 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Не мога да открия пътя към щастието...
преди: 9 години, 20 дни, прочетена 1880 пъти
Здравейте! Момиче съм на 20 години, студентка съм и напоследък усещам че май изпадам в нещо като депресия... Имах 2 години приятел, който за радост вече забравих, но много болеше от раздялата.. Преди 5 месеца се запознах с едно момче съвсем случайно, мислех че той е човека но уви.. Не е.. Много ме нарани, а аз тичах и продължавам да тичам след него докато на него не му пука... В началото ме караше да се чувствам специална, накара ме да хлътна но след това се оказа че ме е заблуждавал. Затворих се в себе си, почти нямам социален живот.. Не излизам, приятели нямам.. Само университет и работа. Едно и също сиво ежедневие. В нищо не ми върви.... Къде бъркам? Омръзна ми от хората... Омръзна ми от всичко... Искам поне да има н кой да споделя огорчението си но дори това няма... Чувствам се ужастно самотна и комолексирана. Покрай този човек започнах да си мисля че вече нищо не става от мен.. А не съм нито глупава нито грозна... Какво да правя? Най добрата ми приятелка си намери приятел и няма време за мен а като се видим тя е винаги с приятеля си и се депресирам още повече от това да гледам как всички около мен са щастливи освен мен.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 20 дни hash: fa657d1eeb |
|
1. Май? На мен си ми звучи точно като депресия. Чупи я! За да намериш пътя към щастието, трябва да погледнеш отвъд това, което виждаш. Прозвучах ли достатъчно мъдро? Все тая... Всъщност, това че се шегувам, съвсем не значи, че не съм прав. Според наблюденията ми, по - голямата част от проблемите на хората се дължат на факта, че те:
а) не познават себе си
б) не поемат отговорност за действията и бездействията си
в) търсят щастие навсякъде другаде, освен в себе си
Когато човек познава себе си е голяма сила. Най - малкото, знае какво иска и какво го прави щастлив, както и какво му вреди и му пречи да постигне щастие, а когато научи всичко това, то няма как да не знае какво да направи.
Когато се научи да поема отговорност за действията и бездействията си, разбира, че света не носи вина за собствените му грешки. Истината е, че света не се върти около никого от нас, а се върти заедно с нас. Както и да е, ако искаш да промениш света около себе си, първо трябва да промениш света вътре в себе си. Жокер: С мисли от типа "в нищо не ми върви" няма как да ти провърви. Ако човек е нещастен, вероятно някъде греши или нещо не е разбрал, тогава просто трябва да се спре, да поседне малко и да помисли какво точно го прави нещастен. Да помисли върху това, което е научил, защото загубите и нещастията винаги носят уроци. А след това трябва да помисли, какво ще го направи щастлив.
Последното е страшно лесно за разбиране. Ако човек се научи да оценява малките неща, да се радва на това, което има и да се радва на това, което е, то така ще му е 1000 пъти по - добре! XD Хей, тук май има рима! Когато човек е щастлив със себе си, то това щастие не може да му бъде отнето. Ако обаче търси щастието си в разни други неща като пари, хора, някакви ненужни дрънкулки и т. н. То той определено е обречен да го изгуби. Хората идват и си отиват, парите пък се харчат и изчезват, дрънкулките се повреждат... Следиш ли ми мисълта? Защото, аз мисля, че я изгубих още сутринта. XD
Между другото, когато нещо си отива е добре да го пуснеш да си отиде, така само нараняваш себе си. Понякога пък, когато човек не получава това което иска, то вероятно е за негово добро. Колкото до любовта... Ами тя не трябва да се търси фанатично, подобно търсене води до много разочарования. Всяко нещо с времето си. Хората често бъркат нуждата от любов с истинската любов, а според мен, любов не може да има преди двама души да се опознаят добре и между тях да е имало приятелство.
И така... Какво да правиш? Хъм... Защо не опиташ да правиш това, което обичаш, да ходиш по местата, които харесваш и да захвърлиш всички черни мисли и чувства? Така хем ще се радва, хем ще имаш възможност да намериш приятели с твоите интереси, пък и рано или късно любовта сама ще те намери. Птичките ще пеят, ще хвърчат пеперудики (ама не от онези острите в стил дон Корлеоне), ще има рози... Бля - бля... Малко фентъзи елементи. Ааххх, май ми е време да си лягам. Чакай! Трябва да кажа нещо мъдро за финал! Хъм... Не си бъркайте в носа! Аххх... Неее, що за мъдрост е това? ! Всъщност, може би... Смисъла на живота е, човек да се развива и да бъде щастлив. Това трябва да свърши работа и Далай Лама май беше казал нещо подобно. Както и да е, успех и лека нощ!
|
| преди: 9 години, 20 дни hash: 8dcc4d45b9 |
|
2. Здравей! Проблемите, които си описала са ми много познати. Чети следващите редове внимателно!
Не се знае дали е, или не е това което се нарича "клинична" депресия, т. е продължително, хронично чувство на подтиснатост и много силно неприятни емоции. Даже има е по-неприятни последствия като хронична умора, липса на желание за каквото и да е било и т. н. Другия вараинт е да е просто реакция на човешкото вътре в теб, на неприятните случки. При всички положения - ТЕЗИ ЕМОЦИИ НЕ СА ШЕГА РАБОТА!
Съществува заблудата, особено в някак по-консервативното на тази тема българско общество, че едва ли не тези емоции си ги създаваш ти, че имаш върховен контрол над тях и т. н И че съответно трябва просто да се "стегнеш" и да продължиш живота си. Да ама нещата не стават така. Моят горещ съвет е да отидеш на ПСИХОЛОГ. Не ПСИХИАТЪР, моля правете разлика, защото са много различни.
Когато аз бях в такова състояние, дори може би по-интензивно от твоето, дълго чаках и се мъчих, докато най-накрая чувствах, че ще пощурея, а нито приятели, нито близки ме разбираха и се мислеха, че съм някаква лигла, която се опитва да привлече вниманието им. Затова реших, че просто ми трябва специалист. Първо защото приятелите не стават за споделяне когато си в депресия, защото те нито са готови да те изслушат напълно, склонни са ти дават някакви общи и глупави съвети, които въобще не са заредени с емпатия, а по-скоро целят да те накарат да се махнеш от главата им. Те и не знаят какво да те посъветват. Второ - както сама виждаш с отсъствието ти на най-добрата ти приятелка, всъщност приятелите са ЧАСТ ОТ ПРОБЛЕМА. Ти трябва да ги обсъдиш и тях със самия психолог, за да преживееш проблемите си с тях.
Психологът е преди всичко специалист. И именно тази му "титла" действа подсъзнателно на човек да се отпусне, да се почувства в "сигурни ръце". Да приеме, че се лекува душевно. Всъщност психологът е като едно емоционално кошче. Той самия рядко ти задава въпроси (зависи каква техника ползва) или дава съвети, като цяло ти сама се лекуваш, вентилирайки се от емоциите си напълно. Готова си да разкажеш всичко, дори най-срамното, защото той е непознат, а и му плащаш за това (също е много важно, защото не те кара да се чувстваш нито длъжна, нито благодарна, както с някой уж добър приятел, няма да се притесняваш за мнението му и т. н. Бъди сигурна, че той е имал много по-шантави хора с по-шантави истории, а и че той те разбира, защото е учил това)
След сеанс аз съм се чувствала толкова лека и феерична, а съм идвала унищожена и посърнала. За мен всеки човек има нужда от психолог, не само депресиращите се хора като теб и мен. От просяка на улицата, през чиновника на гишето за данъците, през полицая, през оня дето мери водомерите по къщите, та през богатия бизнесмен, чак до звездите и тези на върха на държавата - най-вече те :D Ако Хитлер беше ходил на психолог, или пък Сталин, Ленин, то според мен щяха да преосмислят идеите си за унищожаване на толкова много хора, и щяха да спестят на света доста мъка. Защото всяко човешко зло произлиза от неосъзнати или осъзнати, но непреживяни и необработени комплекси, емоции, мисли и т. н.
Освен това, заедно със сеансите при психолог, започни да мислиш за това какво искаш да ти се случи. Направи си списък с желаните промени в живота, които смяташ че ще ти донесат щастие. И ги обсъждай с психолога. Така докато ги обсъждаш, съзнанието ти само ще си намери път по който да се сдобиеш с тях.
Да нямаш социален живот е много гадно. Аз самата съм супер социално животно и не мога без приятели. Обичам и своята компания, но ми трябват приятели и партньори, съмишленици, защото човек вижда себе си напълно, само когато общува. Така че трябва да разбереш защо нямаш приятели. Нещо вътре в тебе блокира социалните ти контакти. Знам го от опит. Въпреки че имам някакви приятели, аз понякога ги отблъсквам (защото имам още да работя над себе си). Но и това ще го обсъдиш с психолога.
Всичко това знам от опит. Потърси някой специалист в интернет и моля те - погрижи се за себе си, защото е много мъчително да чакаш да ти мине, или да просиш помощ от някой, или да се опитваш да се справиш сама. То ти сама реално ще се излекуваш, но ти трябва специалиста, за да ти помага, да те ръководи, и да се оглеждаш през неговите очи на здраво стъпил на земята човек. ;)
Успех! Знам, че в такива гадни моменти живота изглежда сив, но е в твои ръце да си помогнеш и да откриеш пак щастието. И.. моля те, ако ти се въртят някакви суицидни мисли просто забрави! И тичай към специалиста. И недей се тъпка с антидепресанти, освен ако не ти ги предпишат по абсолютна необходимост, но дори тогава внимавай и опитай без тях, защото те имат ужасни странични ефекти, а и не изчистват проблема напълно, а те пристрастяват да ги взимаш, за да облекчаваш симптомите.
|
| преди: 9 години, 19 дни hash: 8264ec038b |
|
3. Отговорът под номер 2 е много хубав. И аз горещо ти препоръчвам да започнеш психотерапия. Ходил съм на психотерапия и мога да потвърдя, че това е една чудесна услуга. (Мъж съм, между другото. ) Да ходиш на психотерапия не означава, че си слаб, нито пък е срамно - напротив дори е престижно. Престижно е подобно на ходенето на театър, на опера или на литературни четения за някои хора. Не мога да кажа същото за психиатрията обаче. Ако отидеш на психиатър има реална вероятност повече да ти навреди, отколкото да ти помогне.
Колкото по-скоро се срещнеш с психотерапевта - толкова по-добре. Но ако по някаква причина не се чувстваш готова, и ако ти се четат книги мога да ти препоръчам две: "Вяра имам" на Мадлен Алгафари - потърси я по книжарниците; и "Основни форми на страх" на Фриц Риман - потърси я в интернет, понеже беше изчерпана.
Ако нещо те притеснява или имаш въпроси - споделяй и питай!
|
| преди: 9 години, 17 дни hash: 0c64e7a269 |
|
4. Абе как така те бил накарал да хлътнеш по него, никой не може да те накара, ако ти не го позволиш. Признай си собствената вина и грешки, за да можеш да градиш живота си върху стабилна основа - ползотворен опит, а не с фантазиране на желания. Животът не е лесен, но никой не ни е обещал да бъде такъв. Общо взето съм съгласен с номер 1. Щастието е породено от хормони, които се образуват в телата ни, а причините това да стане могат да бъдат вътрешни - подходящи мисли, или външни - светлинни вълни (неща, които виждаме), звукови вълни (звуци, музика), миризми, вещества, които приемаме (храна, напитки и т. н. ), двигателна активност. Разумно е да избираме такива източници на щастие, които да не ни вредят или след някакъв период ни карат да се чувстваме по-зле, отколкото е било преди без тях.
|
| преди: 9 години, 16 дни hash: 287aca39e6 |
|
5. При мен ситуацията е същата-университет, работа. 3 приятелки в чужбина, 2 с гаджета и в крайна сметка аз оставам без приятелки. Аз обаче имам бивше гадже, с което не можем да се разделим и на практика сме си заедно, а аз съм влюбена в друг за съжаление. Та така, лишена от щастие съм, но се боря. Старая се да изглеждам добре (това ме и кара да се чувствам добре), старая се да правя добро (да давам пари на нуждаещи се, да дам на кифлата зад мен да препише на изпит, да направя комплимент, да свърша услуга и т. н. ). В книгата на Елиът Арънсън "Човекът е социално животно" се споменава, че хората които правят добро, не го правят за да направят наистина добро, а защото подсъзнателно задоволяват някакво тяхно желание да помогнат на хората, т. е. помагам, защото аз се чувствам добре от това. След редица изследвания е доказано дори, че хората които спасяват хора в пожар или от удавяне в морето не са просто добри хора, те обичат екстремните преживявания и затова помагат на хора в такива обстоятелства. Малко офф топик, но исках да ми схванеш мисълта. Прави това, което ти носи щастие, общувай с колегите си, прави добро, събирай си малко по малко пари и после ги похарчи за нещо, което много искаш, в моят случай ги събирам за пътувания, чрез които да създам спомени и запознанста с различни хора и култури. Просто търси щастието вътре в самата теб, опитай да анализираш себе си, да видиш кое те прави щастлива и обратното. Например аз на твое място бих спряла да тичам по онова момче, би ми доставило удоволствие да не тичам по мъж, на когото не му пука за мен, просто бих била щастлива щастието ми да не зависи от човек, който не мисли за моето щастие. А и все пак няма ли да ти е по-хубаво да знаеш, че даваш на един човек любов и уважение и той да ти отвърне със същото? Плюс: преди години бях в тежка депресия, защото трябваше да ходя да уча в чужбина, връзката ми не вървеше и т. н. и нещото, което ми помогна до голяма степен беше йогата, а понякога просто и медитация, цаката е да успееш да си изпразниш мозъка напълно. Надявам се да съм помогнала, защото иначе няма да съм щастлива. Шегувам се. :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
