 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Завистта погубва хората !
преди: 8 години, 9 месеца, прочетена 2920 пъти
Днес реших да се самоанализирам и да преценя какво ми пречи на спокойното съществуване. Това, което ще напиша е нещо като битово есе. Тази тема засяга всички хора и рядко някой се въздържа от завист, независимо какъв човек е и какво притежава. Можем да завиждаме за социално положение, за семейно положение, за щастието на някого, за красотата, интелекта и редица глупави неща. Казвам глупави, защото това ни влияе зле.
Накратко за мен - с юридическо образование. Възраст - 25 години. Жена (тук някои хора ще си кажат "типично е жените да завиждат" но мъжете също го правят). Произход: богати родители, които са моята гордост, много трудолюбиви и пестеливи. Не обличат маркови дрехи и не ходят на спа процедури. Напротив нямат свободно време. Работят от 9 до 24 часа. Аз съм обвързана с бедно и умно момче.
Светът е устроен така, че никой не се ражда където пожелае. Всеки е добър човек за себе си. Но завистта е навсякъде. Аз изпитах това чувство като малко дете в училище. Завиждах на децата, които се обличаха добре, които бяха с голямо самочувствие. Моите родители не ми купуваха маркови дрехи, аз и не пожелах такива, защото да носиш подобни дрехи и да имаш огромно самочувствие благодарение на това е повърхностно. На мен ми завиждаха за успехите и хубавите оценки. Това вече е постигнато с труд.
На тази възраст никога не съм одобрявала скъпарските дрехи, спа процедурите, готините автомобили и материалните неща не са били цел в моят живот. Винаги съм мислила, че човек може да бъде щастлив като се разходи в парка, като се повесели с приятели или има някое хоби(без материалности). Докато не започнаха подигравките на всички, че съм бедна и че имам гуменки и два чифта дънки, или че приличам на клошар. Много малко хора знаеха къде живея, кои са моите родители, какво притежават те и така нататък. Знам, че има нещо сбъркано в ума ми. Не обичах да се изтъквам. Бях аутсайдер. Занимавах се със спорт и пишех поезия. Понякога ходех в забързаната и тежка работа на родителите ми да им помагам. Навсякъде в града обикалях с велосипед. За мен да харчиш парите, които мама и тати са спечелили с много труд беше жестоко. Явно и аз бях пестелива и когато имах избор и ходехме да ми пазаруват дрехи избирах най-евтините дрехи или казвах че имам за доизносване такива.
Когато станах на 20 години в университета промених своята визия, но останах същият човек. Реших, че подигравките няма да имат място в живота ми отново. Започнах да си купувам скъпи обувки(безброй чифтове по 100- 300 лв. ), скъпи дрехи, маркови часовници, маркови очила, смених маникюра, промених средата, започнах да посещавам тузарски клубове, обикалях из света, позволявах си глезотии като колоездене, стрелба, парашутизъм. Промених живота си коренно и реших да му се насладя. Реших, че мога да използвам уважението и името си. Всичко, което е било около мен, използвах за моя угода. Но това ме погубваше. Аз не се чувстам в своята кожа. Всичко е една заблуда и няма смисъл. За моето щастие е нужно тръпка, духовно пътуване, прости нещица.
Един ден срещнах момичетата, на които завиждах и се уговорихме да седнем в близкото кафе. Тогава те останаха изумени от начинът, по който изглеждам, прическата, скъпият телефон, местата, които имах възможността да посетя. В началото може да са си въобразили че спя с някой богат бизнесмен. Разбраха къде живея, къде работят моите родители, разказах им как си изкарах на последния круиз и какви приятни маркови магазини съм посетила и тогава аз бях много доволна от тяхната очевидна завист. Сега свиря на китара и съм любител фотограф.
От година реших да съм обикновена. След университета се разделих със своите богати приятели и станах отново обикновено момиче. Но продължих да участвам в благотворителни каузи. Предпочитам да съм обикновена и да доказвам коя съм и какво мога, чрез ум и обикновена визия. Една жена може да бъде добре поддържана и без да ходи на фризьор, без да носи обувки от 500 лв. Завиждам на своите приятели за богаташките вили и партита, завиждам за скъпите яхти и кабриолети, но ние имаме един живот и всеки прави своят избор. Луксозният живот не е моя цел, отказах се от това. Той ще бъде предпоставка за завист у мен, но никога не бих го избрала. Защото това не е богатство, а падение. Не е постижение. Богатите са също толкова нещастни. Завистливите също. Аз още търся това което ме прави пълноценна.
Всички имаме един живот и право на избор какви хора да бъдем. На мен ми е трудно да избера дали да завиждам или да ми завиждат. Но човек е хубаво да гледа единствено пред себе си и в своите възможности. Не можем да имаме всичко и не можем да бъдем всеки. Достатъчно е да знаем кои сме и да харесваме огледалния си образ и постиженията си.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 162c228305 |
|
1. Сигурно доста си прекалила с чалготеките т. е. с "тузарските клубове", но е хубаво, че пак си станала нормална, повечето си остават боклуци и не се променят.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 8d9785721f |
|
2. Авторке, опитвам се да анализирам проблема ти. Имам само един въпрос за сега, когато живееше разкрепостено и богато(което е нетипично за студентите особено от бедно семейство) на какво ниво беше самочувствието ти? Имаше ли хора, които те засенчват в тогавашната ти среда и нещо не ти достигаше да си като тях? Опитвам се да разбера дали проблема ти не е самочувствието.
Другото, което ми хрумна веднага е, че може би не си имала истински приятелски връзки с тогавашните ти приятели и среда, и си се чувствала не на място, защото не са ви били чисти отновенията. Тоест, били сте си нещо като приялите за кафе и почивки, но нищо повече. И всичко, което се е градило между вас, е било заради преимуществата, които можеш да извлечеш от тях. Помисли върху това, което написах и ми отговори права ли съм или не. Ако съм права - според мен имаш нужда от истински приятели и връзки, а не от хора, които да допринасят за престижа ти и дълбочината на връзката ви да се съхранява само на общи интереси/хобита/пътуваниш и т. н. Имаш нужда от дълбока духовна връзка с някой, от дълбочина... а те няма как да ти я дадат, защото тяхната дълбочина и връзка се крие в материаното. Това е, според мен..
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: f8f25269f7 |
|
3. Не разбрах, това пледоария ли беше, или словесна логория, за успокояване на душата. Какво е това " Завиждам на своите приятели за богаташките вили и партита, завиждам за скъпите яхти и кабриолети, но ние имаме един живот и всеки прави своят избор. Луксозният живот не е моя цел, отказах се от това. Той ще бъде предпоставка за завист у мен, но никога не бих го избрала. "!? Хем завиждаш, хем се отричаш луксозният живот. Кое от двете е вярно. Човек завижда за това което няма и иска да го има, а другите вече го притежават. След като не обичаш луксозният живот, не би трябвало да завиждаш на онези които го живеят. Сама казваш, че такъв живот не ти трябва. Човешката ЗАВИСТ няма почивен ден, явно нещо отвътре те гложди, или завист, или ненавист към успелите, уточни се сама.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: e7fc6e1da7 |
|
4. Господ е с тебе. С простота в живота и мир в сърцето ще преодолееш и зависта.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 4d014e6e87 |
|
5. Похвали се колко си умна, богата и стилна и какъв висок морал имаш. Друго нищо не каза. Очакваш похвала ли, какво? Всеки да живее както намери за добре, да харчи, да се облича според разбиранията си. Мен не ме интересува.
|
...
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 09f393e38b |
|
6. Има и сред богатите, както разбира се и сред бедните, хора, които имат проблеми със завиждането. Така е и с наркотиците, също и с всякакви болести разбира се.
Защото завистта е болест също - на душата.
Ти още от малка е трябвало да си купуваш хубави неща, но заради себе си, не за мнението на хората. Поне започни от днес да го правиш.
Не знам, може би родителите ти са допринесли по някакъв индиректен начин за проблема ти със зависттта. Обикновено такъв тип проблеми винаги идват от родителите, независимо дали са без или с пари.
Просто не трябва да изпадаш в крайности - ся да ходиш с някви супер евтини неща е тъпо, да имаш 2 чифта дънки е тъпо, но обувки за 500 лв (примерно според мен нормално е 100-150лв за обувки), круизи и не знам си какво още там е също прекалено.
Трябва да намериш баланс, да удовлетворяваш себе си, а не гледната точка на супер бедните или на супер богатите.
Тях спри да ги мислиш.
Ето фотографията, писането - съсредоточи се там и спри да мислиш дали харчиш прекалено много или прекалено малко и също какво могат или не могат да харчат каквито и да било други хора.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 5ca7e55715 |
|
7. Здрасти, прочетох те. Хубаво е, че си скромна, ти явно инстинктивно долавяш по съвест, че парите, човешката слава и блясък не водят до щастие и доволство а пораждат завист, омраза и други долни чувства. Съветвам те да се обърнеш към Бога и Христа и да започнеш да изучаваш Светите Писания за да имаш твърда основа и разбиране. Хубаво е, че родителите ти са трудолюбиви и пестеливи, така човек може да има достатъчно пари. Все пак не бива да се стига до крайности като твърде много работа която да поглъща човека. Относно дрехите - човек е добре да се облича със спретнати дрехи които му отиват, няма нужда да доизносва, но няма и нужда да дава много пари за "маркови" дрехи от комплексарщина. Завистта е зло, не завиждай, в Светите Писания се казва: "Не пожелавай нищо което е на ближния ти" и още "Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни, ) ереси, ЗАВИСТ, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да наследят царството Божие.
А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон. "
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 2c8a340b4b |
|
8. 25 годишна, юридическо образование, богати родители. Момиче, ти си расла в саксия, няма смисъл да ти се обяснява каквото и да било за живота. Няма да разбереш...
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 7f51addd9c |
|
9. Ако завистта българска генерираше електроенергия нямаше да имаме нужда от А. Е. Ц. "Козлодуй".
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: fa81cffef9 |
|
11. От авторката. Щом пиша тук се разбира че имам проблем. Осъзнала съм колко е гадно да завиждаш, но имам принципи и стереотипи, дали наложени от родителите или не няма значение, че не трябва да си на върха на измисления свят, с визия и глезотии, за да се чувстваш добре. Човек на крайностите съм и съм се лишавала от много неща с усилие, защото вярвам, че са погрешни. Това с което искам да изпъкна не е положение и облекло, а ум и постижения. Средата е от значение за завистта. Ако продължа да потдържам взаимоотношения с предишните приятели, може да се каже и първите приятели, защото преди и хората избягвах, аз отново ще искам да бъда като тях. Просто трбва да си намеря нормални приятели и среда, амбициозни и умни просто. Защото когато си около някой, който е по -различен от теб, ти му завиждаш. А аз не одобрвам това, което е този човек.
Вярата изкоренява подобни неща. Но ако започна да говоря и за Бог пред всеки, отшелничеството ще е моето второ име.
|
...
| преди: 8 години, 9 месеца hash: fa81cffef9 |
|
12. От авторката.
Към номер 2 ще отговоря на въпроса. Когато се обличах с по-скъпи дрехи имах приятели, които не харесвам, бяха ми приятели, защото имехме взаимен интерес, бях фалшива за себе си, но поне никой не ми се подиграваше.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: fa81cffef9 |
|
13. От авторката към номер 3 и номер 5 ще отговоря следното. Това е есе и моят житейски извод е: че можем да сме всякакви, да се обличаме по различен начин и все ще се намери някой който да ни завиди, дори и да нямаме нищо за завиждане.. А когато ние сме в среда на разглезени богаташчета и някой има яхта, друг си има клуб, ще им завидим. Но даже и да имам парите за подобни неща не бих ги похарчила, щом са изкарани с толкова труд. Затова се отказах от тази среда, от скъпите неща, защото искам да съм себе си без да се стремя да имам това, което другите имат.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: c911c48156 |
|
14. Завиждат хора, които са неудовлетворени от себе си. Постигни нещо сама, без родителите си. А родителите ти вероятно са били стиснати, въпреки че, според тебе били заможни. Като искаш маркови дрехи, спечели си пари и си ги купи, какъв ти е проблема?
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: e52413e5e5 |
|
15. Не знам това есе за твоята злоба ли е, или за чуждата. Защото първото преобладава. Не знам реално от какво семейство си, но определено мислиш като беден и ограничен човек. Ако погледнем твоята "история" чисто неутрално, то няма да открием нищо друго освен самохвала и "фукня" зад която се крие ниско самочувствие. Както каза номер 3 - много си противоречиш. Видно е, че ти самата много завиждаш но си "против завистта". Както се казва, хем те боли, хем те сърби. Освен това говориш за малките удоволствия в живота, духовност и скромност от които явно ти самата нямаш никаква представа. Споменах ограничена, защото поставяш въпроса "или... или.. ". Човек може да бъде богат и в същото време скромен; да пазарува и пътува много, но да се радва и на малките неща в живота; да посещава барове, но да бъде и образован... Защо си мислиш, че богатите материално не могат да бъдат и духовно богати? Позицията ти: не искам да живея охолен живот, защото това не носи щастие; показва колко си комплексирана. Отричаш материалното, но ти самата си обсебена от него, сякаш това е някаква фикс идея и мислиш само за това, свеждаш всяка тема само до този въпрос. Щастието е нещо много относително, индивидуално и зависи от твоите разбирания. За някои това може да е шопинг тур или пътешествие с круиз или посещение на клуб с приятели, защо не? Не можеш да "лепиш етикети" на всеки, просто от завист. Проблемът ти се дължи на неприятните изживявания през детството, опитай се да го преодолееш и се концентрирай върху сегашното и бъдещето. Не се опитвай да се харесаш на някого или себе си. Както се казва - щастието не е пари. Недей да свеждаш всичко до въпроса "колко струва...? " и погледни над живота малко по-философски. Помисли си какво наистина те прави щастлива като изключиш критериите пари и какво ще си помислят другите. Живей си живота така, както на теб ти харесва.
Защото накрая може да се окаже, че приятелите ти са харчили пари, пътували, живели, а ти си прекарала целия си живот да ги наблюдаваш от някои ъгъл и да завиждаш.. да, завистта наистина погубва..
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 6f5731dbe8 |
|
16. От авторката. Мили хора. Благодаря за позитивните коментари и на отрицателните, най- вече на тези, които ме наричат злобна. Пожелавам на всички щастие и здраве и на своите приятели. Признах си, че завиждам и веднага станах злобна, признах си че не одобрявам разхайтения начин на живот и отново бях злобна. В завистта си вървях по беден и богат път и няма никакви преимущаства да си богат, нито да си център на внимание. Много от вас не ме разбират, но насочвам вниманието към момичетата, които търсят внимание или са тръгнали по този път. Ако някое друго момиче или момче без самочувствие иска постоянно да се изтъква и се промени със скъпи коли и не си е поживяло и иска да навакса, ще го посъветвам че човек е важно да бъде себе си, а не облеклото или заведенията или придобивките или средата. Тези неща не са ни необходими, за да изпъкнем. Но внимателно подбирайте своите приятели. И няма за какво да завиждаме на когото и да било и за каквото и да било. Трябва да харесваме себе си каквито сме и да водим нормален живот. Ако в службата, в училище, в живота дали ваш приятел, познат и така нанатък е повече от вас според вас или негово твърдение, ами не е повече. Ако това ви влияе на самочувствието, потърсете вашите преимущества в качества. Всички сме еднакви. В никакъв случай не съм нещастна в момента, даже обратното когато осъзнах, че се чувствам добре, когато съм себе си.
Не мразя богатите, не оставайте с такова впечатление, нито приятелите си. Но когато си около хора над твоето ниво рано или късно те променят. Осъзнах, че около такъв кръг от хора не гоня моите интереси, уморих се да поддържам една префърцунена и фалшива личност. Човек трябва да е истински и добър и да е доволен на малко, да не бъде егоист и да иска истинска радост, а не да се радва на придобивки. Аз надрастнах завистта. Дерзайте.
|
...
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 34bfdacf17 |
|
17. От 7 до авторката
Желанието за изпъкване с каквото и да е, е суетност. Дали ще е с дрехи и бижута или с ум и постижения пак опира до усещането за малоценност и желанието да се докажеш и надминеш другите. Това отново те вкарва в същата въртележка, но този път вместо да ти завиждат за дрехите и пътуванията ще ти завиждат за ума и постиженията. Така ли искаш да живееш, доказвайки се на хора които ти завиждат и те мразят за това, че илюзорно си малко над тях?
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 27eb1b101d |
|
18. Мило момиче, мисля че трябва да се освободиш най после от влиянието на родителите си. Щом имаш професия, дерзай, изкарвай си прехраната с нея и се гордей със собствените си постижения, а не с наследствените си и с нищо незслужени от твоя страна приходи. Няма нищо лошо в богатството, но е чиста загуба на енергия и ресурси да завиждаш, вместо да канализираш енергията си в нещо градивно. Много жалко, че си се обградила с "приятели", за които колко имаш и какви дрехи носиш е по-важно, отколкото що за човек си. Размишляваш доста повърхностно, и се замисли над ценностната си система, а не над това колко ти струват обувките и къде да ги разхождаш. Жалко ще е ако ме разбереш криво и си мислиш че така говоря от завист - просто съм минала по пътя ти, затова си позволявам съвети. Бъди здрава, и помни че щастието не се купува с пари
Ж 40
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
