Влюбих се в непознат
преди: 8 години, 9 месеца, прочетена 1795 пъти
Здравейте, аз съм на 15 години и още от както бях 4ти клас много харесвам едно момче по-голям с 3 години от мен. Не го познавам лично, но моята най-добра приятелка го харесваше и ми разказваше за него всеки ден. Първо не ми направи впечетление, но с времето се влюбих във всичко което знаех за него и исках да знам още. Нито казах на някой, нито правех нещо по въпроса. Просто бездействах в името на моята приятелка. В главата имах много идеи, но сърце не ми даваше да й го отмъкна. Тя е с мен от детската градина, началното училище и до сега.
Тя го познаваше и прекарваха време заедно, родителите им се познаваха. Но една година по-късно тя ми каза, че вече няма чувства към него и никога повече не чух история за него.
Толкова много исках да го видя, че вече беше твърде късно да мога да го забравя и да се върна назад. Минаваха години, не казвах на никой и това ме сасипваше, плачех, не излизах никаде, учих по цял ден за да отвлека вниманието си.
Когато ме приеха в гимназия се запознах с много нови хора и вече не беше той първия човек за когото мислех когато се събуждам.
Започнах да излизам много. Получавах доста съобщения във фейсбук от момчета които ме харесват. Запознах се с едни момчета, излизахме, ставаше късно и ме изпращаха. Вече имах друго момче което да харесвам.
И тогава когато си мислех, че съм го забравила и няма повече да преживявам това през което бях минала, той се появи. Буквално стоеше на 3 метра от мен. Казах си "О Господи, това е той, това наистина е той!! ". Това бяха най-зелените очи които съм виждала през целия си живот. Започнах да мисля как да се скрия от погледа му. Виждах го в продължение на 4-5 дни, всеки ден. Погледите ни се срещаха, обръщаше се след мен, имах чувството, че знаеше всичко което бях преживяла.
Имаше друго момче в живота ми и исках да си остане така, не направих абсолютно нищо за да се запознаем.
А сега когато от "от два стола паднах на земята" пак търся начин да го видя. Защо бях толкова тъпа да пропусна шанса си. Той вече си има приятелка от 5-6 месеца и няма какво да направя. Как да постъпя? Немога да продължа напред и се чувствам виновна.