Младо семейство и родители под един покрив
преди: 8 години, 1 месец, прочетена 2127 пъти
Не съм си представяла, че животът ми може да се развие точно така, да стигна до трудно положение, мои близки да се отрекат от мен и вместо помощ да слушам само упреци, виждам и техния гаден нрав и изобщо страни, които не съм подозирала, че съществуват. В един труден момент, на човек му е нужен съвет, подкрепа и покой, за да достигне вътрешен мир, а не удар след удар от близките си.
С моят съпруг имахме дребен бизнес, който изисква поне двама работещи. Работата е тежка и живеехме на квартира. Тогава забременях, но от тежката работа спрях да работя да нося тежки чували и мъжът ми се натовари, но часовете на работа за него бяха 16 часови и почти за без пари и спряхме дейността. Той трябваше да ме води постоянно до болниците, имах проблемна бременност и с работата едновременно висеше и пред отделенията, за да чака да ме види или да донесе лекарства.
Моите родители имат възможности и ни приеха в дома си. Но озверяха, че съпругът ми не работи, че съм бременна и не сме се подготвили за предстоящото. От две седмици в тях, ни упрекват, че ядем там, че ползваме консумативи, колкото и да пазаруваме и ние или да помогнем, те не ни желаят в дома си. За всяка храна, която поискам имам мъж и за всяка болежка също и за всяко лекарство или водене до болницата. Гонят ни навън. Съпругът ми постоянно търси работа и се грижи за мен. Болно ми е, когато собствените ми родители ме гонят в това положение на улицата, когато и работата не ни провървя и когато очаквам най-прекрасното предстоящо събитие за първи път, а и случилото се с опасността от аборт. Толкова ми е мъчно. Възможно ли е в това положение да се карат с мен, да искат да знаят, че това ще трае кратко и да на мен ми се иска сами аз и моят съпруг да се справим и все още можем. Но и караниците с родителите ми вредят на бебето, заедно с опасността за него.
Винаги съм мислила, че всичко в живота си ще сътворя с моите ръце, но уви нужна ми е помощ, а никъде няма. И родителите на момчето са в трудно положение. Но те може би не биха били толкова жестоки поне с думите си. Страхувам се за бебето и искам да не му вредя, искам да го опазя и да съм далеч от този дом, където не сме желани. Имаме къща с моят съпруг, която сега строим, но нито прозорци, нито втати. Какви са тези родители, могат ли да се държат така с детето си? Въпреки, че на другите си две деца помагат дори и с жилища и когато са имали нужда или са искали помощ. Или това държание е капсулирано от моите брат и сестра и сега при мен ескалира?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 1 месец hash: d19649761f

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Едва ли историята е точно така, както ни я представяш. Има нещо което спестяваш. Не пишеш вашите в къща ли живеят или в апартамент. Не пишеш за условията които имат. Това, че са ви допуснали в дома си, говори, че са ви влезли в положението, а вие като неблагодарници, се държите нагло, искате и да ви хранят. Здрав мъж, за един ден работа може да осигури прехраната и на двама ви. Ако си търси чиновническа работа, скоро може и да не проработи, все родителите ли трябва да ви хранят? Ако те живеят в къща, може да поеме работа по дома, нещо да направи, да помага, животни да отглежда, а не да лентяйства. Ако живеете в апартамент, като излезе сутрин, все нещо ще намери, хамалин ако трябва ще стане, няма срамна работа. Ще си намери почасова работа някъде, но за храна може да отработи. Един клошар, събирайки кашони от магазини, изкарва 10-20 лв, а здрав мъж, който е имал "бизнес", не може да препечели 10 лв, за да ви нахрани. Не търси вината в родителите си, а в мъжа си, явно живее като паразит, затова старите негодуват, те са по консервативно възпитавани, не обичат лентяи, колкото и да хвалиш мъжа си. Кажи ни истината, а не личните предпочитания!

 

...

преди: 8 години, 1 месец hash: 9d8919402f

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Ами хич няма да е за малко, гарантирам ти. Както описваш нещата изобщо не се знае кога съпругът ти ще си намери работа. Ти какво майчинство ще получаваш и ще получаваш ли изобщо? Мисля, че родителите ти са прави да мъркат, защото РЕАЛНО ви издържат те. Незнайно докога. Няма как това да продължава - 4-ма човека сте в едно домакинство. А когато се появи и бебето не ми се мисли. Не е трябвало да допускаш бременност в случая.

 

...

преди: 8 години, 1 месец hash: 7f6c87b3e2

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Животът е труден и хората се озлобяват. Странното е, че е срещу вас! Така ви взимат енергия. Лошо е за бебето и за теб. Говори им, че това ще е тяхното внуче и пр. В краен случай мъжът ти да си намери работа и излезте на квартира. След това нито им се обаждай, нито им позволявай да видят бебето. Щом, когато си в уязвимо положение, се държат лошо. Другият вариант -отидете при родителите на мъжа ти. По-добре по-скромен живот, но по-малко тормоз. Всичко това влияе на бебето в теб.

 

...

горе^

преди: 8 години, 1 месец hash: 895100568a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Явно не сте били готови за това събитие. Оправете си една стая и като начало се махнете. Не е нормално да живеете под един покрив. Колкото по-скоро станете независими толкова по-добре. Не мисли за битовизми и простотии. Гледай си здравето и това как да сте независими. Като се роди бебето кой ще ви издържа? Стягат е се, той да работи са имате пари и се махайте. Не се сърди и не търси кой крив, кой прав. Няма да стигнеш до нищо положително. Гледай към крайната цел, щастливо НЕЗАВИСИМО семейство.

 

...

преди: 8 години, 1 месец hash: 4b1f3a90b1

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Седнете и поговорете с тях и им кажете, че в момента сте в такъв период и ще трябва да бъдат търпеливи. Изяснете им, че вие сте благодарни, че ви помагат и че оценявате всичко. Но им кажете, че това е само временно, докато нещата са стабилизират. Просто поговорете с тях, без да се карате.

 

...