Споделена история от Любов и изневяра |
Болка
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 1141 пъти
Здравейте. Най-накрая се реших да споделя това, което ме измъчва доста дълго време вече. Едва ли ще ми е от някаква полза, все пак е поредната сълзлива, сантиментална и завършваща с лош край история, най-вероятно ми предстоят още много такива, но какво пък.
С най-добрият ми приятел израстнахме заедно. Познаваме се от 21 години (в момента сме на толкова). Общо взето - винаги е бил част от семейството ми, нямах си по-близък човек от него. Независимо какво се случваше в живота ми, той винаги беше човекът, на когото го казвах. Та, накратно - невероятно приятелство, изключително силна емоционална и духовна връзка. С течение на времето, когато порастнахме, осъзнахме, че имаме чувства един към друг. Мина доста време преди да предприемем нещо, понеже не искахме да поемаме риска от неуспех и евентуално да си съсипем отношенята. Изминаха няколко месеца - събрахме се. Бяхме много влюбени. Може би се дължеше на факта, че се познавахме толкова добре и ни беше комфортно един с друг. Това беше първата връзка и на двама ни. И като всяка такава - много спорове, много раздели, много дрезги, но и много любов, усмивки, подкрепа, доверие. Бяхме неразделни. Имахме планове за съвместен живот. Преследвахме обща мечта, стремяхме се към еднаква реализация. Тогава бяхме на 17. Успяхме да запазим връзката си две години и половина. След това скъсахме - последните месеци напрежението растеше, започнахме да не се разбираме и по взаимно съгласие се разделихме. Беше ужасно. решихме, че ще се върнем към приятелството ни - болеше. Аз ставах свидетел на това как той излиза с други момичета, аз с други момчета. Кошмар. Да не говорим, че дълго време след като се разделихме, все още имахме силни чувства един към друг и в продължение на месеци се лутахме в едни неопределени отношения, защото не бяха чисто приятелски, но не бяха и романтични. Изминаха 5, 6 месеца така... Започнахме да се осъзнаваме, да си излизаме нормално, някак нещата започнаха да се оправят. Отново бяхме приятели. Той смени доста девойки след мен - всички за по месец, с никоя не се получаваше, но поне имахме един друг. В началото на тази година обаче нещата се обърнаха - нещо го тласна към алкохола. Започна д адвижи с нова компания, промени се към по-лошо. Пиеше доста, ходеше на места, които попринцип не посещава. Излизаше с хора, които някога казваше, че не харесва. И така отново започнахме да се караме - остана си някаква ревност и от двете страни, че аз излизам с други, той излиза с други и прекъснахме контакт за два месеца. Аз го потърсих след това. Отново потихме да възобновим приятелството си - имаше ужасна дистанция между нас. Не бяхме същите. Силните ни взаимоотношения се бяха изпарили. Попитах го дали щеше някога отново да ме потърси след прекъсването, той ми каза - не. Каза, че се караме прекалено много, че боли прекалено много и не се понася. Омръзнало му е да не се разбира с мен, все да има за какво да се разделяме и да спорим, че след мен си е намерил нова компания и е нов човек - бездушен. И прехвърли вината за това на мен. Заради мен иградил стена, заради мен се е затворил емоционално и няма как нещата да са същите. Цял месец се мъчих да си го върна - избягвах конфликти с него, опитвах се да го предразположа да говори с мен, но той просто бягаше от мен и намираше утеха в новите си приятели, алкохола и късните излизания и вършенето на глупости. Мисля, че започна да употребява и силни наркотични вещества. И така от месец отново не си говорим. Аз приключих нещата този път. Той твърдеше, че иска да се оправим, но не видях такова нещо от негова страна. Превърна се в човек, който не можех да толерирам и който просто не харесвах. И му го казвах. Но няма връщане назад - каза, че е такъв и ако не ми харесва - знам къде е вратата. И си тръгнах. Оттогава измина месец. Не съм го чувала, нито виждала... за пореден път прекъснахме контакт. И ми липсва. Беше първата ми любов и най-добрият ми приятел. Естествено, аз също имам вина за всичко, и именно затова се опитах да поправя нещата, но той сякаш не го виждаше. Сякаш ме беше отписал. Или поне в това искаше да повярвам. И се промени - ей така, не беше най-добрият ми приятел, не беше момчето, което обичах. Беше студен... Беше робот. Душата ми се беше изпарила. И просто не знам... приятелите му заминават да учат извън България след месец... и се питам, някога ще усети ли колко ме нарани и ще се сети ли, че всъщност никога не съм искала друго, освен да му помогна и да бъда до него...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: d28c6e15dc |
|
1. Забрави го. Ако се огледаш ще видиш че заслужаваш много по- добри момчета.
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: e44c712baf |
|
2. "Успяхме да запазим връзката си две години и половина. След това скъсахме - последните месеци напрежението растеше, започнахме да не се разбираме и по взаимно съгласие се разделихме. Беше ужасно. решихме, че ще се върнем към приятелството ни - болеше. " - Ако не искате да се пускате по вълните на стихийността и случайността, опитайте да анализирате вашата история. Защото явно нещо сте пропуснали да разберете и да направите. Защо са се появили дрязгите, защо не сте ги преодолялили като зрели хора... При толкова много болка и изневери вече няма да е същото, защото листът с любовната ви история е много зацапан - драскано, трито, драскано, трито... Обаче фактът, че вашето скъсване е повлияло на момчето напълно разрушително, те прави отговорна за краха на връзката ви. Пък и ти не си кой знае колко процъфтяла, изглежда. Затова, мисля, струва си опитът да си изясните нещата, и да опитате да ги поправите, вече като зрели и съзнателни хора. Дори и да не стане отново любовна връзка (впрочем, защо пък не? ), то поне да сте наясно, да си простите взаимно и момчето да спре свободното си пропадане в бездната. Щом не иска контакт с тебе, явно ти е много сърдит и озлобен. Но може би трябва да проявиш инициатива и упоритост, да му кажеш, че ти липсва.
|
|
