Малката история на живота ми
преди: 8 години, 9 месеца, прочетена 2102 пъти
Здравейте, пише почти 16-годишно момиче което иска да ви покаже животът си, искам да го погледнете от вашата гледна точка и ако може да ми споделите мнението ви. Ще започна историята си със своето семейство.
Живея с баба и дядо.. Сега, не очаквайте голяма бабина любов, защото съвсем не е така. За тях не знам кое по-скоро да опиша... Омразата.. Обидите... Боя. До сега единствената ми мечта е да се разкарам от тях. От съвсем малка помня отношението им към мен. Чувствах се толкова отхвърлена и самотна. Винаги са ми повтаряли, че нищо не става от мен и, че съм просто ненужен на никого боклук.. Е, разбира се, това е тежко за едно дете и води до депресия и аутсайдерство.
До 7ми клас бях просто едно момиче само на последния чин отхвърляно от всички. Но това време спря. От нищо сама започнах да се превръщам в нещо, нещо може би значимо. Разбрах, че хората навсякъде около мен са изключително елементарни. Може би твърде глупави. Оглеждах хората и си мислех.. Защо постъпват така към себе си.. Защо са така огорчени а имат свободата да избират.. Защо не са щастливи от собстевния си избор в живота. Така.. още хиляди въпроси които след година зададох на себе си. Защо аз.. Защо аз нямам семейство.. Толкова важен за мен въпрос. Започнах да уча. Започнах да живея. Нашите не се промениха. Повтаряха едно и също.. Обиди.. Скандали. А аз, просто разбрах, че семейството за мен вече беше ненужна част от живота.
В новото училище с много усилия сложих маската на едно момиче което е желано и уважавано от всички. Може би глупава постъпка, но тя ми показа много. Външният вид за хората около мен вече беше всичко. Така за 2-3 месеца бях харесвана от всички. Наистина, тоновете грим, малкото ми носле и красиво лице бяха като магнит за другите. Не бях просто момиче. За външният си вид давах всичко. Нашите не ми даваха много пари. На празници, и дядо когато вземе пенсията по 2 или 5лева. Разбира се давах всичко за грим. Не зная защо или как осъзнах, че това не е моето щастие. Сега беше моментът да се осъзная и ми помпгна едно ново приятелство. Но това запознанство за няколко месеца се превърна в една силна и тъй очаквана обич. Не зная, можете ли да си го представите или не, но момчето което обикнах промени всичките ми очаквания и мисли за живота. Всеки ден се виждахме и аз го обикнах толкова силно колкото никой може би не би обичал. Той беше също толкова влюбен в мен. Както и до сега е. Не знам как ми се случи нещо толкова хубаво. Отличните му оценки повлияха и на моите. Сега.. Година по-късно за мен семейството ми е той. Странното е, че той иска да се ожени за мен. Толкова е убеден, че ме обича и, че никога не би ме пуснал от него, че иска да прекара живота си до мен. Аз разбира се нямам нищо против... Какво по хубаво от това да създадеш след време истинско семейство. Ако имаше повече такива момчета съм сигурна, че светът щеше да изглежда доста по-добре. Родителите ми са нищо съществено. Не ми позволяват да съм с него.. Очаквано, разбира се, но сега вече нямам полза от това да ги послушам, никога не бих се отказала от момче което е с мен защото ме обича и идва всеки ден при мен понякога само за няколко минути. Е... Това е историята ми може би кратко или дълго, за някой разказана. Сега съм в момент от живота ми в който наистина не знам на къде да тръгна. Най-много от всичко искам да жъда щастлива и за напред. Уча професия която има бъдеще, като цяло не е професия за момиче, но усещам, че мога да се справя. Влече ме много психологията, философията. Тези науки също допринесоха много в живота ми. Сигурно след всичко това се питате къде са майка ми и баща ми...? .. Е, мама също е в тази история има я в кратки моменти но нейното безразличие към мен ме накара да я махна изцяло от моята кратка история. Баща ми.. той вобще не участва, дори не го познавам...
Който е прочел това, искам само да му кажа, че мястото на което е в момента е негово. Всеки сам държи щастието си в собствените си ръце. :).

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 9 месеца hash: 5abf510159

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Поздравления за добре написаната история. Няма иначе какво да те посътветвам, защото ти в последното си изречение каза най-важната сентенция. За съжаление хора на 50 години още не са разбрали това, което млад човек като теб е разбрал. За гримовете само ще ти кажа да не се чувстваш зле ако ти доставя удоволствие, защото точно на твоята възраст е нещо нормално човек да експериментира със стилове и грим - всеки почти е минал през това и е ОК. За облекло те съветвам да търсиш във Втората употреба и то на разпродажба. Не ти трябват много дрехи, а дрехи с характер. Радвам се, че си харесваш професията! Това е много важно. Почни работа и се изнеси в първия възможен момент от тази отровна среда. Бъди благодарна за това, че все пак баба и дядо ти са те отгледали, не бъди много строга с тях - те самите не са получили като деца любов и по-добро отношение и не знаят как да са любящи родители и затова и майка ти се е провалила така като родител. ТИ не повтаряй грешката им. Имаш богата душевност и вярвам, че ще се оправиш. Не бързай с родителството и създаването на семейство! Поздравявам те за интересите ти към философия и психология. Ако човек е добър, той може да се реализира във всяка сфера, но Психологията все пак е по-разумния избор, а и ще ти помогне на теб самата. Успех и не се променяй! Продължавай така и ще успееш в мечтите си

 

...

преди: 8 години, 9 месеца hash: 32e408f1de

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Браво, много готин човек изглеждаш. Желая ти всичко добро и само напред!

 

...

преди: 8 години, 9 месеца hash: 2c95ba6c4a

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Живота ти е бил труден и за това те е направил един прекрасен млад човек. Усмихвай се и бъди позитивна, колкото по-лоши са хората, толкова по-добра бъди ти. На тази крехка възраст си осъзнала нещо много важно, което някои хора не могат да разберат и до края на дните си а именно че всичко е само и единствено в твои ръце а съдбата ти ще бъде продиктувана от добротата на мислите ти. Сигурен съм че ти предстои един прекрасен живот, защото вече си се научила да цениш нещата които си заслужават.

 

...

горе^

преди: 8 години, 9 месеца hash: 3fd222521b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Страхотно написана история от 16 годишно момиче! Поздравления! Най-важното си го казала накрая, както е отбелязано по-горе - мястото, на което си в момента е твое, защото е резултат от ТВОИТЕ действия, мисли, желания. Не на някой друг и външни обстоятелства не могат да бъдат причина та за това, че си там, където си. Продължавай по същия начин, пожелавам ти да превърнеш това, което харесваш истински в своя професия. А за семейството не бързай. Всяка любов на твоята възраст изглежда огромна и завинаги. Това не е така, но пък при теб може да е различно и само времето ще го покаже.

 

...

преди: 8 години, 9 месеца hash: 4ad5966087

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   Успокой се, не го мисли, учи, след 2 години ще си независима, ако имаш така силната подкрепа на това момче, ще си вземеш живота в ръцете и освен от уважение да се обаждаш на баба ти и дядо ти, защото са те отгледали, макар и не особено добре, нищо не ти остава. Ще затвориш тази страница от живота си, натрупала си много житейски опит и вместо да потънеш в мъката от това, което си преживяла използвай силата и енергията си да създадеш твое семейство и да живееш, както ти искаш. Аз преживях подобно нещо, знам колко много боли, натякванията и обидите от стари, обременени, вечно мрънкащи хора, могат да сринат психиката ти и здравето ти. Вместо да ми помагат, те още повече натискаха и мачкаха в проблемите, направо мислех, че ще полудея. Когато нямахме пари и ходех с едни и същи дрехи, баба ми вместо да помисли как да се облека с нещо различно, тя ми натякваше, че пак съм със същата блуза, ами с каква да бъде, като имам 2-3, и тази е най-свястната. Гледай доколкото може обстановката да е по-положителна и да няма скандали, бой и разправии, времето бързо ще мине. Не се мъчи да им обясняваш или да ги променяш, просто защото няма смисъл.

 

...