Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не сaмо, че нямa. зaщо дa поддържaш връзкa с "родителите" си, a е зaдължително дa ги изхвършил от животa ск зaвинaги!!!
Никaкъв досег, никaкъв контaкт с тях! Хубaво е, че си простилa зaрaди теб сaмaтa, зa дa не носиш тaзи отровa в себе си, но дaлеч от тях вече! Създaй си новa средa, сред нови позитивни, усмихнaти хорa. Ще имaш семейство, децa... те зaдължително не бивa дa ги познaвaт дори, зa йищо мa светa не допускaй контaкт с тях.
Винaги би живялвa в стрaх дa не се посгене нa детето ти. Товa ще те изяде отвътре, ще те измъчвa всякa секундa в която очите му се нaсочaт към детето, винaги ще се стрaхувaш дaли не искa...
Зaслужaвaш спокоен и щaстлив живот. И товa може дa се случи сaмо aко те не присъствaт в него!
Мисли единствено и сaмо зa себе си и своето бъдеще! Те не те интересувaт вече, нямaт място в твоят живот и точкa!
A зaщо не остaнеш в Испaния, не ти ли хaресвa? Къде си точно тук ( aз също съм)?
Зaщо непременно трябвa дa се прибереш в Бългaрия?

7.   Тази история е истинска, защото така звучат всички подобни истории. Това е оставило много силен отпечатък у теб и най-лошото е, че никога няма да го забравиш. Внимавай само в едно- жени с подобни преживявания имат склонност да намират подобни на баща ти съпрузи. Генетиката си казва думата, а и дългото насилие води до нужда от насилие. Много внимавай къде и с кого стъпваш. Успех!

8.   и аз съм потресена! чела съм за такива хора, но никога от първо лице.
не знам защо държиш да се върнеш в България, но ако го направиш, прекъсни всякакви връзки с родителите си. няма нужда да знаят къде си, с кого си и всякакви подробности от живота ти. потърси и психолог, ако е необходимо и продължи напред.
Ж44

9.   Мила, не си заслужава да му задаваш тези въпроси. Едва ли ще получиш смислени отговори, ако изобщо отговорят нещо. В този случай, е абсолютно наложително, никога повече да не поддържаш контакт с тях, с цел безопасността на бъдещето ти дете, а и на теб самата. Ако искаш, се прибери в България, ок, но няма ли как да заживееш в друг град, който не е родния ти? Там няма да намериш и минута покой. Тези хора не заслужават да общуваш с тях, не заслужават да познават новото ти семейство, камо ли пък детето ти. Най-добре е да приключиш всички връзки с тях, все едно никога не сте били дете и родители ( а и не сте били, в истинския смисъл на думата). Колкото повече общуваш с тях, толкова по-зле ще става. Старите рани, ще се отворят. Макар да не са зараснали, и никога да не зараснат, ти трябва да се опиташ да създадеш свое семейство, да се държиш, възпотаваш и да бъдеш родител за пример на твоите деца. Никога не позволявай децата ти, да изпитат и една стотна, от това, което си изпитала ти. Това е кошмар, но ти трябва да продължиш напред, без тях в живота ти. В Испания си била, без тях, значи може. Защо непременно да трябва да подновяваш контакт с тях, в България? Приеми, че те за теб са умрели, несъществуващи.

Трудно ще е, много тежко, но ти трябва да продължиш напред, заради себе си. Всеки заслужава достоен живот, който да го удовлетворява. Ако, преди не е зависело от теб, и си живяла в някакъв кошмар, то сега всичко е в твои ръце. Само трябва да имаш надежда, да превъзмогнеш себе си, и да отвориш сърцето си към някой мъж (ако все още не си). Но, внимавай наистина, да не попаднеш на някой подобен, тогава спасение наистина няма. Може да започнеш да четеш книги за позитивно мислене. Ще ти променят живота, а най-добре е да се видиш с някой терапевт. Такива травми, не се забравят, не се и преодоляват напълно. Трябва ти помощ, за да продължиш, и не е срамно да я поискаш.

И в заключение, искам само да кажа, имаш пълната ми подкрепа. Ако, някога имаш нужда да поговориш с някого, насреща съм. Пиши ми. Трябва да вярваш в себе си, и да осъзнаеш, че щом си стигнала до тук, изживяла си всичко това, то ти си силна! Имаш капацитета да се справиш с много житейски трудности, само трябва да си вярваш!

Depravity

10.   Потресена съм. Това, което ти се е случило е жестоко. Никой няма право да наранява друго човешко същество, още повече дете. Никой няма право да се възползва от слабостта ти и от факта, че си била безпомощно дете. Съжалявам, че ти го казвам, но тези двамата, които ти се водят в регистрите за майка и баща, изобщо в действителност не са ти такива. Моят съвет е да приключиш всякакви отношения с тях. Успех!

11.   Този човек трябва да получи заслуженото си, както и майка ти да знае също. Добре е да поговориш с нея и да и кажеш, както и да се опиташ да го осъдиш, защото както е посегнал на теб, така може да посегне и на друг. Това се доказва е трудно, но не е невъзможно. И не разбрах как си била на квартира и пак е идвал, нали си се изнесла именно заради това, защо не тогава не повика полиция. Бъди силна и смела, чудя ти как с. поддържаш още някакъв контакт с тези хора.

12.   Ужасно много съжалявам, че ти се е случило такова нещо! Направо тръпки ме побиват само като си помисля, че съществуват хора на този свят, които правят деца, за да се гаврят с тях. Смятам, че баща ти е болен. Психически здрав и стабилен човек, който е с разсъдъка си, не би посегнал на никое дете, най-малкото на своето собствено. Сигурно е някаква форма на педофилия, не мога да изкажа компетентно мнение от медицинска гледна точка, но мога да ти кажа, че той няма да се промени, нито да се поправи, докато не потърси помощ от специалист.. а дори и тогава няма гаранция. Доколкото разбрах от побоя, и майка ти не е особено стабилна, нито пък се доближава дори по някакъв начин до думата "майка". Не се заблуждавай от някакви извинения и молби и в никакъв случай не допускай детето ти един ден да се доближава до тези хора! Това, че са те създали чисто биологично, не означава, че трябва да са част от живота ти. Съмнявам се, че ще реагират добре, ако ги накараш да ходят на терапия, най-много да се обърнат срещу теб. Колкото и болезнено да звучи, това е загубена кауза.
Помисли за себе си, за твоето бъдеще, за семейството, което искаш да имаш. Имаш шанс да започнеш на чисто, без да рискуваш отново да въвлечеш себе си, а и други хора в подобна ситуация, която може да е много по-сериозна от предишната. Дори да искаш да останеш в България, можеш да бъдеш в друг град, далеч от тях, така че те да не знаят къде си! Винаги можеш да им кажеш, че си решила да си останеш в Испания, те не могат да те проследят. А на всички твои приятели, може да кажеш истината, поне отчасти- че не сте в добри отношения и нямаш желание да ги виждаш.
Смятам, че като помислиш малко, ще си дадеш сметка, че това е правилното решение. Ако искаш да имаш възможност за нормален и спокоен живот, в който да се радваш на любим човек и да бъдеш и ти родител, не виждам друг начин. Ти заслужаваш да си щастлива, без да се страхуваш за себе си или за хората около себе си, да живееш пълноценно! От сърце ти желая да намериш този мир и това щастие и да се почувстваш добре и на място, тук или където и да е.

13.   Номер 3 сериозно ли задаваш този въпрос? Защо малтретирано още от дете момиче, на което дори най-близкия човек - майката, не само че не е повярвала, когато е споделило, но го е обвинила и пребила, не е опитало да осъди баща си??? Давате ли си сметка изобщо за какъв парализиращ страх и психическо осакатяване става въпрос при случаите на системен тормоз? Да викне полиция срещу баща си казвате - и да обясни какво - да каже на глас за пръв път пред непознат човек цялата тази гадост? И как ще го докаже? Как ще е сигурна, че няма да стане още по-лошо? Че ще я разберат и подкрепят, а няма да я гледат като изрод и да я обвинят, че тя е виновна? Имате ли изобщо идея за каква травма иде реч и до каква степен срива психиката на жертвите? Да не говорим пък за премълчаването от страна на семейството, агресията в случай че повдигне въпроса и преструвките, че всичко е нормално.

Та тя няма смелост дори категорично да изключи тези хора от живота си, нито да сподели с други роднини или познати. Срам я е - макар че вината не е нейна и се страхува, че всички ще я изолират и нападнат. И има право, защото това се случва реално на жертвите на насилие - запознайте се с подобни истории - публичното отправяне на подобно обвинение винаги е свързано с нападки спрямо жертвата, роднини и познати се обръщат веднага срещу нея, настоява се да оттегли обвиненията, за да не излага рода, бива заплашвана. Това може да събере смелост човек да го предприеме само ако се чувства сигурен и има подкрепа и хора, на които може да разчита зад себе си. Затова и толкова много жертви събират смелост чак на стари години да споделят и разкажат. Извършителите, когато иде реч за родители, по-скоро част от тялото си биха загубили, отколкото да признаят подобна вина.

Авторке, прекъсни отношения и бягай надалеч. Това не са ти родители. Реакцията на майка ти също е непростима. На никого не дължиш обяснение - изчезни за тях. Докато поддържаш контакт с тях, спомените винаги ще се връщат и раните ще се отварят. Събери сила и сложи край на това. Тези хора не заслужават да имат дъщеря. А ти заслужаваш да бъдеш щастлива... далече от тях.

14.   Искам да благодаря за подкрепата ви. От както споделих историята си се чуствам по добре по спокойна. Благодаря ви не се познаваме но ми дадохте сила да продължа напред Авторката

15.   Дa милa, продължи нaпред именно, a не нaзaд! Не допускaй тези хорa ( не могa дa ги нaрекa родители ) повече до себе си.
Бъди щaстливa!

16.   Кураж авторке, дерзай и гледай напред, ти много си претеглила, но миналото е зад гърба и сега си имаш твое семейство. Биологичния ти баща е изрод и нечестивец а биологичната ти майка му е съучастник, остави ги зад себе си. Хубаво е, че си простила, прошката е едно от много важните неща в християнството.

Джон

18.   Здравей,

първо, поздравявам те за куража да разкажеш това. Считам това за огромна стъпка за теб самата.
Рядко коментирам, но ще си позволя да кажа какво мисля. Заслужаваш истинско преклонение за смелостта и силата да споделиш. В този сайт срещнах съвет да прочета книгата "Отровните родители" (за далеч по-дребни конфликти) и ще я препоръчам и на теб. Там ще разбереш, че не си единствена; че вината, безсънните нощи, срамът, страхът са неизменни спътници след подобни преживявания. Прочети я, няма да сгрешиш. Дори да не помогне, няма да навреди.

Аз също мисля, че трябва да се откъснеш. Моля те, ако имаш възможност да посетиш терапевт. Даже не, ако имаш възможност. За теб това е равносилно на живот и смърт. Цената е безценна в твоя случай. Ще можеш да спиш спокойно, ще можеш да дишаш, да живееш. Ще се стабилизираш психически.

Не мисля, че прошката в такава ситуация е добра. Да, по принцип, тя дава покой. Но тук говорим за престъпление спрямо малолетен. Тук не говорим за имагинерност, а за деяние, за което Наказателният кодекс предвижда най-тежкото наказание. По-тежко, дори от убийство. Бащата бил омекнал. Не. Бащата го е страх от правосъдие и от Бога. Това не е баща, а изверг. И това не е просто епитет, а факт. Майката не е майка, а съучастник плюс насилник. Също факт. Подсъдни елементи. Даже не хора.

За теб - пази се от модела. Почти съм сигурна, че в първия си опит ще го копираш. Много ми се иска да си от онзи малък процент, които успяват да се противопоставят на детския модел. Надежда ми дава силата ти да се опитваш и да успяваш да се откъснеш. Не се връщай назад. НИКОГА. МОЛЯ ТЕ.

Много плаках.
За теб.
Истински ти стискам палци.
Вярвам, че ще се справиш.
Успех.

19.   Сега се сетих също, че ако си легално в Испания, можеш да се обърнеш към някоя неправителствена организация или социална служба за лекуване на пост-травматичен стрес на жертви от домашно насилие. Сигурна съм, че имат програми за работа с хора пострадали от подобни зверства. Не е късно, важно е, че направи първата крачка.

20.   Четейки написаните истории до тук нито една не ме потресе като тази. Млада жена изживяла страшен ужас в живота прочетох ""19"" коментара толкова (много) за една такава история. И се замислих защо толкова(много)хора се отзовали на помощ на момичето и осъзнах тя е написала истинска тема Табу. За това не се говори не се слуша избягват се тези теми затваряме си очите, но сме способни да напишем съвети на някоя тема "той ми изневери, обича ли, как да го изненадам" и тем подобни. Сега разбирам защо това момиче не е казало на никой за ужаса който е изживяла. Това сме нйе хора със сърца готови да помогнат със съвет и-подкрепа. Съжалявам момиче живота и хората са такива :(

21.   Стой далеч от тези изверги! Не съжалявай, че си намерила сили да им простиш - тях Господ ще ги накаже. Създай семейство с добър и грижовен човек, който с нищо да не ти напомня за "баща ти". Успех миличка! ЩЕ СЕ СПРАВИШ!

М26

22.   Да, има такива бащи. Моя баща ми съсипа живота с психически тормоз. Избягах при първата възможност и никога не се прибрах повече. Остават ужасни страхове, неувереност и обърканост в човешките взаиммотношения (поне при мен). От няколко години съм в чужбина, той вече е починал отдавна, а аз все още нося последствията от детството си. А и сестра ми се разболя и за нея трябва да се грижа, тя също пострада от баща ни, но докато аз се опълчих, тя прие неговия нрав и се съсипа. Както и да е. Никаква България!!!! Стой си там, където си. Никакви правитествени и неправителствени организации за помощ, защото влизаш в регистри, че си нестабилна. Един ден ще имаш дете, децата на нстабилните хора и без серизона окръжаваща среда все по-често ги отнемат в Европа. Има чудесни български психолози, които дават консултации онлайн. Ако работиш в чужбина ще ти е лесно да плащаш. Има смисъл. Освен това ти препотъчвам метода "Семейни констелации", който мен ме закрепи. Работи безотказно. В испания е много рзпространен. Пожелаявм ти сила и късмет! Никаква близост с насилници!!! Никога, по никакъв повод, при никакъв смучай, било то и родители!!! Насилника никога не се променя. Намери си другарче, отдели се мисловно дори от родителите си... На тази земя има зло. Ние (и много други) сме станали и всеки ден някой става обект на насилие и то от лошо по-лошо. Миалото зад гърба. Имаме крака, ръце, запазен ум, макар и накъсана душа. Зашйй я, белезите не са важни. Важна е здравината й. Късмет! И Бог с тебе в начинанието да махнеш цялата гнус, която са изляли в душата ти, да я изхвърлиш като торба с боклук и да се напълниш с внимателно подбрани хубави неща!!!!