 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Самотен съм,хората трудно ме приемат
преди: 8 години, 3 месеца, прочетена 1943 пъти
Здравейте! Аз съм млад лекар и през живота си съм видял и преживял доста. Помогнал съм на много хора. Но ето, дойде момент, в който аз имам проблем и не мога да се "излекувам".
Започнах да работя много още като студент. Работех, учех, но и доста се забавлявах. Имах контакти с толкова много хора. Повечето не ме харесваха, най-вече защото съм твърде искрен, понякога откровен до болка, понякога арогантен. Но тъй като в университета има толкова много хора, успях да намеря няколко себеподобни приятели. Излизах с няколко красиви и интелигентни момичета. Въпреки, че се самоиздържах и бачках като луд, да не говорим за ученето, наистина направих тези 6 години незабравими. След това, дойде "немислимото". Завърших, а хората с които живеех и общувах се пръснаха по всички краища на страната и света. Някои пък създадоха семейства или са на път да го направят. Загубих ядрото на социалната си среда. Днес работата и ученето продължават, всеки ден постигам малки или по-големи победи, но нямам с кого да споделя радостта си. Ако трябва да съм честен, рядко намирам компания и за кафе. Почти всички колеги в болницата са доста по-възрастни от мен и ми е трудно да намеря общи немедицински теми с тях. Млади хора почти няма, а малкото симпатични жени, близки до моята възраст са или обвързани или омъжени. Искам да се запознавам с нови хора, може би дори да си намеря по-сериозна приятелка, но сякаш съм заклещен на едно място. Ходя на работа, прибирам се, преглеждам до болка еднообразните занимания на фейсбук "приятелите" си, преглеждам чата, пълен с хора, с които вече няма какво да си кажа и след още няколко погубени часа в размисли и страсти, отивам пак на работа. Това е ежедневието ми. Понякога ходя на някое красиво кътче из България, радвам се на природата и не усещам толкова липсата на хора около себе си. Усещам я след това, когато колегите ме питат с кой съм ходил, а аз отговарям, че съм бил сам. Виждам погледите им на недоумение и това недоумение се пренася и върху мен. "Щастието е пълно, когато е споделено". А аз нямам с кой да споделя моето. Хората, които срещам случайно, почти винаги са студени и резервирани, измъчени от живота, изцедени от работата или от някоя несподелена любов. Никога не съм бил този, който привлича хората от разстояние. Обикновено печеля хората с думите и делата си. Но как да направя така, че някой да ме опознае? Къде да го намеря? Може би най-много ме притеснява факта, че вече не срещам момичета като тези от студентските си години. Никога не съм съдил за жените по външния вид, винаги ме е привличало в тях нещо от характера, дори и на красивите. Но ето, днес седя и щракам букви в този сайт, а около мен всички "хубави ябълки" са заети. Мислил съм си за сайтовете за запознанства, но според мен това са места, пълни с отчаяни мъже търсещи секс от малък брой, претоварени с внимание жени. Дали съществува комбинация от думи, която тези жени вече да не са чували неколкократно като встъпително изречение? За тях ще съм просто поредния, който иска да намаже... Понякога си мисля, че ако бях малко по-глупав и тренирах повече, ако работех нещо за пари, а не за вътрешно удовлетворение и си търсех кукла с екстеншъни, живота щеше да е малко по-прост.
От друга страна, всеки ден в работата си виждам толкова много болка. Толкова много млади момчета, около моята възраст, просто мечтаят да оцелеят, осъдени от съдбата с най-страшни болести. А аз съм здрав, прав, имам работа, не съм богат, но не съм и гладен, имам покрив над главата си. Имам ли право да искам още? Понякога си мисля, че някой отгоре ме държи сам, за да се отдам на професията напълно и някой ден да спася важен човек, чийто живот е по-важен от моя и ще промени света. Да, дори такива шантави неща ми идват в главата, в онези часове на размисли... Мисля, че нашето поколение стана жертва на Интернет. Социалните мрежи убиха живия контакт между хората и самотните като мен са навсякъде, но няма как да се срещнат. Не желая някой ден да разказвам на децата си, как съм харесал майка им във фейсбук по профилната снимка, по каталог, а тя ме е "добавила" в живота си по подобни повърхностни причини. Мечтая за истински емоции, с истински хора...
Не мисля, че някой може да ми даде съвет, който като магическа пръчка да оправи проблема ми. По-скоро исках да си излея душата пред някого, макар и пред група непознати.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 8c25b2634f |
|
1. Първо поздравления за успеха ти! Голямо постижение е да учиш Медицина и да се самоиздържаш. Аз самата учих в чужбина, самоиздържайки се, но няма база за сравнение с твоето следване. Уау! Възхищавам ти се.
От свой опит мога да ти кажа обаче, че често се случва да сменяш град, държава, среда ако щеш, защото животът днес е динамичен и изискванията към нас са различни. Тоест няма успял човек, който да си работи 40 г. в един град, на едно работно място и да си има 1 среда. В днешно време трябва човек да е по-социален от всякога. Мисля, че ти си на прав път, защото поне търсиш и искаш да имаш контакт с хората.
От свой опит мога да ти кажа, че първо е важно да си избереш внимателно къде ще живееш - може да е в 1 стая, но нека е в център с много кафета, магазини, заведения наблизо. Отдели един ден да се разходиш из квартала си, да поговориш с продавачките в магазина, а в кафето като поръчваш кафе заговори също келнерката ако е учтива към теб - нещо дребно „Днес времето е чудесно“ или „Нов съм в града, можеш ли да препоръчаш хубаво заведение“
Ако нямаш социални контакти, най-добре в общо жилище с други млади хора - работещи или студенти. Ако имаш свое жилище, дай едната стая под наем, ако живееш при родители - изнеси се. Важно е да делиш едно жилище с млади хора, защото така ще се запознаеш с хора - техни братя и сестри, приятели, приятелки и техните приятелки....
Хобитата...
Ако искаш специално да се запознаеш с жена се запиши задължително на курс по танци (салса, народни танци, други) или на курс по език.
Не е вярно, че социалните медии са убили Реалния живот, но просто хора като теб без социални медии изобщо никакъв социален живот нямаше да имат. Огледай се навън - заведенията са пълни, театрите и кината са пълни, има много инициативи за почистване на природни забележителности, за какви ли не обществени дейности и хората се включват, запознават се един с друг.
За хоби - запиши се освен на танци, на някакъв мъжки спорт. Карате? Бокс? Футбол или Баскет, а ако видиш в квартала ти мъже да играят баскет да кажем, питай дали можеш да се включиш. Истината е, че на теб ти трябват приятели, а чрез тях ще се запознаеш и с жени.
Също пътувай из страната на малки излети. Кани познати с теб, може и по-възрастни... може и хора от фейсбук, защо не?
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 70d71e72f8 |
|
2. Запиши се на народни танци :) Само не разбрах, защо напълно отхвърляш интернет като вариант. Аз съм на мнение, че сега е много по-лесно да прецениш дали даден човек би ти допаднал, точно заради наличието на социални мрежи. Виждайки какви интереси има, публикациите, изказванията и активността, може много да научиш що за "птица" е някой. Според мен, трябва да се насочиш към скромен човек, който да няма професионални амбиции, красивите и интелигентните обикновено имат. И то големи. Все зает с работата, много нерви и напрежение, трябва ти спокойствие и сигурност вкъщи, човек отдаден на семейството. Така че, тези "хубави ябълки" (предполагам визираш и опаковката) може за теб да не са подходящи. Може би онази срамежлива ягодка, със средно образование, леко закръглена, но с добра и състрадателна душа да е точно за теб? Просто си преразгледай критериите и бъди по-активен.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 68f7575e18 |
|
3. И аз съм самотен, много сме, самотата и отчуждението са болестите на 21 век.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 8023975088 |
|
4. Здравей! Мъж съм на 23 и очевидно съм по-малък от теб, но надявам се няма да имаш против да споделя своиге виждания за нещата, които си написал. Хареса ми историята ти, но най-вече се припознах отчасти в нея и затова реших да се включа.
На 23 съм, но наистина много хора влязоха и излязоха в живота ми.
Някои го правеха сами, а други аз игнорирах окончателно.
Имаше период, в който нямах абсолютно никой до себе си и мога ти кажа, че колкото и трудно да ми беше, толкова и поучително, защото, когато си сам имаш много време да мислиш.
Когато разсъждаваш над живота си ти имаш много голямо предимство пред всички останали, защото масово хората не го правят. Те са свикнали съзнанието им да е заето с нещо, а в това число включвам телевизия, социални мрежи, интернетът като цяло, радио, безполезни разговори с хора, с които си говорят едно и също, но продължават да го правят. Просто хората ги е страх да останат сами със себе си. Когато преминавах през този период успях да разбера, че всички, които не са в живота ми в момента определено не са хората, с които бих общувал дълго време. Анализирах себе си и всички отношения и установявих, че всъщност те са ме научили на нещо, но просто вече са се изчерпали и затова не са в живота ми. Да си сам не е страшно. Това не означава че си самотен, просто всичко зависи от начина, по който възприемаш нещата.
Ние постоянно променяме светогледа си, така че е трудно да си с едни и същи хора през целия си живот, а най-много 1-2 ма от старите ти приятели.
Моя съвет е да не се вглъбяваш в това нещо. Спри да използваш фейсбук, когато спрях да го ползвам се изненадах колко време съм губел в подобни безмислени неща. Може да не ми повярваш, но нещята наистина сами се подреждат винаги. Ти си открил това, което искаш да правиш, открил си призванието си и можеш да си щастлив, че наистина имаш цел. Аз търся това нещо, което да ме вдъхновява и да работя с удоволствие и ми е много по трудно гарантирам ти, отколкото, ако нмах никой до себе си. Да не знаеш накъде да тръгнеш е по-лошо, но както намерих истински верни хора до себе си съм сигурен, че ще открия и призванието си.
Наистина спри да цъкаш във фейсбук и подбни ограничаващи неща дори телевизията можеш да спреш. Не за друго, а за да се вгледаш в себе си и да разбереш, че всъщност животът ти е супер. Както сам си споменал има хора с невероятни съдби, за които най-ценното е живота. Не сме благодарни за това, което имаме и това ни е грешката. Мога да те посъветвам да се обърнеш към книгите, защото ще откриеш неща, които няма къде другаде да чуеш, а и когато четеш определено няма да се чувстваш сам.
Бъди благодарен, целта ти е да помагаш на хората да им вдъхваш живот, но ако ти самия не излъчваш жизненност и радост няма как да се получи. Именно, когато си щастлив ще започнеш да привличаш, а ти имаш поводи да бъдеш такъв :) Дори и да си сам в момента не спирай да пътуваш, където и когато можеш, защото не знаеш къде може да се запознаеш с някой съвсем случайно, а това случайно да се окаже завинаги. Номер 1 съшо те е посъветвала да се запишеш на някъв курс, което е много добра идея. Има страхотни курсове нр само за езици. Може да се запишеш на курс за да се осъвършенстваш по някакъв начин. Много често в подбни курсове преподаването става посредством игри и така хората имат по-голям шанс да се опознаят, след което започват да се виждат и извън твзи курсове и като цяло е доста забавно и интересно, така че щом имаш възможност просто отиди някъде, където ще се забавляваш, а и може да научиш нещо.
Успех и надявам се си изтърпял философските ми възгледи хаха.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 2d924a79eb |
|
5. Момиче на 20. Все едно, горе-долу себе си слушам. Само дето по-скоро в друга професионална област съм се насочила. Сам си го осъзнал, но пак ще ти кажа има и други като нас. Споделената мъка е половин мъка, чувала съм да казват.
|
...
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 60224c2478 |
|
6. Обстоятелствата, при които живеем са различни, но чувството е едно и също - единственото странно е, че ти си успешен(тоест следва да си щастлив - поне така се прокламира според разбиранията на всички), а аз не съм успешен(следователно и не съм щастлив, както и се очаква от мен); обаче, веднъж, преживях "момент на щастие" - траеше не повече от няколко минути, но усетих радост в сърцето си, проста радост - същинска... А съм имал и живот, като твоя: с по-кратка дължина(1/6 от студентския ти), но пък с наситеност, откъм случки и ситуации; и въпреки излизанията, кафетата, клубовете, събиранията - било то в общежитие или квартира - пак не бях щастлив. Движението насам - натам беше интересно, но нямаше усещане за щастие... но да кажем, че това е според човека. Идеята е, че всички търсим щастието, което е неизменно - да не се влияе от фактори, а това щом се влияе(всички тези излизания, случки, запознанства и прочие) според това дали човекът е по-затворен или не, то и не би било истинско щастие. А не могат да ме излъжат; ако кажат: ти си затворен, не си излизал - там е проблемът ти - аз ще знам, че съм го преживял и пак не съм намерил щастие. Кажат ли, че по-затвореният човек трябва да се събира със себеподобни и да води определен начин на живот или пък да се промени коренно и да стане отворен - аз ще знам, че и там няма щастие, защото ти влизаш в борба със себе си да се променяш, за да се вписваш, за да може евентуално, като се впишеш да си щастлив...
Но защо и при теб се получава, след като си успешен, а си и отворен човек? Дали пък, тези хора, с които си се събирал вече не представляват интерес за теб(несъзнателно) и търсейки подобни контакти ти се отчайваш и се затваряш още повече? ! Не знам. Но е възможно - отделих се от социалното си ядро, защото то не представляваше интерес за мен, стана ми еднотипно - човек се развива и когато, тези с които си израснал вървят прекалено бавано или бързо, допирните точки се прекъсват и остава...
Половинка, може би имаш нужда от човек до теб, така може би ще намериш щастие, но пък сега ми възниква една мисъл, ами ако и тогава не си щастлив? Тогава може би пък семейството е целта - нали казват, че е най-важно - добре, но ако и тогава не си щастлив...
Ще е хубаво да си щастлив с половинка и семейство и някаква социална среда, това мисля е и решението за теб, но ако с времето и това не те прави щастлив - любовта изчезне или пък нещо друго...
Тук може би трябва да довърша историята
...
Та, само веднъж си спомням как усетих това чувство на щастие, въпреки че имам спомени за още няколко случая, но и до сега не мога да проумея дали бяха истина или някаква идея на ума, докато за този един- единствен съм сигурен, защото го помня.
Беше, като "миг на прояснение", който разбира се бързо след това изгасна... Но, не мога да се сравнявам с теб, откъм материални блага или професия, и начина на живот, който би могъл да имаш, а и вероятно вече имаш - тоест нелош автомобил, по-добро обзавеждане на дома, допълнителни квалификации, пътувания(както и правиш) и т. н. , които аз вероятно няма да имам, пък и да имам: не знам дали до времето, когато ще ги получа, вече ще са ми нужни, но не е това главното.
Та веднъж, трябваше да отида с автомобила си(който практически не е мой, защото нямам пари да го поддържам, въпреки че е почти мой набор) до едно място близо до нас, да взема човек от домашните, за да го прибера от работа, като допреди този момент(както и сега), състоянието ми клонеше към състояние на човек, който не е щастлив - меланхолично и депресивно на моменти. Бях в негодувание, а разглеждайки социалните мрежи - още повече(гледаш един на екскурзия с приятелка, друг излязъл някъде с приятели - изглежда щастлив, при трети нов автомобил; абе всички щастливи, само такива, като мен и теб не). А тогава бях и здрав; И си мислиш и искаш - желания, другите имат - не бяха разпределени нещата по-равно... някой се родил в добро семейство и хората имат възможност да му купят хубав автомобил, новичък... дразнещо е, ти гледаш своя кош( стар почти колкото теб) и се дразниш на обстоятелствата, защо пък не съм се родил при по-добри обстоятелства. А когато нямах кола, пък не бях щастлив, защото виждах как всички приятели имаха коли, караха насам-натам и изглеждаха щастливи и в мен се породи желание. Оттам щастието ми зависеше от това да имам кола... изтече време, купих кола - събрах пари. Имаше щастие, като дете се радвах, но след години изчезна - оттук излизам от тази ретроспекция и се връщам отново към онзи момент, когато трябваше да взема един от домашните, да го прибера от работа. Този момент, по логическа последователност, се вижда, че е след като имам автомобил и вече след, като щастието от него изчезна. И тогава, докато чаках домашния, изведнъж почувствах благодарност за всичко, което имам и радост, топлина в сърцето - радост, като на дете. Просто сякаш видях простотата на нещата в цялата им прелест и не мислех... просто се радвах, че имам... каквото имам, без да искам. После, разбира се, прибрал се вече, унесен в мисли за бъдещето, за образованието, за това с какво ще се занимавам, какъв е смисълът и идеята на всичко забравих за този "момент на щастие" и така улисан в ума и неговите грижи(примерно, че образованието няма да ми донесе това, което е добър стандарт на живот или, че няма да живея както очаквам, незнаейки какво реално очаквам) се разболях. Отначало се почна с дискомфорт в различна област, а после здравето се срина за една нощ(буквално) на неочаквано място; и така 2 години, ако знаех какво ме очакваше през тия години, да се бях самоубил 100 пъти - явно оттам е притчата, че ако пуснеш този, който се страхува от високо по въжен мост на пропаст, той ще се паникьоса и ще иска да се върне обратно, а ако му завържеш очите и го накараш да върви пред теб, със завързани очи, през моста ще премине всичко. Та така и аз преминах моста и досега търся своя изгубен миг на щастие, вече знаейки, че не съм господар, дори и на утрешния ден...
Оттук вече не знам как ще ми се развие животът: дали ще успея да съм успешен или не, но чувствам, че нещата, които тормозят ума ми са сякаш безплодни - нямат никаква стойност. И дори да стана успешен: дали ще се появи онзи миг на щастие и благодарност или пак ще бъда нещастен - това не знам. Знам само, че онова, което тогава ме направи щастлив, дори и за минути - онзи "миг на щастие" нямаше никаква връзка с това, което притежавам, имам(като ум) или желая. То просто беше щастие от благодарността, че АЗ съм.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 05ca86d1b0 |
|
7. Как ми се искаше да имам супер сила, която да ми позволява да проникна в душата на човек. Щях да помагам на самотните хора.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 793b47ee3e |
|
8. Благодаря на всички за изключително интелигентните коментари! Не бих могъл да кажа, че съм успял, в общоприетия у нас смисъл. Много хора не го знаят, но да си млад лекар у нас означава живот на две или три работни места, без много свободно време и най-вече без много пари. Може би някога ще съм спокоен финансово, но днес това далеч не е така. Изненадвам се от коментиралите, които споменаха, че не знаят какво да правят с живота си. Ще си позволя да цитирам една творба, която винаги е била за мен пътеводна, особено в моментите, в които не съм знаел какво да правя с живота си:
“So live your life that the fear of death can never enter your heart. Trouble no one about their religion; respect others in their view, and demand that they respect yours. Love your life, perfect your life, beautify all things in your life. Seek to make your life long and its purpose in the service of your people. Prepare a noble death song for the day when you go over the great divide. Always give a word or a sign of salute when meeting or passing a friend, even a stranger, when in a lonely place. Show respect to all people and grovel to none. When you arise in the morning give thanks for the food and for the joy of living. If you see no reason for giving thanks, the fault lies only in yourself. Abuse no one and no thing, for abuse turns the wise ones to fools and robs the spirit of its vision. When it comes your time to die, be not like those whose hearts are filled with the fear of death, so that when their time comes they weep and pray for a little more time to live their lives over again in a different way. Sing your death song and die like a hero going home. ”
– Chief Tecumseh, Shawnee Nation
Ако не знаете какво да правите с живота си, винаги търсете призвание, което да е в услуга на обществото. Така, дори работата ви да е на моменти ужасна, каквато е и моята, винаги ще знаете че тя има смисъл и си заслужава. А пък ако човек е полезен някому, трудно може да умре от глад.
По моя въпрос... Живея със съквартиранти, напуснах семейния си дом и зависимост още в училище. Живея в голям град, но този момент със запознаването по случайни места, все не ми се получава... Правил съм го, но обикновено всичко завършва с еднодневни познанства. Може би просто трябва да го правя по-често. Да се запиша на някакъв курс е страхотна идея! Под "хубавите ябълки", имах предвид хубави вътрешно. Както казах, за мен красотата е игра на природата и бонус, но не от първостепенна важност. Не мога да кажа, че не съм щастлив. Работата ми ме прави щастлив, сред пациентите се чувствам на мястото си. Самотата идва, когато не съм на работа. По тази причина с времето се превърнах в работохолик, както много колеги. Някои от тях бягат на работа от жените си, от заемите, от битовизмите, които за никого не са чужди. Аз бягам от самотата. Не съм самотен в буквалния смисъл на думата. Познавам много хора, виждам се понякога с някои от тях, но просто не сме на една вълна. Имаме различни разбирания, интереси, любими теми за разговор. По тази причина, рядко се организираме за каквото и да било. Предполагам, че някога, някъде ще срещна приятелите и средата, които бих искал да имам, може би е просто въпрос на време и търпение. Мисля, че най-големия проблем в общуването ми е, че съм патологичен реалист, почти винаги знам какво искам, как го искам и кога. Не съм особено интелигентен, но не съм и тъпанар. Не съм активен спортист, но въпреки това съм сравнително силен, издръжлив. Логично с моята работа, когато трябва да се решава бързо някой въпрос, обикновено аз съм този който ще действа първи. Уж добри качества, но почти всички мъже бягат от такива като мен и не желаят да се сприятеляват. Може би някакъв инстинкт за конкуренция, знам ли. От мъже "приятели" съм видял само злоба, комплекси и лошотия до момента. В истинското платонично приятелство между мъжа и жената отдавна не вярвам и смятам, че е трудно възможно. Един мой познат психолог би ми казал просто "Пу*ко, стЕгни се! ", и вероятно ще бъде прав, но това няма да запълни празнотата, която чувствам. Вероятно с времето, всичко ще си дойде на мястото, кой знае. :)
Автора
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: c44710dc82 |
|
9. N6, адмирации за поста. Не съм автора, но споделеното от теб ми помогна.
До автора:
Поздравления за всичко до сега и ти пожелавам да си полезен на себе си и на другите!
Разбирам ситуацията ти, понеже при мен някои неща са подобни. Аз съм на 27 и някои събития в живота ми ме накараха да се оттдръпна и да се отдам единствено на работата си, която поне за момента ми носи удовлетворение. Но липсата на социална среда солидно ми се отразява, за това те разбирам напълно, познато ми е чувството. Още по-лошо става, когато му се отдадем и започнем да смятаме, че така ще е и занапред.
Аз буквално съм се изолирала. Работата ми позволява да я върша от дома си, което колкото е удобно, толкова и ме дистанцира от околния свят. Вече почти не поддържам връзка с познати и приятели от миналото. На моменти наистина се вкарвам в цикъла на отчаянието, забивам и започвам да мисля само в негативна насока. Но това, което ми помага, е като номер 6 - да благодаря за това, което имам; да оценя всичко хубаво в живота си и да не генерализирам.
Допадаш ми доста като разсъждения. Но според мен заключението 'хората трудно ме приемат' е ограничаващо и няма много общо с истината. А тя според мен е, че просто търсиш 'приемане' и най-вече разбиране на неподходящите места. Съветът на номер 1 да се запишеш на нещо ще ти е много полезен. Аз самата се навивам за нещо такова, но все още инерцията и апатията ме спъват.
Жалко, че не се познаваме, можеше да ни е от полза да заформим кръг от познанства със сходни проблеми. Като цяло най-важното е да знаем, че всичко е временно - и това ще мине. В живота на почти всеки от нас има такава 'дупка' в даден период. Всичко тече, всичко се променя :)
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 793b47ee3e |
|
10. Да, би било приятно и за мен да поговоря с някой с подобни ядове, но ето... в този сайт не се качва лична информация, в другите сайтове няма да се намерим... Щеше да е яко, ако имаше такъв клуб някъде, групова терапия :) Ако някой го направи, ще се запиша!
Автора
|
...
| преди: 8 години, 3 месеца hash: ed775a786b |
|
11. Много силни думи! Сърцераздирателна история, сякаш гледам себе си оти страни. Хората наистина не са това, което ни се иска. И аз съм сама и самотна, като теб. Понякога имам чувството, че няма други освен мен на този свят. Но ще ти кажа нещо.. Не губи надежда. Аз изгубих своята и съжалявам много. Съжалявам, че нямам за какво да се боря. Предадеш ли се, става още по-трудно. И аз се чувствахора така много дълго време, предадох се.. Започнах да вземам наркотици, плачех всяка нощ. Нямах си нищо, не само никого. Все още не знам на къде да погледна, та да видя нещо хубаво. Не изоставяй душата си, защото имаш само себе си истински. Когато намериш сродна душа, ще имаш двама души. Но явно все още не е дошло времето ти. Боли ме за хората като теб, защото... Само на глупаците е лесно, и това е много жалко. Иска ми се да можех да поговоря с човек като теб. :) Желая ти успех, умен и душевно издигнат човек като теб го заслужава. Вземи от живота това, което си заслужил. Изживей го, важно е да го направиш. Ще намериш любов, ще намериш приятелство, ще намериш хора като себе си.. Просто си отваряй очите. Ще се справиш, вярвам в това.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 05ca86d1b0 |
|
13. От номер 17 - да и аз искам такава група или коалиция за хора, които се чувстват тъжни или самотни... Да се събираме и подкрепяме... Някой да се захваща! Бързо!
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 59629a72e7 |
|
14. Запиши се на народни танци: първо това е страхотна емоция, второ е пълно с жени и запознанството става непринудено, не с цел - както в сайтовете. Аз се отказах, защото нямаше мъже, хахахаха. Както и преди мен са ти написали - бъди щастлив с това, което имаш, защото е много. Да, най-хубавото е да имаш другар в живота, но не винаги е възможно. Човек минава през различни периоди. И аз съм сама, но никак не ми пречи. Знам, че ще дойде моя мъж, просто не знам кога. И си живея живота. Не се сравнявай с другите /всеки си има индивидуална съдба/ и не влизай във фейсбук: това е машина за зомбиране и губене на време за реално общуване и полезни неща, като четене на хартиена книга например. Пожелавам ти успех и съм сигурна, че ще го имаш!
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 2fd547371a |
|
15. Здравей! Всички мечтаем за истински емоции и истински хора. Търсим... Но всъщност животът сам решава в кой момент ще се появят. Неочаквана среща. Спонтанно усещане. Присъствие, което вдъхновява. Няма рецепта, а вътрешен импулс. Винаги той води човека към съответствието, което ще го направи щастлив :)
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 462e4e5bc5 |
|
16. Много хубаво и искрено си го напсал, с добър стил. Браво! Видях себе си и свойте проблеми. За жалост, нямам съвет, иначе бих си оправил живота.
|
...
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 462e4e5bc5 |
|
17. Авторе, има начин да си пишете и да се срещнете с някой от коментиралите. Пишѝ, например, каква песен си посетил във Vbox7 и там в коментар можеш да си дадеш скайпа, и-мейла или нещо друго.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
