в нея,като удавник за сламка и само в нея виждам спасението на моя живот.Не искам да я ограничавам в свободата и,защото знам,че това е най-лошото,което може да направи един влюбен човек и накрая да развали всичко.Старая се,опитвам се,но е трудно.Гони ме някаква параноя,че ще си остана сам,няма да имам стабилна работа,няма да има смисъл на живота ми,няма да има втора,като нея,няма едва ли не да имам кислород,страхувам се,че тя ще ме остави,че ще си намери друг с,когото ще бъде интимна,както с мен,че с предишните и приятели и е било по-хубаво,че аз нищо не мога да и предложа освен задушаващата и обсебваща любов и цялото си време с което разполагам,а и малкото,което имам винаги ще го дам.Винаги и давам половината от храната,която ям,винаги ще и дам моя залък,за да има тя какво да яде,винаги ще и помогна с каквото мога.Страшно обсебен съм от нея,нямам миг спокойствие.Много зачестиха скандалите между нас,заради тази моя несигурност и неспособност да се контролирам,когато ми стане криво и просто трябва да се променя,за да не се прецакат нещата между нас.Как да се оттърся от всички гадни мисли и да си живея живота спокойно с нея?Да пия ли някакви успокоителни?Да ходя ли на психолог?Да намеря ли някаква работа само и само да изкарвам някакви си хартии и да изгубя ценното време в,което можем да сме заедно?Тя самата също ме възпира да започна работа,като ми казва,че не иска да сме разделени по 10 часа на ден в най-добрия случай,че на нея тази почасова работа и идва добре и ненатоварващо и,че няма смисъл за същите пари да работи целодневно.Ние се слагаме НАС преди всичко,което е както добре,така и зле..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 3 месеца hash: d9ccafbe11

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   честно да ти кажа, направо ти завиждам. доколкото разбрах не работиш, не учиш, а ходиш на почивки с гаджето, возиш си я на колата и на мотора, живеете си заедно, сексът страхотен. и въпреки това несигурен и недоволен. не че се оплаквам от моя си живот, ама направо ако може да се разменим с теб.

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: 86aa81ca92

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Виж, аз съм имал част от твоите проблеми в училище. Също бях свит, добър и всички тия неща и съответно ме мачкаха, но няма значение. Всичко това ме направи много по-добър човек от тях. Сега за самотата- тя е най-лошото нещо за здравия човек. Аз съм щастлив, че намерих приятели, които са с мене, но считам, че все още не съм готов за връзка, точно защото се привързвам бързо и чувствам на 10 степен заради това, че съм бил сам и знам какво е. При теб е същото, само че имаш любов, но си направил, така че тя да е целият ти свят. Сам знаеш, че това от една страна е хубаво, но от друга ти си прекалено зависим от нея, а и тя от теб. Щом се дразниш от баща й, положението е много сериозно и трябва да й дадеш малко свобода. Ти сам потърси хора, няква среда. Нервираш се защото си емоционално обременен и трябва да изпушат тия емоции някъде. Взаимно сте се вкопчили и все едно няма други хора. Работа, тренировки, учене и гаджето, но не само гаджето. Иначе пак поздравления за любовта, както си я описал е супер.

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: 968f30ba64

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Мило момче, ще карам хронологично. Не искам да те нападам, а просто искам да ти споделя своята гледна точка и ако може да се позамислиш. Половината ти текст е свързан с училищните години, за това ще обърна внимание първо на това. Говориш ли, говориш за училището, за тормоза, за "фалшивия" приятел... Разбирам, че ти е останало като травма, но сякаш повече се вживяваш от необходимото. Аз също съм била подлагана на тормоз, то кой не е в тези години? Все пак навлизаш в пубертета, колкото и да иска един тинейджър, той все пак не винаги се държи разумно, не винаги може да се постави на отсрещното място... И така, теб са те тормозили съучениците си, но съм сигурна, че и тях някой ги е тормозил, може би родител, брат/сестра, учител, "приятел"... Всичко това избива и те са решили ти да им бъдеш изкупителната жертва. Не казвам, че е правилно, дори е много погрешно, но това е животът, това са ученическите години. Аз също съм била подложена на тормоз, защото бях различна, мен също все още ме боли и си спомням понякога с насълзени очи, но това е зад нас, това е МИНАЛОТО. Трябва да го пуснем да си отиде и да отворим нова глава в живота си. Просто си кажи, че така е трябвало да се случи, че тези случки са те направили по-силен, по-толерантен дори, по-добър приятел и т. н. и т. н. Ние миналото не можем да променим, но може да избираме начина, по който го възприемаме. Може да го възприемеш така, че това е бил тъмен период от живота ни, но от него си излязал по-силен и борбен и това е. Животът е да се живее в настоящето, мислейки за бъдещето, а не взирайки се постоянно в миналото. Да, трябва да помним какво е било преди, но само, за да си вземем поуки, да научим уроци и да продължим напред. Колкото до приятеля ти, съжалявам, но рядко ученически връзки и приятелства се запазват и за напред. Не знам по какви причини се е отдалечил от теб, но не може всичко да е било перфектно и ой просто да те е заразял. Приеми, че не всичко е било идеално, и грешката е и в двамата. Все пак не само едната страна е виновна, а винаги са двама! Това трябва да го разбереш и за по-напред, да се вглеждаш в грешките си, да загърбиш егото си, и да се опиташ да ги осъзнаеш, поправиш. Така ще си по-щастлив, по-разумен, по-емоционално интелигентен, ако щеш. Но, не всеки го разбира, и не всеки може да се постави на мястото на другия. (А, сега разбираш ли ми теорията, че тормозените хора от по-силните, си намират по-слаби жертви, които да тормозят. В случая визирам теб и съучениците ти? ) Другото, което е съжалявам за баща ти, наистина е гадна ситуацията, в която си бил, но замисли се. Сега, ако можеше да върнеш времето назад, би ли прекарвал повече време с него? Би ли споделял, говорил, би ли се интересувал от него? Най-вероятно отговорът е положителен. Тогава защо така побесняваш, когато приятелката ти общува със СОБСТВЕНИЯ си баща и СОБСТВЕНОТО си семейство? Всеки човек има едни родители, и е неуважително да спреш да общуваш с тях, само защото си във връзка. Това твоето не е нормално. Приемаш я за даденост, не и даваш да диша, да има собствен живот... Това задушава, ако не сега, то след време, когато розовият период приключва тези неща ще се осъзнаят от нея и ще и стане тежко, няма да иска да се примири с това, ще иска и тя да има своите приятели, да излиза, да води нормален живот, да учи/работи. Не е здравословно цялото си свободно време да прекарвате заедно. Аз също имам приятел от година и половина, заживяхме заедно още на втората седмица, влюбихме се бурно за много кратко време, а се познавахме от години, но просто не си бяхме обръщали внимание. Разбирам как искаш да прекараш цялото си време с нея, да правите нещата заедно и т. н., но няма как винаги това да става. Всеки човек живее първо за себе си, после за другите. Човек трябва да обръща първо и най-важно внимание на себе си, а вече когато той е добре и задоволен, щастлив, тогава вече може да е в помощ на другите и така. И едно от последните неща, които искам да кажа, защото поста стана малко дълъг, но няма как, понеже и твоята история е дълга... ЗА СЕГА ви стига да сте заедно по цял ден, да не се отделяте един от друг, но все някога ще трябва да започнете работа, защото каквото и да си говорим парите са един от най-важните фактори в този живот. Не една любов е загинала от недоимък. Аз разбирам, че ти искаш да прекараш живота си с това момиче, да остареете заедно, да бъдете двама в добро и лошо. Ами, добре. За сега сте ок, но идва момент, в когото да бъдете двамата само е недостатъчно. Ще пожелаете да оставите нещо от себе си, да създадете плод на любовта ви, може би. Как ще стане това, като нямате пари, като едва свързвате двата края, а да си помислите за трети човек, дори няма такъв вариант? Ти все пак си и глава на семейството, какви пари ще изкарваш, как ще го поддържаш това семейство? Не казвам, че отговорността е само твоя, разбира се, че е и на двама ви, точно за това нито трябва да я спираш да работи, нито ти трябва да се взираш само в нея и да пренебрегваш работата си. Има доста варианти, ако искате да сте заедно на работното място. Потърсете такава работа, да сте двамата, или поработете отделно, съберете пари, отворете си бизнес двамата семейно, хем ще е по-лесно, хем бизнеса ще е семеен, ще има на кого да го предадете, шанса някой да измами другия е по-малък и т. н. Ако искате в чужбина отидете двамата, поработете, съберете пари и се върнете. Варианти много, всичко зависи от вас. А и ти не искаш ли да постигнеш нещо в този живот, освен да бъдеш 24/7 със своето "детенце-патенце"? Нямаш ли някакви лични цели, които да искаш да постигнеш, живот, който да искаш да водиш, извън връзката си? Не чувстваш ли, че нещо не ти достига, че си вече мъж, а се държиш като тинейджър? Depravity

 

...

горе^

преди: 9 години, 3 месеца hash: 8693b5b011

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Отказали сте работа, за да може да бъдете цял ден заедно? ! Наистина опитах се на няколко пъти да разбера историята ти, но наистина не мога. Утре като се появи бебе, пак ли ще отказвате работа, за да сте тримата? Какво ще му предложите на това бебе? Хартийките, както ти ги наричаш са толкова маловажни, колкото и важни. Честно казано не бих могла да водя такава връзка и такъв начин на живот. Човек извън двойката трябва да има занимания, ежедневие, интереси, хоби, работа. Да комуникира и с други хора. Да се развива и да бъде пълноценен. Относно миналото ти, явно са оставили някаква травма в теб, но ти трябва да разбереш, че това е останало назад, за съжаление несправедливостите са много в този свят и когато си дете дори сам извършваш такива. Гневът ти според мен може да бъде овладян с няколко сеанса, за да намериш мир в себе си, макар и да мисля, че ако започнеш някоя работа ( каквато и да е, колкото и да ти се струва, че не си заслужава) лека по-лека това ще бъде овладяно в атмосфера от нови хора а и удовлетворението, което ще имаш когато получиш първата заплата. Относно миналият сексуален живот на приятелката ти... наистина не виждам какъв е проблемът.. в този свят не сте само ти и тя и двамата имате минало.. наистина не мога да проумея какъв ти е проблемът с това... както и с това, че е отишла на шопинг и се е отбила при родителите си. Това е съвсем нормално нещо, би било ненормално до някаква степен ако бе обратното. Обаждания нон-стоп да я питаш как е пътувала? Това е ужасно задушаващо... Няколко пъти да... но всеки път... Напомня ми за една съученичка, която се омъжи веднала след бала. Приятелят й звъннеше преди да се качи в автобуса, в автобуса и след като слезе от автобуса... Ужасно просто. Човек не бива да губи личността си във връзката... Иначе става обезличаващо и погубващо..

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: 8693b5b011

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Отказали сте работа, за да може да бъдете цял ден заедно? ! Наистина опитах се на няколко пъти да разбера историята ти, но наистина не мога. Утре като се появи бебе, пак ли ще отказвате работа, за да сте тримата? Какво ще му предложите на това бебе? Хартийките, както ти ги наричаш са толкова маловажни, колкото и важни. Честно казано не бих могла да водя такава връзка и такъв начин на живот. Човек извън двойката трябва да има занимания, ежедневие, интереси, хоби, работа. Да комуникира и с други хора. Да се развива и да бъде пълноценен. Относно миналото ти, явно са оставили някаква травма в теб, но ти трябва да разбереш, че това е останало назад, за съжаление несправедливостите са много в този свят и когато си дете дори сам извършваш такива. Гневът ти според мен може да бъде овладян с няколко сеанса, за да намериш мир в себе си, макар и да мисля, че ако започнеш някоя работа ( каквато и да е, колкото и да ти се струва, че не си заслужава) лека по-лека това ще бъде овладяно в атмосфера от нови хора а и удовлетворението, което ще имаш когато получиш първата заплата. Относно миналият сексуален живот на приятелката ти... наистина не виждам какъв е проблемът.. в този свят не сте само ти и тя и двамата имате минало.. наистина не мога да проумея какъв ти е проблемът с това... както и с това, че е отишла на шопинг и се е отбила при родителите си. Това е съвсем нормално нещо, би било ненормално до някаква степен ако бе обратното. Обаждания нон-стоп да я питаш как е пътувала? Това е ужасно задушаващо... Няколко пъти да... но всеки път... Напомня ми за една съученичка, която се омъжи веднала след бала. Приятелят й звъннеше преди да се качи в автобуса, в автобуса и след като слезе от автобуса... Ужасно просто. Човек не бива да губи личността си във връзката... Иначе става обезличаващо и погубващо..

 

...