Как да постъпя?
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 1367 пъти
Здравейте. Ще се опитам да бъда кратка.
Преди половин година се запознах с мъж, в когото се влюбих. Виждахме се всеки ден като приятели, той беше привидно страхотен - мъж-мечта за мен и влюбването беше неизбежно. Когато му споделих, той каза, че чувства същото, но ме отряза, защото нямало да се получи. Тогава не го познавах добре, само под опиянението на любовта, и продължих да упорствам с желанието да се съберем.
В крайна сметка той склони и се отдадохме на чувствата си. Нещата бяха прекрасни известно време. Той е много добър човек в същността си, но на мен бързо ми мина и загубих интерес. Няколко пъти се събирахме и разделяхме, но истината е, че не искам повече да бъда с него. Той има известни психични проблеми и когато се скараме, заплашва, че ще самоубие, ако го оставя; често изпада в кризи и други.
Чувствам се гузно и не знам как да постъпя. Не искам да излиза, че съм го употребила и го изоставям, а ако се разделим, той ще вярва това независимо какво му кажа. Защото е страхотен човек, истински добър, умен и способен, но изблиците му ми идват в повече, и претегляйки нещата, знам, че няма как да имаме общо бъдеще. Той явно е знаел, че така ще стане и затова не е искал да сме заедно в началото. А сега, при поредната ни раздяла, след която пак се събрахме, той каза: свали ме и ме изоставяш.
Аз не съм чак толкова лош човек. Просто вече не съм влюбена, но не искам да го наранявам и да му разбивам сърцето. Той прави всичко, за да се чувствам добре и не заслужава да бъде зарязан. Какво да направя? Изпитвам вина и съвестта ми е гузна. Но нима има смисъл да продължаваме така?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 6 месеца hash: 2e5a8cc0a3

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Миличка разбирам, че ти е гадно и едва ли не ти тежи на съвестта, но въпреки всичко в любовта понякога е така и едната страна винаги е губеща. Гони щастието си и не бъди с човек, само защото изпитваш угризения и съжаление, просто ще съсипеш себе си и човека до теб. Още повече, ако този човек не е със здрава психика бягай далече от него, той трябва да се лекува, а не да тормози теб или който и да е по този начин, със самоубийства и подобни глупости. Такъв мъж ли искаш до себе си? Опитай да поговориш с него, че това не е начина, ако можеш и позволява опитай да му помогнеш да отиде при специалист, но не тормози себе си - сега заплашва себе си, утре може да заплашва теб. Колкото и да е добър, щом като голям човек не може да приема ударите на живота и е с лабилна психика по-добре да е сам, докато не намери себе си и пътя си. Успех!

 

...

преди: 8 години, 6 месеца hash: 7696a29adb

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   И при мен е така. Тя заплаши със само нараняване, аз останах с нея. След това знаеше как да ме задържи. Приех ролята, да бъда нейн спътник в живота, да се опитам да я обикна, успях до някъде. Направих я идеална за мен. Сега искам дете от нея. Но отдавна знам, че без мен тя не може да се справи с живота. Тъй че всичко зависи от мен.

 

...