Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз съм във същото положение от няколко месеца. На километри от него съм, около мен има съвсем различни хора, не мога да погледна друго момче или ако го направя се опитвам да си представя че съм с него. Заспивам с него и се събуждам с мисълта за него. Всеки ден се моля да го срещна отново и знам, че това ще стане, един ден просто съдбата ще ни събере. Не знам дали съм полудяла или това наистина е мъжа на живота ми, точно такъв какъвто винаги съм си го представяла. Не мога да уча, да работя, не мога да се забавлявам, в главата ми е само той. Имала съм и такива други случаи, но са отминавали. Този път просто е различно. Успех ти пожелавам!

7.   Милата, и аз бях в подобна ситуация преди 2 години, излизала съм с НЕГО точно два пъти. Но ме беше обсебил още в самото начало, от първите два реда написани в чата, побъркваше ме, пишеше ми постоянно, след няколко месеца изведнъж спря, чакаше аз да го търся, все аз да се интересувам от него, стана хладен, заядлив и изведнъж започна със сексуални загачко, които лично мен ме отблъснаха, понеже си бях изградила една личност в ума, а той беше различен от нея. На последната ни среща ми се натискаше и аз си тръгнах, избягах, блокирах го, махнах го, но уви остана ми мисълта за него, която от време на време връхлита върху мен и ме кара да потръпвам. Мога да кажа, че вече вълнението е по-слабо, но все пак го има. Моят съвет е да направиш същото като мен, но бъди сигурна, че ще имаш моменти на слабост, колебание, но знай че това е решението! Бъди силна и се отърви от този човек!!

8.   И аз имам същия проблем. Вече 2 години ще станат, а не мога да забравя един човек, въпреки че не общуваме и не се виждаме. Така че напълно те разбирам как се чувстваш и никак не е приятно това чувство. Аз самата искам да спра да мисля за него, ама не мога. Непрекъснато мисля за него. Казвам си - ако е трябвало да се случи нещо между нас щеше да се случи, но и това не ме успокоява. Други мисли, които ме обземат е дали не е трябвало да му споделя за чувствата си, защото може би е бил важен човек за мен, затова така натрапчиво да мисля. Не знам, но е много мъчително и както ти каза, не можеш да изпиташ влечение към друг човек. И какво става от една страна си сам без човека за който мислиш, от друга не можеш да си намериш друг, защото интереса ти е към този. Аз попрочетох малко психология по темата, на мен все още не ми е помогнало, но на теб може да ти помогне, затова ще ти споделя. Та причините за това обсебване може да са:
1. Придаваш по-голяма ценност на човека, защото нещо което е трудно да го имаш му придаваш повече стойност. Така този човек може да си е нормален, но в твоите очи да изглежда някакъв идеал, който си чакала цял живот.
2. Когато не си имал реални отношения с този човек, започваш да си развиваш някакъв сценарии какви щяха да ви бъдат отношенията. И естествено този сценарии е по твой вкус включващ изцяло положителни неща. Така ти се създава илюзията, че си изпуснал нещо много важно в лицето на този човек. Но реално погледнато ти няма как да знаеш какви биха били отношенията ви без да сте имали такива. Затова понякога дори да се осъществи връзка между двамата човек е разочарован, защото реалността не съвпада с фантазиите му.
3. Ако в детството не си получавала обич от родителите си, започваш да търсиш хора с който да имаш мъчителни отношения- несподелена любов, нереализирана връзка, мъчително обсебване към някой който не ти отговаря на чувствата и не проявява интерес.
Общо взето това беше. Не знам какво повече да ти кажа, само че те разбирам много добре и ти пожелавам по-скоро да се оттървеш от тази обсесия.

11.   Не се опитвай, няма да стане бързо и лесно. Ще минат години може би, а може да го забравиш и съвсем скоро, ако срещнеш друг. Няма начин да изтриеш някой от ума си, става с времето или с правилният човек. Ако имаш късмет ще е скоро. Трябва много да те обиди или разочарова, за да го намразиш поне, но при теб ситуацията е друга. Не можем да си заповядваме какво и към кой да чувстваме. Аз съм в същата ситуация и имам чувството, че полудявам от това безсилие да не мога да се контролирам.

12.   Авторке, това е повърхностно, ще ти мине, не се притеснявай. Номер 4, много добър съвет даваш ама за хората който шансовете им да се влюбят отново са се изчерпали, поради факта че не могат да допуснат да вярват повече на нов човек. Винаги можеш да имаш връзка но знаеш че не трябва да се влюбиш. Лесно е да се твърди да забравиш човека и да си потърсиш друг към който да изпиташ силни чувства но ако страхът от това е по голям от желанието. Аз например не искам да ми случи, не искам някаква нова любов, винаги оставам наранена и това едва ли ще се промени.

13.   От авторката:
Благодаря на всички, че се включиха в темата без да ме нападат излишно и проявихте изключително разбиране.
Номер 5 - прав/а си. Това беше крайно несъобразително от моя страна и се извинявам за грешката. Това са хора с чувства и не беше редно така пренебрежително да се изразявам. А относно другите коментари намирам във всеки един истина. Благодаря Ви отново и ако намеря правилната формула за решение на проблема ще я споделя. Дотогава успех на всички Вас!

14.   Номер 5, една жена може да има много обожатели, смисъл мъжете който я харесват. Когато тя се занимава с някакви дейности, работи, учи и тн. може да се намери някой който да я харесва, може да няколко, дори примерно комшията, мъжът който работи в магазина в който често пазарува, има хора навсякъде. Но тя дали ще изпитва същото е отделен въпрос и не е длъжна да им обръща внимание, след като не са имали връзка не са били заедно като двойка, за какво да е отговорна пред даденият човек.

15.   Кой каквото и да ти говори и пише, знай едно- НИКОГА няма да го забравиш. Може би по нататък ще мислиш по малко за него, но за забрава трябва да си махнеш мозъка, което няма как да стане. Нито можеш да го замениш (мозъка) с друг, подобно на хард диск, без, , старата информация, , в него. Даже има една катастрофална тенденция колкото повече време минава, и то ако не го виждаш, изпитваш Остра нужда да го видиш, , зърнеш, , дори и за секунда. Като (ако) го видиш, жаждата подобно на наркоман приел дозата си, намалява и започва да расте правопропорционално на времето през което не ти е пред погледа. Единственото спасение е друга любов, но някой когото харесваш дори повече от него. Иначе няма да стане ако ще да спиш и с 1000 човека, към които не изпитваш нищо.

16.   Авторката:
Ситуацията, в която се намирам, е меко казано нестандартна. Не съм дала подробности относно начина ми на живот, нито относно неговия. Истината е, че "обществото" би било много критично относно създадената ситуация. Което от своя страна провокира моят страх да споделя с приятели или близки относно чувствата си, скрих ги, никой дори и не подозира за тях. Това много ми тежеше. Затова стигнах и до този сайт. Честно казано 5 месеца следях историите на другите хора и се чудих дали да пиша. От една страна има хора с наистина сериозни проблеми и моята история някак бледнееше, а от друга страна имаше и доста подобни теми, но някак в нито една от тях не открих себе си, ако мога така да се изразя. Седмица след вашите съвети и коментари не мога да кажа, че ми мина, но това, че СПОДЕЛИХ, макар и с абсолютно непознати хора, откритието, че не съм единствената, която преживява такова нещо сякаш свали част от товара, който носих в себе си. Във вашите коментари открих много истина, особено в коментар номер 8, което води до осъзнаване на проблема, което аз възприемам като крачка напред, крачка, която две години ми убягваше.
Защо пиша този дълъг коментар? За да ви призова драги читатели да споделяте. Не се затваряйте в себе си и знайте, че през каквото и да преминавате има друг вече преминал през същото и на драго сърце и ви помогнал! Бъдете щастливи!
Изключително много благодаря на модераторите! Вашият сайт е страхотен.

17.   Авторке, а защо трябва да го забравиш?

18.   Поради редица причини не можете да сте заедно... Какви са тия причини? Държавна тайна ли са, какво? Ако толкова си влюбена, може би си струва да разбереш, какво изпитва той към теб? Защо не се опиташ, макар и от разстояние, по женски да го съблазниш и да го накараш да се влюби? Това всъщност е най-важното. Другите обстоятелства вече са нещо второстепенно. Еми, бори се за тая любов пък. Какво друго - да го забравя, да го забравя... Има ли смисъл да се насилваш? Защо повечето от жените сте настроени примиренчески и фаталистично, втълпявате си че еди какво си е невъзможно и почвате да страдате, сякаш така си задоволявате мазохистичния комплекс? Обожавате да страдате и да сте безутешни. Дали, ако тая връзка беше напълно реална и я изконсумираш, щеше да ти е толкова нужна? сега това става мания, защото си лишена от него, недостижимо е.

20.   От авторката:
Умишлено не съм споделила какви са причините. Не, не е държавна тайна, но целях коментарите да не се насочват към тези причини и акцента да не се измести от това "как да го забравя" към "няма невъзможни неща". Номер 18 и ти си прав/а. Преди да съм изконсумирала любовта мога само да си задавам въпроси без да мога да си отговоря на тях.
Мислех си, че след пускането на темата имам напредък, но вече не съм сигурна. Започнах да го избягвам. Оказа се възможно. От близо 3 седмици не съм го виждала и нямам никакъв контакт с него. Но мислите ми са още насочени към него. Стигнах до извода, че има два варианта:
1) Да седя и да чакам да се появи някой, който да успее да го измети на заден план
2) Да направя крачка към него
Относно вариант 1) ми омръзна да чакам. Затова ще съм ви признателна ако пак се включите в темата. Ето и малко подробности

Имаме 13 години разлика (аз съм на 23, а той на 36). Запознахме се на работа преди 2 години. Той ми водеше обучението. (Държа да отбележа, че той все още ми е шеф) Струваше ми се надут. Ходих и си вършех работата, слушаш го, но гледах да страня от него при възможност. Работим в голяма фирма и обучението ми беше 1 месец. Той се държеше надменно с всички, които обучаваше, но не знам кога точно той си промени отношението към мен. Започна да се държи приятелски, да ме хвали, винаги му бях приоритетна пред другите. Започна да ми е усмихва, красива усмивка, усмивка, която ме очарова, усмивка, която не беше показвал. До преди това го бях виждала само сериозен и едва ли не намусен. Аз държа на развитието си и по никакъв начин не си промених отношението към него - строго колегиално, но не мога да отрека, че се ласкаех, когато се държеше мило с мен. Обучението ми приключи, както и поводите ни да се виждаме. Видях го на снимка във фейсбук от един тийм бюлдинг и му изпратих покана за приятелство без никакви задни мисли. Той я прие и за мое голямо учудване ми писа веднага. Писахме си малко на този ден и след това ми писа пак след седмица, после пак след 3 дена, и после започнахме да си пишем всеки ден. Не мога да преценя кога той стана част от мен. Няма нито жена, нито деца и доколкото знам няма и приятелка (като за последното не мога да съм сигурна). Харесваше ми да общувам с него, но много ме глождеше фактът, че всичко е само писане. Така и не ме покани да излезем. Като се виждахме за малко в офиса срещите бяха неудобни. Той избягваше погледа ми. Дразних се, че не ме кани да излезем - не намирах логика - и двамата сме необвързани и прекарвахме ужасно много време в писане вместо да задвижим нещата. И така цял месец... Реших и започнах да го игнорирам и да се държа по-грубо около седмица и той се ядоса и ме махна от приятели. Реших, че така е по-добре. Но продължавах да мисля за него и тези мисли започнаха да ме измъчват. Тогава взех решение да ме командироват в чужбина на 4 месеца. Бях надалече, не си пишех с него, не го виждах, водих интересен и динамичен начин на живот, но не минаваше ден да не си спомня за него. Върнах се и започнах да го виждам 1-2 седмично в офиса. След един месец в България на работа аз не издържах и отново го добавих в приятели. Реакцията беше мигновена, започнахме отново същата история. Пишехме си от сутрин до вечер без един път да се уговорим да излезем, но този път поддържахме контакт повече от 4 месеца. Нещата се повториха - пак се ядосах, спрях да му пиша и след няколко дена пак ме затри от приятели. Реших, че така е по-добре. Не можех да си го избия от главата. Чаках да го видя. Непрестанно се оглеждах за него в офиса. Реших, че трябва да сложа край на манията и взех решението отново да замина. Бяха минали 3 месеца откакто бяхме спрели контакт. Мислех, че тотално ме е забравил. Течеше подготовката по моето заминаване и оставаше 1 месец да замина. Един ден излязох да пийна по нещо с един стар познат и когато се прибрах и седнах на компютъра, сърцето ми щеше да изскочи от щастие. Той се беше сетил за мен. Беше ми поискал приятелство и ми беше писал. Забравих, че му бях ядосана и веднага приех отново да бъдем "приятели". Беше разбрал, че ще заминавам. Писахме си всеки ден. Накрая той ме покани да излезем. Излязохме и това беше една от най-хубавите ми вечери. Не е имало нищо интимно, но се смяхме и говорихме 4-5 часа. Това беше единствената ми среща с него 4 дена преди да замина. Заминах и не спирахме да си пишем, липсваше ми. Беше трудно заради часовата разлика (9 часа), но не минаваше ден да не си разменим по няколко приказки. И тук историята свършва. Той просто един ден не ми отговори и не ми писа повече. След 4 месеца престой на другия край на света се върнах на родна земя отново. Отново нямаше ден, в който да не съм мислила за него. Първото нещо, което направих като се прибрах е да почна да се оглеждам за него. Видях го, погледите ни се засякоха, поздравихме се и това е. Вече повече от 2 месеца съм си на работа и не мога да спра да мисля за него.
Причини да не съм поела инициативата аз: разликата в годините малко ме плашеше, на по-висок пост от мен и не исках да реши, че го използвам с някакви цели (въпреки, че никога в разговорите ни не сме отваряли и дума по служебни въпроси), като цяло не знам дали политиката на фирмата позволява такива връзки, дори и да позволява ще ни одумват по цял ден, не исках ситуацията да стане сложна, мислех, че е нещо временно и скоро ще е минало.
Стигнах до извода, че по един или друг начин не съм му била безразлична (не може да отделиш такова време на някого без изобщо да ти пука за него), но нещо го възпира. Уви не можах да разбера какво - годините ми, служебното ни положение дори си помислих, че може да не го привличам външно (въпреки че не изпитвам комплекси от външния си вид и често получавам комплименти).
Това е историята и благодаря за търпението ако сте изчели всичко. Интересно ще ми е да чуя какво мислите. И много бих се радвала на позитивни коментари. Приемам и критика, разбира се, но не бих се зарадвала.
И да, наистина аз съм на 23, а той е на 36 (в момента) и ми е ясно, че тази история не звучи като за зрели хора. И аз не разбирам какво се случи. В какъв капан попаднах... До 20 годишна възраст внимавах с интернета да не попадна на нещо опасно, а след това реших, че съм станала много "голяма"

22.   Въобще не ми звучи странно историята ти, всякакви неща се случват, нито разликата във възрастта ви е толкова фрапантна, нито това, че си си паднала по твой колега, който те е обучавал! Изчетох всички коменари, а темата я отворих защото и аз съм обсебена от мъж с който много трудно бихме могли да бъдем заедно, историята е дори мноооого по-сложна от твоята и е уникален случай и ме е страх, че ще ме разпознаят, затова не съм я споделила в сайта, иначе ми се искат съвети! Сега да се върна пак на теб... проблема е в неговото поведение, дава ти противоречиви сигнали(както и този който мен ме е обсебил), предполагам и че ти така се чувстваш все едно в момента отношенията ви са страхотни, разговорите са много дълбоки, но нещата на никъде не отиват изнервяш се, малко го игорираш, но после когато той започне да те игнорира, направо откачаш, аз чакам по цял ден да ми пише, каквото и да правя при всеки удобен момент си поглеждам телефона, дали слйчайно няма съобщение от него... За едно обаче искам да те поздравя, за това какви радикални мерки взимаш, как отиваш накрая на света за да не го виждаш и забравиш! Браво на теб! А аз за момента просто се мъча да се разнообразявам, постоянно да върша нещо, обикновенно спорт, за да не мисля за него, но му казах, че като съвсем ми прелее чашата, ще замина в някоя друга държава, защото и аз смятам, че така ще ми е по-лесно да го забравя... а той ме убеждава да остана, че всичко ще се подреди или дори ще заминем заедно, но нищо не става, дните се менят и аз чакам дори да ми пише едно "Как си? " Според мен това тяхно държание е точно с цел да ни обсебят, тактика е!

П. с. Виждам, че за последно си писала преди повече от 6месеца, но чак сега видях темата и се надявам ако го видиш да пишеш какво става :)

23.   От авторката. Благодаря за разбирането. За съжаление все още нямам добри новини. Февруари месец реших тотално да се откажа. Поканих го да излезем и той ми отказа. Дори не съм питала защо. Спрях да го търся. Той продължаваше да пише всеки един, отговарях с по една-две думи, сведе писанията до един път седмично и т. н. до началото на май. Не ме е търсил от май месец до днес вече почти два месеца. Реших да замина отново, но този път само града смених. Изнесох се от столицата и сега съм на морето. Тепърва започвам да си намирам приятели тук и да излизам. Намери се колега в работата, който ме хареса и ме кани да излизаме, а аз отказвам. Не се чувствам готова за нови срещи. Чувствам се ужасно. Не мога да споделя с никого какво ме мъчи... Нося маска по цял ден се смея, а чакам да ми се отвори възможност да отворя фейсбука да видя кога е влизал за последно. Дори не знам дали знае, че съм заминала. Не съм му казвала, а и не качвам снимки от новото място. Не знам какво ми става, още ми е в главата. Пиша ти с облекчение, макар и да си непозната. Благодаря ти за проявения интерес. Ще се радвам да науча повече за твоята история. Моятае променяна на места, именно защото е специфична и не искам да ме разпознаят. Може и ти да пробваш да промениш някои факти и да ми разкажеш.

24.   И аз съм обсебен от момиче, което не съм виждал вече над 10години.Също като вас не сме правили секс - е поне целувки имаше:)В главата си ми е, и това е!Не поддържаме никъква комуникация, като накрая тя нещо се разсърди, и се правеше, че не ме познава !Аз поне продължих живота си, тъй като ми беше пределно ясно, че нищо няма да се получи дори да сме заедно.

26.   Номер 24, моите поздравления. Но как успя? И аз се мъча с всички сили и все той ми е в главата. А друг за сега не мога да погледна...

27.   22/23, явно са ви пуснали във приятелската зона без да ви кажат. Тя не е налична само в обратния вариант. Принципно той е по-популярен понеже жените обикновено са тези които не знаят какво искат. Но както сте се убедили има и такива мъже. Също има и вариант при който просто не привличате сексуално тия мъже дето са ви взели акъла. Игнорирането и неразвитието не са нищо друго освен блокиране на сексуалната страна на взаимоотношенията.
Отделно че реално не искате да ги забравяте, колкото и да се убеждавате в това. Отказвате да видите реалността - а тя е че са ви използвали като кошче за душевни отпадъци. Което вие пък сте приели за нещо по-дълбоко и сериозно. И продължавате да се опитвате да се убеждавате че е имало някаква "специална" връзка, нещо дълбоко, и т. н. Простата истина е че ви ползват за нещо което им липсва - запълване на емоционални празнини, но по една или друга причина са решили че не искат нещо повече. Бил съм и от двете страни та си имам идея за какво говоря.
Иначе единствения начин да ви мине манията е да им отнемете "специалния" статус който сте им сложили, като добавите някой друг в категорията им. А това само вие знаете как да направите, понеже вие сте им го сложили. Естествено ако и при секс за тях си мислите, положението е близо до плачевно. Поправете ме ако греша, но поне за авторката съм почти сигурен че нищо сексуално с тоя образ нейния не е имала, а си го представя докато прави секс с друг.

28.   Номер 22 съм
В еднаква ситуация сме, много добре разбирам как се чувстваш, аз моята история съм я споделила с най-близките ми приятелки, защото до преди няколко месеца съвсем бях откачила на тема НЕГО и неможех да държа повече в себе си цялата тази каша... но те само ми повтарят, че той не е за мен, че ме разиграва, че си губя времето и че трябва да се откажа, колкото и да искам нещо да се случи... до голяма степен наистина знам, че си играя с огъня... При теб е още по- лошо защото през тези години не си споделяла на никой, това е ужасно, съвсем друго е когато споделиш, особено с някой близък, приятелките ми се притесниха за мен (всяка реагира по различен начин) но и много ме подкрепиха! Нямаш ли и ти някоя много близка приятелка, която няма да те съди, да и разкажеш цялата история и да ти олекне? :)
Също така този нов колега, защо му отказваш? Не е твой тип или просто в момента не ти е до срещи, защото още неможеш да се оттърсиш от другия колега? Защото ако е второто, може поне на една среща да пробваш, може би ще ти се отрази добре, но не знам какъв тип човек си, може и да не е това твоя начин. Но на мен само тези две неща ми помогнаха да не мисля постоянно за него, защото той е толкова магнетичен и обсебващ, че не можеш да му се наситиш... споделяне и дълги разговори с приятелки и разсейване с друг мъж, на който отделям ужасно много време и нерви и дори на моменти се опитвам да го идеализирам в главата си и да му прощавам неприемливо за мен поведение в името на това да не мисля и анализирам постоянно другият! Не те съветвам да правиш точно това, просто казвам какво ми помогна на мен, пък ти може да откриеш частица истина и за себе си :) До миналия месец нямах желание за нищо, не намирах смисъл в живота си, чудех се защо той не е до мен, наистина ли няма как да бъдем заедно... никога? ! , когато не ми пишеше 1 или 2 дни плачех и се самосъжалявах, но това наистина е глупаво, пуснах се по течението и оставих съдбата да покаже какво ще стане. Не мога да кажа, че сега не се радвам като си пишем, даже понякога се виждаме, но просто го оставих той да действа и аз не се напрягам излишно, защото и без това си имам доста неща за уреждане в живота!
Пак за твоята история... наистина не го разбирам, щом даже си го поканила да излезете и той е отказал? ! Това наистина ми е много странно когато някой само пише, пише, пише... но за среща и дума неможе да стане, а при вас това е от много време! Той със сигурност има някакъв интерес към теб, щом те търси, но не мога да си обясня защо неиска реални срещи, може би го е страх за работата му. Моята "тръпка" често иска да излизаме, дори аз някой път имам ангажимент и отказвам и той се сърди, но от друга страна не е хубаво когато в такива отношения жената е винаги на разположение на мъжа!
Наистина жалко, че този сайт няма нещо като лични съобщения, за да можем да си пишем, защото тук ме е страх много, много да не си отварям устата, че светът е малък!

29.   От авторката
До номер 27, прав си. Положението не е само близко, ами си е направо плачевно. Прекарали сме почти 3 години в писане, а живеем в един град и сме имали само една среща. Мога да говоря само за себе си и смело мога да кажа, че загубих всичкото това време, защото имах надежда да се получи нещо с него. А той защо го направи? Сигурно си прав, че ме е използвал с някаква цел. Каква е тази цел, само той си знае. Аз знам, че имам проблем и търся решението му. Знам, че това не е нормално. Опитвам какво ли не за да продължа напред.

Решила съм да започна отначало. Стоях си в столицата, защото не бях завършила висшето си образование, после заради него, а се оправдавах с работата си... Както вече ви споделих се преместих в нов град. Като всяко начало и това е трудно. Свиквам с новата обстановка, с новата работа, нямам приятели, но поне се разсейвам. Нямам намерение да се връщам назад.

До номер 22/28
Благодаря за съвета, но не съм съгласна с теб. Не мога да излизам с други. Правих секс с един мъж, но знаех, че не означавам нищо за човека. Иначе не мога да си играя с чувствата на хората. За този период осъзнах каква е болката, не бих искала да стана причина някой да изпита дори и малка част от това, което аз изпитах. Казала съм си, че няма да давам напразни надежди на когото и да било.

Знаете ли, седя и си мисля... Този човек едва ли подозира в каква част от живота ми се е превърнал. Аз от своя страна не съм му казвала и в последните месеци не му давам признаци дори да си спомням за него. В момента, ако изобщо се сеща а мен от време на време, сигурно си мисли, че съм го забравила и си живея живота. Странно е колко много може да означава един човек, без самият той да подозира. Казват, че всичко се връща... Чудя се дали сега плащам за стари грешки. Надявам се всичко да приключи някой ден.

30.   22и28 към 27
Имаме и разлики в историите си с авторката... В моя случай правим секс, не съм в приятелската зона, даже откакто започнахме да правим секс, се вманиачих толкова по него! Нещо като сродни души сме, но просто има хиляди пречки да сме заедно, както и авторката казва, че обществото не би одобрило да имат някакви отношения, при мен е същото! Тя се притеснява и от тяхната възрастова разлика, а нашата е много по-голяма от тяхната и това определено е най-малкия ми проблем, но не искам да изпадам в подробности. Въпросът е, че той много пъти ми е давал напразни надежди за нашата "връзка", все едно повече говори, отколкото действа, а това си е вече манипулиране и разиграване! Според мен това му е "играта" и така му е интересно...
А това, че авторката си го е представяла като е правила секс с друг мъж е до някъде нормално, защото тя никога не е спала с него, а са прекарали толкова много време в писане, което пак си е един вид общуване, и тя се е обсебила от него... и да, обсебването и до там стига!

31.   До 26 от 24
Ами аз си поглеждах други, но не влагах нищо, докато не срещнах съпругата ми! Обсебващата, ех тази обсебваща, тогава беше много красива, и явно остана нещо недоизказано, тъй като тя тръгна с друг, и после искаше да се върне при мен, но аз я отрязах въпреки, че я исках! Явно ме намрази и до там ни беше комуникацията- два пъти се разминахме правейки се на непознати. От тогава не сме се засичали, но ако я видя сигурно всичко ще ми се обърне, но най вероятно ината пак ще надделее дори след толкова години! Може пък и тя да си мисли за мен, но е по вероятно да ме забравила или да ме мрази?

33.   Прочетох историята ти. Моята ситуация е леко подобна. Уморила съм се да губя време в мисли и анализи. Вариантите са няколко:
1. Искал е да си погали егото и от самото начало затова не е инициирал реални стещи, това му е било достатъчно, за да се убеди, че все още и на тези годинки може да омае младо хубаво момиче
2. Изпитва нещо, но е страхливец и не иска да пробва по-сериозна връзка, заради разликата в годините и това, че сте в работна атмосфера и така да кажа в йерархични отношения
3. Имал е интерес до момента, в който си му предложила да излезете. И понеже вече си е доказал, че те е позавладявал, е изгубил интерес.

34.   До авторката - в общи линии причините са изброените от 33. Хората освен за сексуално се използват и за емоционално задоволяване. Явно този образ за това те е използвал, и доста вероятно да е нямал "топки" да предприеме нещо повече дори и да е искал(може и просто да не е искал). Другия вариант е просто да използва интернет за да го играе нещо което не е в реалния свят - като видео игрите. Много народ го прави напоследък. Един вид си се вманиачила в образа какъв му се иска да бъде, вместо това какъв е реално. Но ако можеше да е този образ, щеше да е такъв и в реалността. За това и предпочита всичко да си остане във виртуалния свят, да не се развали "магията".
Номер 22/28 - Твоят си е класически случай. Колкото и да сте "сродни души" е явно че чичото не е много в час. Само нещо силно сбъркано може да накара човек да се подиграва по подобен начин с чувствата на момиче/момче, което може да му е дете. Та наистина възрастовата разлика е от малките проблеми. Ако беше само тя, няма подобни разигравания, празни обещания и от сорта. По-големия проблем е че явно на този мъж нещо тотално му е сбъркано. Дали по начало или просто от наближаване на критическата е решил да се "подмладява", не е много сигурно. Но ако от тази твоя мания по него не можеш да си отвориш очите и да го видиш, няма да те чакат цветя и рози мисля.

35.   От 33 до 31. Много интересно ми стана като прочетох какво си написал. Не съм мислела, че мъжете могат да анализират реакциите на жените и да мислят даже за тях, че изтръпват, когато видят обекта на чувствата си. Понеже мен скоро ме "одряза"един мъж( с който от 3 год. си флиртуваме и си разменяме погледи и думи, които не се казват на всеки/всяка и който знам, че е луд по мен, както и аз по него, но има много пречки между нас) ще ти кажа, че твоята обсебващата не те мрази, не те е забравила и със сигурност мисли за теб. Това е тръпката на недоизживяното, неизказаното. От това е мъчението, че е можело, че си искал, но от наранено мъжко достойнство и сам казваш инат, нещата не са се случили. Изненадах се, че са минали десет години, а не си забравил. Но хората са казали, човек съжалява, когато не е опитал. Тоест тя съжалява по-малко, защото тя е опитала, рискувала е, ти си я отблъснал.. Тя е приела това и е продължила напред. Тя е знаела, че я искаш, затова се е осмелила да дойде при теб. А ти, според мен си в по-кофти ситуация, щото нещата са били в твоите ръце, но си ги изиграл грешно. Сега си семеен вече, няма да ти давам съвети да довеждаш нещата докрай, но знай, че човек винаги повече съжалява за пропуснатите възможности, в крайна сметка живеем един живот. Казвам ти го, защото аз сега мисля за този мъж постоянно, не съм се заблудила в поведението му, не е женкар, дори е птитеснителен много с мен, не съм го намразила, изпитвам някакви смесени чувства към него, след 3 год. неканене на среща аз се осмелих и го поканих, той не ми се обади. От тогава сме се засичали яколко пъти, но в колите в града и ми се обръща стомаха направо. Дори не знам как ще реагирам, ако се засечем очи в очи. Но знам, че тръпката ще остане години. Неизбежно е.

36.   спри да се опитваш да го забравиш
търси го, щом ти дава радост да го виждаш
ей така, без да искаш и да си въобразяваш нещо

37.   Според мен трябва да се върнеш в България да затвориш тази страница от живота си със всичките хора и места в нея. Те те глождят и те карат да мечтаеш... напразно. Приеми, че животът не е приказка и няма нищо специално в него. Затвори страницата.

38.   От 31 до 35
Не смятам, че съм си изиграл картите грешно, тъй като още тогава знаех, че щом ме остави веднъж просто ей така, щеше да ме остави пак.По скоро е било смесица от инат и защитна реакция, за да се предпазя от задълбочаване на чувствата.Въпреки всичко исках да говоря с нея и знаех къде ще ме чака, но се забавих и когато стигнах , нея вече я нямаше-явно си е помислила, че съм се отказал и си е тръгнала.Това беше краят!Сега си мисля, че мога да се отърва от това обсебване ако се с, вържа с нея и и кажа, че съм закъснял, но съм отишъл на срещата!Повече от 10 години са!!!

39.   До номер 34, аз съм 22/28, благодаря ти много за съвета, мисля, че наистина си прав/права... и аз често си мисля, че ме използва и съм много по-наранена отколкото щастлива покрай него, но следващия път когато ми пише, аз дори и да не му отговоря, той продължава да ми пише какво целя като не отговарям и разни подобни и накрая му пиша и той иска да се видим - виждаме се, много е хубаво, но е някакси недостатъчно.. и така вече няколко месеца! Виждам, че ме наранява тази "връзка", но пак се виждам с него! Може би наистина много мъже на тази възраст избиват комплекси и се подиграват с чувствата на доста по-младите момичета, но тези хора трябва да са ужасни гадняри, а аз немога да повярвам, че той е такъв :(

40.   От авторката
Номер 22, интересно ми е твоята история. От споделеното оставам с впечатлението, че си използвана от някой чичко за секс. Ти си се влюбила, а той те разиграва, защото му е кеф. Може и да греша. Но от малкото факти, коото споделяш, така изглежда, за съжаление. Ако можеш да разкажеш малко повече за вашите отношение, може да успеем да дадем адекватен съвет.
Номер 31, едва ли някога ще те забрави, но и аз подкрепям номентар номер 35. Мисля, че на нея ще й е било по-лесно, защото е опитала. Това, че от инат си се отказал, вероятно е причината за обсебването. Всичките въпроси, които запозват с "ами ако не се бях заинатил"... Иначе се радвам за теб, че си успял да продължиш напред.
Номер 33, първите две причини са реални, а относно третата изчаках повче от една година за да го поканя. Тя отпада. И аз стигнах като теб до извода, че смисъл от анализи, няма. Само той си знае и едва ли някога ще ми каже. Все си мисля, че ако знаех защо така стана, щеше да ми е по-лесно. Дори да ми каже не си мой тип, ниска си, дебела си, глупава си, малка си или каквото ще да е, поне да знаех... Така дори и да не искам го мисля и се чудя какво не е наред, къде сбърках и отговор не намирам.
Номер 34, твоята версия ми харесва. Така той излиза не толкова добър човек. Има и логика. Да ти призная, на единствената ни среща, той беше много притеснен в началото. Потреперваше, зачервяваше се от време на време, подскачаше от крак на крак, гледаше да слуша повече отколкото да говори. Чак след час се отпусна в компанията ми. Може да е срамежлив с жените, но само на живо да му личи.
Номер 36, не мисля, че е редно. Той имаше толкова много време. Явно нещо го възпира или отблъсква от мен. А и така като гледам и на него вече не му се занимава с мен. Цели два месеца не ме е търсил.
Номер 37, аз съм си в България. Опитвам се с всички сили да продължа напред. И аз мисля, че е време за "нова страница", но не е лесно...

41.   От 33 до авторката: Естестено, че точно неизвестността ни мъчи, не толкова нараненото ни самочувствие. Но не мисли, че никога няма да разбереш причината, никога не се знае какво ще се случи. Обикновено когато се поуталожат нещата, нещо изплува на повърхността и ти отваря очите. Идеята, че той вдъщност не е толкова положителен образ, какъвто си го оформила в съзнанието си, мисля че коментар 34 беше го написал, също е доста адекватна. Когато се влюбим, придаваме някакви въображаеми черти на обекта на чувствата си. Това важи и за мъжете. Затова се казва, че любовта е сляпа. Освен да бъдеш силна и търпелива, друго не мога да те посъветвам. Времето лекува. Ако ти е интересно, прочети моята история. Публикувах я тук, аз също не мога да я споделя на близки и това ме натоварваше. "Влюбих се в семеен мъж". Ще се радвам да чуя твоето мнение. И горе главата, не търси причината в себе си. Грешката е в неговата глава, бъди сигурна.

42.   От 35 до 31. Както казах и на авторката, боли и ни тормозят цял живот недоизказани неща. Хвърляме време, мисли и енергия по нещо, което отчаяно се опитваме да разберем и изясним. Ако имаш възможност, намери начин, ако смяташ че така ще ти олекне, й кажи какво всъщност е станало. Минали са толкова години, а още го мислиш. Ако имаш време, прочети моята история"Влюбих се в семеен мъж". Ще ми е интересно да чуя мъжко мнение.

43.   От авторката
Здравейте!
За пореден път бих искала да споделя нещо с вас и да ви попитам какво мислите. Искрено се надявам някой все още да следи темата и да даде адекватен съвет понеже съм объркана.
Ще споделя друга част от живота си и ще ви ракажа синтезирано цялата история.
Когато завърших гимназия се преместих в София за да уча висше. Още на първия учебен ден се запознах с един колега, който ми грабна вниманието. След няколко месеца правихме секс. Намирах го за привлекателен и интелигентен (и още смятам, че е такъв). Нямах чувства, виждахме се само от време на време. Той също никога не е показвал да има нещо повече от физическо привличане. През годините, когато и двамата сме били необвързани сме се виждали само за секс (никога не сме изневерявали един с друг). Не сме правили над 20 пъти секс за тези години. Тоест секс срещите ни са сравнително рядко. Иначе сме приятели. Учихме заедно, ходихме заедно по купони и т. н. За него ви споменах още когато публикувах историята. С него спах и си представях друг. И това се случи преди повече от 9 месеца. От тогава като цяло не съм имала интимен контакт с него или когото и да е друг. Бях ви споделила, че се преместих в друг град и това е неговия роден град. Той също е тук и настоява да се срещаме. Търси ме доста често. Виждам, че иска интимни отношения, но аз не искам и срещите ни са само на публични места.
Вчера беше последната ми среща с него и той в прав текст ме попита дали не искам деца от него. Беше странно. Всичко между нас винаги е било тайна. Само аз и той (вече и вие) знаем, че е имало нещо повече от чисто приятелство. Никога не сме си говорили за чувства, а и никога не съм усещала той да е имал. И изведнъж ме пита дали искам деца от него. Вие знаете, че той няма нищо общо с решението ми да замина. Но ме накара да се замисля. Аз съм в дупка и не знам кога ще изляза. Намирам го за перфектен - изключително красив и умен човек е. Само че, както знаете нямам никакви чувства към него. 99% съм сигурна, че и той няма нищо към мен.
Чудя се дали някога ще се излекувам от депресията, която ме е налегнала. Ами ако завинаги си остане само този обсебващия в сърцето ми? Ами ако не успея да го забравя и си разваля живота?
Затова искам да ви попитам какво мислите дали е крайна лудост да създам семейство с човек, с който не се обичаме? Дали самия факт, че обмислям предложението му ме прави луда?

44.   По начало факта че не можеш да си избиеш един виртуален герой от главата те прави луда. Това да обмисляш офертата за семейство на човек който не обичаш е просто допълнение или страничен ефект.
Иначе няма да е лошо да се поопознаваш с хората/мъжете малко по-задълбочено. Понеже не знам какъв приятел ти е този перфектния, но силно ме съмнява да сте споделяли особено лични неща. Докато вманиачеността ти по този виртуалния най-вероятно е основана точно на това - споделяне на неща които най-вероятно не си споделяла с никой друг.

45.   До номер 43 - не си луда. Би било добре да приемеш, вие имате сексуално привличане, запазено през годините, това не е малко, а сексът е в основата на една връзка. В брака има много други неща, освен влюбването, така че ако си пасвате и като характери - давай. С времето ще го заобичаш! Бракът по любов е нещо хубаво, но рядко завършва така. Не е лошо човек като се жени да прояви разум. Да погледне на човека отсреща не само като мъж/жена, а като партньор, приятел. Не почвайте веднага с децата, предложи му да имате сериозна връзка няколко месеца и ако всичко е ок - в гражданското :-)

46.   Не съм прочела всичко, но схванах горе долу смисъла. Както някой е писал, това са полу/платонични изживявания и са в сферата, почти само във вашите фантазии. Ако тези отношения се бяха развили /в реала/, много от фантазиите ви щяха да изчезнат. Можеше и да се задълбочат, а можеше и зверски да намразите тези хора.
съветът ми е да се ориентирате към реални връзки и да си търсите парньори. Ако пък толкова много ви обсебват, направете така че да си изясните отношенията. Вижте дали може да излезе връзка от вашите блянове. Ако не може, продължавате.
Към авторката -не те съветвам да раждаш деца само и само да не изпуснеш единствения влак. Ти казваш, че нямаш чувства, за това не си го причинявай. а пък той, кой знае какво чувства.
И на края -може до края на живота си да мислите за разни хора, дали защото сте били лудо влюбени, дали защото се чудите какво би било, ако. Не се плашете от това-свойство на мозъка, все пак.

48.   Интересно ми е какво се случи с тази история?

49.   От авторката

Здравейте! Поради неприятен случай, си припомних тази история. За всички, които са страдат в този момент от обсебване, ще ви споделя как се разви моята история:

В опити да си избия виртуалния герой от главата си, си хванах приятел. Естествено нещата не се получиха. Отново останах сама за период от над две години. През времето, в което не съм писала, се развих като личност, научих се да живея сама със себе си. Този факт, смятам че ми помогна да намеря настоящия човек до себе си - моят годеник. Нещата се стекоха по благоприятен начин за мен и не мога да се оплача от живота си. В крайна сметка обсебването мина, но споменът остана. Периодично се интересувах как се стича живота му, от чисто любопитство и така до мен стигна тъжна вест...

Вест, която ме накара да се сетя за историята, която публикувах тук. Човекът, който обсъждахме с вас преди години е починал. Въпреки, че го бях преодоляла, когато разбрах, стомахът ми се сви на топка. Много страдах, когато разбрах. Още ми е мъчно, дори не знам как си е отишъл. Нереално ми се струва. Той беше млад, не знаех да е боледувал. Всичките ни общи познати не знаят какво е станало. Натъжих се, когато разбрах, че вече наистина никога повече няма да го видя. Тъжно ми стана, че научих и много късно, не успях да отида да му отдам последна почит. Този човек беше голяма част от моя живот и вероятно още дълги години ще си спомням за него. Видях в профила му във фейсбук прощално любовно съобщение от една жена - тази мисъл, че поне си е намерил своята сродна душичка преди да си отиде е единственото нещо, което малко стопли сърцето ми. Винаги ще си остане една мечта, отиде си и моят шанс да му кажа колко важен е бил за мен. Съжалявам, че не е бил по-дълго време с жената, която го е обичала, че не успя да отгледа собствени деца.. Съжалявам и че не мога да изкажа съболезнованията си на близките му, защото не ги познавам.

Затова пиша пак тук - отново няма кого да споделя.