Споделена история от Любов и изневяра |
Изостави ме след 2 години лъжи
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 1920 пъти
Наскоро се разделих с един човек, който ми се кълнеше във вечна вярност. Човек който не спираше да повтаря колко уникална съм за него и как не би ме заменил за нищо, никога.
Обаче, аз знаех за какво ме лъже и кога, а при конфронтация, той успяваше доста деликатно да ме изкара неадекватна и да ме накара отново да му повярвам. И така, до преди месец, когато официално заяви, че не ме желае повече и иска да прекратим връзката и да минем на приятелски отношения (? ! ). Проблемът е, че много добре знам, колко нездравословно е било, но аз продължавам да страдам и да го искам обратно.
Нашата връзка започна месец след като неговата бивша, в която е бил ужасно влюбен, го е зарязала. Той не говореше за това, а се концентрираше главно върху нашите отношения и най-разнообразни, съдържателни теми. Усещах го близък, нямаше причина да се съмнявам в него. Запозна ме с приятелите си сравнително бързо и се спогодихме с тях - т. е, нищо подозрително не е имало. Единственият проблем тогава беше, че не си общуваше с родителите си, беше скаран и с майка си и с баща си, които са разведени и си имат отделни семейства и виждах, че се чувства изгубен, защото с нито един от тях не можеше да контактува. След година започна да си общува с баща си, и то след много съвети и побутвания от моя страна.
Когато започнахме връзката, беше изгорил доста мостове между него и хора, за които твърдеше, че са "боклуци" и че не си заслужавало да ги познава.
С времето започнах да забелязвам една тенденция у него, да злослови по адрес на близките си приятели и то доста често, особено най-добрият му приятел, който според него, винаги обирал женското внимание по партита, без да има някакви качества, за да го заслужи. Тогава това не ми направи никакво впечатление, до момента, в който моят вече бивш приятел не започна да го копира по облекло и прически. Разбира се, аз не повдигнах въпроса, за да не се скараме, но се озадачих защо той ще си смени стила изцяло, за да прилича на най-добрия си приятел? Загриза ме, че може би тайно му завижда, но не разбирах за какво, а не ми се искаше да си мисля, че копнее за женско внимание, след като си има мен.
На третия месец от връзката ни, той се премести у нас, понеже имало проблеми в старата му квартира, и се разбрахме временно да живеем така, докато той си намери ново място. Обаче съжителството ни потръгна и той нямаше нужда да си търси друга квартира. Аз бях много щастлива, защото най-накрая заживях с човек с когото се уважаваме и харесваме взаимно.
... До момента, в който разбрах, че той не е преодолял предната си връзка и че тайно още търси бившата си приятелка и й следи профилите. Той тогава нямаше собствен компютър, затова ползваше моя и един ден той не си беше затворил браузъра и видях, че е гледал техни общи снимки, както и инстаграм страницата й. Беше ми казал, че не си общува с нея, но всеки път когато оставяше таблета си в полезрението ми, виждах, че получава съобщения от нея и бързаше да го изключи след това. Това ме паникьоса до толкова, че започнах да си мисля, че съм временна спирка за него, че той след време ще се върне при нея без да му мигне окото. Реших да не крия, че знам и го попитах в какви отношения са, защото знам, че си общуват и той се сдуха и обясни, че тя му искала разни услуги, да й купува някакви неща, но той уж не отвръщал на молбите й (въпреки че той съмнително бързо си харчеше заплатата и в края на месеца се издържахме с моите пари).
Опитах се да се абстрахирам от факта, че той не спира да й гледа снимките, дори след като сме говорили по въпроса, опитах се да повярвам, че е афектиран и че ще дойде и моя ред да ми се отдаде изцяло, което май така и не се случи...
Малко преди рождения ми ден, го хванах да ползва сайт за запознанства и обяснението му беше, че гласувал за приятел, защото събирал някакви точки. Отначало много ми се изнерви, защото реагирах остро и се разплаках, бях потресена и единственото, което чух от него беше "от 6 месеца насам не знам кой съм, но искам да съм с теб, не бих те заменил за никоя друга". След един ден въпросният профил беше изтрит. Но това не го спря да си крие телефона и да подскача, всеки път когато пропищяваше. Аз по принцип не съм филмарка на такива теми и аз самата си оставям телефона и фейсбук профила отворени в негово присъствие, защото нямам нищо за криене, а и той знаеше с кои хора си общувам. За жалост той никога не оставяше нищо открито, триеше History-то на браузъра редовно. Знаех, че гледа много порно докато мен ме няма, но това донякъде пък не ни пречеше толкова на връзката, плюс това винаги можеш да извлечеш полза от това :D Истинският проблем се появи когато се бяхме разбрали да ме вземе от работа и стоях да го чакам час и половина пред сградата, а неговият телефон тогава беше изключен и си мислех, че ще дойде, просто трябва да изчакам. Е... не се появи. Прибрах се вкъщи и го заварих спящ и на лаптопа му вървеше порно клип с момиче, което много приличаше на бившата му. Реших да не кажа нищо и си излязох навън да ми се прочисти главата, но наистина не издържах повече и се разплаках като дете. Чувствах се странно, не знаех този човек дали осъзнава какво ми причинява. Няма проблем да си прекарва времето в гледане на такива филми, но да си изключи телефона и да не спази обещание - това сериозно ме удари. Не разбирах аз къде греша, защото съм с много отворено съзнание за много неща и го разбирах и правех абсолютно всичко с него, защото го обичах. Не можех да видя какво му липсва, че да прибягва към гледане на бившата си, нейни двойнички или пък сайтове за запознанства. Но знаех, че лъже за определени неща. Не искаше да има снимки с мен, нито да излизаме по събития, нито да ходим на море. За всяка моя идея, той ме отрязваше и обясняваше, че още не е готов за това, а доколкото знаех, той е бил доста социален преди да се запознае с мен. Не разбирах защо иска да се забиваме вкъщи непрекъснато и да прекарваме време в гледане на филми и клипчета. Единственото хубаво нещо беше, че имахме еднакви интереси в компютърните игри и можехме да играем заедно. Така мина първата година от нашата връзка.
На Нова Година отидохме на парти, а той се държа изключително дистанцирано от мен, което също доста ме разстрои, но не съм по скандалите и реших да си трая. Но цяла вечер или ме подминаваше, или си говореше с мен като с обикновен приятел.
Втората година не беше по-малко странна. Започна да обръща внимание на други момичета и то не по допустимия начин. С едната от тях започнаха да си пишат след Нова Година, но се опитваше да го скрие, защото още на тогавашното парти тя изрази интерес към него, а той както ме игнорираше тогава, не ми беше трудно да си помисля нещо. Сега те излизат заедно и разбрах, че са се виждали докато още сме били във връзка, но той не искал да ме нарани, затова си мълчал..
Имаше едни 8 месеца, през които той не ходеше на работа и се наложи да го издържам аз, което не ми пречеше в началото. Бях му купила лаптоп за рождения ден, за да не се налага да седим на моя и двамата. Докато бяхме заедно, аз смених работата три пъти, но не бях преставала да работя, докато той си намираше все свястна работа при високоплатени компании, но си намираше причина да напусне. Говорих с него, че ми е малко трудно да издържам и двама ни толкова време, и че ще е доста полезно и той да се вкара в ритъм и да прави нещо. През тези 8 месеца имаше период, когато работех на отвратително място и се разболях от Хашимото. Напълнях с 30 килограма за отрицателно време - сещате се това как се отрази на самочувствието ми. Започнах да ходя по консултации за да се излекувам, а той ми каза, че съм просто дебела и че трябвало да правя упражнения и не вярвал това да е реално заболяване. Отне ми доста време да го убедя, че наистина имам здравословен проблем, защото според него, всеки дебел човек си има оправдание за теглото.
Той отново си намери работа, но се оказа, че е ходил една седмица, а през останалото време просто се е мотал някъде, и е лъгал, че работи. В този момент не мислех за друго, освен да си събера нещата и да се махна. Едно време работеше усърдно и ми помагаше във всяко отношение, сега чакаше всичко наготово, все едно се беше предал, или просто беше егоист и истинската му същност се показа. Опитах се да го напусна, казах му колко грозно постъпва и как вече нямам способността да търпя подобно нещо, а той се разплака. Каза, че животът му вече няма смисъл и че щял да се самоубие. Писа ми хиляда съобщения за сбогом и подобни драматични излияния, защото не исках да му вдигам телефона. Опитах да го накарам да се замисли как е стигнал до тук и дали това не си е негова вина, а той кухо ме попита дали изобщо искам да съм с него. В края на краищата, останах с него, но нещата съвсем не бяха гладки след това. Имахме проблем с квартирата и ни изгониха, при което баща му дойде да го прибере у тях, а аз се върнах на мястото където живеех преди година.
Продължихме да сме заедно, но се случваха много недоразумения, отново покрай същото момиче, с което се вижда той в момента и се наложи да му кажа, че няма да му преча, ако иска да е с нея, защото не ми е приятно да ми се случват подобни неща зад гърба. Той се издразни и ми обясни, че минавала през лош период в нейната връзка и имала нужда от съвети, нарече ме параноичка и се обиди, че му нямам доверие. Същевременно отишъл в нейната компания и разказал на всички, че съм много ревнива и съм я мразила, при което всяко мое ходене там беше много неудобно и исках да си тръгна по-бързо. Когато го попитах дали им е споделял за моите притеснения, той каза "Да, казах им веднъж и не мисля, че е добра идея да идваш повече, там всеки разбра каква си". Един много интересен факт за него е, че няколко пъти се е случвало някой да ме обиди пред него и той си е траел. Обаче, аз за тия две години съм го защитавала пред кой ли не, пред родителите ми, хазяите ми, заедно с него лъгах всички, че ходи на работа 8 месеца, защото го беше страх, че ще го помислят за нещастник, дори изгоних майка ми от квартирата, когато беше на гости, защото се бяха спречкали и до днес съжалявам за това.
Една вечер той дойде при мен разстроен и ми каза, че най-близките му приятели са се държали много грубо с него и че не искал да ги вижда повече, но не изпадна в подробности. Точно след една седмица каза, че искал почивка от тази връзка защото била много ограничаваща и че съм изисквала прекалено много от него, а на него му писнало да ми угажда на капризите и несигурностите и най-добре щяло да бъде, да пробваме да сме приятели известно време. На следващия ден, той се държа с мен точно така, все едно сме просто приятели и ми повишаваше тон всеки път когато се опитвах да го разубедя и заплашваше да си изключи телефона. Как за едно денонощие успяваш да се държиш с човек, в когото си бил влюбен, по такъв начин, не мога да разбера. Точно след това, на мен ми се наложи да замина извън града, защото трябваше да отида на преглед и се оказа, че трябва да ми се направи операция, заради което си забавих прибирането с 3 дни. През това време, той ми се обади един път и бързаше да затваря, а когато му споделих, че ще ми правят операция, не знаеше как да ми отвърне. Когато се прибрах, той обеща да ме чака на автогарата, но когато пристигнах, него го нямаше там. Обадих му се и той измънка, че не можел да дойде точно до автогарата, а се намирал до някаква спирка на 50 метра от там. Наложи се да се довлека до въпросната спирка, след което той ме прегърна с една ръка и се дръпна бързо, взе ми куфара и тръгнахме към квартирата ми. Още като се видяхме и директно ми каза, че няма да остане с мен за вечерта защото трябвало да е при техните. Помолих го поне час -два да прекара с мен и той директно се озъби и ми каза, че не може, щом е казал. Остави ме с багажа пред входа, бързайки да си тръгне. Не можах да се сдържа и се разплаках и му обясних, че това не е начинът да си оправим връзката и той отвърна, че няма да си промени решението. Нямаше как да остана сама вкъщи, след подобно разочарование, затова се обадих на приятели и отидох на гости. След един час въпросното момче ми звънна да ме провери къде съм и му казах, че съм на гости, и той с много злобен тон каза "Така, оплака ли се на всички че съм те зарязал пред вас" и ми се развика, че сама съм виновна, че сме стигнали до тук.
И така, на следващия ден вече не можах да издържа и му се обадих да му кажа, че това или трябва да приключи, или той да се замисли над поведението си спрямо мен, защото е прекалено грубо и дори приятелски отношения на този етап са невъзможни, при което той ми отвърна да правя каквото искам защото на него вече му е все едно. Предпочетох да спрем да си пречим и да се разделим и той ме нарече "скапан боклук" и затвори...
Тези дни ми звъни да ме провери как съм и не разбирам защо изобщо си прави труда да ме търси, но не пропусна да сподели, че излиза с онова момиче, с което си пишеше тайно няколко месеца. Не мога да не си мисля, че е осъзнал, че я харесва и че иска да опита нещо повече с нея и затова постепенно се е отдръпнал. Или просто никога не е изпитвал нищо силно към мен и е се е отървал. Направи ми впечатление, че веднага щом се разделихме, той започна да се вижда с всички онези хора, които беше "отрязал" от живота си за година и половина и да се вижда и... с бившата си.
Хората около мен ме съветват да се радвам, че съм се освободила от това бреме, но на мен продължава да ми е зле, вече един месец всеки ден плача и се питам къде греша и защо трябва да страдам винаги, не е първата връзка в която някой идва да си гледа кефа и да ми се качи на главата, не разбирам защо продължавам да тичам след такива хора... Знам, че този човек в момента се чувства по-добре от всякога, а аз седя затворена вкъщи и се самосъжалявам. Не знам как ще успея да вляза в нова връзка след време, при положение, че всичко досега е било низ от разочарования... И не разбирам защо искам да съм с този човек все още.
|
