Като бяла врана ...
преди: 13 години, 11 месеца, прочетена 3156 пъти
Цял живот имам чувството, че не се вписвам в масовката. Не споделям разбиранията на 99 % от жените в България относно любовта, семейството и т.н. Истината е, че никога не съм имала истинско семейство и може би затова не мога ди видя положителните страни на това да се омъжиш, да родиш деца, да станеш домакиня. Семейството ми беше някакво нереално - в него нямаше истински отношения, нямаше обич или привързаност. Никой никого не подкрепяше - напротив кагото някой изпаднеше в беда, всички се нахвърляха върху него.

Ако някой постигнеше успех - това биваше омаловажавано, подигравано и прочее. Както и да е - никога не почувствах роднините си като семейство, особено пък родителите си - баща ми си е тръгнал когато съм била на 3 години и нямам никакъв спомен от него, не ме потърси нито веднъж за тези 30 години до сега. Майка ми - комплексирана и хистерична жена с нисък интелект - ами тя за мен така си остана един чужд човек, с който бях принудена да съжителствам дълги години.

Та това в този порядък на мисли - не съм психолог, но мисля, че до голама степен предопредели нагласата ми спрямо връзките ми с хората. Истината е, че искам да имам приятели да имама близки отншения с хора, но след като такива започнат да се зоаформят, това страшно започва да ми тежи, започвам да се чувствам ограничена, усещам някакво напрежение, досада от поддържането на тези контакти. В момента, когато се откъсна от човек или връзка изпитвам истинско облекчение. И така до следващият път, когато отново реша, че трябва да се впиша в социума. А истината е, че се чувствам най-добре когато съм сама. Поддържането на отношения, на приятелски връзки и т.н. - за мен е изморително и досадно. Налага се да спазвам правила и да се правя на нещо, което не съм. Това вечно треперене - дали няма да обидиш човека до теб, дали няма да го разочароваш - ами изморително е.

От интимните връзки, които съм имала, са били само с женени мъже - те са най-безопасната територия - няма рискове от задълбочаване или от трайно обвързване. А и се разкарват най-лесно - достатъчно е само да им намекнеш, че ще се срещнеш с жена им ..., ха-ха

В един момент имаше един мъж за който си мислех, че може би го обичам и с него излизах една цяла година. Накрая разбрах, че всъщност и него не обичам, всъщност го ползвах за вдигане на самочувствието или за разнообразие от ежедневието. Накрая всичко завърши много гадно - той се опита да прекрати връзката ни и аз направих неща, с които вгорчих живота му, гадни и отвратителни неща, по дяволите. И аз не знам защо го направих - не защото исках да остане или защото се чувствах наранена -не - ами ей така - за да мога накая аз да съм казала последната дума. Всъщност си беше чиста проба егоизъм и лъскане на егото. Като се обърна и направя равносметка - никого не съм обичала истински, какво ти истински - никого не съм обичала изобщо.

Не знам какво не ми е в ред, дали това не е някаква емоционална травма или подтиснат спомен, или просто съм социопат. Или съм осъдена никога да не разбера какво е това да изпиташ доверие, обич към човека до себе си, да си готов да жертваш себе си за щастието на другия. Сигурно това чувство е страхотно, сигурно тогава е моментът когато хората откриват смисъла на живота.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 11 месеца hash: 1d50477189

гласове: 1 2 3 4 5   (14 гласа)

1.   Да, наистина тогава човек открива смисъла на живота. Неможе да се обясни с думи. Любовта е най-мощният двигател. Не бих я заменила за абсолютно нищо, дори и със сламен покрив над главата, дори и с хляб и сол на масата............Дано да ти се случи!!!!

 

...

преди: 13 години, 11 месеца hash: 27fd24bbd2

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Жал ми е за теб, само защото не си познала любовта. За другото съм като теб. Много съм контактна, имам уж много „приятели„, но те не знаят почти нищо за мен. Преди и аз правих като теб, дистанцирах се и късах връзките си, сега мисля повече, че е най-добре да си само привидно интегриран в социума. И пак ми писва - сменям града и държавата и проблемът е решен - те, социомът, остават в най-добрия случай като мълчаливи души във фейсбук, които мога винаги да блокриам и премахна. За разлика от теб, аз израстнах в нормално семейство, но се почувствах един момент задушена от липсата на всякакво лично пространство, все трябва да се обясняваш и всеки ти се бърка. Научих се да правя неща само за себе си, потънах в света на книгите, които винаги можеше да захвърля, ако не ми харесват. Не беше така с хората. И аз започнах връзка с женен мъж от твоите съображения, но се влюбихме и вече сме години заедно. Пасваше преди на избрания ми начин на живот. Предчувствам, че няма да свършим добре, но пак се радвам, че съм обичала. Съветвам те да не се доверяваш на „приятели„, винаги да си „на крак„ и да живееш както си искаш. Остани си бялата врана, те - враните - са едни от най-умните животни. И тук може би ти е проблемът, много малко хора може да намерих с развит интелект, които да не ти стават скучни сред време. Бъди егоист, защото никой няма да мисли за теб!!!

 

...