Ами сега?
преди: 14 години, 13 дни, прочетена 2796 пъти
Искам да ви разкажа. Искам да ви попитам. Има едно момиче. Не знам как се казва. Не знам нищо за нея. Не знам на колко е години. Не знам нищо нито за нейното минало, нито за нейното настояще... Аз я виждам за кратко, сутрин. Тя за мен е една невероятна усмивка, едни невероятно сини очи... и всичко това покрай една чаша обикновено кафе. :-) В нея има толкова много живот, че е невъзможно да не я забележиш, да не я харесаш. Тя е особена... просто усещаш, че е различна. Гледаш очите и, и виждаш толкова много... Това е един различен поглед. Искам да и кажа всичко това, но обикновено просто взимам кафето, усмихвам се, и тръгвам да боря задачите на деня. В определени моменти си спомням за тази усмивка и ...

За моите скромни 28 години не открих момичето. Твърде много мисли, твърде много колебания, твърде много грешки на хората около мен, а човек нали се учи от грешките на хората. Постоянно на нокти. Постоянно под напрежение. Случайно да не настъпиш някого, да не го обидиш, да не спечелиш поредния "доброжелател". Писна ми от битки. Писна ми от доказване. Писна ми от състезания.

Страх ме е да и кажа колко често мисля за нея. Страх ме е да узная името и. Страх ме е, че тя ще бъде поредното "Не". Страх ме е, че тя ще бъде първото "Да"....

Не знам какво да правя. Ако просто отмина, тя ще е поредния човек от тълпата и аз знам, че с времето всичко ще утихне. Правил съм го твърде много пъти. Ако тази усмивка наистина значи нещо, вероятно ще я разочаровам ужасно със своето поведение. Твърде дълго сам... А и знаете, че ние мъжете винаги оплитаме работите...просто ни е в природата.

Единственото, което знам е, че нищо не знам...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 12 дни hash: da7b4d4223

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Голям мъж си. Престраши се, поеми инициативата, заговори я. Страх те е от "да"-то, ако не опиташ, няма да знаеш какво би могло да бъде и да стане, действай. Поеми дълбоко въздух и направи първата крачка, не рискуваш абсолютно нищо. Желая късмет и успех :)

 

...

преди: 14 години, 12 дни hash: 899d1062e1

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Просто бъди наясно със себе си, и не отлагай това, което искаш да ти се случва. Най-важното е да не се страхуваш да се отвориш пред нея, като човек. Може да й допаднеш, може и още много други неща! Направи така, че да не стане късно и после да се питаш- "Какво щеше да стане, ако..? Или дали не проспуснах тази страхотна възможност да бъда с човек, който ме кара да се чувствам различно?". От страха човек единствено губи, не познавам човек, от страх да е спечелил нещо. На мен ми се счлучи подобно нещо, на една моя бивша работа. Имах един клиент, който всеки ден идваше, имаше желанието винаги аз да го обслужвам, когато имах други клиенти, той разсеяно се правеше, че разглежда за да може да осъществи контакт с мен, но така и така не се престраших да му кажа нещо по-различно от:" Приятен ден, или вечер!" Малко съжалявах след което, защото наистина много го захаресвах, а и това което спомена ти за очите й неговоите бяха също така красиви, изомрудени, очи в които можеш да се изгубиш. Затова давай смело напред, и ако се окаже така, че момичето не е за теб, поне няма да съжаляваш, че си пробвал късмета си! Повярвай - струва си!

 

...

преди: 14 години, 11 дни hash: 94239457d7

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Ще ти отоговоря с един цитат от книгата на Паулу Коелю "Край река Пиедра седнах и заплаках" (която в интерес на истината ми се стори доста отнесена, но пълна с много ценни мисли): "Всеки ден Бог ни дава освен слънцето и един миг, в който можем да променим всичко онова, което ни прави нещастни. Всеки ден се преструваме, че не разбираме кога настъпва този миг, че той не съществува, че днешният ден е същият като вчерашния и няма да е по-различен от утрешния. Но който внимава, ще открие вълшебния миг. Той може би настъпва сутрин, когато заключваме вратата, или пък е в моментното мълчание, възцарило се след вечеря, в хиляди други неща, които ни се струват все същите. Този миг съществува — това е моментът, в който цялата сила на звездите прониква в нас и ни позволява да вършим чудеса. Понякога щастието е благословия, но в повечето случаи е завоевание. Вълшебният миг на деня ни помага да се променим, кара ни да тръгнем и да търсим мечтите си. Ще страдаме, ще преживеем трудни моменти, ще се сблъскаме с много разочарования — но всичко това е преходно и няма да остави следи. Затова пък един ден ще можем да погледнем назад с гордост и вяра. Горко на оня, който се страхува да поема рискове. Той може би никога няма да изпита разочарования, нито пък ще страда като тези, които следват мечтите си. Но когато погледне назад — защото все някога поглеждаме назад, — ще чуе сърцето си да казва: „Какво стори с чудесата, чиито зрънца Бог пося в дните ти? Какво стори с дарбите, които твоят Учител ти повери? Погреба ги в дълбока яма, защото се страхуваше да не ги изгубиш. И сега единственото, което ще оставиш след себе си, ще бъде сигурността, че си пропилял живота си.“ Горко на оногова, който чуе тези думи. Защото ще повярва в чудеса, ала вълшебните мигове в живота му вече ще са отлетели." ... "Понякога ни обзема чувство на тъга, което не сме в състояние да преодолеем, говореше той. Разбираме, че вълшебният миг от деня е отминал, а ние нищо не сме направили. И тогава магията и изкуството на живота остават скрити за нас. Трябва да се вслушваме в детето, което някога сме били и което продължава да живее в нас. Това дете знае кои са вълшебните мигове. Можем да сподавим плача му, но не и да го накараме да замлъкне. Детето, което някога сме били, все още е в нас. Блажени са дечицата, защото тяхно е царството небесно. Ако не се преродим, ако не започнем да гледаме на живота с невинността и ентусиазма на детството, няма никакъв смисъл да живеем. Съществуват много начини за самоубийство. Не само тези, които се опитват да умъртвят тялото си, престъпват Божия закон. Престъпват го и онези, които се опитват да убият душата си, ако и тяхното престъпление да остава скрито за човешките очи. Затова нека да се вслушаме в детето вътре в нас. Нека не се срамуваме заради него. Нека не допускаме то да се страхува, защото е само и почти никога не го чуваме. Нека му позволим да поеме поне за кратко юздите на нашето съществуване. Това дете знае, че всеки следващ ден е различен от предишния. Нека направим така, че то отново да се почувства обичано, и да изпълним желанията му, дори и ако се наложи да постъпваме не така, както сме свикнали, дори и ако на другите това им се стори глупаво. Спомнете си, че за Бога човешката мъдрост е лудост. Ако се вслушаме в детето, което носим в душата си, очите ни отново ще заблестят. Ако не загубим връзката с това дете, няма да загубим и връзката с живота." ... "— Някакъв човек среща стар приятел, който все се опитвал да преуспее в живота, но напразно. „Трябва да му дам малко пари“, казва си той. Същата вечер обаче научава, че приятелят му бил забогатял и бил върнал всичките си дългове, натрупвани с години. Отиват в един бар, където често се отбивали, и приятелят му почерпва всички присъстващи. Когато го питат как се е замогнал, той им отговаря, че само допреди няколко дни в него е живеел Другият. — Кой е Другият? — питат го. — Другият е оня, който са ме учили да бъда, но който аз не съм. Другият вярва, че човек е длъжен да прекара целия си живот с мисълта как да спести пари, за да не умре от глад, когато остарее. Непрекъснато мисли, непрекъснато прави планове и открива, че е жив, едва когато му остават броени дни на земята. Но вече е твърде късно. — А ти кой си? — Аз съм този, който би могъл да бъде всеки от нас, стига да послуша сърцето си: човек, който се възхищава от тайнството на живота, който вярва в чудеса, който изпитва радост и въодушевление от това, което върши. Другият обаче се страхуваше да не би да се разочарова и не ми позволяваше да действам. — А не се ли боиш от страданието? — питат го хората от бара. — Знам, че има и поражения. И никой не може да ги избегне. Затова е по-добре да изгубиш няколко битки, воювайки за мечтите си, отколкото да бъдеш победен, без да знаеш за какво се бориш. — Нима е толкова просто? — Да. Когато го осъзнах, се събудих с решението да бъда такъв, какъвто винаги съм искал. Другият остана там, в стаята ми, но повече не го пуснах да влезе в мен, въпреки че на няколко пъти се опита да ме изплаши с това колко е рисковано да не мислиш за бъдещето. И от мига, в който изхвърлих Другия от живота си, Божията енергия стори чудеса." ... http://chitanka.info/lib/text/288-kraj_reka_piedra_sednah_i_zaplakah#toc Късмет и всичко добро. Д.

 

...

горе^

преди: 14 години, 10 дни hash: dc2a763674

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Не бягай, от бягството, от неправенето на нищо и без да опиташ няма как да разбереш. Съдбата непрекъснато ни подава знаци, не бягай от тях... Каквото и да се случи, дори и да не е както би искал това е един урок, който те учи на нещо. Най-големите загуби са всъщност нашите най-големи печалби... Ти си мислещ човек и знаеш - послушай вътрешния си глас, той ще ти покаже правилния път... Успех :)

 

...