Счупеното лепи ли се? Раната заздравява ли?
преди: 8 години, 8 месеца, прочетена 2645 пъти
Не за първи път посещавам този сайт, любим ми е. Често следя с интерес историите тук, понякога дори имам чувството, че преживявам всичко написано заедно с човекът, от когото идва. Реално, това е първият ми път, в който лично аз споделям тук, и ми е леко странно, сякаш се изправям пред група непознати и съм на път да споделя нещо много лично и близо до сърцето ми, но какво пък? От опит глава не боли, предполагам.
Момче съм, на 23. Историята ми е следната. Преди четири години за първи път се влюбих, и то не в кого да е, а в най-добрата ми приятелка, с която се познавахме от съвсем малки. Оказа се, че тя също не беше безразлична. Започнахме тайна връзка. Преди нея, често излизах и се размотавах с други момичета, бях доста общителен и имах много приятелки в компанията си. Тя, за разлика от мен, си падаше малко аутсайдер. Не беше особено контактна. Винаги леко стеснителна, срамежлива, нямаше много приятели. Държеше на семейството си и майка и и бе най-близкият човек. И сякаш точно това ме грабна. Тя беше чиста душа, по детски невинна. Беше красив човек. Най-милото и грижовно създание, което познавах. Изпълнена с толкова много любов и топлина. Бяхме заедно две години и половина. Дори не мога да опиша колко силно се обичахме... Бях влюбен-загубен, колкото и смешно да звучи, и тя също. Бях сигурен, че тя беше моята сродна душа. След първият ни път заедно, (който на нея и беше наистина първият), нещата станаха още по-сериозни. ПЛанирахме да заживеем заедно, да създадем семейство след години. До ден днешен не съм срещал друго момиче, което да ме е карало да се чувствам така. С течение на времето, малко или много, може би защото не знаехме как да се обичаме правилно, започнахме да се обсебваме. Превърна се в нещо като пристрастяване, мания. Имаше ужасна и грозна ревност и от двете страни, непрекъснато. Общо взето не допуснахме други хора около нас, бяхме вглъбени във връзката си и в това, което имахме заедно, че всичко останало ни беше чуждо и го виждахме като заплаха. Карахме се много, още повече се разделяхме, после отново се събирахме. С времето споровете ставаха все по-отблъскващи, наранявахме се до болка, не си говорехме с месеци, после отново започвахме всичко отначало. Беше толкова трудно да се откъснем един от друг... Но и този ден дойде. И двамата започнахме да излизаме от черупката си, да се виждаме с различни хора, да излизаме... Толкова много се задушавахме, краят му се виждаше. Постепенно просто разбрахме, че няма да го бъде. Имахме една временна раздяла, следк оято, в последствие тя ми призна, че е преспала с друго момче. Не сме заедно вече от близо година, но учим в един и съш университет, всеки ден се виждаме. След раздялата, дълго време и аз, и тя, продължавахме да имаме някакви чувства един към друг. Аз излизах с момичета, тя с момчета, много се ревнувахме, въпреки, че не бяхме заедно, но в името на силната любов, която имахме, решихме да останем приятели. В началото беше адски трудно. Уж бяхме само приятели, пък всеки ден бяхме заедно, бяхме неразделни, държахме си сметка за всеки, който влиза в живота ни, проверявахме се. След това тя се влюби в едно момче, но се оказа, че той я е искал само за секс. След мен и след него, не знам какво се случи, но момичето, което аз познавах и обичах УМРЯ. Ако първоначално беше най-емоционалната, влюбчива, лоялна приятелка, след това стана... Ами, пълен боклук. Започна да излиза с момчета непрекъснато, да се забива с непознати, да пие по заведенията, да движи в грешната компания и извинението и бе, че никога не е изживявала всички тези неща, никога не е излизала с момчета, никога не е пила, никога не се е забавлявала, реално аз съм и бил първият и след мен и раздялата ни, животът я е променил. До ден днешен опитваме да сме приятели и като такива отново имаме много раздели и събирания, много драми и скандали, но това момиче, не знам... Някога ще го преодолея ли? Имах две неуспешни връзки след нея, тя след мен имаше пет. Не мога да я позная. Издигнала е стена. Повтаря ми как и е омръзнало да страда и и е много по-лесно да върши глупости и да не мисли за нищо, отколкото да задълбава и да поеме отговорност за себе си и животът си. Ясно ми е, че обичам една нейна стара версия, но аз лично не вярвам, че хората се променят ей така... Искам да изкарам на повърхността онова мое любимо, мило, нежно и обичливо момиче, тя е първата ми любов, грижа ме е за нея, но колкото и да и говоря, тя винаги повтаря: "Вече съм такава. Толкова пъти се разделяхме, дори само като приятели. Свикнах да съм си сама, изградила съм стена и сега ми е трудно да допусна някой до себе си отново. "
Хора, ние връзка с това момиче няма как пак да имаме, но стува ли си да се боря отново за приятелството ни? Аз знам, че я обичам, винаги ще я обичам, защото е първата ми най-добра приятелка и първата ми истинска любов, а първото не се забравя... И вие го знаете това. Но се опитвам да си върна приятелката, а тя е толкова студена... Казва ми, че я е страх от мен, защото ме обича много и се опасява, че отново приятелството ни ще отиде по дяволите, но не знам как да подходя. Счупеното лепи ли се?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 8 месеца hash: 8c591ce053

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ми момичето си ти е казало защо е такова. Никога не го е изживявала преди това, а знаеш как дърпат нанякъде студентските години. Разбира се, че е проблем как точно това се е случило, но все пак е факт. Никога няма да близък отново с това момиче. Може да се виждате, да пиете по някое кафе, да идете на кино, но тази истинската близост е вече минало. Случват се и такива неща в живота. Остави я, не я задушавай. Мислиш ѝ само доброто, но ако тя не се чувства добре от това, няма защо да се буташ.

 

...

преди: 8 години, 8 месеца hash: b27fc5ddc2

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Според мен, тя минава през някакъв период и има голяма вероятност да го надрастне. Но дали ще е напълно същата, каквато е била преди... едва ли. Но това е нормално, всеки се променя в някакви граници. Вашата приказка е свършила и може би е време малко да се отдръпнеш. Трудно се превъзмогва някой, който виждаш и с когото общуваш всеки ден. Не мисля и че можеш да и помогнеш, не и в момента. Дай и време, а и на себе си - също. Един ден, когато чувствата ви изстинат, приятелството ви може и да се възобнови, но дотогава само се дърпате назад.

 

...

преди: 8 години, 8 месеца hash: 1fcc4189dc

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Брат, тази жена я забрави и отпиши! Където и имало любов и секс - само приятелство няма! Тези поговорки: "жената и ръждата тръгнат ли, няма спиране" и "където е текло, пак ще тече", "любовта - ръжда не хваща" - не са случайни. Тя момата си ти е казала:" - Не съм се наживяла! ". Искало е момичето да види с други мъже как е, да се надивее. Имай в предвид, че с повечето жени е така. Любопитство се нарича :) Съветвам те да я оставиш да се наживее и да се оправя. Ти си намери една сгодна жена, която се е наживяла и с която можеш да изградиш стабилна връзка. Жена, която ще те хареса и оцени такъв какъвто си. Сигурно ще ти прозвучи странно, но съм си говорил с доста жени и те всички казват: "- Да знаеш! - жената си избира мъжа! " ;) (това ти го вмятам по между другото) И за финал: - По-добре е да не лепиш счупеното! Колкото и добре да залепиш вазата - тя си остава счупена. мъж на 36

 

...

горе^

преди: 8 години, 8 месеца hash: 69a7ac4ffc

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Счупеното се лепи! Раната Не заздравя! Може да се съберете пак и дори да не говорите за миналото. Но спомена за направеното няма да бъде забравен.

 

...

преди: 8 години, 8 месеца hash: 4119510976

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Изживял си нaй-нормaлнa тинейджърскa история, от която или ще излезеш с рaзбитa психикa, или ще излезеш мъж. Зa същaление мaй ще излезеш плaчко, който брои колко бройки имaлa бившaтa му и кaк трябвaло дa се държи тя, тa дори си позволявaш дa я рaзпитвaш. Aко искaш дa си мъж, просто кaжи крaй и повече не се зaнимaвaй. Вярно че е трудно и болезнено, но ти решaвaш дaли дa си чехльо или не. Нея нямa дa я коментирaм зaщото нв случaя нямa знaчение, но рaзбери че колкото повече влизaш в положение и се интересувaш от човек, нa който не му дреме зa теб, толковa повече поемaш чaст от винaтa зa нейните грешки, дa не говорим зa излишно вложените емоции. Тaкa че зaпомни, от тaзи случкa или ще излезеш мъж или чехльо. Горе долу до тaзи възрaст се корегирaт нещaтa.

 

...