Труден избор
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 1265 пъти
Здравейте!
Омъжена съм от 25 години, а през последните 9 не живеем заедно с мъжа ми. Поддържаме чудесни отношения, ходим на почивка лятото заедно с децата. Не знам дали си има някоя, никога не ме е интересувало. Дори бих била щастлива да не е бил така самотен. Не сме се развели и аз не знам защо. Никога не е стоял въпроса дори пред мен. Сякаш си живеем живота сега с идеята като остареем да се крепим двамата с бастунчетата. Наскоро се скарахме сериозно. Повода беше проблем с един имот и изведнъж така ми прекипя, че за първи път му казах - аз се изнасям /живеем в общо жилище/, а той ме попита -искаш да се развеждаш ли? Казах -да, а ти? И той ми каза-не искам.
Започна сутрин да ме кара с колата на работа, започна да споделя, започна да се прибира в общото ни жилище, а не в личното му. Изведнъж стана един смирен и тих, различен. Скоро ще навърши 50. Няма го онзи луд и див мъж, когото познавах 25 години.
ПРез времето, когато не бяхме заедно не ми е липсвал, имала съм си мъже. Въпреки всичко каквото и да се случеше с мен или децата звънях на него. Често чувах-няма връзка с този номер или биеше заето, но аз всеки път звънях на него. Мислех си, че сме се отдалечили. Че навика уби много неща в нас, че аз спрях да му обръщам достатъчно внимание, като се родиха децата, че той изведнъж реши, че в къщи му е скучно. Ала през цялото време, когато не живеехме заедно не спирахме да се търсим. Понякога не се чувахме с месеци, а после говорехме с часове по скайп и вайбър. Всички важни решения за децата взех сама, него го нямаше, не искаше да го занимавам с глупости. Отгледах ги сама. Сега иска да е част от живота им. Чудя се и се мая -това любов ли е? Онази, която преминава през всички изпитания и бури на живота?
От няколко години имам сериозна връзка с мъж. Любов ли бе да я опишеш. Дори си мислех, че можем да живеем заедно. До като не разбрах, че приятеля ми изобщо не мисли в тази посока. До като и той не започна да проявява егоизъм на н-та степен.
Та сега се чудя. Приятеля ми не става за нищо. Обичам го и сърцето ми се къса, но с него шансовете ми са да стана на 80, когато той реши, че е добре да заживее с някого. Мъжът ми. Той ли е мъжа на живота ми? Наистина ли с него ще остареем заедно? Или чака децата да станат над 18, за да се разведем?
Дали не евреме и на двамата да им кажа сбогом. Ще ми липсват. И двамата.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 3 месеца hash: f4538ef1d0

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Според мен ти живееш с много заблуди, породени от нереалистичните ти очаквания към брака. Първо пишеш, че 25 г. си омъжена, а само от 9 месеца не живеете заедно, ходили сте заедно на почивки и всичко, но си си била отгледала децата сама??? Нещо не ми се връзва. Твоите деца трябва да са и доста големи, едва ли 9 месеца са им развалили детството и са те направили самотна майка. Вие идвате от поколение, в което просто не е прието мъжете да се грижат толкова за децата в смисъл игри, гледане, а ролите мъж-жена са били (и са) разделени и мъжете ги е било страх да показват чувствата си към децата си, да играят с децата си в парка и така нататък, но реално мъжът ти винаги е бил тук за вас, така както го описваш. Може би ненаместа му във възпитание и т.н. те е накарало да се чувстваш сама в отглеждането на децата, но ти самата виждаш, че когато става дума за истински големите и важните неща ти винаги си имала мъж до себе си, а и децата ти винаги са имали баща до себе си. Това, че ти си си представяла брачния живот по друг начин или си си представял друго поведение на бащата на децата си не значи, че мъжът ти не е добър, ангажиран по своему баща. Днес си свидетелка как младите мъже помагат на жените си, как бутат количките сами, за да има време майката за фризьор в почивните дни или дори играят с малки бебета в парка, но това до скоро не беше типично. Нещата се променят, но не е честно да съдиш по днешните мъже за това, което е било по ваше време. Сигурна съм, че съпругът ти по свой начин е поемал грижата за семейството си, но може би за теб това е било даденост. Също мисля, че ти е рано да мислиш кой с кого ще остереел. На 50 г. сте - разполовили сте кажи-речи живота. Днес хората живеят по-дълго от преди и най-вече са по-дълго активни от преди. Пред вас стоят едни 15-17 г. активна трудова дейност, но нещата се обръщат и се връщате там, където сте били в началото - връща се отношението мъж-жена и все по-малко сте „мама и тати“, защото вие малки деца нямате. И още малко си помисли за съпруга си - дали не си била ти тази, която се е разтворила в роляата си на майка и си го занемарила. Дали и той не се е чувствал самотен с теб, така както ти си се чувствала сама с отглеждането на децата??? Това са много интимни, сериозни въпроси, отговорите, на които вие двамата трябва да намерите един с друг. Само времето ще покаже ти с кого ще остарееш. Това, че ти си имала други мъже в живота си и най-вероятно мъжът ти е имал разни жени не означава, че всичко между вас е свършило. Пак казвам - днес живеем по-дълго и човек не е направен за толкова дълга моногамна връзка. Само преди 50-70 г. средно човек е живял у нас 45 г., а на 50 г. си спомняш примерно своите баба и дядо, че са били истински бабички и дядковци. Нещата днес обаче не стоят така - вие днес сте далеч от „баба и дядо“, не само изглеждате млади, но и сте сравнително здрави, активни хора. Еестествено е да търсите личното щастие, любовта, сексуален партньор. Спокойно - няма правилно и неправилно тук. Мисля, че е време да преоткриеш съпруга си като мъж и любовник отново, а дали ще се получи - времето ще каже. С любовника ти обаче връзката се е изчерпала. По-добре скъсай с него преди нещата между вас да са станали грозни. Той си има други планове за живота, в които ти не се вписваш. Остави с добрите мигове заедно и не позволявай да се стигне до сапунки и драми. Ако не се получи със съпруга ти или не искаш да му дадеш шанс като мъж обаче знай, че рано или късно ще се появи жена в живота му, с която действително да иска да остарее и тогава забрави за обажданиците по телефона за проблеми и подкрепа, забрави за него и като за приятел. Човек не може да има всичко, а когато той заживее в друга сериозна връзка ще поиска не само развод, но и да изчезнеш като цяло от живота му, защото никоя жена не търпи такава паралелна връзка като вашата той няма да има време и енергия, а и ще се усети, че го използваш малко или много. Успех и се надявам да съм помогнала. Изборът ти действително не е лесен, но поне имаш избор...

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: 85792acea1

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   9 години не живеем заедно, а не 9 месеца. Не е излязло ясно. Преди 9 години той пожела да живее сам, но лятото ходехме заедно на море. Децата ни не са толкова големи, появиха се по-късно. Иначе аз знам, че се отчуждихме покрай децата. И вината е моя за това. Исках да е като бащите в парка, а не да мисли къде да хукне по забавления. Чудя се дали има завръщане един към друг? !

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: acd3299a3e

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Вие сте разведени много отдавна. Коя е тази жена, която се съгласява без нищо да живее 9 години без мъжа си. Същото важи и за него де.

 

...

горе^