Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   В живота съществуват най - различни варианти. И дори това което смятаме за напълно невъзможно. Вероятно вече се е случвало.

7.   1. Да, може ако истински и безусловно обича човека за който ще се жени.. възможно е!
2. Не притеснителен факта че сте млади а това че ти нямаш опит, не си пробвала с други мъже. Според мен както мъжът така й жената трябва да смени двама, трима различни партньора и чак тогава се разбира кой е този-правилният. Разводи има точно поради тази причина, искат да пробва как ще е със някой друг, рутина, проблеми възникнали след брака и променящи се възгледи за живота, не случайно повечето хора се променят като минат трийсетте. Но има и подобни случай като твоя кадето да сте един за друг и да се обичате достатъчно. Да не забравяме за другия проблем, хубаво е че сте приятели и това ще закрепи връзката ви но може би тръпката и привличането ще изчезнат още докато сте във разцвета на силите си, трябва да си помислиш от какво значение има за теб това! Можеш ли да се откажеш от чувството да си влюбен, сигурна ли си че няма да се изкушиш да оставиш човека заради примерно някоя нова тръпка?

8.   Да, възможно е.

9.   Специално вие едва ли ще останете завинаги. Защо го мисля ли? От написаното не се вижда приятелят ти да има проблем (поне не си го усетила и/или споделила тук), но ти се терзаеш от несигурността си, която с времето без да искаш ще предадеш и на него, а реакцията ще бъде (без значение от скоростта на развитието на същата) край на връзката. Как го виждаш да стои до теб, ако ти самата не вярваш, че ще го направи? Ти постоянно го бомбардираш (подсъзнателно) с намеци, че не си заслужава да е с теб и едва ли не си като недъгава в дългосрочните връзки поради това на каква възраст сте се запознали - все някога ще се поддаде на това твое несъзнателно внушение и ще те послуша. Повярвай си малко повече и току-виж опровергаете примера в родата ти и всякакви статистики! Ти и приятеля ти не сте Димитър и Елена, Спас и Мария или която и да било друга двойка на този свят - защо тогава ви обременяваш с чужди непреодоляни различия и невъзможност за продължаване на връзката? Не някаква гадна статистика, съдба или нещо друго, а ти самата несъзнателно рушиш връзката си с неувереността си, която дори още да не е забелязал, все някога ще види и повярвай ми - малко е вероятно да успее да ти внуши увереност! По-вероятно е ти да разколебаеш него, защото това става по-често в този живот. Неувереният разколебава увереният, негативистът сдухва позитивно мислещия, глупавия насажда съмнения на умния (а не обратното на изброените, което би било добре и за двамата, но уви).

10.   Ще споделя и моят опит като омъжена жена на 25г.
Съпругът ми е на 27 и сме Женени от 2 месеца, заедно от 3 години. Аз съм първата жена в живота му, а той на мен 20тия... :))
След като завърших училище последваха и нормалните неща от живота на един млад човек - работа, университет, запознанства с нови хора. В този период от време реших да се отдам на "несериозни" връзки. Университетът беше прерогатив. От малка познавам себе си и знам колко емоционално-повърхностна съм /особено в онези ранните периоди на самоосъзнаване/ и всичко заради страха от отхвърляне. Мразех да плача. И все още е така :)
Сега като правя ретроспекция над живота си съм абсолютно сигурна, че съм взела най-подходящото решение в този случай за мен - наживях се в този аспект. Не съжалявам за нищо и точно на време срещнах моят човек, готова да се отдам напълно и единствено само на Него.
Вярвам че и ти ще намериш начин за самата себе си да се чувстваш удобно, и да не си за даваш въпроси от сорта на "толкова съм млада, защо това - не онова, с кой и как и т. н. ". Разпредели си прерогативите и очакванията за живота след няколко години. Същевременно вярвай и не губи надежда в сегашната си връзка, която може да трае докато смъртта ви раздели... все пак годежа е сериозна крачка и се прави само тогава, когато си наясно със себе си.

11.   Ужас. Съсипвате си живота. Все единия няма да издържи и ще има изневери много и то тайни. Пропиляни младини. Аз от любов оставих момче да си изживее младините както трябва, защото знаех какво ще стане а аз не исках да се лъжем. Горкото момче жал ми е, че от толкова малки се залъгват. А това, че сте сгодени е прекалено. На 23-4 стават майки, а до тогава ти нищо няма да си видяла от живота.
Така друг е въпроса, че има изключения и има истинска любов от младини, но пак всичко е придружено със много изневери, а и сигурно ще те зареже за по-млада като вече си минала 30. Не аз не виждам нищо хубаво във вашата връзка. Съжалявам не искам да хейтвам, но се притесних за младите хора напоследък доста неща прочетох и се отвратих.
ж. 24

12.   Ами зависи. Моите родители бяха заедно от 15- 16 годишни, докато смъртта ги раздели. Аз съм била само с един мъж и едва ли ще има друг. Но твоят е комплексар, очевидно.
Ж41

14.   Рецептата за дългогодишен брак, заедно двамата докато смъртта ви раздели, включва една единствена подправка, която се слага и от двамата партньори, нарича се компромиси. Другото важно нещо е да се стараеш да се съобразяваш с половинката, как ще се почувства той/тя. Хората се развеждат само и единствено защото не могат да простят постъпката на партньора си, действието или бездействието му в дадена ситуация. Няма друга причина за разводи, другите причини са само предтескт и замазване на истината.

15.   Виж ся, като си се сгодила няма такива като ''Не знам кво ше ми предостави живота''. ИЛИ ОБИЧАШ този човек с душа и сърце и искаш да остарееш с него, или не му тровиш живота с лъжи и напразни надежди. Така че мисли преди да искаш да се ожениш за него, а не после да се начешеш на друг чеп. Щото аз такива жени много ги мразя и нищо, че са слабия пол, шамарите и тва е. Като си го заслужавате, ще го понасяте. :)

16.   Не го мисли, всичко с времето си. Недей да избързваш с брак и деца само, поживейте малко заедно, изучете се и т. н. Риск от раздяла винаги има, независимо кой поред ти е партньора, но не виждам кой знае каква драма в това. По-голямо нещастие е да търпиш някого цял живот само заради идеята да ти е пръв и единствен. В нашето общество моногамията е почти невъзможна и не виждам нищо нередно или срамно в това.

П. С. Какво означава годежа в днешно време? В миналото е бил тип договор, а сега?

17.   Разбира се, че е възможно. Какво си мислиш, че предците ни са имали по 100 мъже/жени в живота си ли? Ами не, и въпреки това са остарявали заедно, щастливи. И с най- голямата ти любов все някога ще си омръзнете, защото това е неизбежно. Важното е да намериш човека с когото ИСКАШ да остарееш

18.   До авторката: Моля прочети това, което съм ти написала, мисля, че поне малко би ти хвърлило светлина в тунела. :)

Баба ми и дядо ми са си били първи гаджета, живяха заедно докато дядо не се разболя и не почина. Имаха щастлив и пълноценен брак.
Майка ми и баща ми също са си първи гаджета, виждала съм ги да се карат само веднъж и то за глупост, която мина и отмина за ден. Все още са щастливо женени, без абсолютно никакви наченки на напрежение помежду им.

А сега на въпроса ти: Общо взето МОЖЕ, но се замисли. Щом ти се зараждат такива въпроси в главицата, то това значи, че не си сигурна в мъжа до себе си малко или много. Не се омъжвай преди да си абсолютно убедена, че искаш това да е мъжа, с когото да изкараш младостта и съответно живота си. Ако се наложи дори обсъди тези въпроси с него, все пак той е човекът до теб, НО ако е човекът ЗА теб (демек правилният) би те разбрал от раз, опитвайки се да ти помогне.

Ако в един момент връзката ви ти омръзне: Ами тогава вместо да чакаш той да предприеме ход, внеси ти малко разнообразие от типа на:
- Романтична вечеря;
- Предложение да отидете на малка екскурзия сред природата (на палатка или в планината);
- По предизвикателно облекло вечер;
- Или изобщо някаква изненада, която би му се харесала на половинката си, все пак ти се предполага да го познаваш най-добре.

Вече от личен опит желая да те посъветвам, или по-скоро да ти припомня нещо, което може би не се сещаш, а именно, че силните и продължителни връзки не "стават", ами се правят! Когато изникне проблем, вместо да се инатите и да си крещите един на друг, седнете, обсъдете го, излейте си мислите, така че другият да те разбере и да ти отговори на чувствата с реални действия, за да не се карате все за едно и също.

Дано да съумееш да вникнеш в същината на това, което се опитах да ти предам на кратко като съвети и успех в граденето на доверие помежду ви! :)

19.   Съвсем възможно е, моята леля е с тинейджърската си любов до ден днешен и са много щастливи. Но наистина не трябва да прибързвате с някои неща, трябва първо да си изживеете младостта. Това, че се обичате, не значи веднага да се жените, младите сте за брак. Образовайте се, забавлявайте се, вижте повече от живота и тогава. Още нещо много важно, НЕ ставайте родители на по 20-22 години!!! По-добре като двойка излизайте по ресторанти, заведения, наживейте се хубаво заедно, пътувайте, а децата и на 30 години идват и тогава е много по-добре, защото сте по-улегнали и сте видели повече от живота.

20.   Прекалено сте млади и не сте видели нищо от живота. Един ден ти или той ще поиска и друга връзка, да види как ще е с нея. Не бързай да се жениш на 20г. и да раждаш деца. Походете още, дори поживейте заедно и вижте и двамата дали на по-сериозна възраст - поне на 25г. - ще искате още да сте заедно. Повечето ми съученици, които се ожениха рано, се разведоха. Само за една още не съм чула да се е развела.

21.   Провокирана съм да пиша от Н. 11.

Извинявай, но от какво точно се отврати? От това. че една млада двойка се обичат? ! Или от това, че мислят да прекарат живота си заедно? ! Щом от това се отвращаваш, тогава може би е по-добре да ги посъветваме да се разделят, да правят безразборен секс, докато се "наживеят" и тогава да си търсят половинките, така ли?

И за да е по темата, няма универсално правило за това. Както каза някой, на 15 си един, на 20 друг, и т. н. Хората ежедневно се променяме и израстваме. Няма гаранция за в бъдеще, че ще се допълвате така, както сега. Но, ти дадоха и примери за бабите си и дядовците си, които са си били първи и са останали заедно. Естествено, тогава е било друго време, но искате ли го, правите ли нещо по въпроса (говорене, компромиси, обсъждане на проблеми и т. н. ), имате шанс. Връзка се изгражда, влагат се много усилия, средства и време, но ако има любов и се чувствате добре заедно, си струва.

Когато бях тинейджърка, имах връзка с момче, 3 години по-голямо от мен. Много любов имаше в началото, но както става с годините, се променихме и се разделихме. Това, че така се е случило с мен, не означава, че така ще бъде и с вас, защото да, хора сме и имаме сходни проблеми, изпадаме в сходни ситуации, но всички сме и различни, и подхождаме различно.

Успех! Всичко зависи от ас двамата.

Depravity

22.   Авторке, ще ти напиша моя личен опит и ти сама си извади изводите.
Срещнах първата си любов, когато бях на 13. Ето, само като прочета това изречение виждам нещо нередно- на 13 аз не знаех какво е любовта. Имах чувства, но това беше нещо детско и недорасло, за да може да се развие. Бяхме " заедно" 1г. и 9 месеца. Аз упорито исках да съм с него до края на живота си. Докато не разбрах, че ми изневерява. И си намерих и аз друг.
Следващата ми връзка започна, когато бях на 15 и половина. Той беше 6 години по-голям вече с една връзка зад гърба си. С него бяхме заедно точно 9 години. Да 9! Отначало несериозно се отнасяхме и двамата към връзката си, но после всичко стана сериозно. Живяхме заедно 6 години. Бях много млада като заживяхме заедно - едва на 18. Точно като бях първи курс в университета. И изпуснах много. Не, не ти говоря за купони, напивания и други мъже. Чувствам го по-скоро, че си играехме на семейство, а ни беше твърде рано. И двамата се променихме ужасно за тези 9 години. Не можеш да си представиш колко много може да ти даде една такава връзка, започнала на ранна възраст. А може да ти вземе още повече. Мен лично ми повлия и в двете направления. Първо разбрах, че аз търся само сериозни взаимоотношения. От доста ранна възраст исках семейство и деца. Но! Човекът до мен беше недорасъл (макар да беше по-голям от мен).
И сега най-важното. Скоро след като прекратихме вързката с бившия, която беше мъка особено последните 2 години, аз срещнах един уникален човек. Вече съм на 25. Той също е доста по-голяма от мен. Но не и съмнявам, че ако го бях срещнала по-рано, щях години да съм с него. Но не и съмнявам, че нямаше да издържи връзката ни, ако го бях срещнала на 15.
Моят отговор е - всяко нещо с времето си. На 25 разбрах какво е истинската любов. Тя не те ограничава. Тя не те притиска. Не манипулира. Не ти срива самочувствието. Не ти се иска да търсиш нещо " странично", защото ти е достатъчна. Дава ти всичко, от което имаш нужда - сигурност, доверие, романтика, страст... Истина е, че няма идеални взаимоотношения, но според мен трябва да направиш известно количество грешки преди да разбереш какво е правилното за теб.
Аз ако можеш да върна времето назад нямаше и за секунда да продължа да съм с бившия след като в един момент ясно си дадох сметка, че той не е за мен. Но тогава бях МАЛКА и си мислех, че човек се променя. Да, възможно е, но е много трудно. А най-голямата заблуда беше, че смятах, че аз мога да го променя. Голяма глупачка съм била.
Трябва усетиш ли, че нещата не вървят - да вземеш тежкото решение.
Аз естествено ти желая с твоето момче нещата да вървят. Но все пак брак на ранна възраст не е вариант за мен.
Успех ти желая.

23.   Сякаш чета за себе си:) Всеки взима сам решенията в живота си, защото само и единствено той живее след това с последиците. Разделихме се и не съжалявам за избора си (бях млада и вярвах, че светът е в очакване да го завладея :) - съжалявам, че не го срещнах в подходящия момент. И до днес мисля за него. А ти трябва да прецениш дали той е това, от което имаш нужда в живота си. Всеки е различен- доброто за един не означава правилно за друг. И каквото и да решиш сега нямаш гаранция, че след 5 или 15 години ще ти изглежда правилно. Обмисли добре!

24.   Да може едно момиче да бъде с първия си мъж цял живот. Това е най-добрия вариант, първата любов е най-силна, ако едно момиче е имало много партньори се превръща в захабена вътрешно и външно к0вра. "Такива са времената" ще кажат някои, тези времена нарочно се правят да са такива за да се внушава морална деградация и падение. Стой си с приятеля ти и не се карайте, изглаждайте различията с комуникация, откритост и истина.

25.   Абсурд. Дори и да стане, 100% има изневери и хойкане при други обекти на страст. Но не омръзва се, не е възможно.

26.   От авторката:
Благодаря на всички за уотговорите и съветите.. накарахте ме да се замисля. Но мойте въпроси не са породени от това, че не съм сигурна или не обичам приятеля си, а просто от различните мнения които ми изказват хората всеки ден.
Отностно това, че трябва да се наживее човек съм съгласна, НО не съм съгласна, че наживяването включва спане с мъже докато откриеш правилния. Съмнявам се, че някой мъж би се очаровал ако разбере точната бройка на жена си 10, 20 и т. н
Аз лично нямам това желание за подобно "наживяване" защото съм прекалено стеснителна и не съм с подобно мислене. За тези, които ми дадоха пример с техни близки и познати, благодаря много защото дадохте светлина в тунела с негативни мнения по въпроса. Много се радвам на такива хора, възрастни, които се обичат до старини. Надявам се и ние да сме от тях :)

27.   Не криеш нищо. Това е добре! Браво! Сподели ли му, че си публикувала и тук тема. Разговаряй с него. Попитай него за тези неща. Ние сме просто произволни хора - хейтъри, най-различни типажи. Пожелавам ви късмет, но... Много хора сме стеснителни. Не си само ти. Започни да общуваш с други по-асоциални личности, които стоят самотни в някой край на стаята. Заговори ги. Няма значение пола, няма значение визията. Просто говори с други като теб, за да не си мислиш, че ако не дай си Боже се разделите, това ще е последната ти връзка.
Има много, които си нямат приятели, близки, не говорят с никого, нямали са първа любов, а дори да са имали е била несподелена, неразказана. Говори с тези хора. Те се нуждаят от хора, с които да си говорят. Дори да не се получи връзката ви, ще имаш вече приятели. Няма да си сама. Просто си отвори сърцето за хората като цяло.
Още на следващия ден, когато (ако изобщо) прочетеш това, отиди при някой "стеснителен" като теб и го заговори. Създай приятели, сподели им тези неща, не с очакване на съвети, а на разбиране.
Не се отдавай изцяло на този "сериозен приятел", създай малка приятелска зона от такива като теб и всички ще бъдат щастливи, а твоите мъки ще бъдат споделени. :)
А и дори да не бъдете заедно "до старини", най-малкото ще имаш невероятни спомени, а всичко това го правим за спомените, нали? :)

28.   Авторке, никой не говори за 10-20 бройки а само за към поне 2-3 примерно или просто да си излизала и с други мъже на срещи, да си имаш някаква представа от връзки и други нямам предвид секс. Да не се стане така че да се появи някой си, който да ти дойде като гръм от ясно небе. Ама тогава ако си вече женена и с дете смятай колко по зле може да стане но ако си имала опит преди това то със сигурност няма да се излъжеш бързо.

29.   много и уникално рядко

30.   Възможно е, но малко вероятно в днешно време. За да се случи, трябва любовта и от двете страни да е искрена и всеотдайна, както и двамата партньори да са много израснали на духовно ниво.
Ж - 28 г.