Споделена история от Любов и изневяра |
Срамежливост
преди: 8 години, 5 месеца, прочетена 1545 пъти
Здравейте! Иска ми се да споделя проблема си с Вас и много ми се иска да чуя вашето мнение и съвети, които бихте ми дали в моя случай! Аз съм момиче и от както се помня винаги съм била доста срамежлива. Когато съм сред близки хора и приятели, които не са много, но все пак ги има винаги съм била себе си, забавлвам се, дори ставам център на компанията, но когато съм сред хора, които бегло познавам ставам много стеснителна, затварям се в себе си, започвам да обмислям всяко нещо, което ще кажа, мисля дали е правилно, на моменти дори се вцепенявам и се пренапрягам.
Много често ми се е случвало и мъже на улицата, правят ми комплимент или ми се провикнат някое просташко коментарче в опит да забият нещо и аз просто не знам как да реагирам, а и дори да ми минат през главата хиляди неща, нищо не отвръщам и отново се затварям в себе си. Обмисляла съм не ведъж, защо съм толкова плашлива и срамежлива... имам финансови възможности. реално погледнато оглеждайки околните момичета съм красива и доста по отдадена на поддържане и на външния вид, умна съм, макар че имам и приятели къде къде с по големи успехи от моите, но това не смятам, че е фактор, който ме подтиска, а напротив... може би единственото друго нещо, което не харесвам в себе си е, че когато се проваля в нещо почвам да се чувствам депресирана и отново се подтискам и затварям в себе си, при което омагьосаният кръг отново се затваря. Прекалено самокритична съм, което вече не е в здравословни граници. Наистина бих искала да стана по отворена към света, а не да живея в моя вътрешен свят и да се затварям. Бих се радвала, ако споделите вашите мнения и съвети!
П. С. Бих искала и още нещо да споделя. Преди няколко месеца се запознах с един мъж, който в моите очи, поне определено е мъж, който няма жена която да не си счупи врата по него. Общ наш интерес, беше фактор да се срещнем и запознаем. Въпреки, че не се познавахме се държах така, сякаш се познаваме от цяла вечност. Оказа се, че споделяме много общи интереси и мислим по еднакъв начин за доста неща. Много се смях този ден, от години не ми е било толкова искрено забавно, камоли с човек, който току що бях срещнала. Самият той беше изключително позитивен и отворен към света, което в някаква степен е огромно различие, но сякаш покрай него аз се промених в този един ден. Продължихме си комуникацията няколко седмици, но аз тогава си имах приятел, чувствах се някак гузно, защото започнах да изпитвам доста силни чувства и някак си не беше редно. Мина известно време не сме се чували, а и аз вече съм сама и не знам какво да правя. Дали да го потърся, какво да му кажа. Реално не съм му споделяла директно, че го харесвам, макар че мисля, че си личеше. Така че чакам коментарите отностно всичко това. Мисля, че ви затупах с информация, дано да не ви е досадно да четете и да дадете съвет и по двата казуса! Целувки!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 13cd325d52 |
|
1. Притесняваш се прекалено много за глупави неща. Когато разговаряш с непознати, просто се отпусни и бъди себе си (знам, че не е чак толкова просто). Ако сгрешиш нещо, ще се поправиш и няма да сбъркаш в бъдеще. В крайна сметка, които не греши и нищо не научава. Ако нямаш какво да кажеш, може би просто не си сред подходяща компания от хора. Иначе няма лошо да си критична към себе си, но е глупаво и безсмислено да се депресираш след всеки провал. Ако от време на време не падаме, няма как да се научим да се изправяме. Та, провалиш ли се, просто трябва да се изправиш, да се поучиш от грешката си и да се справиш по-добре следващия път.
Колкото до... Амм... Любовните съвети? Избягвам да се занимавам с подобни неща, освен ако не ги адресирам до себе си, защото не вярвам, че имам достатъчно опит за това. Та тук ще си замълча. (И така настъпва тишина, като от време на време се чува само лекото свистене на вятъра. Малко фентъзи... Дрън-дрън... :Д)
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: a12c6569fa |
|
2. Имала си приятел... излязла с друг... появили се чувства... типично по женски(и аз съм жена)... после мъжете ни били виновни все...
|
|
