Как да се справя сама с това?
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 1849 пъти
Привет на всички!
Момиче на 22 години съм и имам проблем, който се опитвам да реша сама, но за сега без успех. Разбира се, в основата на всичко стоят момчета. За около 4 години имам 2 сериозни връзки. Едната продължи 2 години, другата година и половина, като все още продължавам да бъда заедно с приятеля си. Между двете връзки нямаше кой знае какъв преход- месец, нещо такова, в който на всеки е ясно, че човек трудно може да се възстанови и да помисли трезво как да продължи напред. От едната връзка се впуснах в дрfaугата. Първата сериозна такава беше с едно момче от Варна, с което се запознах на сезонна работа на морето, но тъй като съм студентка в София, трябваше да се върна септември месец. Все пак седнахме, обсъдихме и решихме да не се разделяме.
Така продължихме 3 месеца да се чуваме, пишем и виждаме в месеца 2-3 пъти за уикендите. След това бившият ми приятел реши да дойде в София, намери си квартира, работа и вече разстоянието не стоеше помежду ни. Но застанаха постепенно други неща- ревнуваше ме от въздуха, отделно постоянно ми правеше забележка как се обличам, защо не си слагам фон дьо тен, да съм погледнела моите колежки, да вземам пример от тях. Постоянно заглеждаше момичета по спирките на градския и коментираше- „виж на тази яките кецове“, „косата й е уникално права, а не като с твоите гумени ластичета“. Общо взето кифленски истории, аз си имам свой стил на обличане, да нямам големи финансови възможности, защото родителите ми са разведени, баща ми не ми помага, майка ми се възстановява от тежко заболяване и от 8 клас сама си изкарвам парите, работя на две работи и тази година завършвам университет. Явно съм била много далече от представите му за неговото момиче. Както и да е, всичко казано до тук създаваше дразги и в крайна сметка се разделихме, трудно и за двамата, но се налагаше, при все че моят праг на търпение граничи с мазохизъм.
Така мина месец, в който аз не мислех за нищо,чувствах се зле и в живота ми се появи настоящият ми приятел. На пръв поглед нормално момче, с което нямахме предишните спорове и т.н. до едно време в което отново започнаха да ми се правят забележки да не излизам с тази рокля, защото си хубава с нея и не искам някой друг да те „открадне“, защо сега ще ходиш на фирменото си парти, там някакви колеги да те черпят уискита, ядосва се когато говоря повече време с приятелките ми по телефона и т.н. Спорове отново за глупости... и не мога да намеря причината в себе си, защото не давам никакви, ама никакви поводи за ревност, защото спрях да излизам с приятелите ми, ходя си при семейството веднъж в месеца и с него сме 24/7 заедно, защото се преместих от общежитието на квартира. Постоянно разбирайте наистина постоянно.
Та в крайна сметка вътрешно се боря със себе си, питам се- интелигентно момиче съм, добро, възпитано , а как сама си избирам такива хора, които съзнателно или не се опитват да ме контролират. Има толкова много неща които предлага живота- пътувания, нови запознанства, забавления, кариерно развитие, инвестиция в самия теб, разширяващи кръгозора неща. И другата крайност любовта, която не си готов да оставиш, след като имаш всички причини за това. Може би проблемът си е вътре в мен. Един ден съм щастлива, че имам човек до себе си, който прави всичко за мен, на другия ден нещастна, че не мога да правя това което искам, без да се допитам, да взимаме заедно решения. За съжаление не мога да споделя на никого. На приятелките ми им е писнало да слушат за проблемите ми- първо с бившия, сега и с настоящия, а и мен ме е срам, защото ме мислят за слабохарактерна (каквато може би наистина съм) и постоянно повтарят ти си луда, как ги търпиш и т.н.
С майка ми също не мога да споделя как се чувствам, защото е ставала свидетел как плача след телефонните разговори, а настоящия ми приятел го познава и не го одобрява. Това момче не е за теб, не е на твоето ниво. Затова избягвам темата и нищо не и казвам, а и тя не ме пита. Това е общо взето драмата. Ако вие може да споделите опит или просто да ме посъветвате как да се справям, ще очаквам коментарите ви, защото наистина имам нужда от помощ. Моля редакторите да публикуват историята ми.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 6 месеца hash: 738358d74e

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Приятелките ти, а също и майка ти са прави. Това най-вероятно са богати момчета, очаквайки "наконтена кифла" за приятелка. Намери си приятел с твоя характер, които да те харесва каквато си. А ако вярваш, че само в облеклото е проблема - кажи му, че ще се обличаш както искаш. Ако те зареже - знаеш, че това не е човека за теб. Da. Iron Block

 

...

преди: 8 години, 6 месеца hash: 8f083f32d0

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   "как сама си избирам такива хора, които съзнателно или не се опитват да ме контролират" - според мен има вероятност да избираш такива контролиращи, защото като си била малка някой от родителите ти и/или баба/дядо е прекалявал с контрола спрямо теб и те е критикувал прекомерно. Винаги, ама винаги всичко започва от детството. Сега несъзнателно детето в теб търси човек с подобен характер, защото има нужда да получи одобрението и разбирането, което не е получило когато е трябвало! Ами трябва да ти е ясно, че това никога няма да стане. Просто трябва да спре да ти пука кой те одобрява и кой не. Добре ще е за теб да прекараш 1-2 години, в които да не си в сериозна връзка с никой, а вместо това да общуваш активно с хора с различни характери и когато си насаме със себе си внимателно да размишляваш върху себе си като индивидулист, който трябва да се научи да се съобразява най - вече със себе си. И като цяло трябва да поддържаш контакти само с хора, които те одобряват такава, каквато си - не да се стараеш да покриваш техните критерии и изисквания.

 

...

преди: 8 години, 6 месеца hash: 2fa0b3eeba

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   На първо място, грешката ти е, че явно си мълчала по тези въпроси и не си отстоявала някаква позиция още от самото начало. Тоест, приятелят ти прави необоснована забележка и се опитва да те ограничава, а ти вместо да му кажеш, че трябва да си имате доверие и да си уважавате личното пространство, става така, че в крайна сметка се съобразяваш с изискванията му. Ето, спряла си да излизаш с приятели, на негово разположение си по цял ден, откъдето и да го погледнеш, ти се въздържаш да правиш това, което искаш, само и само мир да има. Това не са онези компромиси, които всеки човек трябва да прави във връзката си, за да има бъдеще тя. Това са някакви налудничави повтарящи се ограничения, които са откровено казано унизителни и по този начин, приятелят ти е свикнал вече винаги да има сериозен контрол над живота ти. Съжалявам, но не мога да определя това като любов. За мен, това си е собственическо чувство и криворазбрана идея за взаимоотношения. Той не те има за равностойна половинка, а за нещо, с което може да разполага когато и както прецени. Има някакъв шанс малко да промени отношението си, в случай, че му се противопоставиш много сериозно и защитиш позицията си. Няма да е лесно, щом толкова време сте я карали така, но трябва да опиташ. Не е нужно нищо да доказваш на никого, който иска да те мисли за слабохарактерна, това няма значение. Важното е да помислиш ти за себе си, да разбереш, че не може тази връзка да ти носи толкова негативи и удари по самочувствието, а ти да търпиш всичко заради "любовта". За каква любов говорим, когато нямаш свободата да бъдеш себе си, да се отпуснеш и да си живееш живота спокойно? Не сте ли склонни да уважавате личността на другия, не може да става въпрос нито за щастие, нито за истинска връзка. Единственият ти шанс да запазиш тези отношения, е ако изискаш нужното разбиране и толерантност. Всъщност, моето мнение е, че е най-добре да не подхранваш тази връзка повече, но ти предлагам първо това, за да не се предаваш веднага. Ако човекът не иска да чуе, нито да потърси проблема в себе си, значи има два варианта на развитие на нещата: или оставаш с него, неясно докога, примиряваш се, както досега със ситуацията и положението, в което си и просто живееш изолирана и затворена от всичко, в постоянно напрежение дали си казала или направила нещо нередно; вторият вариант, който в дългосрочен план е много по-щадящ за теб, това е раздялата. Даваш си сметка, че заслужаваш нещо по-добро, оставаш сама за известно време, поемаш си малко въздух и след това го търсиш. Някак не е честно спрямо самата теб да се заробваш и да бъдеш нечие притежание, когато ти гарантирам, че можеш да бъдеш обичана и желана, без да си болезнено ревнувана и контролирана на всяка крачка. Е, ти избираш, дано предприемеш някаква крачка към промяна, защото всичко друго би ти се отразило много зле.

 

...

горе^

преди: 8 години, 6 месеца hash: 1ad34beafa

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Майка ти е дала отговора на въпросите ти. "Това момче не е за теб, не е на твоето ниво. " Какво има за умуване, намери си човек на твоето ниво и всичко ще е наред. Жалко, че майка не знае, че такъв идеален не съществува. Хем да е умен, хем богат, хем добър, хем да не ревнува, хем да не прави забележки. Може би има в предвид домашен любимец, такъв най добре ще ти допадне и ще се чувстваш щастлива! Никога няма да си ограничена. Любовта е компромиси от двете страни, ако само едната доминира, това не е любов.

 

...

преди: 8 години, 6 месеца hash: 9cc40529f6

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Знаеш ли, аз мисля че ти не си виновна. Аз съм момче и ако имах приятелка щях да се съобразявам с нея и да я харесвам така както се харесва тя самата. Не е правилно някой да ти казва това облечи, не не това не го обличай щото си много красива и ще те хареса някое момче. Това да бъдеш харесвана няма нищо лошо. Не е правилно да те ревнува, ако ти има доверие, но от това което разбрах за теб ми стана ясно, че си едно прекрасно момиче, а такова момиче всяко момче би искало до себе си.

 

...