 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Онлайн приятелка- Нужда от помощ и съвети.
преди: 8 години, 8 месеца, прочетена 1603 пъти
Здравейте.
Няма да споделям годините, нито истинското си име. Да кажем, че се казвам ''Лори''. Момиче съм, пансексуално при това.
Това ще рече, че не ме бърка дали ще съм с момче, момиче, genderfluid или каквото и да е било. Повечето от вас ще ме атакуват заради сексуалността ми, но ще ви помоля да ме разберете и да не го правите.
Дори и да съм пансексуална, предпочитам момчета. И за жалост- съдя страшно много по външният вид. Всички които харесвах не познавах. Всичките бяха момчета, обаче. Има един сайт, подобен на twitter, facebook, tumblr и др... Казва се deviantart. Както си има ''followers'', там има ''watchers''. Тоест- хората които те следват.
По едно време, момиче започна да коментира на повечето ми рисунки. И от критики и съвети, започнахме да създаваме мини конверсации. За това тя ми поиска скайпа, вместо да коментираме под всяка моя рисунка.
Аз имах много проблеми. От както една от най-добрите ми приятелки започна да харесва момче, се промени. И другата ми приятелка започна да харесва момиче... Втората ми приятелка постянно е депресирана, реже се, удря стени и пуши, защото момичето което харесва не отвръща на чувствата и'. А пък първата напълно се промени... Характерът и стана ужасен. Аз много държа на приятелите си и ги подкрепям във всичко, но явно на тях им писва от мен. Всяка нощ плаках с мислите за предишното и сегашното ни приятелство. Обвинявах себе си, че съм им обяснявала толкова много, че съм им помагала да ''открият любовта''. Исках да се самоубия, но знаех че не е редно, а и... Ми е мъчно за тези на които им пука за мен. Ако им бях споделила, щяха да ме убедят че всичко е наред и после- пак да ме забравят. Те си говореха с мен само за проблемите си.
Преди се запознавах със всеки когото срещна и бях много социална. С времето, това се промени. Дали заради критиките на другите, не знам. Страх ме е да не объркам нещата, неспокойна съм около хора които не познавам, не говоря много за да не кажа нещо тъпо.
Първите пъти когато си писахме с това момиче (тя не е българка, а англичанка) много се страхувах да не я ''отблъсна'' с несигурното си поведение. Колкото и да ми беше трудно, си писахме всеки ден. Започнахме да си пишем шеги, закачки... С времето започнах да се отпускам все повече докато водя конверсации с нея, и се чувствах сякаш я познавам и виждам. Като се сближихме много, започнахме да си споделяме. Разбрах, че има много проблеми... Другите и' се подиграват заради цвета на кожата /тя е мулат/... Естествено, аз и обяснявах колко е важна и как не заслужава такива подигравки... Аз и споделих за моите проблеми... И така, когато тя ми пишеше все ме караше да се чувствам добре, дори и да искам да умра. Ако не беше тя, никога нямаше да изляза от тази депресия. Един ден написах пост в този сайт... След като го е видяла, тя ме пита дали и вярвам. И двете написахме много дълги отговори. От нейният разбрах че ми вярва повече от колкото на всеки друг, дори и родителите. От тогава, дори много по-рано започнах да я харесвам. Но не по начина по който харесвах другите момчета които не познавам. Беше много по-силно.
На 1ви април реших да се пошегувам като я излъжа че имам рак. Тя се хвана и се паникьоса, та взе че ми призна чувствата си... Щастлива и отвърнах и сега сме във връзка.
Споделяме си абсолютно всичко, от най-малките, до най-големите проблеми... Пишем си всеки ден, било то сладки или сериозни работи. Познавам я и знам че няма да се възползва от факта че не се виждаме. По-малка е от мен със месец, а и мисли по същия начин. Сериозно, тя е човека за който ми пука най-много, дори и да не съм я виждала.
И не ми пука каква е.. Дали е дебела, деформирана, болна, твърде слаба или умираща, красива или грозна. Тя е първият човек, който съм харесвала истински, както и първият за чийто външен вид не ми пука. Което е голямо постижение за мен.
Напоследък тя има много проблеми с майка си, единият от които съм аз... Непрекъснато се депресира заради проблемите със семейството си и това, че не можем да се видим. Тя живее в Америка, а аз- България.
Знам, че няма да издържим достатъчно дълго, че да се видим, но в момента си е в момента.
Знам също и че ще ме съдите, че излизам с някого който не съм виждала... Но ако ви се беше случило, едва ли...
Моля ви за всякакви съвети, свързани с това. Знам, че може би няма да помогнат, но много ми се иска да получа помощ.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 98547a609f |
|
1. Добре! Щом като толкова искаш всичко да приключи в съда, веднага ще си извикам адвоката и ще ти изпратим призовка. На съд като на съд! XD Честно казано, не съм сигурен какво да те посъветвам. Може би трябва да се видите някак. Пък дори и да се срещнете някой ден, което вероятно ще е трудно, но не и невъзможно. Това зависи изцяло от вас. Ако обаче нещата не се получат, не се отчайвай и не се депресирай. И едното и другото са напълно безсмислени, не решават проблемите, но за сметка на това ги задълбочават и са напълно излишен разход на време и енергия. Ако нещата не се развият добре, просто приеми случилото се, запомни уроците, който си научила, запази приятните спомени и разбери, че понякога, когато губим нещо, то е за наше добро (както би казал Далай Лама). Проблемът със приятелките ти е... Как точно да го обясня? Струва ми се, че първата ти приятелка е допуснала грешката да изгуби себе си (често се забелязва при влюбените, особено ако им е за първи път), колкото до втората ти приятелка, ами това, което казах за приемането на нещата, важи с пълна сила и за нея. Няма смисъл обаче да се виниш за положението им. Ако си допуснала грешки, поучи се от тях, но също така разбери, че те сами са се докарали в това положение и колкото и да им помагаш, основно от тях зависи да се справят с проблема. Не казвам разбира се, че не трябва да им помагаш, просто няма как да измъкнеш някой от бездна, ако той сам не реши, че не иска да остава там. Колкото до социалните контакти, ами не го мисли толкова. В критиките на другите понякога има по нещо полезно, това е вярно, но извличай само полезното без да приемаш излишното. Това, че някой не е сгрешил с нещо или че според него е прав, не значи, че е прав и за теб. Не се притеснявай и не се страхувай, в това няма никакъв смисъл, то може само да ти попречи. Да вярваш в себе си е далеч по - полезно. Когато говориш, дори и случайно да сгрешиш, това няма до доведе до края на света, нали? Просто го приеми, в бъдеще едва ли ще допуснеш същата грешка. Които не е допускал грешки, нищо не е научил. Освен това хората се радват, когато някой им обръща внимание и говори с тях. Когато не го прави пък не се мислят, че той/тя може да се притеснява за нещо, а веднага решават, че или въпросния човек им се сърди или пък е прекалено "надут" за да им обърне внимание. И накрая за самоубийството, ами то всъщност не решава нищо. Ако проблемите се решаваха по този начин, сега всички щяха да са мъртви. Ако нещо не е наред, значи човек някъде греши. За да промениш света около себе си, трябва да промениш и света вътре в себе си. Човек, който е в тежка депресия и се мръщи на целия свят, не може да очаква, че света ще се обърне към него и ще му се усмихне. Леле, май съм започнал да звуча като монах. XD Както и да е, надявам се поне с нещо да съм помогнал. Знам, че много от нещата, които написах може и да звучат глупаво и че трудно човек да промени начина си на мислене, но са все неща, които съм откривал сам за себе си, защото и аз бях... Да речем, доста негативно, яростно и злобно човече. XD Това разбира се, не ги прави необорими истини или дори правилни, но пък може и да са ти от полза. Както и да е, успех! :)
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: bba5b6a468 |
|
2. Ти си толкова объркана и не наясно със себе си, че е добре да поговориш с някого, може би най-добре със специалист. От написаното се вижда каква каша е в разбиранията, поведението ти, абсурдната ти шега та дори и то на 01. Април, хората с които общуваш, въобще твоят свят за мен е странен. Смесваш много виртуалното с реалното, не съм специалист, но прости си минала някаква граница. Не става въпрос за сексуалността ти, а за теб самата, като човек. Добре е да си "подредиш пъзела".
И какви са тези конверсации, има толкова хубави прости български думи.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: a933204724 |
|
4. Авторке, недей да живееш в Интернет, защото след това наваксването в реалния живот е много трудно.
Минала съм по твоя път (с момчета, а не момичета, но пак виртуални отношения, после реални с част от тях) и действително мисля, че това е загуба на време. Малка си още, не го осъзнавай по трудния начин.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 86e9c4db86 |
|
5. Определено ти е необходим специалист. Още повече, че хората с които общуваш, са също толкова нестабилни психически. Какво можеш да направиш и какво по-точно питаш всъщност?
1. "Конверсации"не е дума,
2. За болести никога, ама никога не се лъже.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 5066e5bd9a |
|
6. Леле мислех, че само на мен ми хлопа дъската. Обичам човек когото никога не съм виждала. Обичам разговорите с него, обичам когато ме разсмива, обичам когато се караме, обичам всяка секунда прекарана с него... Никога няма да мога да видя усмивката му, никога няма да мога да го прегърна толкова силно че да събера всичко което успяхме да потрошим докато се намерим. :) Понякога на някои неща не им е писано да се случат както на нас ни се иска и просто приемаш нещата, че всеки човек в нашия живот е изпитание, наказание или подарък. Няма случайни неща!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
