Кръговрат
преди: 8 години, 4 месеца, прочетена 1706 пъти
Здравейте, скъпи читатели, често чета чуждите истории, но така и не се решавам да напиша своята, до днес.
Всичко започна доста отдавна, в неосъзнатите и бегрижни години. Запознах се с момче, видимо привликателно, но не това е важно в едни взаимоотношения. Беше от друг град, вярно близко до моя, но това в един момент е проблем. Не крия не влагах нищо, можеби от страх, че не е оттук въпреки, че беше на квартира в моя град, а си слагах бариери. Да не изключвам и факта, че скоро бях приключила взаимоотношения с грозен край, разочарована и наранена. Трябваше ми време да се съвзема, въпросното момче знаеше, както за връзката ми, така и за страховете ми, но въпреки това, не се отказваше, все казваше ще се справим заедно. Така и с времето доста трудно се доверих отново. Започнах несигурна в себе си с песимизъм към връзката ни, но с течение на времето, благодарение на неговото търпение, отношение и най-вайното желание, нещата се получиха. Аз се влюбих в него и оттам насетне нещата тръгнаха като по учебник излизахме, прехарвахме времето си заедно, постоянно се търсехме, изненадвахме се, или обобщено казано търсехме поводи да правим човека до себе си щастлив и да даваме максималното, което можем за другия. Това продължи около две години, след това почнаха караниците, които понякога ескалираха дотам, че да си посягаме, не продължи дълго, болезнено и за двама ни се разделихме, по негова инициатува. Много страдах, не крия, от начина му, толкова груб, да не седне да поговорим да обсъдим, защо се стига дотам, просто обърна се и тръгна. Бях стигнаа до депресия, не се хранех, не спях, само плачех. След около месец се вдигнах на крака. Задавах си въпроси от сорта, аз ли бях виновна, къде сгреших. През месеци ме търсеше от време на време, но само дотам. Викаше ме при него, ей така да се видим за малко, да прекараме време, да си припомним какво е било. Отначоло се съгласявах, бях наивна и ужасно влюбена. Той искаше това да продължава, но на мен не ми беше достатъчно, след всичко което ми причини, да бъда маймуна, нямаше как да позволя. Трудно и болезнено сложих края. Минаха една, две години, отново подновхме контакт, съжаляващ за всичко, искаше да се съберем и така решихме да опитаме, но за наше отгормно съжаления, отново доникъде. Мина се още време, срещнах човек, с който се разбирахме, но нито веднъж не спрях да мисля, за онзи пленил и разбил сърцето ми, все го търсех, а много ми беше дал и като опит и като любов. С новото момче бяхме заедно близо година, но не каква, аз се чуствах с него като един наставник, като съветник, като майка му, а беше 3 години по-голям от мен. Омръзна ми това положения, исках упора, не дете. И не след дълго в това ми положение, разбирам, че майката на бившия ми приятел е починала. Веднага му се обадих да изкажа съболезнования и да му кажа, че може да разчита на мен, че няма да го оставя в този труден момент, но единствено като приятел. Така и се реших да сложа край на връзката си, която без друго не вървеше. Дотам и с тази история. Моето момче беше съкрушено от загубата, затворен в себе си, ненамиращо смисъл в утрешния ден. Бях там, до него, непрестанно, показвайки му, че живота не свършва, че всички го обичаме. Така с времето стъпваше на краката си малко, по-малко, докато не реши, че трябва да опитаме, вече за пореден път. Мислех като него, та ние още се обичахме, защо да не пробваме, нещата се движеха с бавни темпове, но добре, не след дълго почина дядо ми, той беше до мен както аз до него. Подкрепяхме се, вдъхвахме си недежда. Докато отново не настъпиха проблемите. Той вече беше в родния си град, виждахме се рядко, когато имах нужда него все го нямаше, винаги търсеше оправдания, извинения. Идваше при мен, когато той сметне за добре, стигаше се да ме омаловажава, да игнорира чуствата и емоциите ми. Не веднъж съм говорила с него, че аз не съм в болница, да ми идва на свиждане, когато реши, а че съм буден човек, желаещ да бъде с приятеля си. Мислили сме и за квартира, но все казва, че аз не съм готова, натрапва собствения си страх върху мен. Търпях година, но вече ми дойде наистина догуша. Обичам го, когато има проблем, ще оставя всичко, за да му помогна, но не съм сигурна, че той ще направи същото за мен. Пренебрегва ме, кара ме да съм тъжна, а все ме обичал. Така не се обича човек, та той грам не се съобразява с мен, все съм му виновна, все мрънкам, дори не спирам да мрънкам, стане ли дума да поговорим, защо нещата не вървят. Бил такъв, нямало да се промени, нямало да става на мойто, била съм заслепена глупава, наивна. Той не иска да решаваме нещата заедно, той сам ги предприема, прави каквото на него му е добре и му изнася, нараняваме после съжалява и не след дълго старата песен. А се обичаме, не успорвайте това. Казвала съм му смъртта на майка ти е променила вижданията ти и преценката ти, станал си черноглед и недоверчив. Отговора му е такъв съм. А моят - аз няма да те търпя. И така неещата се тушират за малко, после отново. Моля Ви, дайте ми съвети как да постъпя, искаме да сме заедно, но все стигаме до едно положение. Всеки знае какво притежава другия, че както аз ще съм до него в труден момент така и той. Голям инат е, не позволява да му се буркат, а вече доста се отчуждихме и ще продължаваме още ако нещо не се промени. А се обичаме, търсим се, не можем заедно, но не можем и един без друг. Благодаря ви, че изслушахте историята ми!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 4 месеца hash: dd4d7e729b

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Човек обича ли те искрено и силно, ще преобърне света, за да е с теб. Няма да намира тъпи оправдания! Не си втълпявай, че наистина те обича, може, но сама виждаш, че не е сериозен. Няколко пъти не ви се е получило. Крайно време е да се откъснеш и да намериш истински човек до себе си, стига си си губила времето да го чакаш да бъде с теб като очевидно не иска. Той те приема за в кърпа вързана, затова не полага грам усилие, знае, че когато ти каже ти ще отидеш при него, когато имал нужда пак си при него, като ти свирне си до краката му, но той не го прави за теб. Извинявай, но това неговото не е любов.

 

...

преди: 8 години, 4 месеца hash: accd1094d3

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Пренебрегва ме, кара ме да съм тъжна, а все ме обичал.... , посегнал ти. Какви проблеми имате сега, ами ако сте заедно, работа, жилище, пари, дете, да продължавам ли, когато дойдат истинските предизвикателства, какво ще правиш? Ще бъдеш ли по-щастлива от сега с този човек?

 

...

преди: 8 години, 4 месеца hash: 3013e2b10d

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Номер 1, ти при тях ли си, че да знаеш дали той я обича или не? Момичето е написало, че се обичат, за да го каже, значи има наблюдения със сигурност повече от теб. Не е нужно да й набиваш филми в главата. Факт е, че за да стигне до тук, има проблем, но разбира се всеки проблем има решение. Според мен момчето е в тежко емоционално състояние, заради смъртта на майка си и си изкарва емоциите и чувствата върху приятелката си, а тя от своя страна страда заради това. Авторке, ако обичаш момчето истински, с цялото си сърце и душа- повярвай ми ще успееш да го промениш към по-добро, ако имаш търпение. Вярно е, че със сигурност те боли много от държанието му и постъпките му, но според мен това е един период, едно изпитание и за двамата, да не кажа даже игра на нерви. Явно твоите са по-силни, за да го търпиш, да прощаваш и да търсиш вариант да оправиш нещата, браво за което. Затова ти казвам- не се предавай, ако мислиш, че това е човека с главно Ч, бори се за да върнеш отново старата му същност, мисля, че рано или късно ще успееш и ще бъдете щастливи както преди.

 

...

горе^

преди: 8 години, 4 месеца hash: 3841b673de

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Едно е да има нужда от теб и то от време на време, а съвсем друго- любов! Аз в този живот научих един урок- никога, ама никога да нямам сто процентова вяра, на никой! И го научих по най- болезнения начин. Толкова бях сигурна в човека до себе си, че можех да заложа живота си! И когато живота ми навря истината под носа, пак отричах и не вярвах... Трябваше ми много време, да осъзная каква е истината и колко заблудена съм била. А беше десет- годишна връзка, познавах го по- добре от себе си. Така че не казвай, че си сигурна, в каквото и да било!

 

...

преди: 8 години, 4 месеца hash: e518950dca

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   На колко години си? Живота си тече ... Един съвет от мен - от там където си си тръгнала веднъж, повече не се връщай! - Thumbelina

 

...