Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

232.   Аз съм 227 :)
до Илия .
Няма да си мисля ник ,просто мисля ,че няма какво да кажа и нямам работа тук в тази тема и пиша последно :)
Моя брак е 25 годишен .Били сме заедно в хубаво и лошо ,болест и здраве ,бедност и богатство .Цветен и шарен е .Имало е кавги и помирения .Всичко .
Над 40 годишна съм и заставам зад всяка своя дума - минута няма да живея в семейство където няма любов ,уважение и има изневяра .
Да страдам ? Да съм задължена ? Да хрантутя и отглеждам някой ,че ми родил / направил деца ? Аз да не съм спала в същото време ,нали и аз съм дала ,допринесла . Не се виждам в такава роля .Това е капан и е жестоко ,не бих си го причинила .Нито от самота ,нито от старост ме е страх.
Аз ценя себе си .Давам любов ,разбиране ,търпение .Силна съм и съм зла когато трябва.Винаги съм била истинска и съм била себе си ,в къщи винаги е имало топла и вкусна вечеря ,не съм кой знае каква красавица ,но винаги съм била чиста и свежа .Мъжа ми и той е като мен. Лъжи в моята къща няма !Адекватно през годините съм получавала и много любов.Тя е около мен всеки ден .

Не знам ... само ти съчувствам и ти желая хубав живот .
Илия , има ли лъжа ,има рана ,има ли рана ,има болест ...
Лъжеш себе си , жена си ,любимата ...
Питаш, на къде ? Съдбата те е срещнала с човека с който ти е добре ( това е дар ,някои хора изобщо не разбират какво са изпускали) .Съпругата ти е другия вариант ( нова среда ,емоции можеш да намериш)Имаш няколко пътя по които да вървиш .В момента си на " кръговото ".Всичко зависи от теб .Всъщност всичко е много по-просто ,отколкото си мислим .
Късмет !

233.   Омъжена с деца и внуци съм. Имам 9 години паралелна връзка с много по млад мъж, който е сам. От много време знам, че той трябва да има семейство. В началото нещата бяха с много емоции, усещане и на двамата, че е неизбежно да сме заедно. Опити да го предотвратим. И двамата мислехме, че това е невъзможна връзка. После минахме през страдания и щастие и от двете страни. Той страдаше и казваше като толкова го искам, защо не съм с него, а така държа на семейството си. Аз знаех, че ако се разруши семейството ми, ще свърши живота ми. Самообвинявах се за всичко. Но любовта или как се нарича това, е болест. Връхлита те. После нещата се поуталожиха. Говорим си много, виждаме се поне 1 път седмично. Правим секс, който и двамата искаме. Но когато си тръгвам и той остава сам, ме боли. А той не тръгна към никое момиче през всичките тези години дори просто да пробва. А и никоя не го е развълнувала. Казва, че аз съм за него и ако съм на неговата възраст няма и да търси друг. Близки сме до безкрайност. И сега се зае да пробва. Аз даже го накарах, защото се колебаеше, да напише на едно момиче. Срещали са се засега 2-3 пъти, приказки, разходки. Но той ще продължи. Аз въпреки дългогодишната си подготовка, че това трябва да се случи, съм в мелницата на страданието. Той ми казва всичко, но не му е лесно и се дразни. Аз не зная какво да правя. Той не казва да се разделим. Аз вече не смея да му се обаждам. Не искам да чакам той да се обади, защото това ме убива. Не искам да му преча, защото е трагично да е сам. Но болката ми е физическа чак. Не знам какво да правя, давам си сметка че му е трудно. Да се отдръпна ли? Той ми казва: "Нищо не прави, просто си стой. Не ме питай за неща, които не знам как ще са занапред. " Предпочитам да прочета тук мнение на мъжете. Въпреки, че познавам човека повече дори от допустимото, мъжете в отношенията си с жените са от друга вселена. Няма нужда да ми казвате каквото и да било за семейството ми, за морала ми и други подобни. Който не го е преживял, той не знае какво е. Благодаря, ако някой се отзове.

234.   До 233
Мила, ти си написала моята история. Почти, защото твоята връзка е много по-дълга, а доколкото и разбирам единствено от теб е зависело да бъдеш с него. Аз не съм мъж, чиито съвети предпочиташ в момента. А и да ти кажа, знам какви ще са съветите. Това обаче няма да облекчи болката, която чустваш. Много е трудно в такъв момент - от една страна те боли затова че е сам, а никой не заслужава да е сам. От друга не можеш да го делиш с друга. Свикнала си той да си е само твой, да обича и да бъде само с теб. Лошото е че той тепърва започва нова връзка - могат да се появят чуства, тръпка и което е най-лошо за теб, това ще е една свободна връзка. В един момент ти едва ли ще си в състояние да си съперничиш. Предполагам че точно от това се страхуваш.
Не вярвах че ще срещна тук някой точно с моята история.
Всички ще кажат че след като ти не си готова да бъдеш с него, не може да си егоист и да го искаш само за себе си, винаги да ти е под ръка едва ли не. А в повечето време той да е сам и да знае че ти си със семейството си и си изпитала всички радости на живота. И ти сама го съзнаваш, но въпреки това няма как да не те боли.
Аз бях готова да се разведа заради него. Въпреки че не мога да си представя да имам още едно дете, което той толкова иска(все още нямам внуци) Моята връзка е едва едногодишна. В началото ми казваше че не иска да живее без мен. Но отскоро сам той тръгна към друга. И то докато аз отсъствах. Дори в началото не ми казваше. После си призна. Каза че го е страх да поеме такава отговорност да бъде с мен и с децата ми. Искал да си оправи живота. И в същото време казва че не иска да се разделя с мен.
Аз се чуствам много наранена, за това че е с друга. Опитвам се да го приема, но не мога и страдам адски много. Вече почти не се храня. Добре че съпругът ми в момента отсъства от страната, защото иначе не знам как щях да скрия болката си. Постоянно премислям нещата и в крайна сметка мисля че се чуствам най-много наранена от това, че предпочете друга пред мен.

236.   Здравейте! Аз съм №10.
Случайно попаднах на тази тема, близо три години след като бях коментирала по нея. Стана ми много интересно и реших да ви разкажа как се развиха събитията около моята връзка от тогава до сега.
Та значи тя/връзката/ си е още цяла и непокътната. Успяхме да я съхраним и претърпя сериозно развитие в положителна посока.
Моето момченце/той си е зрял мъж де, ама аз така го наричам, защото наистина много си го обичам/ изглежда в един момент осъзна, че е на път да изгуби всичко, което има, а съвсем не иска да го загуби, защото макар и на подсъзнателно ниво е усещал, че това, което му давам като чувства, внимание и отношение е стойностно, истинско, искрено и неподправено и когато е почувствал, че е държейки се като кретен ще го изгуби е осъзнал, че му е ценно и скъпо и ще е най-големия глупак, ако допусне това да се случи. Той има доста добра интуиция и явно е усетил, че не съм човек, с който може безкрайно дълго да си играе и колкото и да държа на него и на тази връзка, моето търпение е на път да се изчерпа и тогава просто ще си тръгна, а той ще остане сам и никой вече няма да го обгражда с любов и внимание. Ние не сме на по 20 години, за да може с лекота да прескача от една връзка в друга. Той дълго време беше отхвърлен и сам и знае, че никак не е лесно да намериш някой, който да те обича, уважава и цени, заради самия теб, да те приема такъв, какъвто си, заедно с недостатъците и несъвършенствата ти и да те обича заедно с тях...
Той явно разбра, а и вероятно с времето наистина разви чувствата си към мене, защото сега се държи великолепно, показва ми, че ме обича и ми го казва. Поведението му е коренно различно, вижда се, че съм му скъпа и много държи на мен. Лека полека се разтвори като пъпка и започна да ми казва какво мисли и какво чувства, преди беше като зад стоманена завеса... Сега е много привързан, личи му, че ме обожава. Обажда се всеки ден, за да ме чуе. Виждаме се винаги, когато можем... Трябваха му близо три години, за да отвори душата си пред мен, да се отпусне, да ми повярва и да се разкрие. Сега ми е като кротко агънце.
В началото вероятно не оценяваше това, което му се даде и не ме е обичал, защото както казах, аз бях тази, която го искаше. Тази любов му падна ей така, без да се е борил за нея, без да я е искал, затова не я ценеше достатъчно. Аз обаче вложих там душата и сърцето си, защото наистина много го обичах. С времето ме заобича и той. Доста тръни ми повърша на главата, мулето му с муле, преди да осъзнае, че съм му най-близкия човек. Трудно ме допусна до вътрешния си свят. След като веднъж го направи обаче, вече нямаше проблеми. Какво да го правиш - Скорпион! :)
Много го обичам и връзката ми с него е едно от малкото неща, които ми носят радост в тоя живот.. Вероятно ще има такива, дето ще критикуват, но наистина ми е все тая. Всеки си знае себе си, как се е стекъл животът му и защо е постъпил по един или друг начин.
А самото начало на историята, съм го написала като коментар №70 на една друга изповед, мисля, че беше "Необходими ли са изневерите? "

Ами това е от мен. Любов и усмивки на всички. :)

237.   ако не бяха тези 3 години щях да съм сигурен, че пишеш за мен :))))

238.   До всички моралисти!
Абе хора, какво ви става? Защо сме се били женили, защо сме лъжели партньорите си? Нали така се създават децата, а деца трябва да има!
Аз съм жена, на 38. На третата година от брака си изневерих за първи път. В мислите си много преди това. От тогава не съм спирала. Няколко връзки с продължителност по 2-3 години. В момента започвам нова - може би най-невероятната до сега! Не правя секс с мъжа ми, не употребявам презервативи с любовниците сип. Подбирам ги по-скромнички. Чувството е невероятно. Жива съм! Живаааа! Децата ми пораснаха, мъжът ми винаги си е имал своята компания за чашка, а аз какво да правя? Аз не му правя забележки, че пие по цели нощи (слава богу няма лошо пиянство), а той от своя страна не е ревнив и вярва на всичките ми лъжи. Прекрасен е този живот!
Ели

239.   До 233.
Аз съм мъж и ще ти дам един много прост съвет. Всеки има право на щастие по начина който той го разбира. Ако твоето гадже е решил да си търси щастието с друг човек логичното и почтено действие е да му помогнеш да превъзмогне връзката ви. Трудно е обаче ако го обичаш истински неговото щастие трябва да доминира над твоето собствено :)
Аз съм в подобна връзка с жена която е "убиец" - супер секси, млада, красива, умна и добра. Ако бях с 20г по-млад тя щеше да е моят първи избор, но не съм, и затова единственото нещо с което се задоволявам са краткосрочни любовни планове и помощ в уреждането на нейния бъдещ щастлив живот:) И затова ако щеш вярвай ценя възможността да живея МОЯТ си живот В ТОЗИ момент толкова много.

240.   До 239
Аз съм номер 234, с историята на 233. Може и това да е най-логичното и почтенно нещо, но аз не мога да бъда чак толкова почтенна. Не мога да си представя че като обичам някого, сама трябва да му помагам да превъзмогне връзката ни. Аз не искам тя да бъде превъзмогната. Затова като теб съм решила да взимам от живота това което ми се предоставя, да се наслаждавам на момента. Но в никакъв случай няма да му помагам да гради бъдещето си с друга жена. Знам че звучи твърде егоистично, но невярвам на приказките че като обичаш някого искаш да го видиш щастлив. Да, аз искам той да е щастлив - но щастлив с мен.

241.   До номер 10, моята история е почти същата като твоята, бих искала да поговоря с теб. Имам нужда от съвет.
на лични

242.   Здравей, омъжена съм и имам любовник от 14 месеца, който също е женен с две прекрасни деца. Виждаме се при всяка възможност. За любов не зная, но се желаем повече от всичко.

243.   Жал ми е за Вас. Ако лъжете човека, който е създал семейство с вас, единствения, който е посветил всичко на Вас... жал ми е и за него, и за Вас... И не говорете за обич - това Вашето е желание, от най-прост, животински тип... Обичта е нещо, което Вие явно не познавате, или просто сте забравили какво е! Да на всеки е възможно да му се случи, но "откакто съм женен/а имам две - три няколкогодишни връзки"?? !!! Ама защо се жените? Вие очевидно не сте за семеен живот!!! "Ама искам дете" - ами не заслужавате... Детето се създава в семейство, а не в бардак от безразборни връзки! Всъщност, не ми е жал за Вас... Жал ми е за тези които лъжете, и чийто живот рушите! Жал ми е за децата Ви - мислите ли че не усещат? !! Всеки може да стъпи накриво, но ако цял живот ще "куцате" - имайте доблестта и освободете съпруга/та си - те не са Ви виновни, колкото и удобно да е оправданието тип - "нещо ми липсва вкъщи"!!!

244.   Според мен, човек трябва да прави така, че да бъде щастлив, но без са натъжава другите около себе си. Каква полза имам от това, че мъжът ми не ми изневерява, след като е груб и ме разплаква почти всеки ден? Резултата е на лице-в мислите ми, в сънищата ми вече има друг. Кой знае, един ден Другият може влезе и в живота ми..

245.   244, много си права всеки човек сам си избира как да си живее живота за да бъде щастлив. Съпруга ми е добър, но е много студен и не си показва чувствата, а на мен това ми липсва много и често както казваш в сънищата и в мислите ми се появява друг мъж напълно непознат за мен.

246.   Чета и все повече ми е болно. Вече няма ценности в този живот, как Господ още ни търпи! Всичко е фалшиво. № 95 разсъждава отвратително. № 31, не е вярно, че съпругите, чиито мъже им изневеряват и те кръшкат, а не леят сълзи вкъщи. Аз съм потърпевша страна. Говорите толкова нормално за изневерите и не мислите колко страдания причинявате на близките до вас. Моят съпруг ми изневери и уж вече всичко прекрати, ама аз все се съмнявам, не вярвам, че няма някоя там. Животът ми е кошмар, всеки ден плача, очите ми са подпухнали ужасно, на работа ме гледат странно, вече пия постоянно хапчета за високо кръвно, защото иначе не мога да стоя на краката си от световъртеж. Нима това иската да причините на близките си? замислете се. По-голямото ми дете казва на приятелките си: мама постоянно е тъжна, вече въобще не се усмихва. децата ми страдат от това, нямам желание да се занимавам с тях, постоянно нямам сили, сутрин не мога да стана от леглото. Не искам да изневерявам! Не искам и аз да стана като него! За мене това е много нечестно! Исках да се разведем, но той не пожела и детето плаче, а и няма къде да отида. Колкото до секса, как се отразява на отношението към половинката, когато има трети човек, ще ви кажа: докато имаше любовница, мъжът ми НЕ ПРАВЕШЕ СЕКС С МЕН! Сега уж започна, проявява и някаква страст, ама пак е нарядко. Затова си го правя сама. Не искам други мъже. Мразя мъжете. Всичките са еднакви.

247.   Предварително се извинявам на авторката, че не съм от тези, към които е задала въпросите си. Провокиран съм да се включа в темата от последващите коментари, четох до 100 и нещо, но нещата взеха да се повтарят, да ме извиняват непрочетените. Мое лично мнение е, че всичко се свежда до курварлък - имал съм достатъчно много връзки за да смея да твърдя, че в нито една от тях не съм поддържал паралелна връзка. За мен е въпрос на самоуважение да прекратиш връзката си с този, който не те удовлетворява и тогава да потърсиш нов човек, иначе се получава така, че сучеш от две крави, но едната от тях не знае, че само я доят. Не мога да си представя как ще се върна при съпруга/та си след любовна среща, ще и/му приказвам мили неща или ще се оправдавам колко много съм ангажиран/а и поради това не съм се прибрал/а навреме. Ненавиждам лъжата, а каква по-голяма лъжа от това да си с някого, а мислите ти да са с друг/а - човек трябва да има достойнството да посрещне трудностите в живота и да се справи с тях сам, шикалкавенето от сорта и тук ми е добре, и другото не е за изхвърляне е само въпрос на самочувствие, а аз не мога и не искам да се чувствам курва, точно поради това спя спокойно, рядко сънувам, още по-рядко кошмари, не се притеснявам, че ще ме хванат, че някой ще ме издаде, не си задавам въпроси редно ли е, нередно ли е. Всеки има право да живее живота си както намери за добре, много добре знам, че никого не мога да спра да се чувства по начина, по който на него му харесва, но аз просто не искам да съм курва, нося си раницата, справям се с предизвикателствата и никога не тъка на два стана! Не знам за подбудите на мъжете, но имам поглед върху женските подбуди да са с един в къщи и с друг в леглото (имам десетки примери пред очите си), без онзи в къщи болшинството не могат да си позволят маникюр, педикюр, мазила, парфюмерия, екскурзии и т. н. или както имаше един виц на времето "Какво е инфлация? Да замениш златното сърце на съпруга си за железния к** на съседа. " - явно живеем във времена на инфлация!

248.   до 247 ,нищо не си загубил ,че не си чел след 100- ното мнение ,от там картинката става още по-грозна .
Напълно те подкрепям .
На мен пък ми е жал за участниците в тези връзки ...
Няма такава връзка в която основата да не е лъжа за съжаление ,а където има лъжа няма нищо .
Колко ли трябва да си изпаднал и да си смачкан за да влезеш в такава връзка ?

249.   Животът е странен...
Чувал съм неведнъж с насмешка, че извънбрачна връзка можеда стабилизира семейството! Голям смях :))))
ДА, но ето че ми се случи на мен и на нея! И не е смешно, и не го намирам за курвалък! П. П Темата е за учасници в извънбрачни връзки, останалите като не разбирате недейте да съдите!
Илия

250.   Илия, разкажи какво се случи.
И аз съм чувала, но нямам пример като твоя.
Искаш да кажеш, че твоето семейство и на любовницата ти се заздравиха след връзката ли? И вече нямате връзка и нямате необходимост от такива?

251.   Към 249:

Аз разбирам и съдя точно затова. Ти какво си мислиш, че нямам яки колежки, които ми се натискат по цял ден ли? И не говоря за някакви курви, а понякога се попада и на момиче, което наистина си заслужава и може да ти завърти главата... само, че като "неразбиращ", ценя хората и обичам истински... лъжите и любовта не могат да съществуват заедно... може да съществуват с егоцентризъм, страх от отхвърляне, чувство за собственост, комплексарщина и т. н., ама не и с любов...

252.   Добре бе, господа и дами моралисти, кьорусум табела, толкова ли не можете да четете, че тази тема е за участници в извънбрани връзки, каквито не сте, защо цапате тема, която не ви касае?

253.   Какво се случи ли
Стана така че, започнахме да споделяме за половинките си и за разочарованията от тях.
Започнах да виждам жена ми през очите на жена и разбрах колко много неща не съм разбирал, същото се случи и от страна на приятелката ми.
Започнахме да експериментираме с препоръки един към друг и нещата тръгнаха. Разбира се никога вече няма да е същото!
Все още имаме връзка макар срещите ни да се разредиха до една на около два месеца, а на скайп почти през ден.
Абсурдното е че, имаме нужда един от друг, за да имаме семейства.... странна работа...
Илия

254.   До 233. Моята история е почти същата като твоята, с разликата, че все още нямам внуци. Имам големи деца, съпруг от 22 години насам. Първият мъж в живота ми, голяма моралистка съм принципно, така възпитах и децата си. Обаче се случи и с мен. В един прекрасен ден осъзнах, че не мога да мисля за нищо друго освен за човекът, който открадна сърцето ми. Нашият случай е трагичен, защото той е приятел на семейството, по-млад от мен с 4-5 години. Правили семе холяди купони заедно, ходили сме по концерти и т. н., познавам ог години наред и то просто се случи. Споделих с него това мое чувство. Оказа се, че и той изпитва същото. Заедно сме почти година, но секс все още не сме правили. В началото това беше абсурдна идея, с която се съгласихме и двамата, после... желанието се засили и у двама ни, но така и не ни се отдаде възможност до този момент. Чуваме се всеки ден по телефона, споделяме си, говорим дълго и с наслада. Насаме се виждаме през два месеца, иначе всяка седмица в приятелски кръг. Много ми у трудно, страдам, говорили сме си да си намери момиче, което да е подходящо за него, аз съм на 40 и т. н. Благодарна съм му, че не ме притиска за секс, защото както казах в началото съм голяма моралистка, но желанието в мен се засилва все повече и повече и даже съм склонна аз да му предложа директно. Мисля си неща от сорта, че може би не ме желае щом година вече не сме го направили и това започва да ме тормози. Обичам го и страдам за него, но обичам и съпруга си. Дайте ми съвет.

256.   Аз също започвам да се влюбвам в мъж който почти всеки ден се виждаме той започна флирта да гледа с оня продължителен и страстен поглед, а аз също не му отстъпвах, той ми е преподавател в университета, страх ме е и едновременно изпитвам срам от това, душата ми го иска, а от друга страна обичах мъжа си и десет години не съм поглеждала друг. Не вярвах, че това ще се случи и на мен монотонна съм, но когато дойде не пита незнам какво да правя като го видя притеснявам се, забавям си походката той усеща знам той също ме гледа следи постоянно с поглед интересува се за мен, дайте ми съвет, аз съм на 37 години, за него още не съм разбрала на колко години е, но със сигурност е доста по голям от мен, как да му кажа че съм влюбена в него??? Притеснява ме също че ми преподава, дали няма да ме отхвърли ако му призная иначе и двамата сме семейни с по две деца, чувала съм че не се разбирал много с жена си, но мен не ме интересува, искам го този мъж, никога досега не съм усещала такива чувства на привличане, на желания ако щете той е като магнит за мен, ако не беше започнал флирта по настоятелно той може би щеше да ми се размине, но така ми е било писано май::)))). Дайте някакъв съвет.

257.   Към 256 Привет , бъди смела и откровена , спри и разговаряй от сърце с него. Той чака теб дали няма да го отхвърлиш. Направи го умно и тактично. Изживей си своя живот, но не хлътвай прекомерно много. Гледай си семейството. Още веднаж , умна, тактична, активна и открита към него. Същевременно потайна и показвай скромност около себе си. Бъди артистка. Няма как да ти кажа насаме много съвети и идеи, защото тук ще има и много моралисти. Успехи и радост и бъди високо в душата си. М. 68

258.   За да не отварям нова тема, пък и въпроса ми е много близо до тази. Ще си позволя да попитам за съвет на може би един много тъп въпрос, но наистина имам нужда от различни мнения. Та въпроса ми е: "Как да си хвана любовница? " Моля тези с опит най-вече да споделят. Но първо малко инфо за мене. Аз съм мъж на 37 години, женен съм от доста време и имаме две деца. Изглеждам добре поне според мен, нито съм дебел, нито имам голям корем. Поддържам се добре и имам перфектна хигиена, но за съжаление съпругата ми явно ме обича повече като брат, отколкото като мъж и последните няколко години загуби всякакво желание за секс. За да съм по-кратък ще напиша само, че съм опитал почти всичко за което съм чел или ми е хрумвало за да и върна желанието, вече загубих надежда всякаква. Просто тя сякаш бяга от проблема, а аз не съм все пак толкова стар, че да забравя за секс повече. Колкото и да не ми се искаше да стигам до тук, явно това е единствения ми изход. Сега на въпроса. Предпочитам жена между 30-40 години, да е омъжена е по-добре според мен защото аз нямам намерение да се развеждам. Къде да търся такава жена? Не искам да е от работата ми, пък и няма много жени около мен. Не искам да е позната или приятелка на жена ми. А не вярвам и една примерно омъжена 35 годишна жена да ходи по барове и дискотеки, значи и там отпада като търсене. Може би някакъв интернет сайт? Кажете вашия опит.

259.   Към 257 благодаря ти все пак за отговора и съвета който ми даваш, много ме е срам, но ще изчакам малко и ще видя как ду кажа или покажа:))))

262.   към 258 сигурен ли си че знаеш какво търсиш? минал съм през това
ако си мислиш че извънбрачна връзка ще задоволи потребноста ти от секс, си на много грешен път! една семейна жена в повечето случаи кръшка поради липса на внимание което ще потърси от теб :)) и става една... ако е само за секс по добре си плати, излиза по евтино, имаш право на избор и си тръгваш когато искаш без обеснения колкото до сайтовете... е там вече и ти може да изгубиш желание за секс, и ще заживеете щастливо с женати:)))
Илия

263.   Здравейте,

Аз съм мъж на 27 години, имам сериозна приятелка от почти 5 години. Живеем заедно. Пиша тук защото искам да споделя на някой, а съм много недоверчив за да кажа на когото и било каквото и да е за всичките мои грехове... нека започна с това, че за 4 години не намерих в моята приятелка едно нещо което да ме накара да се разделим, изключително добра е с мен, обичаме, подкрепяме, ние дори не се караме... В началото и секса и страстта я имаше, но предполагам повечето от вас знаете, че с времето.. страстта намалява - съответно и секса..
Имах любовница в продължение на година.. тя беше уникална в секса и като характер, беше ми дала време за да реша дали да съм с нея или с моята приятелка.. но спряхме да се виждаме защото след една година чакане тя се отказа.. от там започнаха и всички моиоще по-големи грехове. С приятелката ми работим в една и съща фирма но след раздялата ми с моята любовница аз започнах да се виждам с различни мои колежки ( общият брой е 7, нито една от тях не знае за другата и в момента съм спрял да се виждам с всичкиа) за мое голямо щастие всички те бяха дискретни.. Всички те, всяка една по отделно бяха готови да ме чакат за да взема решение какво да правя с моята приятелка и накрая взех решение, че повече няма да изневерявам на приятелката си защото тя не го заслужава.. но както има една поговорка "Вълкът козината си мени но нрава не" след 5-6 месеца срещнах момиче ( с 6 години по-млада от мен) която наистина много силно я желая и тя мен.. но за разлика от всички предишни.... за да успея да се виждам с нея (все още само на кафе) ми се наложи да кажа, че съм се разделил с моята приятелка.. и от тук идва големият проблем... не знам как да излезна от цялата тази каша която забърках и забърквам в продължение вече на 3 месеца.. какво да правя? Как мога да престана да изневерявам на приятелката си.. ( знам, че тя е жената с която искам да живея и да имам деца, но ЗАЩО подяволите правя всичко това? ) и въпреки всичко не мога да се ограничаи забраня да продължавам да преследвам това момиче. Напоследък не мога да ям, нито да спя както трябва.. изпитвам огромна вина за всичко сторено от мен и за всичко което можеби ще направя в близко бъдеще..

Надявам се някой да може поне малко да ме разбере.

265.   до 263. Според мен продължавай да си движиш както ти налага чувството. Ти си на възраст където човек трябва да експериментира, защото ако не го правиш сега ще започнеш да го правиш след години (аз съм точно в тази позиция). Когато бях на твойте години мисълта ми беше на 100% заета от правенето на големи пачки, и сега си плащам данък "мацки"....
Ако секса с текущата ти приятелка е изветрял тогава според мен се раздели с нея защото ако на 27 години е така, представи си каква сексуалност ще има след 10 или 20 години - нулева. И тогава пак ще попаднеш в същата ситуация -- да си търсиш партньорка извън връзката.
Истинския брак има няколко компонента и един от тях е дългосрочната сексуалност и ако този компонент липсва от самото начало, след това нещата ще вървят само надолу. Преди обаче да прецениш с коя мацка да бъдеш поддържай връзките активни и след подходящо сравнение на "За" и "Против" вземи адекватното решение и действай без да се колебаеш.

Успех

266.   До 257, не мога как да му го кажа няма да мога знаеш ли че мъжете, които не показват инициатива и жената я вземе в свои ръце автоматично престават да и обръщат внимание, не знам много съм объркана. Търся начин а не мога да го намеря, пък и той е зрял мъж мисля че той трябва да вземе инициативата.

267.   КЪМ 256 от 257 Не чакай действай смело и някога не се срамувай , вие жените това ви е проблема хем искате с душата си романтика а за дупето интересни преживявания. vinarsko

268.   Към 256 от 257 Мила госпожо, тогава неусетно поискай някаква дребна услуга от него, прави се на интересна и загадъчна постоянно възбуждай неговия интерес към теб.
Не го оставяй да те забравя. Бъди постоянно в неговото съзнание. Търси безобидни чести контакти другото идва
от само себе си. Играй загадъчна игра по смело вие жените знаете как. Чувствай интуицията си и какво ти казва подсъзнанието ти. Пожелавам ти успех и пиши. Шеговито
казано заедно ще успеем.

269.   здравейте аз съм на 24 години и съм омъжена от 3 години. Имам едно прекрасно детенце което е на година и половина. Преди да се омъжа имах връзка с женен мъж и тя продължи 2 години тогава ходех и със сегашния си съпруг. С любовника ми (така да го наречем) се виждахме много повече от колкото с гаджето ми. Когато решихме с гаджето ми да се омъжим спрях връзката ми с любовника и със него се засичахме само по кафетата на здравей здрасти. Всичко беше ОК но със времето мъжа ми се промени правехме секс 1 2 пъти месечно все бил уморен от работа и други причини. Един ден моя бивш любовник ми звана по телефона и ми каза че иска много да се видим аз му отказах но това продължи цял месец звънеше ми непрекъснато. Една вечер с моя мъж се скарахме за това че не може в месеца 1 2 пъти да правим секс и че вече си мисля че си има друга. А той както винаги ми каза (от както те познавам със друга жена не съм бил) но уви и до сега не се е променил. Аз реших да му изневеря със бившия ми любовник и една вечер го направих. Никой не разбра за случилото се за което много се радвам. Прочетох много истории много интересни но се питам семейни сте имате връзка със друг мъж от 1 2 години как никой не е разбрал? Мъжете ви не са ли ревниви? Моят мъж е много ревнив по 10 пъти ми звъни на ден. Ако пак започнем връзка със бившият ми любовник не знам как бих го крила толкова време от малък град съм и всичко се разбира.

270.   Зависи от разстоянието. Аз имам любовница от 10 години. Тя живее в Париж. Аз живея в Америка. Виждаме се по-малко от веднаж в годината. Заради което и нещата са се запазили толкова години.

272.   Здравейте, изчетох голяма част от коментарите и реших да споделя и моята история... Наистина ми се иска да чуя съвет... Младо момиче съм, нямам голям опит с връзките, до преди няколко месеца си мислех, че никога няма да ми се случи това, което стана, т. е да стана любовница, обаче... Свободна съм, но той е доста, доста по-голям, женен, с деца, от различни градове сме... Всичко започна съвсем невинно, пишехме по скайп, споделяхме си, казвах му неща, които никога не съм споделяла с друг човек... , той на мен също.. И неусетно разбрах, че съм се влюбила в него... Той също призна, че изпитва чувства към мен... Няколко пъти се опитвахме да си уредим среща, но все нещо напук на нас се случваше и проваляше нещата.. Е, накрая срещата се получи... Всичко беше добре, даже надмина очакванията ни, но до секс не се стигна.. Той е доста зает човек, работи най-вече от къщи.. В началото пишехме почти всеки ден с часове (тогава уж нямаше много работа), но напоследък има доста работа, все нещо друго става и едва ли не намира време за мен, трябва да обръща внимание и на семейството си... Казва, че чувствата му не са се променили, че като не пишем не трябва да приемам нещата толкова навътре, но го правя... Мога да кажа още неща, но за момента това.. Моля за съвет, ако някой е бил в подобна ситуация нека сподели. :(

273.   До 272, аз съм бил в подобна ситуация, различни градове, интересни разговори, тя омъжена, аз свободен, влюбване (поне от моя страна), среща без секс и така докато в един прекрасен ден не ми светна, че нямам право да си бутам човката там където не ми е работата, нямам право да провалям чужди бракове, връзката е невъзможна - изтрезняването дойде само за един ден. Години след това продължавам да си спомням за тази жена с най-добри чувства, но никога повече не съм си помислял за нея като за жена и евентуален партньор. Решението ще си вземеш ти, но според мен едно изчукване не е връзка - готова ли си на това?

275.   Аз съм 233. Благодаря на 234 и 239 за споделянето и съветите. Изминали са близо 3 месеца откакто писах. Още съм в тази мелница. Много е трудно. А човекът след няколко бегли срещи с жени попадна май на човекът, който му трябва. И двамата премисляме и не знаем как да постъпим. Но в такива отношения все повече мисля, че решението е да живееш ден за ден. В такива моменти човек осъзнава колко кратък е животът, колко важно е да го живее без да насилва себе си. Няма универсални решения. Господар винаги е сърцето. То казва как да постъпиш. Но без никой да страда. Не като декларация, а защото не можеш да си добре, ако някой страда.

277.   Влязох тук защото прочетох САМО ЗА УЧАСТНИЦИТЕ В ИЗВЪНБРАЧНИ ВРЪЗКИ. Заинтригува ме молбата на авторката , хвърлих , бих казала любопитен поглед върху доста писания,съвети,разсъждения,умозаключения и какво ли още не... Иииии установих следното: много похабени нерви пък и загубено време за хората, които не четат внимателно . Т.е. кой иска мнението на тези,които не участват в извънбрачна връзка, кой се вълнува от изразеното им становище. Просто си намерете мястото и пишете там.Тук е място на онези ,които искат съвет и полезен коментар ,а не лекции по морал .
ИЗВЪНБРАЧНИ ВРЪЗКИ Е ИМАЛО,ИМА ГИ СЕГА , ЩЕ ГИ ИМА
И В БЪДЕЩЕ! Има щастливи,има и наранени, но това какъв е всеки зависи от самите нас.ЖИВОТЪТ Е САМО ЕДИН!
всекизависи
зависи единствено от самия

278.   Браво 277! Колко поучително! Постави на място всички "задръстени" моралисти. Колко много "щастливо влюбени, жадни за живот и най-вече разумни" хора имало и всички те много се подкрепят взаимно. Емоционално стабилни са, доволни от живота, знаят какво искат, но просто се втурнаха да пишат по форуми, ей така без особена причина - да споделят щастието си.
Извинете, че пиша, ама и аз бях участник в такава връзка, та затова си позволих. Разбрах обаче, че няма нищо по-хубаво от чистата съвест и християнския морал (иначе повечето тук вероятно твърдят, че са християни, даже Коледа и Великден си позволяват да празнуват). Разбрах, че онова, което вие наричате "любов", е тръпката от самото прелюбодеяние. Не човекът, с когото сте, ви прави щастлив, а самият факт, че това действие е нечисто. Харесва ви самата лъжа и задобряването в нея. Ако съпруга/любовница си разменят ролите, то любовницата ще омръзне, а съпругата ще "поддържа огъня". Просто не намирате друг смисъл в живота си, ако я няма лъжата, не се чувствате пълноценни някакси. Всичко това го преминах и аз, но сега знам, че няма по-голяма смелост от тази да се изправиш срещу проблемите във връзката и да съумяваш да ги решаваш. Научих се да поддържам емоцията там, където е нужно и да получавам това, което ми трябва за щастието ми, без лицемерие.
Само моля ви, не се наричайте "разумни", защото запазването на брака се дължи само и единствено на другата половинка, която е преценила, че ще жертва своето щастие заради децата. Вие няате никакъв принос за това! Просто сте попаднали на хора, които са склонни да се примиряват и това унижение на половинката също ви носи голяма тръпка и самодоволство, дори възбуда.
Към коментара 277 мога да добавя само- да, живота е един на всеки човек, наранените също имат само 1 живот. Всеки има право да си го живее, но никой няма право да подвежда друг и пробутвайки му фалшивата си личност, да го подлъгва, че и той ще изживее живота си, както е искал. Всеки има право да знае истината и сам да направи своя избор относно живота.
Убийства също е имало винаги, има сега и ще има в бъдеще. Също толкова неморални са. Няма ли да да ви достави удоволствие да убиете някой, който не ви кефи? Няма, защото ще ви е страх, иначе в миналото е имало и доста отровени съпруги и съпрузи.

279.   Аз пък ще кажа БРАВО 278, ама каква полза - за мен изневярата е невъзможност да поемеш живота си в собствени ръце, нека остави на страна морала, болшинството изневеряващи просто нямат смелостта да кажат "аз повече не искам да съм с теб, аз ще вървя по моя път, ти си свободен да вървиш своя" - помиярско е!

280.   Да! Браво на 277! Точно, конкретно и ясно! Доказателство, че моралистите са излишни е и написаното от 278. А именно, че едно участие в извънбрачна връзка го е вразумило, дай боже да е завинаги. Всеки има свободата да избира, подкрепя или критикува написаното и поради това, аз отново ще адмирирам 277 - всеки има възможността да направи живота си такъв какъвто го желае. Колкото дотова 278, че намесихте и убийството - само 1 -излязохте от темата на форума и Вие, но здраве да е и бъдете щастливи!

281.   277 и 278 - Глупави и безмислени коментари.
Изневери винаги е имало и ще има. Никой не може да промени как света се върти. 276 пише че този форум е за "Само за участници в извънбрачни връзки" и това не включва депресирани моралисти и богобоязливи християни. 276 е ПРАВ!

За последната група от хора има други онлайн форуми и места за изразяване на ортодоксални и милозливи идеи.

282.   Здравейте! Чел съм почти всичко. Писал съм няколко пъти. Не съм изневерявал, точно обратното-изневериха ми. Не съм моралист и подкрепям всички, които имат ивънбрачни връзки. Вярно е, че животът е такъв и изневярата е нещо обичайно, но не е за всеки. Не случайно са изказани следните български поговорки:
Който се бои от мечки, да не ходи в гората'
Като не умееш да плуваш, не влизай в дълбоки води.
Та за край само и аз да кажа БРАВО на 277!
Всяка жаба да си квака в гьола, пък ако реши да поквака и в чужд гьол да бъде разумна, за да не я разберат околните и да не разкряка останалите както се получава и тук във форума.

283.   Аз съм 233 и мога само да кажа, че не съм съгласна и не е вярно нито едно изречение от казаното от 278. Дори подозирам, че е доста депресиран и озлобен човек. Но му пожелавам любов и здраве.

284.   278 съм.
Намесих убийството и религията само за да кажа, че съществуват много неща, които е имало, има и винаги ще има, но това не дава никакви изводи. Много взехте да си я харесвате тая фраза и да я копирате във всеки коментар, но поне пояснете какво от това, че е имало, има......и т.н.т.
Да ви отговоря,че не една изневяра ме е променила или стреснала или квото там писахте. Всъщност изобщо не изневерите са ме е променили. Малко порастнах, разделих се с някои илюзии и някои комплекси и разбрах, че трябва да се уважава свободата на избора на абсолютно всеки човек, та дори и на съпруга/та. Тука всички с главни букви пишете за единствения ви живот, за правата ви, за избора ви. Никой не ви го оспорва това право, успокойте се!
"аз отново ще адмирирам 277 - всеки има възможността да направи живота си такъв какъвто го желае" - точно за това говоря и аз. Как някой мамен съпруг/а ще я имата тая възможност, като вие му поднасяте грешна информация. Нали точно затова лъжете - за да не може другия да си направи извод и да си вземе също така важното решение за живота? Като сте толкова смели тука, та чак и поговорки пишете за героизма си, защо не проявите и малко смелост да покажете истината в реалния свят, вместо по форуми да обяснявате как било хубаво в единствения си неповторим живот да лъжеш, да лъжеш и пак да лъжеш...?
Обвинявате ме в депресии - не отричам. Имам си проблеми, затова влизам тук, търся си мнения по разни въпроси. Вие също. Да не би от щастие да сте влезли тук да си губите времето? Човек, когото нищо не терзае, не пише по форуми.
Пък и темата ви озаглавена толкова строго, като ограничителна заповед направо, няма как да не надникнеш от любопитство.