Аз ли съм най - глупавия мъж?
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 14144 пъти
Здравейте,
аз съм мъж на 43 г. и почти не влизам в интернет, по съвет на мои приятели, за първи път се обръщам към читателите на този форум с надлежен съвет, защото съм в безизходица.
Ще помоля съдържателите на този сайт да публикуват моята история, макар и да е много тъпа от житейска гледна точка, но вслучая повече мнения са ми необходими. Ще се постарая да бъда кратък.
Преди три години жена ми се разведе с мен, след 17 години брак, защото се влюби в младеж на 25 г. Тогава тя беше на 39 г. Двете ми деца - момиче на 16 г. и момче на 15 г. заеха категорично моя страна и при създалате се тогава ситуация и след изслушване в съда родителските права бяха присъдени на мен. Така беше и правилно децата ми неприемаха нов мъж на жена ми, а и тя не се противи много. Апартаменът в който живеехме беше на родителите ми и с него нямаше проблеми.
Бившата ми след развода отиде да живее при новата си любов и му роди след година и два месеца дете - момиченце. Грижите около детето я бяха поели и тя от дъжд на вятър виждаше другите си две деца, а и те не държаха да я виждат много, дори в определени моменти аз настоявах за това. Трудно приемаха и новото дете. Да подчертая, че новия мъж на жена ми не ги допускаше в жилището си, а с майка си се виждаха из града. Идилията бързо свърши след раждането на детето им. Новият мъж на жена ми го съкратиха от работа, останаха на едно майчинство, после той започна да кара такси, после пък някакви здравословни проблеми с детето им се получиха и т. н. Карали се, нагрубявали се и пр.
Преди 20 дни в 11. 00 ч. през нощта ми се звъни на вратата и кой да видя - жена ми с детето си на ръце и малко куфарче, подута от плач и с насинено око ме поли да я приема, защото любовта на живота я изгонил от къщи. Пуснах я, къде да ходи по нощите. От тогава до сега не е напуснала дома ми. Причината никой не я иска. Говорих с бащата на детето и да си я прибере той ми каза, че нито тя, нито дете го интересувало, а то даже не било от него (това са глупости) и какви ли не още дивотии ми надрънка. Разбрах обаче, че забърсал някаква баровка софиянка, но пак по - голяма от него. Има си нова любов човека. Родителите на жена ми още когато се оженихме ми я повериха и изцяло заложиха на брат и и неговото семейство. Никой от тях не се трогна при днешната ситуация, казаха ми "не е малка да се оправя" и въпрокът за тях беше приключен.
Двете ми/ ни деца много се изнервиха, голямата ми е абитурентка сега, много е напрегната, а самото присъствието на майка и я изнервя. Синът ходи в някаква спортна зала и тренира да си разходва енергията, защото иначе става вного агресивен. Иначе децата са ми много добри и през годините много се сплотихме. Дъщеря ми завърши с отличие немска езикова гимназия, владее добре и английски и е много амбициозна. Иска да учи в чужбина. Продадох една гора и съм и подсигурил средства като за начало. Синът иска да отива да работи в чужбина от догодина и така. На бившата и дадох моята стая, за да може спокойно да бъде с детето. Аз спя в хола на дивана. Тя е много разстроета и сама вижда, че никой не я иска, много плаче, казва ми, че много съжалява за всичко, че тя си е разбила живота и е загубила доверието на другите си две деца от глупост. Съзнавала колко ме е наранила и мене с поведението си. Никога е нямало да дойде при мене, ако имало вариант къде да отиде, но при бащата на детето си никога повече нямало да се върне по ред причини, които ми изброи.
Оказа се, че не се е омъжила повторно, а са живяли на съпружески начала.
Проблемът е какво да правя с бившата ми съпруга и детето и, което е почти на 2 г., която няма къде и при кой да отиде да живее. Няма дом и доходи. Не мога да я изгоня на улицата, защото все пак става въпрос за две човешки същества - тя и детето и. Ходих в Агенцията за закрила на детето и обясних цялата ситуация те само дигат рамене и казват това не е от нашата компетентност. Ходих в общината да говоря да им се даде някаква помощ или малко общинско жилище няма шанс. Значи уникална държава сме - гони някакъв ненормалник жена си с малко дете на ръце на улицата, не ги приема в къщи и те не могат да се защитят. Страхотно!
Има ли социален механизъм, с които да и се помогне?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 10 месеца hash: 7f3234f7a1

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

53.   Авторе, ако по някаква причина все още следиш темата, може ли да разкажеш какво се случва с вас и как сте в момента? Благодаря предварително.

 

...

преди: 1 година, 10 месеца hash: c22088e203

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

54.   Aвторе, възхищавам ти се, Бог ще те възнагради за добротата ти. Не си глупав, само си прекалено добър и толерантен човек. Само, че на теб пада отговорността да мислиш за собствените ти деца. След като детето на бившата ти жена е на 2 годинки, значи тя може да се върне на работа. Нека осъди бащата на детето за издръжка. Постави и разумен срок, в който да потърси работа и жилище и я помоли да напусне жилището ти. Подал си и ръка (въпреки, че си последния, длъжен да го прави), но е време тя да поеме отговорност за действията и решенията си. Тя е живяла с друг и е родила от него. Време е да поеме по пътя си сама. Ти ангажимент нямаш. Поемеш ли-ще объркаш и себе си и собствените си деца. Млад си, добър и всеотдаен-дай си шанс някоя добра жена да те обича като любовта на живота си и да получиш всичко, което заслужаваш. Желая ти нещата да се подредят за теб по най-добрия начин.

 

...

преди: 1 година, 10 месеца hash: e31a679d9f

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

55.   Авторе, ти си свестен и добър човек! Постъпваш по християнски, и бих те посъветвал, ако не си въцърковен - да се обърнеш към Бога и да се въцърковиш в Православната църква! За ситуацията: почти всички ти дават акъл да я изгониш, дори и по-хуманно - след като си стъпи на крака, но аз съм почти сигурен, че няма да го направиш! От това, което прочетох - смятам, че ще отгледаш това дете като свое и един момент ще си оправите и отношенията с бивашта си жена! Дори може пак да се ожените! Аз вероятно бих постъпил така. На тези, които казват, че счупеното(за семейството имам предвид) не може да се залепи - това не е вярно! Имам две приятелски семейства, които след години брак минаха през подобни кризи, изневери и раздели. (единствено без да се развеждат - само се бяха разделили) И след това се разделиха с любовниците си и отново възстановиха отношенията и семействата си. И сега вече, много години след това, са си нормални и сплотени семейства... Авторе, ще ми бъде интересно, дали съм прав в разсъжденията си за това как си постъпил? Затова ще се радвам, ако се включиш и разкажеш какво се случва с вас!

 

...

горе^